Р Е Ш Е Н И Е
№ 20 17.02.2021 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На дванадесети февруари година
2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 11 по описа за 2021
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 197, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 121, ал. 2 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: с. Стара речка, хижа Стара речка, общ. Антоново, обл.
Търговище, представлявано от Л. Д. К. против Решение № 270/ 15.12.2020 г. на
директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление на публичен
изпълнител за наложени предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) по реда на чл.
121 от ДОПК № С200025-023-0003577/ 01.12.2020 г.
Жалбоподателят счита издаденото решение
за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със закона по
подробни съображения. Искането е да се отмени процесното решение на директора
на ТД на НАП - Варна.
В съдебно заседание по
делото жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.
Получена е писмена молба за даване ход на делото в негово отсъствие и изразено
становище за отмяна на оспорения адм. акт.
Ответникът - директорът на ТД на НАП -
Варна, редовно призован се представлява
от гл. юрк. Д. която изразява становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на оспорения адм. акт. Последната пледира и за присъждането на
разноски по делото за юрк. възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:
В. Т. на длъжност публичен изпълнител при
ТД на НАП Варна, офис Търговище е издал ПНПОМ на основание чл.
121, ал. 1 от ДОПК, изх. № С 190025-023-0003577/01.12.2020 г. (стр. 44 и 45
от адм. преписка), във връзка с мотивирано искане на Р. Ж. (представено стр. 48
до 49 от адм. преписка) на длъжността гл. инспектор по приходите във връзка с
ревизия, възложена със ЗВР № Р- 03002520005758-20-002/ 28.10.2020 г.
(представена стр. 50 до 51 от адм. преписка) във връзка с публично вземане в
предполагаем размер на 246 346, 22 лв. от които главница в размер на
223 225, 45 лв. и лихва от 23 120, 77 лв. към 26.11.2020 г. и предвид
обстоятелствата, че 1) в хода на ревизията не са представени счетоводни
регистри, тъй като същите са иззети от ОД на МВР – Търговище, 2) в хода на
ревизията са установени данни за укрити приходи/ доходи – продукцията се
реализира на значително по-ниски продажни цени, 3) в хода на ревизията са
установени данни за преобладаващи разплащания в брой, 4) в хода на ревизията е
установено, че е образувано Досъдебно производство от ОП – Търговище, 5) в хода
на ревизията са установени индикации за измами – извършване на продажби с цел
отклонение от данъчна печалба и злоупотреби с финансови средства и фондове от/
на ЕС – получено писмо от ДФ“Земеделие“, 6) обичайният годишен размер на
паричните постъпления е недостатъчен за покриване на очакваните задължения. С
горепосоченото ПНПОМ са наложени възбрани на 11 недвижими имоти и запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително съдържанието на касетките, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в ТБ ИНВЕСТБАНК АД BIC ***, 22 лв. и РАЙФАЙЗЕНБАНК BIC ***, 22 лв.
ПНОМ е обжалвано пред директора на ТД на НАП
Варна. С Решение № 270/15.12.2020 г., директорът на ТД на НАП Варна е потвърдил
постановлението за НПОМ изх. №С 200025-023-0003577 /01.12.2020 г.
По делото е представено удостоверение от
04.08.2020 г. от ОП – Търговище в уверение на това, че Л. К. (управител на
дружеството-жалбоподател) към 03.08.2020 г. няма обвинения по неприключили
наказателни производства (стр. 20 от делото).
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законово установения
срок, от лице което има правен интерес от оспорването против акт, който подлежи
на обжалване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
С процесното ПНПОМ е наложена възбрана
върху 11 недвижими имота на жалбоподателя, както и наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително съдържанието на касетките, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в ТБ ИНВЕСТ БАНК АД и РАЙФАЙЗЕНБАНК,
поради което съдът приема, че жалбоподателят има правен интерес от оспорването.
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в производството пред настоящата инстанция е Решение по жалба
против ПНОМ № 270/15.12.2020 г. на директора на ТД на НАП гр. Варна.
От мотивите на ПНОМ се установява, че е
издадено по мотивирано искане на орган по приходите в ТД на НАП гр. Варна, във
връзка с възложена ревизия по връчена ЗВР № Р-03002520005758-20-001/ 24.09.2020
г., която е изменяна със ЗИЗВР № Р-03002520005758-20-002/ 28.10.2020 г. (стр.
53 и 54 от адм. преписка) и ЗИЗВР № Р-03002520005758-20-003/ 04.01.2021 г.
(стр. 56 и 57 от адм. преписка). С последната ЗИЗВР срокът за извършване на
ревизията е удължен до 01.03.2021 г. По преписката е налично и искане за
предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ от орган
по приходите Р. Ж. на длъжността гл. инспектор по приходите, в качеството и на
ръководител на ревизията (стр. 48 и 49 от адм. преписка). Като мотиви за
предприемането на мерките за предварително обезпечаване на публичните вземания
за ДДС и КД ръководителят на ревизията е посочил: че 1) в хода на ревизията не
са представени счетоводни регистри, тъй като същите са иззети от ОД на МВР –
Търговище, 2) в хода на ревизията са установени данни за укрити приходи/ доходи
– продукцията се реализира на значително по-ниски продажни цени, 3) в хода на
ревизията са установени данни за преобладаващи разплащания в брой, 4) в хода на
ревизията е установено, че е образувано Досъдебно производство от ОП –
Търговище, 5) в хода на ревизията са установени индикации за измами –
извършване на продажби с цел отклонение от данъчна печалба и злоупотреби с
финансови средства и фондове от/ на ЕС – получено писмо от ДФ“Земеделие“, 6)
обичайният годишен размер на паричните постъпления е недостатъчен за покриване
на очакваните задължения.
Обезпечителни мерки се налагат по реда на
чл. 195 и сл. от ДОПК с постановление на публичния изпълнител. Обезпечение се
извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на
публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.
Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл.
197, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл.
197, ал. 3 ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако 1)
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа; 2) не съществува изпълнително основание и 3)
ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл.
121, ал. 1 ДОПК и чл.
195, ал. 5 ДОПК. Така очертаната правна регламентация предопределя и
обхвата на съдебната проверка. Съгласно първата хипотеза на чл.
197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка ако
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа. Данни и доказателства за изпълнението на
тази предпоставка за отмяна на наложената обезпечителна мярка не са представени
от жалбоподателя, независимо от дадените в тази връзка указания от съда с
определение № 142/ 12.05.2020 г. за конституиране на страните.
Обжалваният акт е издаден от компетентен
орган, съгласно правомощията му, определени в чл. 195
- чл.
197 от ДОПК, в необходимата писмена форма, при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения, правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с целта на закона.
Основната цел на всяко обезпечение е да се
запази имуществото на длъжника, за да се гарантира успешното и безпрепятствено
събиране на публичния дълг. Нуждата от налагане на обезпечителни мерки зависи
от размера на публичното задължение и възможността за погасяването му с цялото
разполагаемо имущество на длъжника.
Изпълнението на публичното задължение ще е
невъзможно или сериозно затруднено, когато задълженото лице към датата на
изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, или когато
стойността на годните за разпореждане активи на длъжника покрива размера на
очакваните задължения, но видът или правното им положение е такова, че не
позволява тяхното бързо и ефективно осребряване (т. е. не са ликвидни).
Неоснователни са твърденията на
жалбоподателя за нарушение на материалния закон при издаване на решението на
директора на ТД на НАП-Варна. Предприемането на обезпечителни мерки законът
свързва с наличието на определен риск за събиране на установено публично
вземане. Въз основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изводът
на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени
факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени
изискванията на закона (чл. 169 АПК) и спазен ли е принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. В процесния случай съдът намира, че в постановлението са изложени конкретни
мотиви - че 1) в хода на ревизията не са представени счетоводни регистри, тъй
като същите са иззети от ОД на МВР – Търговище, 2) в хода на ревизията са
установени данни за укрити приходи/ доходи – продукцията се реализира на
значително по-ниски продажни цени, 3) в хода на ревизията са установени данни
за преобладаващи разплащания в брой, 4) в хода на ревизията е установено, че е
образувано Досъдебно производство от ОП – Търговище, 5) в хода на ревизията са
установени индикации за измами – извършване на продажби с цел отклонение от
данъчна печалба и злоупотреби с финансови средства и фондове от/ на ЕС –
получено писмо от ДФ“Земеделие“, 6) обичайният годишен размер на паричните
постъпления е недостатъчен за покриване на очакваните задължения, които правят
обоснован извода, че без налагането на обезпечителни мерки ще се затрудни
събирането на установеното публично задължение. В настоящия случай размерът на
публичното вземане е в особено големи размери, което обосновава налагането на
обезпечителните мерки. Особено големият размер на публичното задължение (246 346,
22 лв.) предпоставя наличието на по-висок риск за неговото събиране. В тази
връзка изводът за невъзможност или затруднено събиране на публичните вземания
се подкрепя и от факти и доказателства, които се извличат от естеството,
характера и дейността на жалбоподателя, неговото общо финансово и имуществено
състояние. Подобни конкретни факти и данни в случая са посочени в ПНОМ, както и
в решението на директора на ТД на НАП-Варна.
Всичко изложено до тук води до извода, че
обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено ПНПОМ
изх. №С200025-022-0003577 /01.12.2020 г., на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Варна, офис Търговище е законосъобразно, а жалбата срещу него като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
При изхода от оспорването следва да се
удовлетвори претенцията на ответника за разноски, като за него те се установиха
в размер от 500 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.
197, ал. 2 и ал.
4 от ДОПК, във връзка с чл.
161, ал. 1 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: с. Стара речка, хижа Стара речка, общ. Антоново, обл.
Търговище, представлявано от Л. Д. К. против Решение № 270/ 15.12.2020 г. на
директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление на публичен
изпълнител за наложени предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 121 от ДОПК № С200025-023-0003577/ 01.12.2020 г.
ОСЪЖДА „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: с. Стара речка, хижа Стара речка, общ. Антоново, обл.
Търговище, представлявано от Л. Д. К. да заплати на
ТД на НАП гр. Варна направените разноски по делото в размер на 500 лв.,
съставляващи юрк. възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване по
аргумент от чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: