Р Е Ш Е Н И Е
№ 915/10.12.2021г.
гр.
Пазарджик, 10.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 850 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.76а, ал.4 ЗЗО и е образувано по жалба на
„МБАЛ Здраве - Велинград“ с ЕИК: ********* против Писмена покана за
възстановяване на суми, получени без правно основание по чл.76а, ал.3 ЗЗО с
изх. № 13/РД-25ПП-3/07.07.2021 г. на Директора на РЗОК Пазарджик.
В
жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на поканата,
издаването ѝ при противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се нейната
отмяна. Твърди се, че при
всичките описани 5 случаи в поканата анамнезата е снета по данни на болните,
които са приети в Ковид отделението по спешност, свързана с влошаване на общото
състояние (физикален и субективен статус), настъпило след лечението в
амбулаторни условия, продължило около десет дни без резултат и довело до
влошаване на общото състояние, влошаване на дихателната функция и на лягащото
се незабавно включване на кислородо-терапия, кортикостероидно парентерално
лечение,антикоагуланти и интравенозно антибиотично лечение, данни за доказана
ренттгенологично пневмония и пациентите били с доказани придружаващи
заболявания. Клиничната картина при петте изброени случая отговаряла на
клиничната картина за Ковид-19. И петимата са приети с бърз антигенен тест, в
предвид спешността и тежестта на състоянието, което не позволявало пациента да
бъде върнат за лечението в домашно амбулаторни условия. Изчакването на резултат
от ПСР тест за Ковид, който излизал минимум 24 часа от момента на пробата, било
високо рисково, криело опасност от остро влошаване и летален изход за пациента.
Сочи се, че в края на м. декември 2020 г. със
Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-724/22.12.2020г., в т.6 от нея
се официализирало провеждането на бързи антигенни тестове от самостоятелни
медико-диагностични лаборатории, медицински центрове, диагностично-
консултативни центрове, лечебни заведения за болнична помощ и други, съгласно
критерии за прилагане на бързи антигенни тестове за SARS-Cov-2 . При проверката е установено, че
всичките пет извършени бързи теста са регистрирани в Националната информационна
система за борба с Ковид- 19 и след като антигенните тестове са признати
официално за такива, доказващи по безспорен начин наличието на вируса на
Ковид-19, а и в протокола и в поканата не се спорило, че пациентите са приети и
лекувани от това заболяване, то считат, че е постигната целта на клиничната
пътека и пациентите са лекувани и излекувани. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Ответникът
по жалбата – Директор на РЗОК Пазарджик в съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата, включително и в писмено становище. Счита, че административният
акт е законосъобразен, като излага доводи в тази насока. Претендира разноски.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
срещу оспорената покана е подадена от активно легитимирана страна – адресат на
акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
От
приложените материали се установи следната фактическа обстановка:
На основание Заповед
13/РД-09-270/23.03.2021 г. на Директора на РЗОК - Пазарджик в периода от
24.03.2021 г. до 26.03.2021 г., вкл. е извършена проверка на лечебно заведение
за болнична медицинска помощ - „МБАЛ Здраве - Велинград“ ЕООД, гр. Велинград
относно контрол по изпълнение на договорения пакет за болничн а помощ в
съответствие с общите и специални условия на НРД за МД за 2020-2022 г. За резултатите от проверката
е съставен Протокол за неоснователно получени суми № 34/07.06.2021 г., връчен и
подписан на 09.06.2021 г. от г-н Тодор Ушев - управител на ЛЗ. В
законоустановения срок - 7 дни от датата на връчване на ПНПС, в РЗОК —
Пазарджик от страна на ЛЗ е постъпило възражение с вх. № 13/29-02-1376/15.06.2021
г. против протокол за неоснователно получени суми № 34/07.06.2021 г.
В Протокол за неоснователно
получени суми № 34/07.06.2021 г. е отразено, че се дължи възстановяване на суми
в общ размер на 6 000 лв., получени без правно основание съгласно чл. 76а,
ал.1 от Закона за здравно осигуряване, по договор № 13/РД-29-430/02.03.2020 г.
за оказване на БМП, касаещи 5 броя пациенти
по КП № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални
заболявания“, с основна диагноза U07.1 „COVID-19, идентифициран вирус“. При тези
пет от случаите са отчетени и приложени в медицинската документация „тест за
откриване на антиген на SARS-CoV-2“ /бърз антигенен тест/. Касае се за следните
пациенти:
1. ИЗ № 159/2021 на ЗОЛ Ж. Х. Б.с
период на хоспитализация от 12.01.2021 г. до 21.01.2021 г., с основна диагноза
по МКБ U07.1 „COVID-19, идентифициран вирус“ и придружаваща диагноза по МКБ
J12.9 „Вирусна пневмония, неуточнена“. В направлението за хоспитализация на ЗОЛ
е отчетен код *91.92 “Други лабораторни изследвания“, но в медицинската
документация „История на заболяването“ не е приложено ВСМДИ „Полимеразна
верижна реакция за доказване на COVID-19“ /PCR-тест/, а бърз антигенен тест
(SARS-CoV-2). Съгласно справка от Националната информационна система за борба с
COVID-19 за ЗОЛ Ж. Б.има регистриран единствено „Бърз тест за антигени“ с дата
на пробонабиране 12.01.2021 г. и дата на резултата от пробата 12.01.2021 г.
2. ИЗ № 172/2021 на ЗОЛ А. С. Б.с
период на хоспитализация от 13.01.2021 г. до 21.01.2021 г., с основна диагноза
по МКБ U07.1 „COVID-19, идентифициран вирус“ и придружаваща диагноза по МКБ
J12.9 „Вирусна пневмония, неуточнена“. В направлението за хоспитализация на ЗОЛ
е отчетен код *91.92 “Други лабораторни изследвания“, но в медицинската
документация „История на заболяването“ не е приложено ВСМДИ „Полимеразна
верижна реакция за доказване на COVID-19“ /PCR-тест/, а бърз антигенен тест
(SARS-CoV-2). Съгласно справка от Националната информационна система за борба с
COVID-19 за ЗОЛ А. Б.има регистриран единствено „Бърз тест за антигени“ с дата
на пробонабиране 13.01.2021 г. и дата на резултата от пробата 13.01.2021 г.
3. ИЗ № 257/2021 на ЗОЛ Н. С. Г.с
период на хоспитализация от 20.01.2021 г. до 28.01.2021 г., с основна диагноза
по МКБ U07.1 „COVID-19, идентифициран вирус“ и придружаваща диагноза по МКБ J12.9
„Вирусна пневмония, неуточнена“. В направлението за хоспитализация на ЗОЛ е
отчетен код *91.92 „Други лабораторни изследвания“, но в медицинската
документация „История на заболяването“ не е приложено ВСМДИ „Полимеразна
верижна реакция за доказване на COVID-19“ /PCR-тест/, а бърз антигенен тест
(SARS-CoV-2). Съгласно справка от Националната информационна система за борба с
COVID-19 за ЗОЛ Н. Г.има регистриран единствено „Бърз тест за антигени“ с дата
на пробонабиране 20.01.2021 г. и дата на резултата от пробата 20.01.2021 г.
4. ИЗ № 253/2021 на ЗОЛ Е. И. Г.с
период на хоспитализация от 20.01.2021 г. до 28.01.2021 г. с основна диагноза
по МКБ U07.1 „COVID-19, идентифициран вирус“ и придружаваща диагноза по МКБ
J12.9 „Вирусна пневмония, неуточнена“. В направлението за хоспитализация на ЗОЛ
е отчетен код *91.92 „Други лабораторни изследвания“, но в медицинската
документация „История на заболяването“ не е приложено ВСМДИ „Полимеразна
верижна реакция за доказване на COVID-19“ /PCR-тест/, а бърз антигенен тест
(SARS-CoV-2). Съгласно справка от Националната информационна система за борба с
COVID-19 за ЗОЛ Е. Г.има регистриран единствено „Бърз тест за антигени“ с дата
на пробонабиране 20.01.2021 г. и дата на резултата от пробата 20.01.2021 г.
5. ИЗ № 280/2021 на ЗОЛ И. И. Б.с
период на хоспитализация от 21.01.2021 г. до 26.01.2021 г., с основна диагноза
по МКБ U07.1 „COVID-19, идентифициран вирус" и придружаваща диагноза по
МКБ J12.9 „Вирусна пневмония, неуточнена”. В направлението за хоспитализация на
ЗОЛ е отчетен код *91.92 „Други лабораторни изследвания“, но в медицинската
документация „История на заболяването“ не е приложено ВСМДИ „Полимеразна
верижна реакция за доказване на COVID-19“ /PCR-тест/, а бърз антигенен тест
(SARS-CoV-2). Съгласно справка от Националната информационна система за борба с
COVID-19 за ЗОЛ И. Б.има регистриран единствено „Бърз тест за антигени“
положителен с дата на пробонабиране 21.01.2021 г. и дата на резултата от
пробата 21.01.2021 г.
При така установеното в хода на
проверката, проверяващите приели, че съгласно диагностично-лечебния алгоритъм
(ДЛА) на КП № 104 при отчитане на заболяване, причинено от COVID-19 с код
U07.1, изпълнителят задължително отчита и основна процедура с код **91.92
(92191-00) независимо в кое лечебно заведение, определено със заповед на Министъра
на здравеопазването и има сключен договор с НЗОК за ВСМДИ „Полимеразна верижна
реакция за доказване на COVID-19“, е извършено това изследване. При извършено
ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“ преди
хоспитализацията, същото ВСМДИ в болнични условия се означавало с код **91.92
(92191-00). В
медицинската документация към посочените
пет случая
нямало отразено и приложен документ, доказващ
извършена диагностична процедура ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за
доказване на COVID-19“, поради което на основание чл.292, т.6 „б“ и т.8 от НРД
за МД за 2020-2022 г., във връзка чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО и ДЛА на КП № 104
„Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания — остро
протичащи, с усложнения“, стойността на отчетените хоспитализации на ЗОЛ за
сумата от 1 200 лв. всяка, или общо 6 000 лв., следва да бъде
възстановена като неоснователно получена сума на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО.
В подаденото възражение с вх. № 13/29-02-1376/15.06.2021
г. от управителя на „МБАЛ Здраве - Велинград“
ЕООД се заявява, че „и петимата са приети с бърз антигенен тест, в предвид
спешността и тежестта на състоянието, което не позволява пациента да бъде
върнат за лечението в домашно амбулаторни условия. Изчакването на резултат от
ПСР тест за Ковид, който излиза за минимум 24 часа от момента на пробата, е
високо рисково, крие опасност от остро влошаване и летален изход за пациента“.
Твърди се още, че със Заповед на министъра на здравеопазването №
РД-01-724/22.12.2020 г. се официализира провеждането на бързи антигенни тестове
в изброените в т.6 от заповедта места, предвид което лечебното заведение е
започнало да ги извършва, регистрира и признава за меродавни.
Ответникът е приел тези възражения
за неоснователни. Изложил е мотиви, че според алгоритъма на КП № 104, когато
при хоспитализацията на пациента няма извършен PCR-тест, същият следва да се
извърши до края на болничното лечение, предвид „т,4. Дехоспитализация и
определяне на следболничен
режим“. Посочил е също така, че съгласно т.6 от цитираната във възражението
Заповед на министъра на здравеопазването РД-01-724/22.12.2020 г., на базата на
която ЛЗ хоспитализира пациенти само с бърз антигенен тест, в същата се посочват
лечебните заведения, които могат да извършват бърз антигенен тест за
SARS-Cov-2, т.е тази заповед не „официализира провеждането на бързи антигенни
тестове“ и хоспитализирането на пациенти
по КП № 104 само въз основа на такъв
тест. Съгласно разпоредбата на чл.280 от НРД за МД за 2020-2022г. изпълнителят
на болнична медицинска помощ в процеса на диагностика, лечение и обслужване на
пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за
клинично поведение в КП. По аргументи от чл. 292, т.6, б. „б“ и т.8 от НРД за
МД за 2020-2022г., алгоритъма на КП № 104 и критериите за дехоспитализация като
основни компоненти на КП са задължителни за изпълнение от ЛЗ, предвид което за
описаните случаи е следвало при отчитане на заболяване, причинено от COVID-19 с
код U07.1 да бъде извършена по време на хоспитализацията основна диагностична
процедура с код **91.92 (92191-00) ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за
доказване на COVID-19“. С оглед на установените факти и обстоятелства и на
разпоредбата на чл. 354, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 г. при КП, при която
ДЛА и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се
заплаща. Въз основа на тези мотиви е издал атакуваната в настоящото
производство покана.
При
така установеното се налагат следните изводи:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган по смисъла
на чл. 76а, ал.3
от ЗЗО - Директор на РЗОК – Пазарджик, в писмена форма, поради което
е валиден. Поканата съдържа фактически и правни основания за издаването -
констатирани по надлежен ред неоснователно получени от лечебното заведение суми
в общ размер на общ размер на 6 000 лв.
Разпоредбата
на чл. 76а от ЗЗО регламентира възстановяването на сумите, дължими от изпълнител
на медицинска помощ да се извършва чрез контролно производство, съставяне на
протокол за неоснователно получени суми и даване на възможност на лицето -
обект на проверката да представи писмено възражение пред Директора на РЗОК в
7-дневен срок от връчване на протокола. С ал. 3 на чл. 76а от ЗЗО директорът на РЗОК е овластен да
издаде писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно
основание. Целта на така създадената регламентация е да се осигури защита на
правата на изпълнителите на медицинска помощ в административните производства
за установяване и събиране на вземанията на НЗОК. В случая така предвидената от
ЗЗО процедура е проведена преди издаването на оспорената покана.
В
случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми
без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон
и това следва на първо място да е установено при проверка от контролните органи
по чл. 72, ал. 2
от ЗЗО, изискваща съставяне на протокол за неоснователно получени
суми, който следва да се връчи на лицето - обект на проверката. В разглеждания
случай проверка, предшестваща издаването на поканата е извършена. Съставен е и
протокол за неоснователно получени суми, който е редовно връчен на управителя
на жалбоподателя.
При
установена липса на процесуални нарушения, водещи до отмяна на обжалвания акт,
правният спор се свежда до материалната законосъобразност на оспорената писмена
покана, с която е поискано възстановяване на суми от лечебното заведение,
поради това, че по
отношение на конкретно посочените 5 случая алгоритъма
на КП № 104 и критериите за дехоспитализация като основни компоненти на КП са спазени,
т.е. дали за описаните случаи е следвало при отчитане на заболяване, причинено
от COVID-19 с код U07.1 да бъде извършена по време на хоспитализацията основна
диагностична процедура с код **91.92 (92191-00) ВСМДИ „Полимеразна верижна
реакция за доказване на COVID-19“.
Съдът намира, че изводите на
административния орган са законосъобразни в тази насока.
По делото не се спори, че
жалбоподателят е лечебно заведение за болнична медицинска помощ (БМП), сключило
с НЗОК, представлявана от директора на РЗОК - Пазарджик - Договор за оказване
на болнична помощ по Клинични пътеки и извършване на Амбулаторни процедури с
НЗОК № 13/РД-29-430/02.03.2020 г., като е поел задължението да спазва
изискванията, установени в Приложение № 17 "Клинични пътеки"/, приложение
№ 18 "Амбулаторни процедури"/, приложение № 19 "Клинични процедури"
от НРД за МД за 2020-2022 г. (арг. от чл. 5, т.2 от договора), включително по
процесната КП с № 104. Следва да се отбележи, че НРД представлява нормативен
акт, издаден по законовата делегация на чл. 53 и сл. от ЗЗО и има задължителен
характер за НЗОК, изпълнителите на медицинска помощ и здравноосигурените лица.
в който смисъл са мотивите в ТР № 5 от 21.06.2007 г. на ВАС по т.д. № 3/2007 г.
Съобразно разпоредбите на чл. 260, ал. 1, във връзка с чл. 259, ал. 1, т. 1 от
НРД за МД за 2020-2022 г., договорите между НЗОК и лечебните заведения за
оказване на БМП се сключват за всички дейности, установени в
диагностично-лечебния алгоритъм на всяка клинична пътека съгласно Приложение №
17, а според чл. 280 от НРД за МД за 2020 - 2022 г., изпълнителят на БМП в
процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени
начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП. От
друга страна, в чл. 292, т. 6 б. "б" от НРД за МД за 2020 - 2022 г. е
посочено, че диагностично-лечебният алгоритъм, съобразен с утвърдените
медицински стандарти, съставлява основен компонент на КП и е задължителен за
изпълнение от лечебните заведения. От горното следва, че при провеждане на
болнично лечение, указанията и дейностите в КП са задължителни за изпълнителите
на БМП.
Съгласно
чл. 390, ал.1 от НРД за 2020-2022 г.: „При отчетена и заплатена КП, АПр и КПр,
когато не е изпълнен диагностично-лечебният алгоритъм, липсват индикации за
хоспитализация, както и при неизпълнени критерии за дехоспитализация,
директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми“. В
случая, в диагностично-лечебните алгоритми на КП № 104 са предвидени следните
изисквания: „При отчитане на заболяване, причинено от COVID-19 с код U07. 1,
изпълнителят задължително отчита и основна процедура с код **91. 92 (92191-00) независимо в кое лечебно заведение,
определено със заповед на министъра на здравеопазването и има сключен договор с
НЗОК за ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“, е
извършено това изследване, като при извършено ВСМДИ "Полимеразна верижна
реакция за доказване на COVID-19" преди хоспитализацията, същото ВСМДИ в
болнични условия се означава с код **91.92 (92191- 00)." По
делото се установява, а и не се спори, че по отношение на петимата пациенти,
лекувани по КП № 104 не е било проведено изследване ВСМДИ „Полимеразна верижна
реакция за доказване на COVID-19“, а е извършен бърз антигенен тест.
Според настоящия състав на съда и
според трайната и непротиворечива съдебна практика, за неизпълнение на
диагностично-лечебния алгоритъм или критерии за дехоспитализация може да се
говори само тогава, когато е налице неизпълнение изцяло на която и да е от
стъпките в този алгоритъм или в тези критерии. В конкретния случай е налице
неизпълнение по отношение на провеждането на изследване ВСМДИ „Полимеразна
верижна реакция за доказване на COVID-19“.
Задължителността на това
изследване може да се изведе от множество текстове, включени в КП № 104 „Диагностика
и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания - остро протичащи, с
усложнения“. Така например в „I. Условия
за сключване на договор и за изпълнение на клиничната пътека,
т.2 Задължителни
звена, медицинска апаратура и оборудване, необходими за изпълнение на
алгоритъма на пътеката, неналични на територията на лечебното заведение,
изпълнител на болнична помощ“ е посочено: „За провеждане на ВСМДИ „Полимеразна
верижна реакция за доказване на COVID-19“ по време на въведените от министъра
на здравеопазването противоепидемични мерки на територията на цялата страна,
лечебното заведение следва да е посочено в заповед на министъра на
здравеопазването като изпълнител, съответно да има сключен договор с НЗОК. В
случай, че лечебното заведение не е изпълнител на ВСМДИ „Полимеразна верижна
реакция за доказване на COVID-19“ по договор с НЗОК, е необходимо да представи
договор с друго лечебно заведение, посочено в заповед на министъра на
здравеопазването, съответно сключило договор с НЗОК.“ Видно е от тези текстове,
че ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“ се явява
задължителна стъпка за изпълнение на КП и ако ЛЗ не е изпълнител на ВСМДИ
„Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“ по договор с НЗОК, е
необходимо да представи договор с друго лечебно заведение, посочено в заповед
на министъра на здравеопазването. На следващо място в „Индикации за
хоспитализация и лечение“ е посочено, че: „При обявена епидемична обстановка
със заповед на министъра на здравеопазването – диагностика и лечение на
пациенти с грип и други типове и подтипове на грипни вируси, както и при U07.1
COVID-19 и U07.2 COVID-19, пациентите постъпват за болнично лечение при наличие
поне на три от следните индикации:
- температура над 38,5 °С;
- симптоми на остра респираторна
инфекция;
- пневмония;
- епидемиологични данни за
възможен контакт“, като Диагностично-лечебния алгоритъм включва незабавен
прием и изготвяне на диагностично-лечебен план. Видно е, че за постъпване за
болнично лечение ВСМДИ
„Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“ не е задължително
условие, но в същото време в ДЛА е посочено, че: „Вземането на биологичен материал за
медико-диагностични изследвания се извършва в рамките на болничния престой,
като отчитането на случаите се извършва след получаването на лабораторните
резултати“. От тази гледна точка твърденията в жалбата, че в конкретните случаи
се е наложило спешен прием, като изчакването на резултат от ПСР тест за Ковид,
който излизал минимум 24 часа от момента на пробата, би било високо рисково, е
крайно неправилна постановка. Действително пациентите следва да бъдат приети
незабавно за лечение при наличие на посочените по-горе индикации и не следва да
се изчаква ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“, но
това съвсем не означава, че съгласно ДЛА не трябва да им бъде взет биологичен
материал за извършване на ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на
COVID-19“ в рамките на болничния престой и едва след получаването на този
резултат да се отчете случая като заболяване от Ковид-19. На следващо място в
т. 4. „Дехоспитализация и определяне на следболничен режим“ са посочени
следните „Диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги при
дехоспитализацията:
Контрол
на здравното състояние на пациента и медицинско заключение за липса на
медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни
данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични) и:
- трайна липса на фебрилитет –
поне 2 дни;
- приключване на медикаментозното
лечение;
- обратно развитие на клиничните
симптоми;
- положителна динамика в
клинико-лабораторните показатели;
- в случаите на положителен
резултат при приемане за хоспитализация или положителен резултат от проведено
по време на хоспитализацията ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на
COVID-19“, съответно поставена диагноза с код U07.1 COVID-19.“
Видно е, че отново е направено
препращане към извършен ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на
COVID-19“, като в КП ясно е посочено също така, че при диагнози U07.1 COVID-19
и U07.2 COVID-19 минималният болничен престой продължава до края на
диагностично-лечебния процес или постигане на състояние „клинично здрав“ за пациента
и/или до края на въведения карантинен режим на работа за цялото лечебно
заведение или отделни структури, което е различно от останалите заболявания по
тази КП, за които е предвиден минимален престой 3 дни.
Анализът на всички тези текстове
сочи, че изследването ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на
COVID-19“ се явява задължително както за доказване на заболяването и
дехоспитализацията на пациентите, така и за отчитане на случаите на заболели и
лекувани от това заболяване по тази КП. Неоснователни са доводите в
жалбата, касаещи т.6 от Заповедта на министъра на здравеопазването. Както
правилно е посочил и ответникът в процесната покана в т.6 от Заповед на
министъра на здравеопазването РД-01-724/22.12.2020 г. се посочват лечебните
заведения, които могат да извършват бърз антигенен тест за SARS-Cov-2, но тази заповед не „официализира провеждането
на бързи антигенни тестове“ и хоспитализирането на пациенти по КП №
104 само въз основа на такъв тест. Точният текст на т.6 от заповедта гласи: „Провеждането на бързи антигенни
тестове се извършва от самостоятелни медико-диагностични лаборатории,
медицински центрове, диагностично-консултативни центрове, лечебни заведения за
болнична помощ, центрове за спешна медицинска помощ, комплексни онкологични центрове
и РЗИ, съгласно Критерии за прилагане на бързи антигенни тестове за SARS-CoV-2,
посочени в Приложение № 2“. Видно е, че никъде в тази точка не се споменава за
прием на пациенти за болнично лечение.
Съгласно
чл.76а, ал.1 от Закона за здравното осигуряване: „В случаите, когато
изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно
основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на
НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал.
2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите“, поради което „МБАЛ Здраве -
Велинград“ следва да възстанови получените суми без правно основание за
отчетените случаи по посочените КП в поканата. По делото не се спори за броя на
отчетените случаи по тези КП или за размера на получените суми.
Ето защо жалбата е неоснователна
и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и
констатираната неоснователност на жалбата, както и при направено своевременно
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния
представител на ответника, такова следва да се присъди на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. В полза на РЗОК Пазарджик следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 (сто) лева с оглед
фактическа и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на „МБАЛ Здраве - Велинград“ с ЕИК:
********* против Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно
основание по чл.76а, ал.3 ЗЗО с изх. № 13/РД-25ПП-3/07.07.2021 г. на Директора
на РЗОК Пазарджик.
ОСЪЖДА „МБАЛ
Здраве - Велинград“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, бул.
„Съединение“ № 49 да
заплати на Районна здравноосигурителна каса Пазарджик сторените по делото
разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)