Решение по дело №459/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260009

 

гр. ВРАЦА 11.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражднско                   отделение в

публичното заседание на   16.12.2020 г.        в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:Мария Аджемова

            Пенка Петрова

                                    

в присъствието на:

прокурора          секретар  Лилия Горчева

като разгледа докладваното  от   М. Аджемова            

      в. гр.   дело N` 459  по описа за 2020   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20/25.03.20 г. постановено по гр. дело № 17/19 г. на районен съд гр. Оряхово е ОТХВЪРЛЕН в своята установителна част предявеният от П.С.И. *** осъдителен иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на недвижим имот с площ от 418 кв. м. в село ***, обл. гр. Враца, с граници на имота подробно описани в цитираното решение и е УВАЖЕН изцяло, в своята установителна и осъдителна част, предявеният от П.С.И. иск за собственост по отношение на 20 кв. м. находящи се в същото село, с граници на имота подробно писани в първоинстанционното решение. С решението са присъдени съдебни разноски.

Ищецът в производството П.С.И. е останал недоволен от решението на районен съд гр. Оряхово в частта, с която исковата му претенция е отхвърлена за 418 кв. м., като атакува същото с въззивна жалба вх. № 1540/16.06.20 г. Подробно мотивира становище за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с благоустройствените закони действали в периода от 1928 г. до настоящия момент и с действащия закон за ЗКИР.

Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на съдебен акт по същество от въззивна инстанция, с който исковата му претенция бъде уважена.

Заявява и искане за допускане на съдебно техническа експертиза и за изискване на справка от община гр. Мизия, за това чия собственост е бил имота на ответниците през 1907 г. Доказателственото искане е отказано от окръжен съд, с оглед забраните по чл. 266 от ГПК.

С вх. № 2054/28.07.20 г. по делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от ответниците в производството Р.Й.Л., С.М.Ч., Н.С.Ч. и Р.С. К., чрез адв. И.Р.С. от Врачанска адвокатска колегия, срещу посоченото по-горе решение на районен съд гр. Оряхово в частта, с която предявеният срещу тях ревандикационен иск за 20 кв. м. в село ***, с описани в решението граници, е уважен от районен съд, който съд приема за установено, че ищецът П.И. е собственик на спорните 20 кв. м. и осъжда ответниците-въззиввници да му предадат владението им. Въззивниците мотивират становище за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната от тях част и молят за неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция от окръжен съд. Намират, че районен съд неправилно е определил съдебните разноски по делото. Оспорват постъпилата въззивна жалба от П.И. и намират, че в отхвърлителната част решението на районен съд е правилно и законосъобразно.

С вх. № 260160/24.09.20 г. е постъпил отговор от  П.С. по насрещната въззивна жалба, в която той заявява становище за недопустимост на същата като просрочена.

Окръжен съд преценява постъпилата въззивна жалба от П.С.И. за редовна от външна страна и за процесуално допустима.

Според окръжен съд е редовна и процесуално допустима и  насрещната въззивна жалба, като възражението за нейното просрочие от П.И. е неоснователно. Ответниците са били уведомени за постъпилата въззивна жалба от П.И. на 13.07.20 г. /съобщения на стр. от 21-24/, а тяхната насрещна въззивна жалба е била изпратена на 27.07.20 г. видно от пощенското клеймо поставено върху плик на стр. 33 от делото, при което преклузивният двуседмичен срок по чл. 263, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК е спазен.

След самостоятелна преценка на събраните пред първостепенния съд доказателства, а също и обясненията в хипотезата на чл. 267, ал. 2 от ГПК на експерта Л.А., изготвила заключенията приети от първостепенния съд, както и доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Постъпилите въззивни жалба са са процесуално допустими.

Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.

Разгледани по същество, жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ при следните съображения:

С вх. № 582/18.02.19 г., стр. 41, пред първостепенния районен съд гр. Оряхово е постъпила поправена искова молба от ищеца П.С.И. *** срещу ответниците Р.Й. Л., С.М.Ч., Н.С.Ч.  и Р.С. К., всички наследница на  покойния Й. Я. Ч..

Ищецът П.С. твърди, че е собственик и се легитимира като такъв на основание договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане,  оформен с нот. акт № 57/05.04.96 г., стр. 47, по отношение на УПИ ХІ-237 в кв. № 71 по рег. план на село ***, общ. Мизия от 1974 г.

Ищецът не оспорва, че ответниците са собственици на съседния УПИ ХІІ-239 в кв. 71 по  рег.план на същото село от 1974 г., на осн. договор за дарение оформен с нот. акт № 26/1975 г., стр. 69. С посочения нот. акт, покойният общ наследодател Й. Я. Ч. дарил имота на дъщеря си - ответницата Р.Й. Л. и на сина си С. Й. Ч., който починал през 2009 г. и оставил за свои наследници останалите ответници в производството, свои съпруга, син и дъщеря.

Ищецът твърди, че за село *** са изготвени два регулационни плана – план от 1928 г. и план от 1974 г., като към моментна е действащ последния план. По плана от 1928 г. съществували УПИ VІІ-89 в кв. 25 и съседния УПИ VІІІ-87 в кв. 25. По плана от 1974 г., от тези два имота били създадени нови четири, а именно:  от УПИ-89 - УПИ ХІ-237 и УПИХ-236 и от УПИ VІІІ-87 -  УПИ ХІІ-239 и УПИ ХІІІ-239, всички в кв. № 71 плана на село ***. Ищецът П.С. сочи в исковата си молба, че при изготвяне на регулационния план одобрен през 1928 г., регулационната линия между УПИ VІІ-89 собственост на неговите наследодатели и УПИ VІІІ-87 собственост на наследодателите на ответниците е  изчертана така, че част от УПИ VІІ-89 останал в УПИ VІІІ-87. Графично измерена площта била под формата на триъгълник с площ от 200 кв. м., заключен между УПИ ХІІ-239 и УПИ  ХІ-237, в кв. № 71 по рег. план на село ***  от 1974 г. Според ищеца, регулационният план от 1928 г. не бил приложен, доколкото придаваемата площ от неговия имот към този на ответниците, не били заплатени и заети по законов ред. Това се отнасяло и за рег. план от 1974 г. При това положение и на осн. пар. 6 и във вр. с пар. 8 от ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дв. рег. планове за завземане на придаваеми части отпадало, при което ищецът моли съдът да го признае за собственик на описания по-горе триъгълник от 200 к.в. м., както и да осъди ответниците да му предадат имота.  

След изслушване на експертиза по делото, с молба вх. № 4006/15.11.19 г., стр. 165, ищецът П.С. е направил уточнение в петитума на предявения иск, в следния смисъл – моли съдът да го признае за собственик и осъди ответниците да му предадат общо 438 кв. м., както следва: - 1. малък триъгълник с площ от 20 кв. м. по точки 2,3 и 4 от допълнителното експертно заключение, находящ се в ляво от тъмно синята регулационна линия съгласно допълнителното експертно заключение по рег. план от 1974 г., представляващ придаваема част по плана от 1974 г. от имот УПИ ХІ-237 в кв. 71 по плана на село *** от 1974 г. към УПИ ХІІ-239 по плана на същото дело от 1974 г., който триъгълник попада в собствения на ответниците УПИ ХІІ-239. – 2. трапец съставляващ част от триъгълник с площ 418 кв. м. от  включващ територия заключена между западната регулационна граница /светлосиня линия от допълнителното експертно заключение, скица на стр. 149/ по регулационния план от 1928 г. и западната кадастрална граница /червената линия от допълнителното заключение, скица на стр. 149/ по кадастралния план от 1928 г. на имот кад. № 89, кв. 25 стария план от 1928 г. на село ***, който терен понастоящем попадал в имота на ответниците – УПИ ХІІ-239 от действащия към момента рег. план от 1974 г. Основата на трапеца била прилежаща към лицевата граница на УПИ ХІІ-239 по рег. план от 1974 г., собственост на ответниците.

Ответниците в производството, оспорват предявените искове. Намират, че същите на са доказани. Твърдят, че владеят собствения си УПИ-239 в кв. 71 така както им е прехвърлен от праводателя Й. Я. Ч. и до завеждане на делото никога не са имали спор със съседите във вр. със собствеността и границите на имота.

По делото са представени писмени доказателства, изслушани са свидетели и е приета, неоспорена от страните специализирана техническа експертиза, основно и допълнително заключение придружено със скица, които доказателства дават основание на съда да приеме установено следното от фактическа страна.

По делото са представени писмени доказателства - нот. акт № 57/96 г. и нот. акт № 26/75 г., а и страните не спорят, че ищецът е собственик на УПИ ХІ-237, а ответниците са собственици на УПИ ХІІ-239 и двата имота в кв. 71 по действащия рег. план на село ***, общ. Мизия от 1974 г.

По делото е приета експертиза от в. л. Л.А., стр. 145, от която се установява, че за село *** има изготвени е одобрени два рег. плана – 1928 г. и сега действащия план от 1974 г. По плана от 1928 г. за наследодателите на ищеца е обособен УПИ VІІ-89 в кв. 25, а за наследодателите на ответниците УПИ VІІІ-87 също в кв. 25. По одобрения план от 1974 г., УПИ по плана от 1928 г. са претърпели промени изразяващи се в следното: УПИ VІІ-89 в кв. 25 е разделен да нови два УПИ – УПИ ХІ-237 и УПИ Х-236 в кв. 71, а УПИ VІІІ-87 кв. 25 също е разделен на два нови УПИ – УПИ ХІІ-239 и УПИ ХІІІ-239 в кв. № 71 по плана на селото.

Според експерта, по плана от 1974 г., около спорната регулационна граница между съседните УПИ ХІ-237 собственост на ищеца и УПИ ХІІ-239 собственост на ответниците, има две придаваеми по регулация части. Първата част е от имота на ответниците към имота на ищците, която не е предмет на спора. Втората придаваема част, която е предмет на делото, според вещото лице измерена графично е с площ около 20 кв. м. и се придава от имота на ищеца УПИ-237 към имота на ответниците УПИ ХІІ-239, има формата на триъгълник, защрихован с червен цвят по  точки 3, 2 и 4 по скицата на вещото лице към допълнителното заключение на стр. 149 от делото - виж обясненията на експерта Л. А. пред окръжен съд в с. з. проведено на 16.12.20 г., като скицата на стр. 149 е неразделна част от решението на първостепенния съд. Вещото лице е установило на място, че между двата имота има каменен зид, който лъкатуши, тоест не е изграден по регулационната линия на нито един от двата регулационни плана. След справки в община Мизия, експерта не е намерил данни за изплатени придаваеми части от собствениците на поземлените имоти. По делото не са представени доказателства в тази връзка. Останалата част от заключението не вещото лице А. изследва по искане на ищеца, приложението на  кадастралния и регуларационния план от 1928 г. за процесните УПИ по плана от 1928 г. - УПИ VІІ-89 и УПИ VІІІ-87 в кв. 25.

При така установеното от фактическа страна, окръжен съд прави следните правни изводи:

Ищецът извежда легитимацията си да претендира собствеността върху 418 кв. м. описани подробно по-горе, от неприложената регулация на плана на село *** от 1928 г. между УПИ VІІ-89 и УПИ VІІІ-87 и двете в кв. 25, при която част от собствения му УПИ VІІ-89 останал в УПИ VІІІ-87 на ответниците и собствеността върху 20 кв. м. описани по-горе, от неприложената регулация на рег. план на село *** от 1974 г. или общо 438 кв. м.

По отношение собствеността на 418 кв. м. придаваеми по  плана от 1928 г. окръжен съд намира следното. Тази част от претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана при следните съображения: Спорният терен е включен в регулационния план на село *** от 1928 г. Съгласно действалите преди и към момента на одобрение на регулационния план на село *** от 1928 г. благоустройствени закони – чл. 24, чл. 35 и чл. 40  от Закона за благоустройството на населените места в Царство България 1905 г., с изменено заглавие Закон за благоустройство на населените места в царство България от 1911 г. и чл. 47 от Закона за благоустройство на населените места действал до 1941 г. /отм. ДВ бр. 117/31.041 г./; чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваеми имоти. Същите се считат отчуждени по силата на самия регулационен план, без да е необходимо заплащането на обезщетение на собственика. В конкретния случай придаването е станало с рег. план от 1928 г. Дворищната регулация е имала вещно действие и то се е реализирало веднага след влизане в сила на рег. план – чл. 47 от цитирания закон за благоустройство на населените места. В изложения смисъл е реш. № 981/03.07.01 г. на ВКС по гр. дело № 2228/00 г. на ІV г. о. При посочената законодателна уредба не може да се претенедира собствеността на придаваеми по регулация части от УПИ по одобрения през 1928 г. рег. план на село *** поради това, че тези части не са заплатени. Ето защо, в тази част превеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Влезлият в сила рег. план на село *** от 1928 г. е станал кадастрална основа за изготвяне на действащия към момента рег. план от 1974 г. на същото село, доколкото по делото не се твърди и няма доказателства след 1974 г. да е изготвян друг рег. план на селото.

По отношение претенцията за собственост на 20 кв. м. по рег. план от 1974 г. окръжен съд намира следното:  Регулационния статут на имотите собственост на страните, се определя от регулационния план от 1974 г., влязъл в сила при действието на ЗТСУ. Посоченият брагоустройствен закон е отменен, като от 31.03.2001 г. е в сила друг закон – ЗУТ, който действа и към момента.

Принципите за промяна на регулационните граници на имотите чрез придаване на част от един имот към парцел, отреден за друг имот и чрез образуване на съсобствени парцели от два маломерни имота по тези два закона съществено се различават:

Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.) дворищнорегулационният план (планът, с който се създават дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно застрояване) има непосредствено отчуждително действие, тоест правото на собственост върху придадените по регулация части от един имот към парцел, отреден за друг имот и съсобствеността върху образувания от два маломерни имота общ парцел се придобиват по силата на самата регулация от момента на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Както бе разяснено в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, това придобиване е под прекратително условие, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), ако до влизане в сила на следващия дворищнорегулационен план, планът, предвиждащ придаване по регулация на част от един имот към съседен парцел, отреден за друг имот, или образуване на общ парцел от два маломерни имота, не бъде приложен, новият план се създава въз основа на първоначалното (преди неприложения план) положение на недвижимите имоти.

 Сега действащия ЗУТ зачита регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни планове като имотни граници (съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУТ урегулирани веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в предвидените в този закон случаи), но въвежда съществено различен режим за промяна на вътрешните регулационни граници между поземлените имоти и за създаване на нови съсобствени имоти, като налага принципа на т. нар. "доброволна" регулация: Съгласно чл. 15, ал. 2, 3, 4 и 5 ЗУТ изменението на подробен устройствен план, касаещо промяна на границите на урегулирани поземлени имоти (тоест придаването на части от един имот към съседен нему имот и образуването на общ урегулиран поземлен имот от два маломерни имота), се допуска само със съгласието на собствениците на двата имота, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост. Принудително, без съгласието на собствениците, изменение на границите на урегулираните поземлени имоти при действието на ЗУТ се допуска само по изключение - например в хипотезата на чл. 16 ЗУТ.

Този въведен със ЗУТ нов принцип при изменение на границите на урегулираните имоти, е наложил да бъдат уредени отношенията, възникнали по повод на приети по реда на ЗТСУ (отм.), но все още неприложени дворищнорегулационни планове, така че да се осигури приемственост и сравнително плавен преход между режима на "принудителната" регулация, действал по ЗТСУ (отм.) и режима на "доброволна" регулация, въведен със ЗУТ, и да се избегне за в бъдеще евентуална възможност за несъответствие между имотните и регулационни граници на урегулираните поземлени имоти. Именно това е целта на разпоредбите на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ: С тях отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се продължава само временно - до изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява.

Изводът, че отчуждителното действие на посочените в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ дворищнорегулационни планове се прекратява автоматично с изтичане на шестмесечните сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, се налага и при систематичното тълкуване на тази разпоредба с разпоредбите на § 6, ал. 5 от ПР на ЗУТ и § 8, ал. 2, т. 1 от ПР на ЗУТ:

В конкретния случай е установено, че по рег. план от 1974 г. на село ***,  за придаваемата част от имота на ищеца /УПИ ХІ-237/ към имота на ответниците /УПИ ХІІ-239/ не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, а също изградената между двата имота ограда не минава по регулационната линия, тоест дворищната регулация не е била приложена. При това фактическо положение, от нормите на пар. 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, следва извода, че след изтичане на сроковете по цитираните текстове  /пар. 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ/ собствеността върху имотите, за които дворищната регулацията не е приложена, се възстановява автоматично в положението от преди влизане в сила на неприложения дворищнорегулационен план, тоест че собственикът на парцела /в случая това са ответнците/ вече не е собственик на придадените към този парцел части от съседни имоти /това е ищеца в производдството/. Следователно следва да се приеме, че отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен план е прекратено по силата на закона с изтичане на горепосочените преклузивни срокове. И тъй като по делото се претендира именно собственост върху придадени части, първостепенният районен съд е имал основание да отрече действието на одобрения устройствен план от 1974 г. на село Софрониемво по отношение на 20 кв. м. придадени от имота на ищеца към имота на ответниците и уважи предявеният осъдителен иск за собственост по отношение на тази части.

Окръжен съд намира за неоснователно възражението на ответниците, че са придобили собствеността върху спорния терен по давност, тъй като съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ, части от урегулирани поземлени имоти могат да се придобиват в собственост чрез давностно владение само ако отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ за лице и площ за обособяването им като самостоятелни урегулирани имоти. В случая това изискване на закона не е спазено, най-малко тъй като по делото става дума за терен с площ от 20 кв. м., много под изискуемата от чл. 19 минимална площ от 300 кв. м.

В заключение, тъй като крайните правни изводи на настоящата инстанция и тези на първостепенния районен съд съвпадат, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Доколкото и двете въззивни жалба са неоснователни, то не следва да се присъждат разноски на страните за настоящата инстанция.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Оряхово № 20/25.03.20 г. постановено по гр. дело № 17/19 г. по описа на същия съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал.2 от ГПК.

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........