ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Варна, ……….07.2025г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, в закрито заседание на двадесет и осми
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия Атанасов
търговско
дело №1996 по описа за 2019 година
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на “Асета БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Преслав“ №23, представлявано от Тимур Рустамович Розамухамедов, действащо чрез адв.Р.М., съдебен адрес:***,
с която против “Чунцин Дайн Глас Арт Ко“ ООД, Китай, учредено 20.04.1998г., с
единен социален кредитен код: ***********, представлявано от Х. П. Ю., с адрес:
Китай, гр.Чунцин, район Дзнбей, ул.“Дзиансин Нанлу“ №16, сграда “Си Пу“, 1903,
при условията на евентуалност са предявени осъдителни искове, главният от които
с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне
на ищеца сумата от 19480 щатски долара, представляващи авансово заплатена цена
по Договор №******* от 08.04.2014г., включваща 18480 щатски долара за изработка
и доставка на 12320 бр. бутилки за водка “EGO“, 600 мл., с единична цена от
1.50 долара и 1000 долара за изработка на матрици, поради разваляне на
договора, и евентуален иск с правно основание чл.365 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 17248 щатски долара, дължима по силата на Споразумение от
16.04.2016г. за уреждане на отношенията между страните по договора. Претендира
се и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска-02.12.2019г. до окончателното и изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
е посочил банкова сметка *** ***, BIC/***:*******, по която ответника би могъл
да плати доброволно.
Исковата
молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127,ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
ответника.
Доколкото
ответното търговско дружество, е регистрирано в Китайката народна република,
въз основа на данните по делото за негови адреси, е направен опит за връчване
по Хагската конвенция от 15.11.1965г. за
връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или
търговски дела. В резултат от обективна невъзможност да бъде извършено връчване
на исковата молба на оправомощено лице, по делото се наложило допълнително
осигуряване на гаранция за правото на защита на ответника чрез приложение на
общите правила на чл.35, ал.1 от КМЧП. Обявление за делото до ответника
е публикувано в неофициалния раздел на ДВ, бр.43/10.06.2022г., съответно са авансирани
разноски за заплащане възнаграждение на особен представител на ответното
дружество поради което с Определение №260031/21.11.2022г. адв.В.А. назначена за особен представител
на ответника на основание чл.35 от КМЧП.
В законоустановения срок от
особеният представител адв.В.А. е постъпил отговор на исковата молба, с който е
направено възражение за нередовно връчване на книжата по делото.
С
оглед установените нови данни от книжата, приложени към Писмо от 14.09.2022г. от
Министерство на правосъдието на Република България във връзка с изпълнението на
съдебна поръчка, чрез Министерство на правосъдието на Китайската
народна република, за правосубектността, адреса на
управление и представителството на ответното дружество, са предприети действия
за ново връчване на исковата молба и приложенията по реда на Договора между
Република България и Китайската народна република за съдебна помощ по
граждански дела, сключен в Пекин 02.06.1993г., в сила за Република България от 04.07.1995г.
В резултат от горепосоченото
връчване, по делото е постъпило Удостоверение №CN202305080006/06.06.2024г., съставено
в гр.Пекин, придружено от Обяснителна записка от 27.09.2023г., издадена от Висш
народен съд, гр.Чунцин, район Дзянбей, според които на регистриранията адрес на
търговското дружество не се намира такова, съответно телефонният номер за
контакт е невалиден, с оглед на което книжата са останали неуспешно връчени.
Предвид изложеното, съдът е приела,
че книжата по делото следва да се считат за връчени на ответното дружество на
основание чл.50,
ал.2 от ГПК и размяната на книжа да продължи при условията на чл.35 от КМЧП.
По
допустимостта на предявения иск:
Съдът
намира, че предявеният иск е процесуално допустим, поради което производството
следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
Пред
съда е повдигнат спор по повод на частноправно
отношение с международен елемент. С отговора на исковата молба, подаден от
назначеният на ответника особен представител, в срока по чл.119, ал.4 от ГПК е
направено възражение, както по повод на местната подсъдност, така и за
приложимото материално право.
Съдът като съобрази фактите по делото счита, че в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от
КМЧП, съгласно която международната компетентност на българския съд се прилага
при ищец юридическо лице,
регистрирано в Република България. По отношение на приложимото материално
право, съдът като взе предвид, че предявеният главен иск е с предмет реституция
на отпаднало основание, намира, че приложение следва да намери българското
материално право, по аргумент от нормата на чл.111, ал.2 във връзка с чл.93,
ал.1 от КМЧП, съгласно която когато неоснователното обогатяване е
настъпило във връзка с друго отношение между страните, което е в тясна връзка с
неоснователното обогатяване, прилага се правото, което урежда това друго
отношение. В този
смисъл и съгласно
предвидената в раздел 8 от Договор №******* от 08.04.2014г. приложимост на право
на Република България, претенцията следва да се разгледа при прилагане на
местното право.
По
изложените съображения съдът намира, че е международно компетентен да разгледа
спора, като е приложимото материално
право е българското право.
По
предварителните въпроси:
С
оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК,
както и качеството на страните на търговци, счита, че иска следва да се
разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
Съдът
като констатира, че съдебните книжа до ответника са връчени на основание чл.50,
ал.2 от ГПК и по аргумент от чл.35 от КМЧП,
намира, че страната следва да се представлява от назначенията особен представител.
По
доказателствените искания на страните:
Представените от ищеца писмени доказателства се явяват
допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна,
поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Искането на ищеца за
разпит на свидетели относно обстоятелствата при които е сключен процесния
договор, преговорите между страните и водената кореспонденция, уговорките между
тях, включително тези довели до сключване на споразумение за разваляне на
договора, следва да се уважи като относими и защото не попада в забраната на
чл.164, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, тъй като не се
каса за установяване сключването на договор на стойност над 5000лв. или за
погасяване на задълженията по същия. Следва да се уважи и искането за
назначаване на ССч.е.
На
основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен
ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще
уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на
разноските в производството.
Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото
по реда на глава XXXII от ГПК-“Търговски спорове“.
СЪОБЩАВА
на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Производството
е образувано по искова молба на “Асета БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Преслав“ №23, представлявано от Тимур Рустамович Розамухамедов, против “Чунцин Дайн Глас Арт Ко“ ООД, Китай,
учредено 20.04.1998г., с единен социален кредитен код: ***********,
представлявано от Х. П. Ю., с адрес: Китай, гр.Чунцин, район Дзнбей,
ул.“Дзиансин Нанлу“ №16, сграда “Си Пу“, 1903, с която при условията на
евентуалност са предявени осъдителни искове, главният от които с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца
сумата от 19480 щатски долара, представляващи авансово заплатена цена по Договор
№******* от 08.04.2014г., включваща 18480 щатски долара за изработка и доставка
на 12320 бр. бутилки за водка “EGO“, 600 мл., с единична цена от 1.50 долара и
1000 долара за изработка на матрици, поради разваляне на договора, и евентуален
иск с правно основание чл.365 от ЗЗД за заплащане на сумата от 17248 щатски
долара, дължима по силата на Споразумение от 16.04.2016г. за уреждане на
отношенията между страните по договора. Претендира се и законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска-02.12.2019г. до
окончателното и изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В
исковата и уточняващите молби се молба се твърди, че на 08.04.2014г. между
страните е сключен Договор №*******, по силата на който ответника е поел задължение
в срок до 31.12.2019г. да достави на ищеца продукция от собствено си
производство, а имено цветни стъклени бутилки “EGO“, декорирани чрез техника “Coating“.
Твърди се, че посоченият договор съдържа, както съществени елементи на договор
за изработка, по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД, така и на договор за търговска
продажба по смисъла на чл.138 и след. от ТЗ. Сочи се, че дължимата от ответното
дружество престация, в качеството му на изпълнител, включва изработка на нови
вещи със собствени материали, а индивидуализираните вещи, възникващи в процеса
на производство, след това са предмет на покупко-продажба, при който
изпълнителят дължи прехвърляне на собствеността на възложителя. Сочи се още, е
съгласно чл.2.1 от договора, доставката на продукти се извършва въз основа на
писмени заявки за покупка от купувача, в който се посочват асортимента и
количеството на продуктите. Твърди се, че според чл.3.5 от договора, ако
поръчаните от купувача продукти не бъдат доставени по причина, дължаща се на
вина на продавача, авансовото плащане на цената им се възстановява на купувача
в срок до 30-календарни дни, след като продавачът е получил плащането. Твърди
се, че на 15.05.2014г. ответното дружество е издало Проформа-инвойс фактура №*******,
с която е ангажирало плащане от страна на ищец в размер на 19480 щатски долара,
от които 1000 долара са стойност за изработка на матрици, а остатъка е цената
за изработка на 12320 бутилки за водка EGO 600 мл. с единична цена от 1.5
долара. Поддържа се, че в изпълнение на договора, на 06.06.2014г. ищцовото
дружество е превело авансово по банковата сметка на ответника, част от сумата
по издадената фактура в размер от 6480 долара, като разликата е доплатена на
21.04.2015г. Сочи се, че след извършване на авансовото плащане по поцесната проформа-инвойс
фактура, на 06.06.2014г. ищецът е сключил Договор за покупко-продажба на
стъклените бутилки “EGO“ с ПАД “Брестский ЛВЗ “Белалко“- юридическо лице, учредено
съгласно законодателството на Република Беларус. Твърди се, че предвид липсата
на изпълнение от страна на ответника на задължението да изработи и достави
поръчаните бутилки, на 11.09.2015г. дружеството ПАД “Брестский ЛВЗ “Белалко“ е отправило
искане за прекратяване на сключеният с ищеца договор за доставката. Твърди се,
че на 14.09.2015г. ищецът е уведомил ответното дружество, че следствие от огромната
забава в производството и доставката на процесните бутилки, завод ПАД
“Брестский ЛВЗ “Белалко“ е прекратил договорните им отношения и е отказал да
купува бутилки, поради което за “Асета БГ“ ЕООД липсва интерес от изпълнение на
договора и е поискал връщане на платеното в пълен размер. На следващо място се
сочи, че на 16.04.2016г. страните са постигали споразумение за прекратяване на
отношенията си по повод Договор №*******/08.04.2014г., като ответното дружество
се е задължило да възстанови платените му от ищеца до размера от размер на 17248
щатски долара. Поддържа се, че с въпросното споразумението, ответникът е
признал, че проблеми в производствената му линия са забавили производството на процесните
бутилки за дълъг период от време. Твърди се, че с Уведомление от 20.09.2016г.
ответното дружество е известило ищеца за начина, по който ще му бъдат върнати
сумите, а именно на два транша-първият преди края на м.септември 2016г. и
вторият преди края на м.октомври 2016г. Твърди се още, че такова плащане до
момента на подаване на исковата молба, не е извършено. В условията на евентуалност,
се сочи, че исковата молба съдържа изявление за разваляне на процесният Договор
от 08.04.2014г., поради това, че забавата на продавача е направило изпълнението
по договора безполезно за купувача.
В
срок по чл.367, ал.1 от ГПК назначеният
особен представител на ответника, е депозиран отговор на исковата молба, с който иска се оспорва по основание и
размер. Оспорва се, че преведената на 06.06.2014г. сума в размер на 6480 щатски
долара, с посочено основание Договор №*******, представлява частично плащане по
Проформа инвойс фактура №АВЕ20140515, касаеща производство на 12320 бутилки. Твърди
се, че процесният договор не е ограничен единствено до поръчката на бутилките, посочени
във въпросната фактура, поради което и плащането от 06.06.2014г. може да касае
каквато и да било друга поръчка между страните, произтичаща от същия договор. В
подкрепа на последното, се сочи, че процесната фактура не е посочена в основанието
за плащане в платежното нареждане, за разлика от извършеното на 21.04.2015г.
последващо плащане в размер на 14500 щатски долара, като за основание в платежното
нареждане са посочени две инвойс фактури- ******* и АВЕ20140515. Сочи се, че тъй
като фактура ******* не е приложена по делото, остава неясно за коя поръчка се
отнася тя и каква част от реализираното плащане се отнася за тази фактура. Сочи
се, че според чл.33.1 от договора само 50 % от цената на всяка партида следва
да се плаща авансово, а останалите 50 % са дължими след предаване на продукцията
на агента на експедицията, съгласно чл.2.4 или не по-късно от датата на експедицията
на стоките. Ето защо се поддържа, че от доказателствата по делото не може да се
направи извод, дали в плащането на въпросните 14500 щатски са включени 50 % от
сумата по процесната фактура. С оглед изложено се оспорва твърдението на ищеца,
че е налице неоснователно обогатяване в размер от 19480 щатски долара, които са
платени на отпаднало основание, поради разваляне на Договор №*******. Твърди се
още, че е възможно с направеното плащане в размер на 14 500 щатски долара да
са покрити единствено разходите на продавача по подготвяне на поточната линия
за изработка на поръчаните бутилки, което е извършено преди разваляне на
договора от ищеца, съответно че не е налице неоснователно обогатяване.
На
следващо място се оспорва основателността на предявения евентуален иск, с
правно основание чл.79 от ЗЗД, защото по делото липсват категорични данни, че Споразумението
от 16.04.2016г. е сключено между страните. Твърди се, че по съществото си
споразумението представлява, разменени два имейла между двете дружества
съконтрахенти. Прави се възражение, че насрещният имейл произхожда именно от
ответното търговско дружество. Сочи се, че в споразумението се
упоменава изходяща кореспонденция от ищцовото дружество-Писмо изх.№01/0516 от
16.05.2016г., за което липсват доказателства дали е било изпратено на ответника
и стигнало ли е то до адресата. Сочи се също така, че в споразумението се
упоменава и Писмо с изх.№21/2 от 22.08.2016г. на “Асета БГ“ ЕООД, което макар и
носещо печат на ответното дружество, доколкото подписът не се чете, не става
ясно от кого всъщност е подписано и дали това лице е упълномощено за извършване
на такива действия. Твърди се, че съгласно чл.10.1
от договора, всички изменения и допълнения към същия са валидни, само ако са
изготвени в писмен вид и са подписани от упълномощени представители на двете
страни. На следващо място се поддържа, че претенцията по чл.79, ал.1 от ЗЗД е
недоказана и по размер, тъй като съгласно чл.3.1 от договора авансово са платими
50% от цената по всяка партида, като останалите 50 % са дължими след предаване
на продукцията на агента по експедиция съгласно чл.2.4 или не по-късно от
датата на експедиция на стоките. Поддържа се, че по делото не са представени
доказателства за това, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си за авансово
плащане в размер на 50% по процесната инвойс фактура от 15.05.2015г. Твърди се,
че представеното платежно от 06.06.2014г. за сумата от 6480 щатски долара с
основание-Договор №*******, не представлява частично плащане по фактура №*******,
поради това, че процесният договор не е органичен единствено до поръчка на посочените
във въпросната фактура 12320 бутилки. В този смисъл се твърди, че частично
плащане във връзка с издадената фактура е направено единствено с платежно
нареждане от 21.04.2015г., с което по сметка на ответника е внесена сумата от
14500 щатски долара. Поддържа се още, че неясно остава каква част от сумата по посочения
превод служи за погасяване по процесната поръчка, тъй като в основанието на
превода са посочени две различни фактури. С оглед на изложеното се твърди, че е
налице неизпълнение по договора от страна на ищеца, а не от страна на
ответника. Оспорва се, че представена по делото кореспонденция е водена с
именно с ответното дружество, тъй като няма доказателства посоченият мейл- ********@*******.*** да принадлежи на
ответника и да е определен от страните като адрес за контакт. Оспорва се
доказателствената стойност на документите, за които се твърди, че изхождат от ответника.
С
подадената допълнителна искова молба се поддържа, че представители
на ищцовото дружество, са осъществили среща с представители на ответника на
международно изложение в Казахстан, в гр.Алмати през 2012г. Сочи се, че след
тази среща представител на ищеца е посетило уебсайта на ответника, находящ се в
alibaba.com, от където последния е препоръчан като надежден доставчик, работещ
повече от 5 години. Твърди се, че поради това ищеца е решил да направи поръчка в
ответника за производство на комплекти форми и декорирани стъклени бутилки, за
реализиране на проект за производство на водка “EGO“ съвместно с дестилерията
“Белалка“ в Брест, Република Беларус. Твърди се, че в последствие на 19.11.2012г.
ищцовото дружество се е свързало с представител на ответника, чрез данните за
контакт с него налични в alibaba.com като е започната кореспонденция по имейл.
Сочи се, че след извършено от ищеца плащане за дизайна на бутилката, ответника
е започнал да изработват макет, но това отнело много време. Сочи се още, че на
24.06.2013г. с ищцовото дружество се свързала С.Д./, която се представя като
отговорник за проекта. Твърди се, че кореспонденцията между страните е водена
чрез имейли и по Скайп и когато дизайнът на бутилката е бил готов, на 08.04.2014г.
между страните е подписан процесния договор за производството на тази бутилка.
На 15.05.2014г. ответника издава фактура №******* на стойност 19480 долара, като
на 06.06.2014г. ищцовото дружество е извършило авансово плащане в размер от 6480
долара за да започне производството на прототипи. Твърди се, че след
окончателното одобряване на продукта е получено разрешение за доставка на
бутилки в Беларус, съответно на 21.04.2015г. е платена разликата в цената по
издадената фактура. В изпълнение на договора, ответното дружество е следвало да
произведе и изпрати поръчката на ищеца в рамките на 30 дни, т.е. до
21.05.2015г., това обаче не е изпълнено. Твърди се, че след като забавянето в
доставката на стоките надхвърля 90 дни и договорът между ищеца и Белалко в
Беларус е нарушен, ищеца изпраща официално писмо №1/09 от 14.09.2015г. до ответника
за прекратяване на договора, поради виновното му неизпълнение и за връщане на
платената сума. Сочи се, че в резултат от дълги преговори с ответника, ищецът е
изразил готовност за компромисно решение, като се вземат предвид разходите, да
бъде върната сумата от 17248 щатски долара, за което страните са постигнали
съгласие на 16.04.2016г. Твърди се, че след сключване на споразумението са
изминали още 3 месеца в безплодни усилия ищеца да получи обратно заплатените от
него суми. Твърди се още, че на 06.08.2015г. с ищеца се свързва Д.Ж.и заявява,
че отсега нататък ще ръководи проекта, като е посочила данни за контакт, като
препис от водената с нея кореспонденция е по имейл и Скайп са приложени по
делото. Относно Проформа фактура *******, се твърди, че същата е издадена на
11.03.2015г. за сумата от 1500 долара за образци на бутилки “Его“ с посочени
милилитри, по която е извършено.
С подаденият отговор на допълнителната искова
молба се поддържа, че посочените от ищеца данни за лица, представители на
ответното дружество, както и информация за контакт с тях, са взети от страница,
която към настоящия момент не съществува. Сочи се, че в процесния договор не е
посочен имейл адрес или какъвто и да било друг начин за кореспонденция, освен
адрес на седалището на дружеството. Поддържа се, че единствените документи, които
са безспорно достоверни и изходящи от ответника, са проформа инвойс фактури
№№АВЕ20140515 и *******, в които са посочени седалище на дружеството, телефон и
факс, поради което единствено комуникация, чрез посочените данни и способи може
да се счита за надлежно извършена и достигнала до адресата.
Предявените претенции намират
правното си основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за главният иск с правно
основание чл.365 от ЗЗД за евентуалният иск,
С
оглед становищата на страните, съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелство, че на 08.04.2014г. между страните е сключен Договор
№*******, както и че на 15.05.2014г. дружеството ответник е издало проформа
инвойс фактура №*******/15.05.2014г., с която е осчетоводена задължение на
ищцовото дружество да заплати сумата от 19480 щатски долара, включваща 1000
долара за изработка на матрици и изработка на 12320 бутилки за водка EGO 600
мл. на единична цена 1.5 долара.
Съгласно общия принцип
за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните, следва да
ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея
факти.
В конкретния случай ищецът,
следва да установи наличието на обвързваща страните облигационна връзка с
твърдените права и задължения, а именно договор за изработка на матрици и на
бутилки за водка. Следва да устави, че е изправна страна по договора, в това
число че е изпълнил задължението си да заплати договорената цена в сроковете и
размерите предвидени в договора, както и да докаже, че са настъпили предпоставките
за възникване на вземането му-т.е. че договорът е
развален с едностранно волеизявление от възложителя, поради виновно
неизпълнения на задълженията на изпълнителя.
Ответникът носи
доказателствената тежест да установи както изправността си като изпълнител по
договора, в това число срочно и точно извършване на възложеното, така и
правоизключващите си възражения.
ДОПУСКА до събиране като
доказателства по делото представените от ищеца писмени доказателства, като му
предоставя възможност представи в превод на български език Проформа инвойс
фактура №ВЕ20150311, издадена от ответното дружество.
НАЗНАЧАВА изготвянето на Съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на задачите формулирани в допълнителната искова молба.
Определя депозит за възнаграждението и разноските,
свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 400лв., вносими от ищеца, в
едноседмичен срок от съобщаване, с представяне на доказателства за внасянето.
Определя за вещо
лице М.С.С., което да се призове, след представяне на доказателствата за
внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано
по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, с копия за всяка
страна.
ДАВА
възможност
на ищеца да се ползва от показанията на двама свидетели, при режим на водене,
за установяване на обстоятелствата при които е сключен процесния договор,
преговорите между страните и водената кореспонденция, уговорките между тях,
включително тези довели до сключване на споразумение за разваляне на договора,
като ОСТАВЯ без уважение искане за
разпит свидетелите за установяване на заплатени суми по договора.
НАСРОЧВА производството по
т.д.№1996/2019г. на ОС Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.10.2025г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно
с връчване на препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и
препис от отговора на допълнителната искова молба.
Съдия при Окръжен съд
Варна: