Решение по дело №24/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 61
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Павлина Георгиева Димитрова
Дело: 20223000600024
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 26 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Варна, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
в присъствието на прокурора Вл. Ч. Ст.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600024 по описа за 2022 година

за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на Главния прокурор на
Република България за възобновяване на НОХД №4395/2021 г. по описа на
РС – Варна. С цитирания първоинстанционен съдебен акт е било одобрено
споразумение за решаване на делото, с което обвиняемото лице Л.М. е бил
признат за виновен за извършено деяние по чл.343б, ал.4, вр.ал.3 от НК, за
което по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на три месеца при общ режим на изтърпяване.
В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат
основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като се
оспорва законосъобразността на постановеното определение и се заявява
допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, поради
несъобразяване с нормата на чл.343г от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
1
Апелативна прокуратура - Варна поддържа изцяло искането на Главния
прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване.
Осъденото лице се представлява от изрично упълномощен защитник в
лицето на адв. М., която намира искането за неоснователно. Според защитата
липсата на подновяване на свидетелството за правоуправление се приравнява
на липсата на правоспособност въобще, което означава, че нормата на чл.343г
от НК е неприложима.
Осъденото лице М. заявява, че няма какво друго да добави към казаното
от своя защитник.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
Главния прокурор, съобрази становищата на страните, изразени в съдебно
заседание и след цялостна проверка на материалите по делото, направи
следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Р България и в
изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, и има за предмет
съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 от
НПК.
Разгледано по същество, искането е основателно по следните
съображения:
С определение от 04.11.2021г. по НОХД №4395/2021г. Районен съд -
Варна е одобрил споразумение за решаване на делото между прокурор от
Районна прокуратура - Варна и защитника на обв. ЛЮБ. М. М.. С одобреното
споразумение обв. М. се е признал за виновен за извършено на 17.10.2021г.
престъпление по чл. 343б, ал.4, вр. чл.3 от НК, за което при условията на
чл.55, ал.1, т.1 НК е приел да изтърпи наказание лишаване от свобода за три
месеца при общ режим. Съдът не е наложил кумулативната санкция по чл.37,
ал.1, т.7, в разрез с изискването на чл.343г НК, която предвижда
задължително лишаване от правоуправление на МПС, във посочените
хипотези, измежду които попада и деянието по чл.343б НК.
Приключването на делото със споразумение е диференцирана
процедура предвидена в глава XXIX от НПК. Институтът е въведен като
процедура за бързо приключване на наказателното производство, при по-
2
благоприятно наказателноправно третиране и при постигнат приемлив
компромис между интересите на държавното обвинение и
обвиняемите/подсъдимите лица. Формата му е писмена, а съдържанието
обхваща въпросите, посочени в разпоредбата на чл.381 ал.5 т.1-6 от НПК.
Ролята на съда в случая е упражняване на контрол върху начина, по който са
решени горните въпроси. В случай, че намери споразумението за
непротиворечащо на закона и морала, така както е визирано в нормата на
чл.382, ал.7 от НПК, съдът го одобрява без да излага нарочни мотиви.
В конкретният случай, споразумението е представено на съда в писмен
вид, подписано от прокурора, подсъдимия и неговия защитник в проведеното
заседание на 04.11.2021г. Липсват твърдения, а и данни, че има нарушения в
процедурата по чл.381 от НПК.
Подсъдимият е заявил изрична воля за отказ от провеждане на
наказателно производство по общия ред.
Одобрявайки така представеното му споразумение, решаващият съд е
допуснал нарушения и на процесуалния закон (чл.382 ал.7 от НПК), и на
материалния закон (чл.343Г от НК):
На първо място, е допуснато съществено нарушение на процесуалния
закон, доколкото съдът не е спазил разпоредбата на чл.382, ал.7 НПК. В
предложеното за одобряване на споразумение, постигнато между страните, в
нарушение на материалния закон не е била предвидена кумулативната
санкция по чл.37, ал.1, т.7 от НК, предвиждаща задължително лишаване от
правоуправление на МПС, в посочените хипотези, измежду които попада и
деянието по чл.343б НК. Вместо да предложи на страните промени в
споразумението, съдът го е одобрил, с което е нарушил процесуалните
правила.
На второ място, ВРС е допуснал съществено нарушение и на
материалния закон, защото към момента на извършване на деянието и
сключване на споразумението, обв.М. е бил правоспособен водач. Видно от
справката, намираща се на л.25-29/БП/ е, че той е придобил свидетелство за
управление на 21.05.2010г., с валидност до 12.05.2020г. Извършените
многобройни нарушения на правилата за движение по пътищата са били
наказвани по административен ред, но нито една от тези санкции не е
включвала окончателната невъзможност лицето да управлява моторно
3
превозно средство. Когато водачът е лишен временно от това право, налице е
правна възможност да бъде лишен от права, защото временното лишаване не
може да бъде отъждествено с липсата изобщо на правоспособност –ТР
№61/80г.ОСНК.
От изложеното по-горе се налага извода за допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон от страна на
първостепенния съд, които се явяват основание за възобновяване на
наказателното дело, респ. за връщането му за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд – ВРС. Тези нарушения не могат да бъдат
отстранени от настоящата инстанция, доколкото се утежнява положението на
обвиняемото лице, а се касае и за първоинст. съдебен акт-споразумение,
който не може да бъде коригиран от настоящата инстанция по този ред.
Допуснатите нарушения на закона и процесуалните правила са
съществени, по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК и са основание по
чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното производство.

Освен изложеното по-горе, съставът на АпС-Варна констатира и друг
пропуск в дейността на първоинст. съд, касателно определението за
одобряване на постигнатото споразумение, което не е /а и не може да бъде/
самостоятелно основание за възобновяване, но свидетелства за непълнота на
съдебния акт при наличие на законовите възможности в нормата на чл.66 ал.2
от НК: Видно е от свидетелството за съдимост на обвиняемия, че спрямо
същия е налице и осъждане за извършено деяние по см. на чл.343“б“, ал.3 от
НК, за което с определение от 06.07.2020г. по НОХД №119/20г. на РС –
Генерал Тошево, му е било наложено наказание в размер от три месеца
лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен
срок от три години. Налице са основания за разсъждения на плоскостта на
чл.68 от НК, ВРС обаче е пропуснал да стори това, най-малкото да го посочи
изрично в определението за одобряване на споразумението чрез изписване, че
не прилага разпоредбата на чл. 68 ал. 2 от НК, доколкото деянието по НОХД
№4395/21г. на РС–Варна е извършено в три годишния изпитателен срок на
наложеното наказание по НОХД №119/20г. на РС – Генерал Тошево.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал.1, т.1 вр. чл. 424,
4
ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Варненският
апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по НОХД № 4395/2021г.
на Районен съд - Варна.
ОТМЕНЯ определение № 439 от 04.11.2021 г. по НОХД № 4395/21 г.
на Районен съд-Варна и ВРЪЩА делото на РС-Варна за ново разглеждане от
друг състав, от стадия на съдебно заседание.

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5