Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 17.10.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №5155
по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с
чл.318 ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Подадена е
искова молба от „БИО ФРЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Царацово, общ.“Марица“, обл.Пловдив, местност „Три могили“, кв.28
№42, представлявано от управителя Б.Н.Н. против „ЕВРОМАРКЕТ 2012“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Алеко Константинов“
№11, ет.4, представлявано от управителя Г. И. И. , в която ищецът, твърди, че на
08.10.2018г. „БИО ФРЕШ“ ООД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК вх.№22304 срещу ответника „ЕВРОМАРКЕТ-2012“
ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 903.65 лв. - главница представляваща
неиздължена част от фактура №********** от 18.12.2013г. за продажба и доставка
на козметични продукти и сумата от 433.45 лв. - законна лихва върху главницата
за периода от 18.01.2014г. до 08.10.2018г. - датата на подаване на заявлението.
По така подаденото заявление е образувано ЧГД №4080/2018г. по описа на XVII гр.
състав при Районен съд гр.Пазарджик. Сочи, че с разпореждане от 11.10.2018г. по
същото дело е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение №2256 от
11.10.2018г. срещу длъжника „ЕВРОМАРКЕТ- 2012"ЕООД за сумата от 903.65лв.
главница по неизплатена фактура за продажба и доставка на козметични продукти,
433.45лв. - законна лихва върху главницата за периода от 18.01.2014г. до
08.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането и направените разноски в размер на 28лв.
- ДТ и 300 лв. - адвокатски хонорар.
Твърди, че
в срока по чл.414 от ГПК ответникът „ЕВРОМАРКЕТ-2012" ЕООД е депозирал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, с оглед на което със съобщение,
получено от дружеството им на 05.12.2018г., съдията докладчик по ЧГД
№4080/2018г. по описа на XVII гр. състав при Районен съд гр.Пазарджик им
указва, че „БИО ФРЕШ" ООД може да предяви иск относно вземането си в
месечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Сочи, че с
оглед на гореизложеното, в законоустановения срок по чл.415 ал.1 от ГПК предявява
иск за установяване на вземането на „БИО ФРЕШ"ООД за неиздължена част от
фактура №********** от 18.12.2013г. за продажба и доставка на козметични
продукти срещу „ЕВРОМАРКЕТ-2012"ЕООД, гр.Пазарджик за сумата от 903.65 лв.
- главница по неизплатена фактура за продажба и доставка на козметични
продукти, 433.45 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от
18.01.2014г. до 08.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането и направените разноски в
размер на 28лв. - ДТ и 300 лв. - адвокатски хонорар.
Твърди, че
основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането им са
следните: На 18.12.2013г. „БИО ФРЕШ“ ООД издало фактура №********** за продажба
и доставка на козметични продукти към ответника „ЕВРОМАРКЕТ-2012" ЕООД
общо за сумата от 1103.65 лв. Част от тази сума в размер на 200лв. ответникът
заплатил.
Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника ,.ЕВРОМАРКЕТ-2012“ ЕООД, ЕИК *********, че дължи сумите: от 903.65 лева
– главница, на „БИО ФРЕШ"ООД, ЕИК ********* представляваща неиздължената
част по фактура №********** от 18.12.2013г. за доставка и продажба на
козметични продукти, сумата от 433.45 лв. - мораторна лихва върху главницата за
периода от 18.01.2014г. до 08.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 08.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането
и направените разноски в размер на 28лв. - ДТ и 300 лв. - адвокатски хонорар.
Моли да им бъдат присъдени и направените разноски в размер на 28 лв. - държавна
такса за настоящото производство.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства и са направени доказателствени искания.
С допълнителна уточняваща молба ищецът е уточнил,
че поради техническа грешка в исковата молба е посочен номера на продажбата
№********** от 18.12.2013г. на същите стоки, вместо номера на фактурата
№********** от 18.12.2013г. Моли като номер на фактурата да се чете №**********
от 18.12.2013г. вместо №********** от 18.12.2013г., което е номерът на
продажбата на същите стоки по електронната програма за издаване на електронни
фактури.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който взема
становище, че исковата молба е недопустима.
Твърди, че същата не отговаря на изискванията на чл.127, т.4 от ГПК.
Искът по чл.422, вр. чл.415 ГПК е специален установителен иск. Наличието на
правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, която ако не е налице,
предявеният установителен иск е недопустим. Предвид характера на специалното
исково производство по чл.422 ГПК, което се явява продължение на заповедното и
чиято цел е влизане в сила на заповедта за изпълнение, при което същата ще се
превърне в годно изпълнително основание за принудително изпълнение на
вземането, за което е издадена, правният интерес от предявяване на иска по
чл.422 ГПК е свързан с наличието на издадена заповед за изпълнение за същото
вземане, за което е предявен установителен иск, и подадено срещу нея в срок
възражение. В този смисъл, всеки иск по чл.422 от ГПК, който по основание или
размер се различава от заявеното пред съда по заповедното производство е
недопустим, поради липса на правен интерес. Сочи, че следва да е налице
идентичност на вземането като исковото производство е обвързано от посочените в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение правопораждащи факти /в този
смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК Решение №152/28.04.2014г. по
гр.д.№7541/2013г., ІV г.о. на ВКС, Решение №412/05.02.2014г. по
гр.д.№2190/2013г., IV г.о. на ВКС/.
Твърди, че в процесния случай се установява, че не
е налице идентичност на вземането по основание и по размер, а именно: В
заявлението за издаване на заповед за изпълнение се сочи един номер на фактура -№**********/18.12.2013г.,
а в исковото производство: друг номер на фактура -№**********/18.12.2013г., с
твърдение за техническа грешка и то след оставяне на ИМ без движение с
разпореждане от съда. Направеното впоследствие под формата на „уточнение"
в допълнителна искова молба, по своето естество не представлява такова,
доколкото с него не се пояснява или допълва фактическото основание, заявено с
исковата молба, а се въвежда ново, различно основание, на което да е възникнало
претендираното вземане - друга фактура, което обосновава установяването на
съвсем различни факти в исковото производство. Твърди, че са налице различни
обстоятелства, от които произтича вземането в заповедното и в исковото
производство. Те касаят не само вида на документа - продажба и фактура и номера
на документа, но и в заповедното производство се сочи претендираната сума като
главница, а в исковата молба вече същата сума се сочи като неиздължена част от
фактура /за пръв път се твърди частично плащане/, което напълно променя
обстоятелствата по вземането. Това пряко влияе върху правото на защита на
лицето, от една страна, както и върху условията за допустимост на исковата
молба, от друга страна.
Твърди, че по своето естество така наведените от
ищеца нови твърдения като основание за възникване на вземането представляват
изменение на иска по чл.214 ГПК, което съгласно т.11б от TP №4/2013г. е
недопустимо в производството по чл.422 ГПК. На този етап не може да се променя
материалноправната характеристика на вземането и съдът да се произнася по нещо
различно от предявеното в заповедното производство.
Моли съда още на този етап да приеме исковата
молба за недопустима и да не я разглежда по същество.
По основателността на исковата молба, в случай, че
съдът не приеме наведените съображения за недопустимост, излага следните
доводи:
Твърди, че фактурата сама по себе си не може да
докаже стопанската операция. В случая няма други съпътстващи продажбата
документи като двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, стокови
разписки, пътни листове, товарителници и др.п., доказващи че сделката се е
осъществила. Процесната фактура сама по себе си не е получена нито от
управител, нито от упълномощено от него лице. Не е подписана от получател. Не
са приемани по опис такива стоки. Липсва кореспонденция, от която да е видно
изпращането й до получател по фактурата – дружеството-ответник. Такава фактура
не е получавана и описаните в нея стоки не са доставени на дружеството.
Фактурата не е осчетоводена в дружеството-ответник. Отразяването на фактурата в
редовно водените от ответника счетоводни книги би представлявало недвусмислено
признание за съществуването на продажбеното правоотношение, така и за
задължението по нея, каквото в случая липсва. Оспорва изцяло процесната
фактура. Твърди, че тя не доказва наличието на извършена доставка и дължимо
плащане по нея.
Твърди, че двете дружества имат търговски
отношения помежду си по повод, на които са издадени други фактури. Твърди, че
всички те са заплатени изцяло и в срок и не е налице остатък за плащане нито по
тази, нито по друга фактура. Твърдението в исковата молба, че са платени 200
лева по процесната фактура, съгласно приложено банково извлечение е невярно.
Няма доказателство за плащане на сума по процесната фактура - №********** от
18.12.2013г. Видно е, че основанието за плащане в банковото извлечение касае
друг номер на фактура, а именно фактура №*********/18.12.2013г. В този смисъл
това плащане не е нито признание за дължимост на задължението от страна на ответника,
нито е частично плащане по процесната фактура, както се твърди. Доказва само
посоченото от тях, че между страните действително има търговски отношения, за
които са издавани няколко броя фактури и са правени плащания. Нещо повече
твърдението, че е налице частично плащане по процесната фактура с доказателство
за плащане по различен номер от процесната е по-скоро още една индиция за
нередовно счетоводство и счетоводни записи при ищеца /освен техническата грешка
по допълнителната искова молба/, а не признание на факт - с арг. на противното
от чл.182 от ГПК, вр. с чл.55 от ТЗ.
Сочи, че съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ, купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или документите, които му дават
право да я получи, освен ако е уговорено друго. В тежест на ищеца е да установи
кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната
норма, а именно, наличие на валидно облигационно правоотношение, за да възникне
задължение за ответника за заплащане на продажна цена. При липса на такъв
договор, фактурата представлява частен диспозитивен документ, удостоверяващ
единствено волеизявления на страните. Фактурата удостоверява всички параметри и
условия на сделката и има силата на писмен договор, само тогава когато съдържа
всички необходими елементи, характеризиращи договора за продажба като такъв:
вид, стойност и начин на плащане на стоката, време и място на съставяне, имена
и подписи на страните. Твърди, че процесната
фактура не съдържат подписи от страна на получателя /купувач/. Поради
това, същата не обективира сключен между страните договор за продажба.
Вземането на ищеца за цената на тези стоки не е обусловено от издаването на
фактура, тъй като основание за плащане е предаването на стоките, респ.
настъпването на друг, уговорен между страните падеж за плащане. От друга страна
предаването на стоките не е елемент от фактическия състав на договора за продажба,
който е консесуален, а не реален, но също не се обосновава и доказва в исковата
молба. В заключение процесната фактура не носи подписа на представител на
ответното дружество и като частен документ не притежава доказателствена
стойност за факта, че от негова страна е направено изявление за сключване на
договор за търговска продажба с ищеца. Следователно само въз основа на
процесната фактура не може да се приеме за установено наличие на постигнато
между страните съгласие за сключване на договор за търговска продажба и затова
има ли и евентуално какви са поетите между страните задължения.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на
законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2014г. до 08.10.2015г., тъй
като тя се погасява с по-кратката три годишна давност, съгласно чл.111, б.в от ЗЗД. Възразява против така определения размер на лихвата, тъй като считано от
18.10.2018г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, лихвата може да се търси три години назад, след което не може да
бъде търсена принудително и при възражение за плащане същата не е дължима на
основание изтекла погасителна давност.
Счита исковата молба за недопустима, алтернативно
за неоснователна и недоказана по изложените по-горе съображения.
Претендира разноски.
Представя писмени доказателства. Взема становище
по представените от ищеца доказателства и направените от него доказателствени
искания.
Прави доказателствени искания.
В проведените по делото съдебни заседания
пълномощникът на ищеца поддържа изцяло предявения иск и моли съда да го уважи
като основателен и доказан. Претендира направените по делото разноски.
Представя Списък на разноските по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по
съществото на правния спор са изложени в представената и приета по делото
писмена защита.
Ответното търговско дружество, чрез
пълномощника си, моли съда да отхвърли исковете като недоказани и
неоснователни, както и да възложи в тежест на ищеца всички разноски по делото.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на ищеца в случай, че то надвишава минималния такъв, предвиден в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доводи
по същество са изложени в приложената по делото писмена защита.
Съдът, след като се запозна с
твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и възраженията на ответника в
писмения отговор и като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 08.10.2018
год., ищцовото дружество „БИО ФРЕШ“ ООД, ЕИК ********* е подало Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника „ЕВРОМАРКЕТ
2012“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №4080/2018г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото
е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №2256 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК на 11.10.2018год., с която е разпоредил
ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата от 903,65лв. -
главница по неизплатена фактура за доставка на козметични продукти, 433,45лв. -
законна лихва за периода от 18.01.2014г. до 08.10.2018г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 08.10.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 28лв. – държавна
такса и 300 лв. - адвокатски хонорар. Посочено е, че вземането произтича от
неизплатена фактура за доставка на козметични продукти – фактура №********** от
18.12.2013г. Срещу така издадената заповед ответното дружество, чрез пълномощника
си, е възразило в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, с мотива, че не дължи изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение, не дължи посочената сума по посочената
фактура, няма задължения към това лице в това число главница, лихва и разноски,
както са посочени. В законния едномесечен срок, търговското дружество-ищец е
предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Поради това, искът е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
По
съществото му, съдът приема следното:
По делото са
представени и приети като доказателства посочените от ищеца в исковата молба
писмени доказателства, на които той основава вземането си, а именно Фактура
№********** от 18.12.2013г., Продажба №********** от 18.12.2013г. и Отчет по
сметка от 30.04.2014г. Видно от фактурата и от документът с наименование „продажба“
е, че доставчик /продавач/ на описаните стоки – козметични продукти - е
търговското дружество-ищец, а клиент /купувач/ е ответното дружество. Фактурата
е издадена като електронна такава, съгласно чл.7 ал.1 и чл.8 от Закона за
счетовдството и чл.114 от ЗЗД. Предвид това подписът и печатът не са
задължителни реквизити и са заменени с идентификационен код. Документите са
издадени на датите, посочени в исковата молба. Фактурата е на обща стойност
1103,65 лева, с включен ДДС. Като начин на плащане в нея е отразено - по банков
път.
От приетото
по делото и неоспорено от страните допълнително заключение на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца не се съхранява архив на
търговска и складова документация от 2013г. По данни на търговския им представител,
от началото на 2013г. до момента продажбите по разноса /доставки до обекта на
клиента/ се извършват по един и същи начин: При предаването на стоката в обекта
се изготвя търговски документ, представляващ кочан от химизирани екземпляри,
формат А4, на който е разпечатан асортимента на ищеца по артикули и цената на
всеки един артикул. Колоните „количество“ и „обща стойност“ са празни полета,
които доставчикът попълва ръчно при предаването на стоката. При отчитането си в
склада, доставчикът на стоката предава екземпляра, от който се генерира в
складовия софтуер документ с име „продажба“, въз основа, на който се издават
фактури. Вещото лице е установило, че приложеният по делото образец „продажба с
№**********/18.12.2013г. съответства по видове артикули, брой и цена на
описаните такива във фактура №**********/18.12.2013г. Установило е и, че при
ответника извършеното на 30.04.2014г. банково плащане към ищеца в размер на 200
лева не е осчетоводено като плащане, към която и да е фактура. То е отразено
като платена сума без документ/основание. В счетоводството на ответника не е
осчетоводена процесната фактура. Между страните по делото няма търговска сделка
по други фактури, освен процесната, с уговорено плащане – по банков път.
Осчетоводените и при двете страни фактури, са разплатени в брой. При ищеца
извършеното банково плащане на 30.04.2014г. от ответника е отразено като частично
погасяване на задължение по фактура №**********/18.12.2013г. Издадената от
ищеца фактура с номер ********** /номерът, цитиран от ответника в банковото
плащане/ е от дата 09.09.2013г. и е с получател ЕТ „Габи-Ралица Иванова“,
гр.Павел Баня. Фактурата е за 453,55 лева. Според заключенито на вещото лице,
през периода 01.12.2013г.-01.07.2014г. ответникът е осчетоводил следните
стопански операции с контрагент ищеца. Покупка на стока с фактура
№**********/26.02.2014г. на стойност 188,35 лева, платени в брой; Покупка на
стока с фактура №**********/07.04.2014г. на стойност 23,20 лева, платени в
брой; Покупка на стока с фактура №**********/16.06.2014г. на стойст 87,04 лева,
платени в брой.
Въз основа
на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съдът
приема за установено по делото, че между ищцовото дружество, от една страна,
като продавач и ответникът, от друга страна,
като купувач, е бил сключен договор за търговска продажба, за който е издадена
процесната фактура от 18.12.2013г. и документ, наречен „продажба“ от
същата дата. Фактурата е електронна такава, издадена съгласно чл.7 ал.1 и чл.8
от Закона за счетоводството и чл.114 от ЗДДС и за нея подписът и печатът не са
задължителни реквизити, тъй като са заменени с идентификационен код. Описаните
във фактурата стоки – козметични продукти – съответстват изцяло по видове артикули, брой и цена на описаните
такива в приложения по делото документ с наименование „продажба“ с №**********/18.12.2013г.
С оглед
установеното от вещото лице и отразено в допълнителното заключение, прието като
доказателство по делото и неоспорено от страните, а именно че между страните по
делото няма търговска сделка по други фактури, освен процесната, с уговорено
плащане - по банков път и че осчетоводените и при двете страни фактури са
разплатени в брой, както и това, че при ищеца извършеното банково плащане на
30.04.2014г. от ответника е отразено като частично погасяване на задължение по
фактура №**********/18.12.2013г. и че издадената
от ищеца фактура с номер ********** /номерът, цитиран от ответника в банковото
плащане/ е от друга дата - 09.09.2013г. и е с друг получател/контрагент - ЕТ
„Габи-Ралица Иванова“, гр.Павел Баня, настоящият съдебен състав приема, че
извършеното от ответника плащане на сумата в размер на 200 лева на датата
30.04.2014г. е именно частично плащане по процесната фактура
№**********/18.12.2013г. и че погрешно в банковото плащане ответникът е отразил
друг номер на фактура - №**********/18.12.2013г. Фактура с такъв номер не е
издавана от ищеца на ответника. Освен това само процесната фактура е такава,
платима по банков път, в отношенията между двамата търговци. В останалите
търговски сделки, сключени между ищеца и ответника, разплащането е било в брой,
видно от допълнителното закючение на вещото лице. Към изложеното следва да се добави
и това, че в случай, че ответникът е извършил плащане към ищеца на сумата в
размер на 200 лева на датата 30.04.2014г. и че това плащане е без основание/без
документ /според отразеното от самия ответник в счетоводството му/, то е налице
разминаване между това отразяване и направеното в писмения отговор възражение,
че между страните е имало и други търговски взаимоотношения, за които са
издавани няколко броя фактури и са правени плащания. Освен това ако е било
налице плащане без основание, то буди учудване бездействието на ответника
повече от четири години след извършването му, да не потърси от ищеца обратно връщане
на сумата. Възражения не са направени в тази посока. Не са представени и
доказателства.
С
извършеното частично плащане на част от сумата по фактурата е налице признание
на задължението по нея от страна на ответника, както и за получаване на стоките
по същата. В случая дори и лицето, получило стоките по процесната фактура, да е
действало от името на ответника без представителна власт, то ответникът, като
търговец, като е узнал това обстоятелство, не се е противопоставил. С това,
същият е потвърдил действията и извършената търговска продажба ангажира
ответника, като страна-купувач по нея, съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че направеното оспорване на процесните документи
– фактура и документ, наречен „продажба“ и двата от 18.12.2013г., не е доказано
и цени същите като годни доказателства по делото, на които основава и изводите
си.
Съдът
приема, че ответното дружество не е изплатило на ищеца остатъка от дължимата
сума по процесната фактура в размер на 903,65 лева.
Вземането
по процесната фактура за претендираната главница в размер на 903,65 лева не е погасено
и съществува и към настоящия момент. Затова исковата претенция за главница ще
следва да се уважи изцяло.
Ответното
дружество не представи в хода на производството по делото доказателства за изплащане
на задължението или за погасяване на дълга на друго основание.
Върху
главницата от 903,65 лева се дължи и законната лихва, считано от подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК – 08.10.2018 год. и до окончателното изплащане на
сумата.
Съдът приема,
че ответникът е в забава по отношение на задължението по процесната фактура след
изтичането на срок от един месец от издаването й /съгласно уговореното между
страните/, в случая от 18.01.2014г. В настоящия казус и предвид направеното от
ответника в писмения отговор възражение за изтекла погасителна давност и с
оглед характера на вземането – за мораторна лихва, съдът счита, че претенцията
на ищеца се явява основателна за периода от 09.10.2015г. до датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 08.10.2018г. /която дата е и датата на
предявяване на установителния иск по чл.415 ал.1 от ГПК/. Преди този период,
претенцията на ищеца ще следва да се отхвърли, с оглед направеното възражение
за изтекла давност. Съгласно основното заключение на вещото лице, дължимата
лихва за забава върху главницата от 903,65 лева за посочения период - от
09.10.2015г. до 08.10.2018г. е в размер на 275,22 лева. До този размер е
основателна и претенцията на ищеца за вземане за моратарна лихва и до него ще
следва да се уважи. Над него и до претендирания с исковата молба размер от 433,45
лева, претенцията на ищеца ще следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода на делото и с
оглед уважената част от иска и съгласно представения Списък на разноските по
чл.80 от ГПК и приложените разходни документи, ответникът дължи на ищеца разноски
в заповедното и в исковото производство в размер общо на 511,36 лева.
Съдът намира за неоснователно
направеното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца на неговия пълномощник. Счита,
че същото е съобразено с разпоредбата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и не
надвишават предвидения в същата минимум.
Ищецът дължи на ответника
разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковата претенция и с оглед
представения списък на разноските и приложените разходни документи, в размер на
86,39 лева
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на „БИО
ФРЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Царацово,
общ.“Марица“, обл.Пловдив, местност „Три могили“, кв.28 №42, представлявано от
управителя Б.Н.Н. против „ЕВРОМАРКЕТ 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Алеко Константинов“ №11, ет.4,
представлявано от управителя Г. И. И. , с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка
с чл.318 ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЕВРОМАРКЕТ 2012“
ЕООД, ЕИК ********* дължи на „БИО ФРЕШ“ ООД, ЕИК ********* сумите:
от 903.65 лева – главница, представляваща неиздължена част по фактура №**********
от 18.12.2013г. за доставка и продажба на козметични продукти, сумата от 275,22
лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 09.10.2015г. до
08.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението - 08.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които
е издадена Заповед №2256 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 11.10.2018 год. по ч.гр.дело №4080/2018 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване на вземане за мораторна
лихва над размер от 275,22 лева и до претендирания размер от 433,45 лева, както
и за периода от 18.01.2014г. до 08.10.2015г., като неоснователна.
ОСЪЖДА „ЕВРОМАРКЕТ 2012“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Алеко
Константинов“ №11, ет.4, представлявано от управителя Г. И. И. да заплати на „БИО ФРЕШ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с.Царацово, общ.“Марица“, обл.Пловдив,
местност „Три могили“, кв.28 №42, представлявано от управителя Б.Н.Н. разноски в
заповедното и в исковото производство в размер общо на 511,36 лева.
ОСЪЖДА „БИО ФРЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Царацово, общ.“Марица“, обл.Пловдив, местност „Три могили“, кв.28
№42 да заплати на „ЕВРОМАРКЕТ 2012“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Алеко
Константинов“ №11, ет.4, представлявано от управителя Г. И. И. разноски по делото в размер общо на 86,39 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: