Решение по дело №209/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 107
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 19 ноември 2021 г.)
Съдия: Пламен Митков Драганов
Дело: 20213300600209
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Разград, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора Сезгин Сеидов Османов (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно частно
наказателно дело № 20213300600209 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба на въззивна жалба от Ц. ИЛ. М., подписана и от
упълномощен защитник адв. Д.Б., срещу Определение № 472/23.06.2021 г. по ЧНД №
297/2021 г. Районен съд – Разград, с което на основание чл. 89, б. "а" от НК е взета по
отношение на освидетелстваната принудителна медицинска мярка – предаването й на неин
близък, Н. Н. П., със задължение за лекуването й под наблюдение на Център за психично
здраве гр. София за срок от един месец.
В жалбата се изразява несъгласие с постановената от съда принудителна медицинска
мярка, като на първо място се изтъква недоказаността на извършените от М. обществено
опасни деяния, квалифицирани по чл. 326, ал. 1 от НК, а на следващо място се оспорва
заключението на вещите лица по назначената на досъдебното производство комплексна
съдебно – психиатрична и психологична експертиза.
С определение по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е преценил, че за правилното
решаване на делото се налага да се изиска справка от ОДМВР – Разград има ли подавани
жалби или сигнали на тел. 112 от Ц. ИЛ. М., против Н. К. Н. от гр. Разград за периода от
23.06.2021 г. до момента на изготвяне на справката.
По искане на процесуалния представител на освидетелстваната Ц. ИЛ. М. - адв. Д.Б.,
въззивният съд, с цел изясняване на предмета на доказване по делото, е допуснал и назначил
1
повторна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (КСППЕ) по
отношение на освидетелстваната М.. В определението си въззивния съд е постановил
вещите лица след запознаване с материалите по делото, да отговорят на следните въпроси:
страда ли лицето от психично заболяване в тесен и широк смисъл на думата, какво точно и
нуждае ли се от лечение; - eвентуалното наличие на такова заболяване отразява ли се на
вменяемостта лицето по отношение извършването на деянието, за което се провежда
досъдебното производство – може ли да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си; - способно ли е лицето да възприема правилно фактите, имащи
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.
В съдебно заседание жалбоподателката Ц.М. не се явява, като се представлява от адв.
Д.Б.. В хода на съдебното производство пред въззивния съд защитникът поддържа изцяло
жалбата по изложените в нея съображения, като застъпва тезата, че се касае до едно
незаконосъобразно първоинстанционно решение, което следва да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което да бъде отхвърлено предложението на Районна прокуратура -
Разград за настаняване на принудително лечение на освидетелстваната М.. Изтъква, че от
заключението на вещите лица по повторната КСППЕ по категоричен начин се е установило,
че подзащитната му не страда от психично заболяване, може да разбира свойството и
значението на постъпките си, и няма нужда от провеждане на принудителни медицински
мерки спрямо нея. Освен това застъпва се становище, че в действителност подзащитната му
не е извършила общественоопасно деяние като е защитавала правото си на тишина и
спокойствие, при което полицейските органи са действали неадекватно. В заключение се
моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен и вместо него постановен нов, с който
предложението на прокуратурата за налагане на принудителна медицинска мярка по реда на
чл. 89, б."а" НК по отношения на освидетелстваната М. да бъде отхвърлено.
Представителят на Окръжна прокуратура - Разград изразява становище, че с оглед
изводите на вещите лица, че освидетелстваната М. не страда от психична болест, може да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не са налице
предпоставки за налагане на мярка принудително лечение. Според прокурора се касае за
личностни недоразумения само с един съсед, поради което следва жалбата да бъде уважена и
да се отхвърли предложението на районната прокуратура за налагане на принудителни
ведицински мерки.
Въззивният съд, като съобрази изложеното в жалбата, атакувания съдебен акт и
материалите по делото, намери за установено следното от фактическа страна:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 427, ал. 1
НПК във връзка с чл. 89, б. "а" НК.
С постановление 26.08.2020 г. е образувано досъдебно производство № 1873 ЗМ-
565/2020 г. по описа РУМВР - Разград срещу неизвестен извършител за това, че за времето
от 13.02.2020 г. до 06.05.2020 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление са
предавани по телефона на ЕЕН 112 неверни повиквания – престъпление по чл. 326, ал. 1 вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК. Производството е образувано по жалба на Н. К. Н.. В хода на
2
разследването са разпитани множество свидетели, повечето от които полицейски служители,
посещавали адреса по повод сигнали на освидетелстваната М. до ЕЕН 112, както и съседи на
оснидетелстваната М. и подалия жалбата Н. Н.. В резултат на проведеното разследване било
е установено, че в периода 24.07.2019 г. до 18.11.2020 г. Ц.М. била подала общо 33 сигнала
до ЕЕН 112 срещу Н. , твърдейки силна музика и шум, идващ от жилището му. За няколко
от сигналите се установило, че са основателни, и на Н. били съставяни АУАН и полицейски
предупреждения, но за повечето, според полицейските служители посетили адреса, не било
установено нарушаване на тишината и обществения ред. В проведения и разпит като
свидетел Ц.М. обяснила, че Н. виждал полицейските автомобили отдалеч и спирал музиката
преди полицейските служители да установят нарушенията.
По образуваното досъдебно производство била назначена и комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза на освидетелстваната Ц.М.. В изготвеното
заключение вещите лица са констатирали, че освидетелствената страда от психотично
заболяване – органично налудно разстройство, което възпрепятства годността й да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По своето естество
заболяването представлявало продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.
33 НК и възпрепятствало възможността й да участва в наказателно производство. Според
изводите на експертите у М. не се установява готовност за извършване на агресивни
действия спрямо околните, не се регистрират и суисидни нагласи, което дава основание да
се приеме, че не са налице критерии за опасно поведение и не се налага прилагането на
принудителни медицински мерки.
Назначена била и допълнителна комплексна експертиза със същите вещи лица, на
която бил поставен отново въпрос, на който е отговорила и първоначалната експертиза –
налагат ли се принудителни медицински мерки за лечението на освидетелстваната и какви
такива мерки са подходящи предвид психическото й състояние към момента. Според
заключението на повторната експертиза заболяването представлявало психоза и създавало
риск от извършване и на други обществено опасни деяния, което се налагало провеждане на
принудително лечение на М. по смисъла на чл. 89, б. „а“ от НК в отделение по психиатрия.
С оглед изводите от експертното заключение на допълнителната експертиза с
Постановление от 17.05.2021 г. наблюдаващия прокурор е прекратил досъдебно
производство № 1873 ЗМ-565/2020 г. по описа РУМВР - Разград на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Предвид горното наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура - Разград на
основание чл. 427, ал. 1 НПК е предложил на съда да се постанови определение, с което
спрямо Ц. ИЛ. М. да бъде наложена принудителна медицинска мярка по реда на чл. 89, б.
"а" НК, като същата бъде предадена на неин близък, Н. Н. П. (внучка), със задължение за
лекуването й под наблюдение на психо – неврологичен диспансер – Отделение по
психиатрия при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ Разград.
В хода на първоинстанционното производство са разпитани вещите лица по
комплексната психиатрична и психологическа експертиза д-р Мадлена Борисова –
3
специалист психиатър и Татяна Костова – психолог, както и в качеството на свидетели
внуците на освидетелстваното лице – Н. П. и Руслан Петков. В съдебно заседание вещите
лица поддържат заключението на допълнителната КСППЕ относно необходимостта от
принудително лечение на М., докато свидетелите твърдят, че не намират промяна в
поведението на своята баба, което да ги кара да съмняват в заключението на вещите лица
относно необходимостта от лечение. Освен това твърдят, че при краткия си престой при
баба си в гр. Разград също са чували музика от долния етаж, която макар и не много силна,
била дразнеща и продължавала и след полунощ.
Позовавайки се на заключителните изводи на съдебно - психиатричната и
психологична експертиза и допълнителната такава, както и приемайки, че Ц.М. е извършила
неправомерни прояви, първоинстанционният съд е постановил обжалвания съдебен акт, с
който е приел, че са налице предпоставките за приложение на чл. 89, б. "а" НК. С
обжалвания акт, първият съд е постановил по отношение на освидетелствания М.
принудителна медицинска мярка – предаването й на неин близък, Н. Н. П., със задължение
за лекуването й под наблюдение на Център за психично здраве гр. София за срок от един
месец.
Видно от заключението на приетата пред въззивния съд повторна комплексна
експертиза и направените разяснения от страна на вещите лица в хода на въззивно съдебно
следствие, освидетелстваната М. не страда от психично заболяване в тесния и широк смисъл
на думата и липсват критериите за поставяне на диагноза Органично налудно разстройство.
Според вещите лица са налице леки когнитивни нарушения от органичен тип в степен, която
не засяга възможностите на оснидетелстваната да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, т. е. не е повлияна нейната вменяемост.
Психичното състояние на М. е повлияна от повишена тревожност вследствие хроничния ход
на конфликта със св. Н.. В устните си разяснения пред въззивния съд вещите лица
заключават, че освидетелстваната не се нуждае от лечение и няма опасност да извърши
деяние, застрашаващо живота и здравето на околните или нейното лично.
Въззивната инстанция, в хода на извършената от нея проверка съгласно
правомощията си по чл. 431, ал. 2 НПК във вр. с чл. 313 и чл. 314 НПК, намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 431, ал. 2 НПК и от
процесуално активно легитимирана страна в процеса да обжалва актове на
първоинстанционния съд.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въззивният съдебен състав, запознавайки се с материалите по делото, определението
на районния съд и съобразявайки изводите на приетата в хода на въззивното съдебно
следствие комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза намира, че
проверявания съдебен акт, като необоснован и неправилен, следва да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл. 89 от НК за да бъдат приложени принудителни
4
медицински мерки спрямо освидетелстваната Ц.М. следва това лице да е извършило
общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или да е изпаднало в такова
състояние преди постановяване на присъдата или по време на изпълнение на наказанието.
При наличие на посочените основания и предпоставки, съдът може да постанови
принудително лечение на освидетелстваното лице чрез предаване на близките (под
наблюдение на психо-неврологически диспансер), чрез настаняване в обикновено психо-
неврелогическо заведение или в специализирана психиатрическа болница или специално
отделение на обикновено психо-неврологическо заведение.
Действително от материалите по делото е видно, че при по – голямата част от
сигналите до ЕЕН 112, подадени от М., отзовалите се полицейски служители не са
установили нарушения от страна на св. Н.. Вярно е също така, че първоначалните сигнали от
2019 г., а и част от подадените от М. по – късно, са били достоверни и въз основа на тях на
св. Н. са били съставяни АУАН и протоколи за предупреждения. На досъдебното
производство не е изследвано в пълнота възраженията на М., че съседа й, след като види
наближаващите полицейски коли преустановява музиката, а след заминаване на
проверяващите отново усилва музиката. За тези обстоятелства пред първоинстанционния
съд свидетелстват и внуците на Ц.М.. Предвид на това според настоящия въззивен състав от
материалите по досъдебното производство не може да се приеме за безспорно доказано, че
от обективна страна деянията на М. покриват съставомерните признаци на престъплението
по чл. 326, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Това е първата предпоставка за постановяване на
принудителни медицински мерки по смисъла на чл. 89 НК, и първоинстанционния съд, като
е приел че „М. е извършила неправомерни прояви, без същите да се определят като
престъпление“, е постановил един необоснован и незаконосъобразен акт.
Според настоящия съдебен състав в процесния случай не е налице и втората
предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 89 НК. Основание за този извод дава
заключението на изслушаната и приета в хода на въззивното производство комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза, което съдът приема изцяло. Вещите лица
са категорични, че М. не страда от психично заболяване, не е повлияна нейната вменяемост
и не се налага каквото и да било лечение. Този извод вещите лица подкрепят и с
обстоятелството, установено от извършената справка от ОДМВР – Разград, че е налице
корекция в поведението на освидетелстваната, каквато не би настъпила, ако имаше
психическо разстройство. В тази връзка е необходимо да се посочи, че от изключително
значение при решаване на дела за настаняване на едно лице за принудително лечение
независимо дали е в производство по чл. 89 НК или по чл. 154 от Закона за здравето има
експертното становище, каквато е практиката на съдилищата, защото очертаните проблеми
не могат да бъдат разрешени без специалните научни знания на професионалисти, в чиято
компетентност е да се произнесат дали освидетелстваното лице страда от психично
заболяване, ако страда от какво, с каква давност е същото, може ли да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, може ли да дава информирано
съгласие за своето лечение, от какво лечение има нужда, при какъв режим и в какво лечебно
5
заведение следва да бъде проведено неговото лечение. Решаването на така поставените
въпроси, включени в предмета на доказване по чл. 102, т. 1 НПК, поради своето естество се
обуславят от медицински положения и представляват случаи, когато съгласно чл. 144, ал. 2
НПК назначаването на експертиза е задължително. Ето защо и въззивният съд допусна и
назначи с оглед предмета на доказване по делото и съответната подходяща експертиза, като
в състава на вещите лица са включени специалисти от областта на психиатрията и
психологията. Съдебният състав, с оглед правото си по чл. 154, ал.1 НПК се довери и
кредитира заключението на допуснатата и изготвена пред въззивния съд повторна
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза. На свой ред експертното
заключение кореспондира и със събраните гласни доказателствени средства в хода на
проведеното първоинстанционно съдебно производство и данните за личността на
освидетелстваната М.. Предвид горното въззивният съд кредитира изцяло заключението на
вещите лица, изготвили повторната комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза като обосновано, компетентно и обективно изготвено, прието без да е оспорено
от страните.
Предвид всичко изложено дотук настоящата съдебна инстанция прие, че не са налице
и двете комулативно предвидени в чл. 89 НК предпоставки за постановяване на съдебен акт,
с който спрямо освидетелстваната Ц.М. да бъде наложена каквато и да било от предвидените
принудителни медицински мерки.
Доколкото закона задължава въззивната инстанция да реши казуса по същество,
следва атакуваното определение на Районен съд – Разград да бъде отменено като
неправилно и необосновано, а предложението на Районна прокуратура - Разград да бъде
оставено без уважение .
Така мотивиран и на основание чл. 431, ал. 3 НПК Окръжен съд - Разград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло протоколно определение № 472/23.06.2021 г. по ЧНД № 297/2021 г.
на Районен съд – Разград.
ОСТАВЯ без уважение предложение на Районна прокуратура - Разград от
19.05.20217 г. по реда на чл. 427, ал. 1 НПК за прилагане на принудителна медицинска
мярка по чл. 89, б."а" НК - предаване на близък със задължение за лекуването под
наблюдение на психо – неврологически диспансер спрямо лицето Ц. ИЛ. М., ЕГН
**********.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7