Р Е
Ш Е Н
И Е №…..
гр.К., 03.08.2018 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Казанлъшки районен съд, гражданско отделение, в публично заседание
на втори юли, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря..........................Х. К...........................................................като
разгледа докладваното от съдията...........................гр.дело №526 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният иск е за установяване съществуването на вземане с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата и при условията на договор за издаване на
кредитна карта "Е." от ***г., картовото
предприятие „Б.Р.С." АД, ЕИК:***със
стопанска дейност, състояща се в издаване на кредитни карти с логото, дизайна и
марката "Е." на
клиенти и предоставяне на свързаните с това кредити на клиентите, и
осъществяване на плащания с горните кредитни карти в търговски обекти чрез
инсталиране в тези обекти ПОС устройства, предоставило на М.Р.М., с ЕГН-********** ***, кредит
под формата на кредитен лимит в размер на 1146.55 лв. по кредитна карта "Е.",
представляващ първа транзакция по кредита, който Картодържателят
можел да усвоява по начините уговорени в чл.4- чл.6 от Общите условия на „Б.Р.С.“
АД за издаване и използване на кредитни карти, неразделна част от договора за
предоставяне на кредитна карта, които Общи условия, картодържателят
потвърдил, че са му предадени и ги приел без възражения с подписването му.
Кредитополучателят усвоявал различни суми и кредитния лимит достигнал размер
6000 лв. Картодържателят можел да използва
предоставеният му кредит, под формата на кредитен лимит по различни начини, с оглед
на собствената си преценка и необходимост. В случая, картодържателят
дължал само това, което изтеглил като стойност от картата. Тази величина,
можела да бъде различна за различните месеци, като било възможно и за някои
месеци да не се дължи нищо, ако нямало ползване на съответни суми, или
дължимите такива са заплатени, т.е. за тези месеци той нямал падеж за плащане.
Всяко теглене от картата се дължало отделно, само за себе си, без да има
периодичен характер за разлика от анюитетните вноски
по стандартен договор за кредит. Именно поради специфичният характер на
кредитния продукт предоставен с договора за издаване и използване на кредитна
карта от ***г. -кредитна карта с кредитен лимит от 6000 лв. картодържателят
усвоявал различни суми, през различните периоди. Съгласно предвиденото в чл.10
от Общите условия за издаване и използване на кредитни карти картодържателят можел да погаси задължението си по
кредитната карта до датата на издължаване, посочена в месечното извлечение
изцяло и без начисляване на лихва, освен в изрично посочените случаи по чл.6 от
Общите условия върху които се начислявала лихва съгласно чл.12, или на части,
като в последния случай, използваният кредитен лимит картодържателят
трябвало да изплати най-малко минималната месечна вноска и всички задължения за
които бил в забава и всички задължения, с които превишил кредитния лимит, по арг. от чл.10 от Общите условия. За предоставянето и
управлението на кредита и другите услуги по кредитната карта, картодържателят заплащал на картоиздателя
възнаграждение, включително, но не само лихва. Формираната главница в размер на
5741.85 лв. главница по договора
за издаване и използване на кредитна карта от *** г. била изцяло просрочена и
изискуема. На г. между "Б.Р.С." АД и Ю. и ЕФ ДЖИ Б." АД /с
предишно наименование „П." АД/ бил сключен договор за продажба на
предприятие, по силата на който и на основание чл.21.3 от Общите условия за
издаване и използване на кредитна карта "Е.", правата и задълженията по
всички договори с картодържатели "Е."
сключени от "Б.Р.С." АД били прехвърлени на "Ю. Еф Джи Б"
АД . На основание чл.5.3 във връзка с чл. 2 от Договора от ***г. банката се
конституирала като страна по всички договори за издаване и използване на
кредитни карти "Е.", по които страна било "Б.Р.С."
АД. Дружеството уведомило картодържателя за
извършеното прехвърляне с месечно извлечение №*** г., след датата на сключване
на договора, което било доставено до картодържателя
по реда на чл.9.1 от Общи условия с обикновена поща до адреса, посочен в
заявлението - договор. В него била описана продажбата на картовото предприятие.
Съгласно чл.16, т.1 от Общи условия в 60 дневен срок от изпращане на посоченото
извлечение в „Б.Р.С." АД не било получавано писмено уведомление от картодържателя, че не е получил месечното извлечение и то
се считало получено. Длъжникът-картодържател не
изпълнил договорните си задължения за погасяване на дължимите суми в
съответствие с в чл.10 и чл. 12 от Общите условия за издаване и използване на
кредитна карта "Е.", които му били предадени при
сключване на договора и той приел написаното в тях, като удостоверил това с
полагане на подписа си. Поради неизпълнение от страна на длъжника М.Р.М., като правоприемник на
"Б.Р.С." АД и на основание чл.15.1, б."а" от Общите условия
банката упражнила правото си да прекрати договора за издаване и използване на
кредитна карта "Е.", поради неплащане на
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения от г. и г. и съгласно чл.15.2
обявила цялото задължение на длъжника-картодържател
за незабавно изискуемо и дължимо. Съгласно чл.9 от сключения договор за
издаване на кредитна карта "Е." от г., „Ю.Б." АД
изпратило до ответника по нотариална покана с рег.№ 2955, том 1, акт. 195 на
Нотариус М. Д. П., с рег.№ и район на действие РС-К., за обявяване на всички
задължения по договора за незабавно предсрочно изискуеми, която била връчено
лично на М.Р.М. на 04.10.2017 г.
срещу разписка. Към датата на прекратяване на Договора, непогасеното задължение
на М.Р.М. било в размер на 7508.06 лв., от които: 5741.85 лв. - главница, 1412.71 лв. договорна/ възнаградителна лихва за периода *** - г., 257.17 лв. мораторна лихва за периода ***
- г., 96.33 лв. такси за периода ***г. - г. по
договора за издаване на кредитна карта "Е." от *** г. На 08.11.2017 г.
банката подала заявление по чл.410 от ГПК, по което било образувано
ч.гр.д.№3191/2017 г. по описа на Районен съд -К. и издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което
обусловило правният интерес от предявяване на иска. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М.Р.М., с ЕГН-**********, че
съществува вземане на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК:,
произтичащо от договор за издаване на кредитна карта "Е." от ***
г., в размер 7508.06 лв. от
които: 5741.85 лв. главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 08.11.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, 1412.71 лв. договорна / възнаградителна/ лихва от *** г. до г., 257.17 лв.
мораторна лихва от ***г. до г., 96.33 лв. такси от ***г. до г. Претендира
съдебни разноски.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е оспорил изложените
обстоятелства и приложените към нея доказателства. В откритото заседание
оспорва предявения иск, като счита същия за
неоснователен и моли съда да бъде отхвърлен. Претендира съдебни
разноски.
От събраните по доказателства
съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№3191/2017 г. по
описа на РС-К. се установява, че по подадено от ”Ю.Б.” АД, с ЕИК: заявление по
чл.410 от ГПК е издадена заповед №2119/09.11.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.Р.М., с ЕГН-**********, сумите: 5741.85 лв. главница,
1412.71лв. възнаградителна лихва от ***г. до г.,
257.17 лв. мораторна лихва от ***г. до г., 96.33 лв. такси от ***г. до
01.11.2017г. по договор за издаване на кредитна карта „Е.“
от ***г. и законна лихва върху главницата от г. до изплащане на вземането,
както и 741.50 лв. разноски по делото, от които: 150.16 лв. държавна такса и
591.34 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника на
08.01.2018 г. и на 19.01.2018 г. той е
подал възражение по чл.414 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на 01.02.2018
г. и на 28.02.2018 г. т.е. в срока по чл.415, ал.4 от ГПК той е предявил исковете
по чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземането.
От приетите по делото
заверени копия на заявление-договор за издаване на кредитна карта „Е.“ от *** г., подписан от ответника, неоспорен,
Общи условия за издаване и ползване на карта Е. и копие на данъчна фактура №***
г. е видно, че е сключен между „Б.Р.С.“
АД и М.Р.М., по който дружеството е предоставило на ответника под формата на
кредитен лимит по кредитна карта „Е.“,
който картодържателя приел да усвоява по начините,
уговорени в чл.4- чл.6 от Общите условия на договора като неразделна част,
които картодържателя декларирал, че е запознат и ги
приема при подписването на договора на *** г., с първа транзакция по заявено
искане на ответника за заверка по сметка на „И.“ ООД на сумата 1146.55 лв..
Съгласно т.1.3 от ОУ, всяка карта има дата на валидност-отбелязана върху същата
и използването й след изтичане на срока, обявяването й за невалидна или
прекратяване на отношенията между дружеството и картополучателя
е забранено. Съгласно т.9.1 от ОУ, дружеството се е задължило да изпраща всеки
месец с обикновена поща до картодържателя, извлечение
за движението по сметката му, което се извежда от търговските книги на
дружеството, както и всички извършени през преходния месец сделки, за които е
използвана картата -суми изплатени от дружеството на търговските обекти на
сметка на картодържателя, лихви, данъци, разходи и
др., всички плащания от картодържателя в датите, на
които сделките са били извършени, задължението по предходното месечно
извлечение, новото задължение, минималната месечна вноска, както тя е
определена в чл.10, нейния падеж и кредитния лимит. Според т.16.1 и т.16.2 на
ОУ, ако в срок от 30 дни от получаване на всяко месечно извлечение или друго
писмено известие, издадено от дружеството за задълженията породени от използаване на картата, кредитополучателят не оспори
писмено съдържанието на извлечението и размера на задължението си се счита, че
ги е приел безспорно и същите са изискуеми и дължими, а извлеченията от
търговските книги на дружеството, които се съхраняват в автоматизирана система,
представляват валидно доказателство за задълженията на картодържателя.
В т.16.3 от ОУ е договорено, доброволното цялостно или частично изплащане на
дълговете по месечното извлечение да представлява пълно признаване на дължимоста на вземането, а съгласно т.16.4 -данните от
всяка сделка при използване на картата и на АТМ устройство, се записват и пазят
в паметта на компютъра на дружеството и се отразяват в квитанция, която е
доказателство на сделката. Според т.20.1 и т.20.2 от ОУ -при изтичане на
валидността, всяка карта се подновява от дружеството автоматично, а всяка нова
карта представлява продължение на предишната и се подчинява на същите условия,
като картодържателят е длъжен да унищожи старата
карта веднага след получаване на новата и ако той не желае подновяване на
картата, трябва да уведоми писмено дружеството най-късно 40 дни преди започване
на месеца, в който изтича валидността й.
В т.21.1 от ОУ е прието, че при неизпълнение на изискуемите задължения
на картодържателя към дружеството, последното може да
пристъпи към принудително изпълнение, съгласно действащото законодателство, а
правата на дружеството по договора с картодържателя
могат да бъдат прехвърлени на трето лице по свободна преценка на дружеството,
за което картодържателят изрично се съгласява с
подписване на заявлението.
С Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005г. /л.24/, сключен между „Б.р.с.“ АД и „Б.“ АД, купувачът „Б.“ АД е придобил от продавача-картово предприятие всички права и задължения по всички договори с картодържатели по приложение 5.3./b/- арг. чл.5.3 от договора. С Решение № 6/03.06.05г по ф.д.№5992/02г на СГС е вписано в регистъра за ТД, по партидата на „Б.р.с.“ АД, прехвърляне на картово предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
Представено е заверено копие на месечно
извлечение №г., съгласно
което банката уведомява картодържателя М.Р.М. за
извършеното прехвърляне на договора за ползване на кредитна карта с „Б.р.с.“ АД
на основание договор за продажба на предприятие от 24.03.2005г. С нотариална покана рег.6040/20.09.2017 г.,
връчена лично на М. М. на 04.10.2017 г.
от Нотариус М.П., рег.№, с район РС-К., ищецът уведомил ответника, че към 20.08.2017
г. е просрочил две последователни плащания по месечните извлечения от
29.01.2016 г. и 29.02.2016 г., дължими по договор за кредитна карта „Е.“
и на основание чл.15 от ОУ по договора за издаване и ползване на
кредитна карта „Е.“ обявява задължението в
размер на 7508.06 лв. към 14.09.2017 г. за изискуемо и прекратява действието на
договора. Представено е извлечение по сметка за номер на карта-, тип –., на М.Р.М. с ЕГН-**********, за периода г.- г.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано възражение, неоспорено. Съгласно
заключението първоначално усвоената сума от кредитополучателя
М.Р.М. като кредитен лимит по договор за издаване на кредитна карта ,,Е.“
от *** г. е в размер на 47.77 лв. за покупка на монитор LCD, на вноски 1/24 от „И.“. Картодържателят извършвал и последващи
усвоявания на суми от кредитния лимит, предимно за плащане на покупки на стоки
на вноски при различни търговци, както и чрез теглене на пари в брой от АТМ
устройства. Общата стойност на усвоените суми по договора за издаване на
кредитна карта ,,Е.“
от *** г. е 24574.22 лв. в т.ч.: покупки на стоки на вноски-10005.24
лв., теглени суми в брой-14240 лв. и покупки на POS при търговец-328.98 лв., като
направените вноски за погасяване на задължението по договора за издаване
на кредитна карта ,,Е.“ от *** г., за целия период са на обща стойност 29026.64
лв. Към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК размерът на задължението е 7508.06 лв. от които:
5741.85 лв. главница, 1412.71 лв. възнаградителна
лихва, 257.17 лв. мораторна лихва и 96.33 лв. такси по договора. Датата на
последното извършено от картодържателя плащане по
договора за издаване на кредитна карта ,,Е.“ от *** г. е на 21.10.2016 г. в
размер на 130 лв.
Предвид така установеното съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът длъжник е възразил срещу издадената по ч.гр.д.№3191/2017 г. по описа на РС-К. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване факта, от който произтича вземането и
неговия размер.
Съдът намира, че между „Б.Р.С.“ АД и
ответникът М.Р.М. са възникнали валидни облигационни отношения по силата на
сключения между тях договор за издаване на кредитна карта „Е.” от *** г.
Безспорно се касае за договор при общи условия, за който е характерно, че
клаузите на бъдещия договор не се разискват, но договорът се счита сключен от
момента, когато направеното предложение от едната страна се приеме от другата,
само тогава общите условия стават договорни условия-условия на единичния
договор, сключен въз основа на тях. С подаването и подписването от ответника на
заявление за издаване на кредитна карта Е. на г. следва да се счита, че той е
сключил договора и от този момент възникват договорните отношения между
страните. В договора за
издаване на кредитна карта „Е.” от *** г. няма уговорен кредитен лимит, но от
заключението на ССЕ се установи, че след сключването му лимитът е бил 47.77
лв., постепенно е бил увеличаван като общата стойност на усвоените от ответника
суми по договора са 24574.22 лв. в т.ч. плащане на покупки на стоки на
вноски при различни търговци, теглене на пари в брой от АТМ устройства и
покупки на POS при търговец. Установи се и, че ответникът е
погасявал задълженията по процесния договор за издаване на
кредитна карта „Е.” от *** г. като до прекратяване на договора направените вноски
са в общ размер 29026.64 лв. в т.ч. с последно плащане на 21.10.2016 г. в
размер на 130 лв. Това води на извода, че ответникът реално е получил
кредитната карта „Е.”
и ползвал е същата.
Безспорно се установява и, че ищецът
е закупил вземанията на „Б.Р.С.“ АД със сключения на основание чл.15 и сл. от ТЗ договор за продажба на предприятие на ***г. Според изричната разпоредба на
чл.15, ал.1, изр.2 от ТЗ отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. Законът не изисква
специална форма за действителност на
уведомлението от стария кредитор до длъжника, поради което съдържащото се в извлечение
№г. изявление
може да се приеме за уведомление. Със заплащането от ответника на суми по
кредитната карта в т.ч. и след прехвърляне на предприятието, опровергава
наведения едва в писмената защита от
ответника довод, че не е информиран за смяната на кредитора.
Ищецът твърди, че ответникът не е
изпълнил договорните си задължения за погасяване на дължимите суми в
съответствие с чл.10 и чл.12 от ОУ. Приложените общите условия за издаване и
използване на кредитни карти "Е." не са подписани от ответника,
поради което не е ясно дали те са действали към датата на подписване на
заявлението-договор и дали те да са приети от него за да бъде той обвързан с клаузите досежно
вид такси за ползване и обслужване на кредит, такси за просрочено плащане,
лихви в т.ч. възнаградителни и др. Дори и да се
приеме, че именно представените от ищеца Общи условия ответникът е приел, то
ищецът с оглед разпоредбата на чл.127, ал.2 от ГПК не е представил, а е бил
длъжен да представи, а и не е изложил обстоятелства, че не е могъл да се снабди
с месечни извлечения преди предявяване на иска, в които извлечения с оглед чл.10,
чл.11 и чл.12 от приложените ОУ, следва да е посочен размерът на лихва,
представляваща възнаграждение, лихви за просрочие и таксите-
за кредитодателя за съответния месец. Тъй като в
договора за издаване и ползване на кредитна карта „Е.” от *** г. не са индивидуално
уговорени съществените му клаузи- кредитен лимит, размер /определен или
определяем/ на дължимите лихви и такси, а
се определят от кредитора по размер в месечно извлечение според Общите
условия, то следва, че тези клаузи не са предварително индивидуално определени и
поради това потребителят-длъжник не е имал възможността да влияе върху
съдържанието им т.е. на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр.
с чл.146, ал.2 от ЗЗП тези клаузи са неравноправни и следователно нищожни по арг. на чл.146, ал.1 от ЗЗП, поради което
не пораждат
правни последици в отношенията между страните. Освен това исковете са и
недоказани. Съдебната експертиза е способ за проверка на доказателства и
формиране на експертен извод въз основа на сочени и представени по делото
доказателства, но тя не може да бъде както средство за формиране на твърдения
на страните, така и доказателство за тяхното установяване. В тази връзка
заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза не
доказва дължимостта на претендираните
суми, защото ищецът не е предоставил
както по делото, така и на вещото лице допълнителна информация за начина на
формиране на задълженията, от която да се изведат данни за размера на дължимите
вноски по пера, респ. за задължението след приспадане на дължимите и направени
вноски по заявлението-договор, а е предоставил единствено таблица за движението
по карта №*** за периода от * г. до * г., която е идентична с представената
такава с исковата молба. Недопустимо е да се указва на страна по делото за кои
обстоятелства представените доказателства са недостатъчни. Тъй като ищецът не
установи как са формирани и на какво основание търсените от него суми като
главница, лихви и такси, и техният размер предявените искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземате по издадената
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3191/2017 г. по описа на РС-К.
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предвид изхода на спора, на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като те се отхвърлят.
Ищецът следва да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 350 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б.“ АД, с ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление *** против М.Р.М., с ЕГН-**********
***, искове с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумите: 5741.85 лв. главница,
1412.71лв. възнаградителна лихва от ***г. до г.,
257.17 лв. мораторна лихва от ***г. до г., 96.33 лв. такси от ***г. до г. по договор за издаване на кредитна
карта „Е.“ от *** г.,
сключен между „Б.Р.С.“ АД и М.Р.М., с ЕГН-**********, прехвърлени с
договор за продажба на предприятие от ***г., и законната лихва върху главницата г г. до
изплащане на вземането, за което е издадена заповед №2119/09.11.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3191/2017 г. по описа на РС-К.
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, с ЕИК:г, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на М.Р.М., с ЕГН-********** ***, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 350 лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3191/2017 г. по описа на РС-К..
Районен
съдия: