Решение по дело №681/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В. С. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Решение №48/12.06.2024г., постановено по АНД №140/2024г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е изменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №8330690 издаден от ОД на МВР – Хасково, като същия е отменен в частта, в която нарушението е счетено за повторно и в частта на размера на наказанието глоба на 50.00 лева.

Решението се обжалва с доводи за наличието на основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НП .

Твърди се, че районният съд е излязъл извън границите на своите правомощия по закон, като за първи път в решението е посочил приложимия закон, какъвто не е бил посочен в издадения електронен фиш. Недопустимо съдът иззел ролята на наказващ орган като наложил на В. С. Д. административно наказание “Глоба“.

Наред с това се сочи, че с жалбата против ЕФ е бил представен в оригинал екземпляр от електронния фиш, в който било отразено само, че основанието за издаването му е чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4 от ЗДВП. Тази квалификация била непълна, до степен на липсваща. Същевременно, в представения екземпляр от електронния фиш по преписката, невръчен на жалбоподателя, основанието за налагане на санкция било променено, като след “чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП било “добавено „вр. с ал.1, т.2 от ЗДВП“. Такова допълване на съдържанието на електронния фиш било недопустимо. Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото се отразявало върху адекватното упражняване правото на защита на санкционирания субект и съставлявало основание за отмяната му, независимо от факта на установеното нарушение.

Преквалификация, като осъществената от районния съд, принципно била възможна, но само ако административно-наказващият орган бе дал правилна правна квалификация на деянието. Това било така, тъй като преквалификация означавала промяна на вече дадената правна квалификация, а в случая дадената от административно-наказващия орган такава била непълна и некоректна до степен да се приеме, че липсва. Следователно, не било налице основанието по чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН.Моли се обжалваното съдебно решение и потвърдения с него електронен фиш да бъдат отменени.С представена по делото писмена защита се претендират разноски.

Ответникът, ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила атакуваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е изменил ел.фиш сер.К № 8330690 на ОДМВР-Хасково, като го е отменил в частта, с която е прието че нарушението е извършено повторно, и в частта на размера на наказанието над 50.00 лева и е потвърдил същия в останалата му част.

За да постанови решението си, районният съд приел, че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, а осъщественото нарушение - движение на м.п.с. със скорост над разрешената било доказано. Наред с това съдът е приел, че не са събрани достатъчно доказателства, за влизане в сила на предходно издаден спрямо жалбоподателя ЕФ, поради което счел че следва да се преквалифицира изпълнителното деяние – по основния състав на нарушението по чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП, респ. да намали наложеното административно наказание от 100 лева на 50 лева.

Настоящата инстанция намира така постановеното решение за неправилно.

Към жалбата до въззивния съд, жалбоподателят е приложил екземпляр от електронен фиш сер. К № 8330690 на ОДМВР-Хасково. В същия от правна страна е посочено, че за извършено от В. С. Д. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП му се налага глоба от 100 лева.

В наличния в административно-наказателната преписка електронен фиш със същата серия и номер, е отразено от правна страна, че за извършено от В. С. Д. нарушение му се налага глоба от 100 лева на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП. Не са налице доказателства, в този му вариант, електронният фиш да е бил връчен на нарушителя. Налице са следователно два електронни фиша с идентичен номер, при еднакво описание на нарушението от фактическа страна, но с различно съдържание относно приложената правната квалификация на основанието за налагане на наказание „Глоба“. Коригиране или допълване на правната квалификация от административно – наказващ орган, извършена след издаване на електронния фиш е недопустима. Предвид това, като е осъществено е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е съществено, тъй като санкционираното лице е поставено в положение да не може да осъществи своята защита, доколкото е напълно неясно не само кой е първият и повторно издаден фиш, коя е приетата от административнонаказващия орган правна квалификация в конкретния случай, а и на какво правно основание са предприети съответните процесуални действия във връзка с двете установени различни правни квалификации.

Това нарушение не е било установено от районният съд, поради което последният е постановил акта си в несъответствие със събраните по делото доказателства, респ. в нарушение на материалния закон.

Предвид горното, настоящият касационен състав на Административен съд – Хасково намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да бъде отменено, като следва да бъде отменен потвърдения с него електронен фиш.

С оглед изхода на спора и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.143 ал.1 от АПК, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за две инстанции, в размер общо на 800 лева, от които 400 лева за въззивна инстанция и 400 лева за касационна инстанция, съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №48/12.06.2024г., постановено по АНД №140/2024г. по описа на Районен съд – Димитровград вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К№8330690 издаден от ОД на МВР – Хасково.

ОСЪЖДА ОДМВР Хасково да заплати на В. С. Д. от [населено място] с [ЕГН] сумата от 800.00 (осемстотин) лева, представляваща разноски по делото за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.