№ 102
гр. Варна, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20233100900057 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба, подадена от адв.В.З., като пълномощник на “АЕ Пропъртис
2020“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.”Чайка“,
бл.68, вх.А, ет.3, ап.25, представлявано от А.Е., с ***, роден на ***. в гр.***, гражданин на
А., против Отказ №20230119112334 от 20.01.2023г. на длъжностно лице по регистрация при
Агенция по вписванията, постановен по Заявление с вх.№20230119112334 от 19.01.2023г., за
вписване по партидата на търговеца на увеличаване на капитала на дружеството, заличаване
на едноличния собственик на капитала и вписване на съдружник, както и промяна в
правната форма от ЕООД в ООД.
В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваният отказ, като се оспорват мотивите на длъжностно лице по регистрацията /ДЛР/,
че допускането на увеличаване на капитала на дружеството, чрез записване на нови дялове
от новоприет съдружник ще увреди интересите на кредиторите, тъй като намалява
имущественият еквивалент, с който длъжника би отговарял в едно производство по чл.517
от ГПК и защото това представлява изменение на вещта. Поддържа се, че длъжностното
лице, е излязло извън обхвата на възложената му дължима и допустима проверка на
заявените за вписване обстоятелства, като са развити подробни съображения. Поддържа се
още, че увеличението на капитала на търговско дружество, чрез приемането на съдружник и
записването на нови дялове не ограничава правото на кредиторите да се удовлетворят от
запорираните такива, отразяващи собствеността на съдружника със съответния процент от
капитала. Сочи се, че в случая забраната за разпореждане със запорирано имущество, не е
1
приложима, тъй като не се касае за прехвърляне на притежаваните от съдружника-длъжник
дружествени дялове, а за присъединяването на нови допълнителни такива. Твърди се, че
дори да се приеме, че увеличението на капитала води до разпореждане с дружествените
дялове, то съгласно чл.452 от ГПК разпоредителната сделка би била недействителна спрямо
взискателите в принудителното изпълнение, които са легитимирани да предявят иска по
чл.517, ал.4 от ГПК, респективно правата им не са накърнени. Относно констатацията в
атакуваният отказ, че по депозираното заявление не е заплатена цялата дължима държавна
такса, се поддържа, че ДЛР е следвало да даде указания на заявителя в тази насока, а не да
постановява отказ. Моли за отмяна на атакувания отказ и вписване на заявените
обстоятелства.
При условията на чл.25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ от Агенцията по вписванията, е
постъпил отговор, с който се поддържат доводи за неоснователност на жалбата, които по
същество, са идентични с мотивите на атакуваният отказ. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР от легитимирано лице-заявител
по чл.15, ал.1, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално допустима.
С Отказ №20230119112334 от 20.01.2023г. длъжностното лице при Агенция по
вписванията е отказало на заявителя “АЕ Пропъртис 2020“ ЕООД, с ЕИК *********, по
Заявление с вх.№20230119112334 от 19.01.2023г., вписване по партидата на търговеца на
увеличаване на капитала на дружеството, заличаване на едноличния собственик на капитала
и вписване на съдружник, както и промяна в правната форма като дружеството става ООД.
В мотивите към отказа е посочено, че има вписан запор върху дружествените дялове на
едноличния собственик на капитала на процесното дружество. Прието е, че съгласно
приложимата разпоредба на чл.451, ал.1 от ГПК, след налагане на запора длъжникът се
лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от
наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. Сочи се, че за
взискателите съществува възможност да насочат изпълнението върху дружествените дялове
на едноличния собственик на капитала за да удовлетворят своето вземане по реда на чл.517
от ГПК. Сочи се още, че съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ имуществените последици от
прекратяване членството на съдружника, се уреждат въз основа на счетоводен баланс към
края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Прието е, че правото на
кредиторите, в чиято полза е наложен запорът, се трансформира в право да се удовлетворят
от паричната сума, равностойна на дела на длъжника-в случая едноличен собственик на
капитала, който отговаря със 100 % от имуществото на дружеството. Прието е още, че ако се
допусне исканото увеличение на капитала на дружеството, чрез записване на нови дялове от
нов съдружник, то равностойността на дела на длъжника би намаляла като имуществен
еквивалент и той би отговарял с около 16 % от стойността на имуществото, съответно се
стига до намаляване и на размера на реалното имущество /ликвидационният дял/, с което
2
той ще отговаря в производството по чл.517 от ГПК. Излага се, че това би увредило
интересите на кредиторите и е пречка да се осъществят основните функции на
изпълнителното производство, като същевременно би довело до реализиране на състава на
чл.451, ал.1 от ГПК, тъй като по съществото си представлява изменение на вещта. Прието е,
че въпросното искане е действие, целящо заобикаляне на чл.451, ал.1 от ГПК, който
забранява на длъжника да се разпорежда с веща или да я изменя по начин накърняващ
правата на трети лица. На следващо място е прието, че заявителят е представил
доказателства за внесена по сметка на Агенция по вписванията сума в размер на 15лв., а
дължимата държавна такса в разглежданата хипотеза съгласно чл.16а, ал.4 от Тарифата е в
размер на 30лв., съответно че не е налице необходима предпоставка за започване на
регистърното производство съгласно чл.21, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по
регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или
обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство
подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е
обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към
заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона, съответно
подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали
подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона,
дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права
върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ /при първоначално
вписване или промяна на фирмата/, дали документите, които по силата на закон се съставят
с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са
въведени в базата данни на Информационната система по чл.286 от ЗН, и дали
представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната
система, и платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна норма
сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице е формална и има за цел
да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното
обстоятелство е надлежно удостоверено, според изисквания на закона, от представените
доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си
белези на изискванията на закона. Горният извод се налага и от охранителния характер на
регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по
вписванията правомощия са акт на административно съдействие.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по
регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или
обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство
подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е
обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към
3
заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно
подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали
подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона,
дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права
върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ /при първоначално
вписване или промяна на фирмата/ и платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на
цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице
е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното
вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания
на закона от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт
отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Горният извод се налага и от
охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните
от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.
От представеното по делото копие от преписката по Заявление с вх.
№20230119112334, се установява, че като приложения към него заявителят е представил:
Молба за приемане на нов съдружник; Протокол за взети решение от едноличния
собственик на капитала за увеличение на капитала на дружеството, чрез приемане на нов
съдружник; Протокол от проведеното Общо събрание на съдружниците за приемане на нов
дружествен договор; Доказателства за внесен уставен капитал от 500лв.; актуален
Дружествен договор и Декларации по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Така описаните документи
принципно са достатъчни за да бъде извършено исканото от жалбоподателя вписване.
Дори без да се разгледа въпроса дали ДЛР е излязло извън пределните на
възложената му строго формална проверка, съдът приема, че в случая наложеният запор
върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала, не препятства
възможността за увеличение на капитала на дружеството, чрез записване на допълнителни
дялове на новоприет съдружник. Вписването в Търговския регистър цели противопоставяне
на обявените по партидата на търговеца обстоятелства на трети лица, респективно
регистърното производство за оповестяване на фактът на увеличение на капитала занапред,
цели противопоставяне не на съдружника, а на взискателят, наложил по-рано запор върху
дела на този съдружник и дружествените кредитори. Според чл.140 от ТЗ увеличаване или
намаляване на капитала, приемане или изключване на съдружник, преобразуване на
дружеството и избор или освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор,
имат действие от вписването им в ТР. Наред с това трайна е съдебната практика, че взетите
от ОС на дружество с ограничена отговорност решения, подлежащи на вписване в ТР, имат
незабавно действие /т.е. от вземане на решението/ във вътрешните отношения между
дружеството, чрез неговите органи и съдружниците, и това действие не е в зависимост от
вписването им по чл.140 от ТЗ, чиито конститутивен ефект е насочен към трети лица. Ето
защо самото решение за увеличение на капитала на дружеството настъпва веднага във
вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, като в регистърното
4
производство това обстоятелство ще се преценява, само като една от предпоставките за
изпълнение на изискванията на закона за противопоставянето на промяната в капитала на
дружеството и последиците й върху имуществото на дружеството, застрашаващо
кредиторите. След като по партидата на търговеца в ТР вече има отразен запор, неговото
действие за целите на регистърното производство, следва да се отчита единствено по
отношение на взискателя, тъй като в това производство вътрешните отношения на
взискателя и неговия длъжник, са без значение. Доколкото за запора на дружествен дял няма
специално правило, съответно приложение намират общите правила визирани в чл.452, ал.1
и ал.3 от ГПК при отчитане на специфичния способ на изпълнение на паричен дълг насочен
към комплексно право, със само отчасти имуществено изражение по реда на чл.517, ал.3 от
ГПК. В тази връзка формиращите членството в ООД имуществени права, следва да се
приравнят на вземания, съответно и запорирането на дела, следва да се отчита като запор на
бъдещо вземане за ликвидационен дял, който ще се формира при прекратяване на
членството с предизвестие при условията на чл.517, ал.3 от ГПК, когато взискателят, чрез
съдебен изпълнител пристъпи към изпълнение. Същевременно личните неимуществени
права на съдружника да участва фактически в дейността на дружеството, чрез вземане на
решения по управлението му, не могат да се засегнат от обезпечителна мярка,
предназначена за опазване на имущество на длъжника. Въпреки, че ООД е капиталово
дружество, то се характеризира със засилена закрила на личните права на участниците в
него. Пример за тази специфика, е изричната разпоредба на чл.73в от ТЗ, чието действие не
е ограничено само до плащания за текущи дивиденти, но и до всички вземания, породени от
дружествено участие. В този смисъл действието на запора, следва да се отчита само
относно имуществените права, черпени от членството. Специалният ред за гарантиране на
правата на взискателя, който е наложил запор върху имуществената част от дела, изключва
непротивопоставимостта на действия на длъжника или дружеството, насочени към
последици в неимуществената част. Непротивопоставими на взискателя са тези
разпореждания с вземането, които са извършени, след настъпването на основание за
прекратяване на членството и той ще може да изисква от дружеството изплащане на
съответния дял на съдружника, евентуално ще може да прекрати ООД. Съответното
прилагане на чл.452, ал.3 от ГПК позволява на взискателя да преодолее евентуално
възражение на дружество в бъдещ иск по чл.517, ал.3 от ГПК, което вместо да задели
ликвидационния дял и да осигури предаването му при пристъпването към изпълнение, то е
изплатило в нарушение на чл.73в от ТЗ на длъжника. Следва да се отчете и факта, че в
периода от вписването на запора до насочването на изпълнение върху запорирания дял,
дружественото участие не се изважда от оборот, респективно в стойност на дела, която е
динамична величина, настъпват промени и рискът от промяна в чистото дружествено
имущество, е за взискателя.
Предвид изложеното действието на запора на дружествения дял, следва да се
възприема като забрана за разпореждане с имуществените права, черпени от дяловото
участие, но не и като забрана за позоваване на факти относно членственото
правоотношение. Ето защо запазването на интереса на взискателя, не представлява
5
обстоятелство, за да се следи в регистърното производство, а подлежи на отчитане при
евентуално предявяване на права в изпълнителното производство по реда на чл.517 от ГПК.
На следващо място следва да се има предвид, че действието на запора върху
дружествени дялове по смисъла на чл.517, ал.1 от ГПК вр. с чл.451-чл.453 от ГПК, лишава
длъжникът от правото, след вписването на запора в търговския регистър, да се разпорежда с
притежаваните дялове. В случай, че такова разпореждане бъде извършено, то не може да
бъде противопоставено на взискателя и на присъединените кредитори, т.е. прехвърлянето на
този дял към по късен момент, няма действие по отношение на вписалият запора кредитор,
но не съставлява забрана за извършване на разпоредителна сделка със запорираното
имущество. Доколкото наличието на вписан запор върху дружествените дялове не
представлява пречка за прехвърлянето им и изобщо за разпореждането с тях, то няма
основание да бъде отказано вписването на настъпилите в резултат на това разпореждане
промени, тъй като последиците се свеждат до непротивопоставимостта на разпоредителното
действие по отношение на взискателите. С оглед отсъствието на пречка за вписването на
последиците от прехвърляне на запорираните дружествени дялове, по аргумент от по-
силното основание не е налице и пречка за вписването на увеличаване на капитала на
дружеството посредством приемането на нов съдружник, при това независимо дали същото
позволява да се квалифицира като действие на разпореждане със запорираното имущество.
Още повече, че вписването на увеличаването на капитала, не създава пречка за
взискателите, които се ползват от вписаният запор, да се удовлетворят посредством
насочване на изпълнението върху запорираното имущество. Следва да се има предвид и че
предмет на запора е самият дружествен дял, а не евентуалното вземане на съдружника за
ликвидационен дял, което вземане не съществува при налагането на запора и което може да
възникне само при успешно проведен иск за прекратяване на дружеството на основание
чл.517 от ГПК. Наред с горното макар в резултат от увеличаването на капитала, посредством
приемане на нов съдружник, процентното участие в капитала на съдружника, чиито дялове
са запорирани, да намалява, то предвид факта, че в този случай увеличаването на капитала
винаги е ефективно и новите дялове се поемат срещу извършването на съответна вноска
/парична или непарична/, която влиза в имуществото на дружеството, по този начин се
компенсират досегашните съдружници за намаленото им участие в капитала.
В заключение, съдът приема, че вписването на ефективно увеличаване на капитала,
посредством приемането на нов съдружник в еднолично дружество с ограничена
отговорност, върху чиито дялове е наложен запор, не влиза в колизия с ограничението за
разпореждане със запорираното имущество по смисъла на чл.451, ал.1 от ГПК.
По отношение на възприетата от ДЛР липса на внесена в пълен размер ДТ, съдът
намира, че макар действително със заявлението за вписване, да не са представени
доказателства за внесена такса в нужният размер, то този пропуск, е следвало да се отстрани
по реда на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, като нередовността е трябвало да бъде съобщена на
жалбоподателя от длъжностното лице, с указания за отстраняването . В разглеждания казус
видно е от съдържанието на атакувания отказ и от справката в ТР по партидата на
6
процесното дружество, че длъжностното лице по регистрацията не е дало указания на
заявителя за представяне на доказателства за платена дължимата държавна такса, т.е. не е
изпълнило процедурата по чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. Неосигурявайки процесуална
възможност за попълване на заявлението с нужните документи, длъжностното лице е
накърнило правата на заявителя, което представлява съществено по своя характер
нарушение и обуславя отмяната на обжалвания отказ.
С оглед горното, съдът намира, че атакувания отказ, следва да бъде отменен, като
незаконосъобразен и на основание чл.25, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията,
следва да бъдат дадени задължителни указания за произнасяне по заявеното вписване, след
изпълнение на процедурата по чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Предвид липсата на обективирано искане от страна на жалбоподателя, в негова полза
не се следват разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ с рег.№20230119112334 от 20.01.2023г. на длъжностно лице по
регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление с вх.№20230119112334
от 19.01.2023г. подадено от “АЕ Пропъртис 2020“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ж.к.”Чайка“, бл.68, вх.А, ет.3, ап.25, представлявано от А.Е.,
като незаконосъобразен.
ВРЪЩА преписката по заявлението с УКАЗАНИЯ към длъжностното лице по
регистрацията при Агенция по вписванията, да извърши вписване на заявените
обстоятелства, като преди да се произнесе по Заявление с вх.№20230119112334 от
19.01.2023г. на “АЕ Пропъртис 2020“ ЕООД, с ЕИК *********, да даде на основание чл.22,
ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ указания на заявителя да представи доказателства за внасяне на
дължимата за вписването държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в седмодневен срок от
съобщаването му на страните
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Агенция по
Вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7