Р Е
Ш Е Н
И Е №775/1.11.2019 г.
гр. ЯМБОЛ.01.11.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ................. гражданска колегия в публично
заседание на ........03.10.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М...........................……...........и
в присъствието на
прокурора..........................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……….....…...гр.дело N .1406...
по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното...........................................................
Производството по
делото е образувано по молба на Агенция „Пътна инфраструктура, с която желае да
се осъди ответника ЗД „БУЛ ИНС" АД да им заплати: - сумата от 811.66 лв.,
представляваща разликата до пълния размер на нанесените имуществени щети в
резултат на настъпилото застрахователно събитие, както и сумата от 62.46 лв. -
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 10.07.2018г. до датата
на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата, от
момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
юрисконсултско възнаграждение, както и всички други сторени по делото разноски.
Ищецът твърди, че в
резултат на ПТП възникнало на 10.07.2018г. на *** *** дясно, констатирано с
Протокол за ПТП № ***2018г. са нанесени материални щети на Агенция „Пътна инфраструктура”,
изразяващи се в увреждане на
Твърдят , че за
настъпилото застахователно събитие са уведомили ответника със заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение от 19.07.2019г.
В съставената
количествено-стойностна сметка, представена пред ответника са описани
причинените им действителни вреди, както и всички съпътстващи възстановяването
им необходими дейности и техния размер.
Твърдят, че общата
стойност на вредите нанесени на Агенция „Пътна инфраструктура", вследствие
пътно-транспортното произшествие възлиза на 1988.09лв. без ДДС или 2385.71лв. с
ДДС. Така изготвената КСС е въз основа цената по позиция ***, *** и *** от
действащия към момента на процесното ПТП Договор № ***2014г. за доставка и
монтаж на ограничителни системи по републиканските пътища на територията на ***
район, по области и класове: ***, *** ,*** И ***клас, включващ области ОПУ Б.,
С., С.З. и Я. (обособена позиция 4), стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1,
т.1 от Закона за пътищата /ЗП/, сключен между Агенция „Пътна
инфраструктура", София и „Юпитер 05" ООД гр.Пловдив и по позиция ***
и *** от действащия Договор № ***2014г. за производство, доставка и монтаж на
пътни знаци с постоянни и променливи размери на вертикална сигнализация на
републиканските пътища на територията на „***", включващ области Б., С., С.З.
и Я. (обособена позиция 4), стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата /ЗП/, сключен между Агенция „Пътна инфраструктура",
София и „Микони” ООД гр.Смолян..
Обстоятелствата и
причините за настъпилото ПТП, съгласно описанието по протокола за ПТП са, че
водачът е управлявал МПС със скорост несъобразена с релефа на пътя, вследствие
на което при завиване на дясно за навлизане в района на ***, губи контрол
над автомобила и се блъска в
ограничителна система за пътища. Нанесени са материални щети по пътните
принадлежности - 1 брой метален кол с поставени на него знаци Г11 и С4 и
Ищците твърдят, че са
отправили повторна писмена покана за изплащане на дължимото обезщетение до
ответника, на която същият ги уведомил, че заведената при него преписка по
щетата е приключена с решение за изплащане
на застрахователно обезщетение. На 20.03.2019 г. при ищеца е постъпило частично
плащане на обезщетението за настъпилото
застрахователно събитие на ***2018 г. в размер на 1574.05 лв. Твърдят,
че по силата на чл.499 ал.2 от КЗ
отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ за причинени имуществени вреди е в размер на
действителната стойност на вредата. Същото следва да бъде определено по пазарна
стойност на вредите към момента на застрахователното събитие и не може да
надвишава действителната стойност на увреденото имущество. Според тях
действителната стойност на вредата е пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на настъпилата вреда. Същите са я определили в размер на 1988.09
лв. без ДДС и 2385.71 лв. с ДДС с оглед сключените договори на Агенцията за
доставка и монтаж на ограничителни системи по републиканските пътища, както и
за производство, доставка и монтаж на пътни знаци по републиканските пътища.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорват така предявените обективно съединени искове, като считат,
че са допустими, но едновременно с това са неоснователни и ги оспорват, както
по основание, така и по размер. Според него липсват доказателства за вината на
водача на МПС-то И.Ю.В. осъществил
ПТП-то, тъй като нямало влязла в сила присъда по наказателно дело от общ характер, установяващ
вината на водача. Оспорват описаните от ищеца в И.М. увреждания като вид и характер, като оспорва
всички твърдения по отношение вида и степента на увреждането. Оспорват и
размера на претендираното обезщетение, като твърдят, че претенцията е прекомерно завишена и не е съобразена със
средните пазарни цени, като надвишават действителната стойност на имуществените
вреди. Според ответника следва от размера на претендираното от ищеца
обезщетение за вреди да бъде приспадната стойността на сменените пътни
принадлежности /запазени части/. Счита, че дължимото обезщетение в случай, че
по делото се установи неговата дължимост се равнява на сумата изчислена след
приспадане стойността на увредените материали при реализираните й под формата
на вторични суровини/отпадъчно желязо и други
цветни метали/. Според ответника претенцията на ищеца е прекомерно
завишена и не съответстваща на средните пазарни цени по които може да
бъдат отремонтирани увредените части от
пътната инфраструктура. На следващо място считат, че доводите на ищеца , че
агенцията има сключен договор за доставка и монтаж на ограничителни системи по
републиканските пътища, както и договор за производство ,доставка и монтаж на
пътни знаци следва да се приемат цените в договора за неоснователни.
Възразяват, тъй като тези договори са сключени между ищеца и третото за делото
лице, различно от ответника и необвързваща
сила по страните по делото, като към момента на реализиране на ПТП-то са
преустановили своето действие, с оглед
датата на сключването и срока й на действие. Молят да се отхвърли и
акцесорния иск за законна лихва по съображения за неоснователност и
недоказаност на главните искове. Считат, че законна лихва за които отговаря застраховател се дължат от
датата на уведомяване от застрахования за настъпилто застрахователното събитие
по реда на чл.430 ал.1 т.2 от Кодекса на
Застраховането или от датата на предявяването на застрахователната претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. В конкретният случай ответникът не е бил
уведомен за настъпилото ПТП от страна на И.В., а било сезирано с искане за заплащане на
застрахователно обезщетение посредством писмена застрахователна претенция едва
на 22.01.2019 г. Счита, че ако следва да се уважи иска, то следва евентуално
това да бъде от момента на
датата на завеждане на И.М. в съда. Претендира за заплащане на всички
сторени по делото разноски. В с.з. възраженията се поддържат.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
За настъпилото ПТП е
представен протокол за ПТП *** от ***.2018г. съставен от мл.автоконтролъор, в
който е отразено на АМ”***, *** „***”
водачът на лек автомобил „Хонда Сивик” с рег.№ СА 7934 НМ, управляван И.Ю.В.,
собственост на А.В.Л. се е движил със скорост несъобразена с релефа на пътя,
вследствие на което и завиване на дясно за навлизане в района на *** губи
контрол над МПС и се блъска в ОСП. Нанесени вреди са посочени 5бр. х
Според
количествено-стойност сметка за щети по този протокол Областно пътно управление
– Я. е описало всички разходи в 5 позиции, свързани с поправка и възстановяване
на вредите, чиято обща стойност е изчислила на 2385.71 лв.Същата е била
изпратена и получена от ответното дружество с известие за доставяне на
Български пощи на 23.07.2018г.
Ищецът е представил
уведомление за настъпила щета на имущество по застрахавка „Гражданска
отговорност” до ЗД”Бул инс” АД, гр.Я., образувано в щета № ***.2018г. Ищците са
изпратили до ответника покана за добровлоно изпълнение изх.№ ***2019г.,
придружена с обр.разписка, с която ги канят да им приведат сумата от
2 385.71лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, настъпили от
ПТП, причинено на ***.2018г. настъпило на АМ”***” . В отговор на това писмо
ответниците са изпратили писмо изх.№ ***2019г., като ги уведомяват, че
претенцията им по застрахователна полица № *** е заведена под № *** и след
разглеждане на представените документи установили, че всички са представени и
ликвидационната преписка е приключена с решение за изплащане на застрахователно
обезщетение. Видно от извлечение от Разплащателната сметка на ищеца в
„Уникредит Булбанк” №*** на 20.03.2019г.
са получили от ответника междубанков превод от 1574,05 лв.
В подкрепа на
твърденията си за сключени договори във връзка с пътните знаци ищецът е
представил Договор № ***2014г., ведно с Приложение №*** към него за видовете
дейности и предложените цени за изпълнението им, както и анализа на цените по
шифри ***, *** и *** и Договор № ***2014г., ведно с Приложение № *** към него
за видовете дейности и предложените цени за изпълнение им.
С наказателно
постановление №***/ ***г. на И.Ю.В. е наложена глоба от 200лв., за това, че на ***2018г.
в 9.20 ч. в община Т. на път *** №***, като водач на лек автомобил – Хонда
сивик с рег.№ СА7934НМ виновно е нарушила чл.20, ал.2 от ЗДвП. Представен е и
акта за административно нарушение № *** съставен на И.Ю.В. , както и справка за
нарушителя.
По искане на ищеца по
делото бе назначена и изготвена съдебна инженерно-техническа експертиза от в.л.С.П.,
който след запознаване с материалите по делото, дава заключение, че при така представения
механизъм на ПТП и сравнението на зоната на увреждане и вредите по лекия
автомобил и уврежданията по ограничителните системи за пътища /ОСП/, се налага
извода, че причинените имуществени вреди се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на ***.2018г. произшествие на ***при
км.***.
Вещото лице дава
заключение, че изработката, доставката и монтажа на пътни знаци и стоманени
стълбчета за обекти в региона на*** Б. се изпълнява от специализирана фирма „Микони”
ООД гр. Смолян. Съгласно приложение *** от договора с АПИ, транспорта е включен
в цената на вида дейност. Изработката,
доставката и монтажа на стоманени предпазни огради /СПО/, за обекти в региона
на *** Б. се изпълнява от специализирана фирма „Юпитер 05”ООД гр. Пловдив. Стойността на транспорта е 2,60
лв. на /км без ДДС. Посочената цена е съгласно приложение *** от договора с
АПИ, позиция *** шифър ***. Стойността
за демонтаж на
В съдебно
заседание вещото лице поясни, че
пазарните стойности на пътните знаци е определил по цените, които са дадени в
договора, тъй като се води специализирано изделие, което не подлежи на ремонт,
тъй като с всяко едно огъване се нарушава нейната якост, т.е предназначението
за това, за което се монтира ако се
изправи на място няма да бъде безопасно. В Б. има две специализирани фирми за
тези неща, като е използвал цените по договорите. Заявява, че именно фирмата е
тази, която отива на мястото, обезопасява го до почистване на участъка и си
взема увредените пътни знаци, като те не остават в пътната инфраструктура.
Съдът изцяло кредитира заключението на експертизата, като компетентно и
обективно дадено, в съответствие с доказателствата по делото.
При така установеното
от фактическа страна ,съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД. Предявен е и
акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Съгласно КЗ с
договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск
срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати
на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или
сума.
Съобразно правилата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната норма, а именно:
наличие на валидна облигационна връзка по силата на договор за застраховка
"Гражданска отговорност"сключен между деликвента и ответното
дружество, противоправно поведение на деликвента, от което са настъпили вреди;
настъпване на застрахователно събитие; вида и размера на причинените вреди;
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.
Липсва спор, а и се установява от
събраните по делото доказателства, че към датата на настъпване на процесното
ПТП, че ответникът е застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност", сключена по отношение на МПС , лек автомобил „Хонда
Сивик”, с рег.№ СА7934НМ.
За наличието на станало ПТП на ***.2018г. се установи от съставения
протокол за ПТП. Същият съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК,
като той е официален свидетелстващ документ, който има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в документа. В случая не е оспорена автентичността на акта за ПТП или
удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен
акта. С оглед на горното съдът приема, че на ***2018г. около 09.20ч., на *** „***”
при км.***/дясно/ направление С.-Б. застрахованият автомобил управляван от И.Ю.В.,
поради движение с несъобразена скорост спрямо релефа на пътя и завиване надясно
за навлизане в района на ***, губи контрол върху управлението на автомобила и
се блъска в ОСП /ограничителни системи за пътища – мантинела/. Произшествието е
настъпило поради виновното поведение на водача на МПС И.В., на която са били
съставени акт за административно нарушение и наказателно постановление, като й
е било наложено адм.наказание „глоба”, поради нарушаване на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В резултат на противоправното поведение на водача на МПС ищецът е
претъпрят твърдените вреди, описани в протокола на ПТП, които са в пряка
причинна връзка с механизма на произшествието, отразено в представения по делото протокол за ПТП.
По делото се установи, че нанесените при ПТП щети на ищеца, същият е
уведомил ответника, като му е представил количествено-стойностна сметка за
възстановяване на нанесените щети, по повод на което ответникът е образувал
щета № ***г., по която е изплатил на ищеца
обезщетение от 1574.05лв., вместо
исканите по количствено-стойностната сметка вреди от 2385.71лв.
Доказани са всички предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя, като основният спорен въпрос в производството е свързан с размера
на претърпените имуществени вреди.
При претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, като застрахователната сума не
може да надвишава действителната /при пълна обезвреда/ или възстановителната
/при частична обезвреда/ стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
/виж решение № 52/08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г., I т.о./. В случая,
съгласно кредитираното заключение на САТЕ, средната пазарна стойност на
нанесените имуществени вреди настъпили след ПТП на ***2018 г. в участъка на ***„***”
при км.*** е 2 897.39 лв. В
случая увреденото имущество представлява „пътни принадлежности”, по смисъла на
§ 1, т.4 от ДР на Закона за пътищата, като Агенцията, чрез ОПУ-Я. и за
стопанисваните от него републикански пътища има сключени договори за доставка и
монтаж на ограничителни системи по републиканските пътища и за производство,
доставка и монтаж на пътни знаци с постоянни и променливи размери на вертикална
сигнализация, в чийто обхват попада и процесния път, по който е реализирано
ПТП-то, поради което съдът приема, че нанесени вреди следва да се остойностят в
съответствие с цените по договорите, както е приело вещото лице по
експертизата.
Безспорно по делото е установено,
че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1574,05лв лв. от ЗД”Бул инс” с платежен документ от
20.03.2019 г. Следователно последният дължи на ищеца остатъка до пълния размер
на обезщетението за вреди от 811.66 лв., съгласно диспозитивното начало в
гражданския процес.
При
прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя
/какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за имуществените вреди
се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/-
от деня на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователя, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на прекия причинител със
застрахователя.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за имуществени
вреди следва да бъде уважен в размер от 811,66 лева, ведно със законните лихви,
считано от датата на увреждането 10.07.2018г. до окончателното им изплащане.
При този изход на
делото ответникът следва да заплати на ищеца на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сторените
от него разноски по делото, които съобразно представения списък от 500лв.
Воден от горното ,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”
на осн. чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура” сумата от 811,66лв. представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на настъпило на ***г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 10.07.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”
да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” направените по делото разноски в
размер на 500.00 лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: