№ 22380
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110115429 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от А. М. К., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, за признаване за
установено по отношение на ответника „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: /адрес/, представлявано от К.В.П., че не му дължи следните суми: сумата от
2580,33 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителки кредит от
04.11.2005г., ведно със законна лихва върху главницата от 13.01.2009 г. до изплащане на
вземането, сумата от 595,22 лв., представляваща договорна лихва за периода 25.07.2007г. до
12.01.2009г., сумата от 34,39 лв., представляваща наказателна лихва за периода 25.07.2007г.
до 12.01.2009 г., както и сумата от 64,20 лв. разноски за ДТ и сумата от 283,56 лв. разноски
за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№ 2030/2009 г. по описа на СРС, по което на
10.04.2009г. е издаден изпълнителен лист за посочените суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът поддържа, че не дължи така посочените суми, тъй като същите са погасени
по давност. Твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2030/2009 г. по
описа на СРС, е образувано изп.д.№ 2128/2009г. по описа на описа на ЧСИ М.Б., с
първоначален взискател „О.“ АД, което прехвърлило вземането с договор за цесия от
04.12.2015г. на „Ф.И.“ ЕАД, което от своя страна го е прехвърлило на ответника с договор за
цесия от 07.03.2019г. Ищеца твърди, че последното изпълнително действие било извършено
на 29.03.2017г., след което делото било премирано. Ответника изтеглил изпълнителния лист
и въз основа на него било образувано ново изп. д. №3792/2023г. на ЧСИ М.Б., за което ищеца
получил съобщение. Ищецът излага подробни съображения, че не дължи претендираните
суми, тъй като са погасени по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като
излага съображения за неоснователност. Моли съда да отхвърли иска.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба и моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което
представя списък.
Ответника, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмена молба.
1
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От представения по делото изпълнителен лист от 10.04.2009г г., издаден по ч.гр.д.№
2030/2009 г. по описа на СРС, 40 състав, във връзка с издадена Заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК от 10.04.2009г., е видно, че в полза на „О.“ АД са присъдени вземания от длъжника
А. М. К. за следните суми: сумата от 2580,33 лв. -главница, ведно със законна лихва върху
главницата от 13.01.2009 г. до изплащане на вземането, сумата от 595,22 лв., представляваща
договорна лихва за периода 25.07.2007г. до 12.01.2009г., сумата от 34,39 лв., представляваща
наказателна лихва за периода 25.07.2007г. до 12.01.2009 г., както и сумата от 64,20 лв.
разноски за ДТ и сумата от 283,56 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Видно от ЗНИ по чл. 417 ГПК от 10.04.2009г. по ч.гр.д.№ 2030/2009 г. на СРС, сумата е
присъдена на основание Договор за потребителки кредит от 04.11.2005г.
Видно от справка за плащания, отбелязани върху изпълнителен лист от 10.04.2009 г.,
на 29.03.2017г. е преведена на взискателя сума в размер на 100 лв.
Съгласно удостоверение изх. №69511/04.12.23г. по изп. д. № 2128/2009г. на ЧСИ М.Б.,
рег.№ 838 от КЧСИ, последно валидно изп. дейсвтие е запор на бакови сметки от
12.05.2016г., след което са постъпили молби за налагане на запор, справки, за цесия от
„Ф.И.“ ЕАД и молба за конституриане от „С.Г.Г.“ ЕАД
Видно от Постановление от 21.11.23г. по изп. д. №3792/2023г. и съобщение изх.
№66984/21.11.23г. по изп. д. №3792/2023г. на ЧСИ М.Б., въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изп. д. №3792/2023г.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със същия се цели установяване
недължимостта на вземането, предмет на започнало принудително изпълнение, поради
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В случая ищеца се позовава на настъпила погасителна
давност.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че непосредствено след
издаването на изпълнителния лист, праовдателят на ответника е образувал и изпълнително
дело, като съгласно удостоверение изх. №69511/04.12.23г. по изп. д. № 2128/2009г. на ЧСИ
М.Б. и направените върху изпълнителния лист отбелязвания за извършени плащания,
последното от които на 29.03.2017г., последното изпълнително действие, което е предприето
по образуваното пред ЧСИ изп.дело дело, е събраната по наложения запор сума на
29.03.2017г. С оглед на това следва да се приеме, че след прекъсването на давността с
извъреното на тази дата плащане, е започнала да тече нова давност, която независимо дали е
3-годишна или 5-годишна, е изтекла най-късно на 29.03.2022г. Т.е. към датата на подаване
на исковата молба, вземането на ответника е погасено по давност.
По отношение вида на действията на кредитора, с които се прекъсва давността съдът
следва да се съобрази с приетото в мотивите на ТР № 2/2013 г. на ОСГТКВКС /т.10 от
същото/, където е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. По отношение
действията на съдебния изпълнител с които се прекъсва давността, се приема, че такова е
всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, а
именно: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
ВКС приема, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучване на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
2
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но
се счита настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла (в този см.
Решение № 132/08.01.2024 г. на СГС по в.г.д.№ 12398/2022г., Решение № 896/15.02.2024 г. на
СГС по в.г.д.№ 10622/2022г.). Същинско изпълнително действие би съставлявало налагането
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.н. В случая, последната
събрана сума по изпълнителното дело, чрез наложен запор върху банковата сметка на ищеца,
е събрана на 29.03.2017г., което е и последното извършено от ЧСИ дейстиве прекъсващо
давността. По делото не се установява да са извършвани изпълнителни действия в периода
от 29.03.2017г., до подаване на настоящата искова молба- 18.03.2024 г., като не са
ангажирани дори доказателства, че по новообразуваното изп. дело от 2023г. за извършени
каквито и да е изпълнителни дейсвтия, прекъсващи давността. С оглед на това следва да се
приеме, че след прекъсването на давността на 29.03.2017г.,когато е събрана последната сума
по наложения запор, е започнала да тече нова давност, която е изтекла на 29.03.2020г. Т.е.
към датата на подаване на исковата молба, вземането на ответника е погасено по давност.
Предвид гореизложеното, предявения иск се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. Основателно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е
изчислено над предвидения минимум съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което същото следва да
бъде присъдено до размера от 660 лв. С оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 986,28 лв., от които 326,28 лв. за държавна такса и 660 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от К.В.П., че А. М. К., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/, не му дължи присъдените с изпълнителен лист от 10.04.2009г.,
издаден по гр.д.№ 2030/2009 г. по описа на СРС суми, както следва: сумата от 2580,33 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за потребителки кредит от 04.11.2005г., ведно
със законна лихва върху главницата от 13.01.2009 г. до изплащане на вземането, сумата от
595,22 лв., представляваща договорна лихва за периода 25.07.2007г. до 12.01.2009г., сумата
от 34,39 лв., представляваща наказателна лихва за периода 25.07.2007г. до 12.01.2009 г.,
както и сумата от 64,20 лв. разноски за ДТ и сумата от 283,56 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, представлявано от К.В.П., да заплати на А. М. К., ЕГН **********, с адрес: /адрес/,
сумата от 986,28 лева (деветстотин осемдесет и шест лева и 28 стотинки), представляваща
направени по делото разноски, от които сумата от 326,28 лв. за държавни такси, а сумата от
660 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
3
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4