Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 391
гр.Пловдив 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…двадесети ноември…през…две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка
Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Пенчева
Александър Стойчев
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа
докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №451 по описа за 2019 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №60/22.05.2019г.,
постановено по търг.д. №108/2018г. по описа на окръжен съд Х., О.С. ЕИК ****, е осъдена да заплати на „Г.К.“ ООД, ЕИК
****, гр. К. сумата в размер на 112 586.88лв., с ДДС, представляваща
стойността на допълнителни строително –
монтажни работи, извършени при изпълнението на проект „************– ************–
************от ************до ************”, ведно със законната лихва, считано
от 16.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата
част до предявения размер от 124 933.84лв. е отхвърлен. О.С. е осъдена да заплати
на
„Г.К.“ ООД сумата в размер на 17 544.79лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на сумата от 112 586.88лв., за времето от
01.01.2017г. до 15.07.2018г., като искът в останалата
част до предявения размер от 37 010.26лв. и за времето от 15.08.2015г. до
01.01.2017г. е отхвърлен.Ответникът е осъден да заплати на „Г.К.“ ООД сторените разноски в
размер на 10 790.19лв., съразмерно с уважената част от иска. „Г.К.“ ООД е
осъдено да заплати на О.С. разноски по делото - 1 247.40лв.,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Против така постановеното решение, в осъдителната му
част, с която О.С. е осъдена да заплати
на „Г.К.“ ООД сумата от
112 586.88лв., с ДДС, представляваща стойността на допълнителни строително – монтажни работи,
ведно със законната лихва, считано от 16.07.2018г. до окончателното изплащане
на сумата, както и в частта, с която е присъдена сумата от 17 544.79лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 112 586.88лв.,
за времето от 01.01.2017г. до 15.07.2018г., е
постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство. Счита, че решението в
обжалваната част е постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, незаконосъобразно и необосновано. В писмената защита са изложени
доводи за неговата недопустимост. Твърди се, че решението е постановено при
липса на яснота относно предмета на спора, тъй като с първоначалната искова
молба претенцията е заявена на договорно основание, в съдебно заседание ищецът
се е позовал на института на неоснователното обогатяване, на което основание е
поддържана исковата молба, след като същата е оставена без движение. При тази
неуточненост на предмета на спора, с доклада си по делото съдът е приел, че
правата, претендирани от ищеца, са с правна
квалификация чл.258, във вр. с чл.266 ал.1 от ЗЗД, а
с решението се е произнесъл по иск по чл.61 ал.1 от ЗЗД. Счита, че по този
начин са нарушени едни от основните принципи на гражданския процес – принципът
на състезателното начало – чл.8 ал.3 от ГПК, на равенство на страните в процеса
– чл.9 от ГПК, като са превишени и пределите на служебното начало – чл.7 от ГПК. Твърди се, че в мотивите на решението не са обсъдени възраженията и
доводите на страната, съдържащи се в отговора на исковата молба и на
допълнителната искова молба. Не е обсъдена правната същност на представения от
ищеца констативен протокол от 10.12.2014г. „за установяване на видовете работи
към 10.12.2014г., които ще бъдат обект на допълнително договаряне, извън
предмета на обществената поръчка“. Счита, че не е обсъдено основното възражение,
че претендираните за заплащане като допълнителни СМР,
изобщо не са извършени, като в тази насока се позовава на липсата на данни,
касаещи тези дейности и в документите, представени в ДФЗ. Твърди се, че
неправилно съдът се е позовал на заключението от съдебнотехническата,
което, според жалбоподателя, не е годно доказателствено
средство. Като материалноправна незаконосъобразност
се сочи противоречие със ЗОП и нарушаване на съдържащите се в него
императивни разпоредби, както и на ПМС №59/11.03.2011г. за условията и реда за
отпускане на безлихвен заем на общините от централния бюджет. Счита и че съдът
необосновано е приел, че източник на материалното провоотношение
между страните е водене на чужда работа без пълномощие. Иска се отмяна
решението в обжалваната част и вместо него да се постанови решение, с което предявените
искове – главен и акцесорен, да бъдат отхвърлени. Претендират
се сторените по делото разноски.
Ответник - жалбата „Г.К.“ ООД, в
представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло предявената жалба.
Претендира сторените пред въззивната инстанция
разноски.
С подадената въззивна жалби
и писмен отговор не са направени искания за събиране на доказателства в
производството пред въззивната инстанция, не са
представени и писмени такива.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното
от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Производството пред Окръжен съд Х. е образувано по предявена
искова молба от „Г.К.“ ООД срещу О.С. Ищецът се позовава на наличието на договорни отношения, произтичащи от
договор за възлагане на обществена поръчка от 13.01.2014г., по
силата на който приел да извърши възложените му строително – монтажни работи с
предмет „************„************– ************– ************от км************и
от *****до ************”. Твърди, че в
периода от изготвяне на проекта и след датата на откриване на строителната
площадка, и определянето на линия и ниво на строежа до стартиране изпълнението
по договора, настъпили изменения, свързани с техническите показания на пътя,
наложили извършването на допълнителни СМР, които технически било невъзможно да
се разделят от СМР – предмет на договора за обществена поръчка. Тези
допълнителни СМР били възложени от възложителя и изпълнени качествено от
изпълнителя. От страна на възложителя било изплатено възнаграждението,
определено с договора, но възнаграждението за извършените допълнителни СМР, за които
била съставена фактура №790/14.05.2015г., не било изплатено. Пред първоинстанционния съд е заявена осъдителна искова
претенция за сумата от 124 933.84лв., с вкл. ДДС – представляваща
стойността на извършени и приети допълнителни СМР и сумата от 37 010.26лв.
– обезщетение за забава, за времето от 15.08.2015г. /посочена във фактурата
като дата на плащане/, до 15.07.2018г.
С представения отговор на исковата молба по чл.367 от ГПК ответникът - о.С. е оспорил така
предявените искове. Защитата се изразява в отричане съществуването на претендираното право. Възразява се, че
ищецът няма право на претендираното вземане, тъй като
договорът е сключен по специалния ред, предвиден в на ЗОП и съгласно чл.4.6 от
същия изменение в количеството на договорената работа се допуска само в рамките
на договорената цена. Оспорва се фактът на извършване на твърдените дейности.
Оспорено е съдържанието на констативен протокол от 10.12.2014г.
„за установяване на видовете работи към 10.12.2014г., които ще бъдат обект на
допълнително договаряне, извън предмета на обществената поръчка“, както и
съдържанието на констативни протоколи №1/04.07.2017г.; №№2,3,4,5 от
01.09.2014г.
Преценявайки за основателно възражението на
жалбоподателя за „неяснота“ относно предмета на спора, а именно нередовност на
исковата молба, доколкото в обстоятелствената част и заявения петитум, не е конкретно очертана търсената от ищеца защита
– дали същата е заявена на договорно или извъндоговорно
основание /въпреки че исковата молба е оставена без движение и от първоинстанционния съд/, въззивната
инстанция остави исковата молба без движение, с указания да се изложат
конкретни обстоятелства, на които се основава искът и да се предяви петитум, съответстващ на тези обстоятелства. С молба
вх.№7843/09.10.2019г. ищецът /въззиваема страна/
конкретизира, че претенцията му е на извъндоговорно
основание, тъй като претендираната сума от
124 933.84лв., с вкл. ДДС – представлява стойността на извършени и приети
допълнителни СМР, извън обхвата на договора за обществена поръчка и същата
представлява стойността на вложени материали и труд – т.е. – необходими и
полезни разноски, които са били съществено необходими за окончателното
извършване на строежа – т.е. – че тези допълнителни СМР са били извършени
уместно и в интерес на възложителя и извършването им е наложено за постигане
крайната цел по договора.
При така въведената конкретизация исковата претенция
намира правната си квалификация на плоскостта на водене на чужда работа без
пълномощие – по смисъла на чл.61 ал.1 от ЗЗД, доколкото се основава на обстоятелства, че е изпълнена работа извън предметния обхват на договор
за обществена поръчка, но че тази работа е била предприета уместно и е в чужд
интерес – в интерес на възложителя и резултатът от тази работа е
останал в неговия патримониум.
В този смисъл с обжалваното
решение първоинстанционният съд правилно е разгледал
исковата претенция на плоскостта на гестията.
Допуснал е обаче процесуално нарушение, като с доклада по делото е приел, че
правната квалификация на претендираните от ищеца
права е на договорно основание – договор за изработка. Това се е отразило върху
неправилно дадени указания на страните по делото, касаещи установяването на
факти относно договорно неизпълнение, което е процесуално нарушение. Констатирайки
това процесуално нарушение въззивната инстанция даде
указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия и
да ангажират доказателства, относими към фактическия
състав на чл.61 ал.1 от ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие. Други
процесуални действия не бяха предприети от страните във въззивното
производство.
След преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани
с жалбата и отговора, настоящата инстанция намира следното:
Независимо че възражението за недопустимост на решението
се заявява с писмената защита на жалбоподателя, на първо място следва да се
обсъди това възражение, доколкото, проверката на въззивния
съд обхваща и служебно допустимостта на решението в обжалваната част. На първо
място касае се за решение, постановено по осъдителен иск, съпътстван винаги от
наличие на правен интерес. Посочването на друга правна квалификация с доклада
по делото води до процесуални нарушения във връзка с дадените указания на
страните относно предмета на спора. Но не се касае за произнасяне по непредявен
иск, доколкото, както се посочи, с обжалваното решение искът е разгледан на
основанието по чл.61 ал.1 от ЗЗД, каквото основание и съответстващата му искова
защита се извежда от депозираната пред въззивната
инстанция молба вх.№7843/09.10.2019г., представена от ищеца във връзка с
указанията на въззивния съд за отстраняване
нередовност на исковата молба.
Недопустимо е решението, което не
отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, какъвто
не е настоящият случай.
Ето защо предмет на обжалване в настоящия процес е
валидно и допустимо решение, постановено от надлежен съдебен състав в
предвидената от закона форма.
Неспорно в първоинстанционното производство и в настоящето
производство е наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между
страните, произтичащо от договор за възлагане на обществена поръчка -ОП №1/13.01.2014г., сключен
при специалните условия на ЗОП/отм./ - на основание чл.41 от ЗОП и в изпълнение
на ПО Договор *****. за отпускане на финансова помощ по мярка *****и *****“ от *****за периода 2007г. – 2013г.
/ПРСР/, подкрепена от *****/ЕЗФРСР/. Съгласно чл.1 – „Предмет на договора“
ответната община, в качеството на възложител, е възложила на ищеца – изпълнител
извършването на поръчка с наименование „*****„************– ************– ************от
************до ************”. Договорената в чл.3.1 обща стойност на
възложената работа е 1 449 430.70 лева с ДДС.
Няма спор, че работата е изпълнена и приета, за което
е съставен констативен приемо – предавателен протокол
за установяване и приемане на видовете работи към 10.12.2014г. на стойност 1 449 430,70лв.
с ДДС, за която сума е издадена фактура №783/10.12.2014г. С протокол от
06.01.2015г. е установена годността за ползване на строежа и е издадено
разрешение за ползване *****. Не се спори, че сумата по фактура
№783/10.12.2014г. е изплатена.
Спорът по делото е относно претендираните
от ищеца – изпълнител за плащане СМР, описани в констативен протокол от
10.12.2014г., наименован за установяване на видовете
работи към 10.12.2014г., които ще бъдат обект на допълнително договаряне, извън
предмета на обществената поръчка, за които е издадена фактура №790/14.05.2015г.
на стойност 124 933.84лв., с вкл. ДДС.
На първо място следва да се обсъди възражението на
жалбоподателя, касещо реалното им извършване. Релевантни
в тази насока са представените с исковата молба като писмени доказателства
предходно съставени констативен протокол *****г.; констативен протокол *****.;
констативен протокол *****.; констативен протокол *****. и констативен протокол
*****. Всички те съдържат констатации за необходимост от изпълнение на
допълнителни количества СМР на обекта /поради изминал дълъг период от време от
изготвяне на проекта до изпълнението му – допълнително влошено технико-експлоятационно състояние на настилката; свличане и
срутване на земни маси, в резултат на лошо отводняване и др./, както и описание
на необходимите допълнителни работи. Всички тези протоколи, включително и
констативен протокол от 10.12.2014г., за установяване на видовете работи към
10.12.2014г., които ще бъдат обект на допълнително договаряне, извън предмета
на обществената поръчка, са подписани от всички участниците в строителството,
включително и представител на ответника - в качеството му на възложител, на ищеца
– в качеството му на изпълнител, на строителния надзор и на проектанта. Т.е. –
тези констативни протоколи от една страна обективират
съгласие на страните за необходимост от извършване на допълнителни работи, а от
друга страна сочат, че тези допълнителни дейности са се наложили във връзка с
предмета на договора и са функционално свързани, и са необходими за постигане
на крайната му цел.
Доказателство за реалното им изпълнение е констативен
протокол от 10.12.2014г., за установяване на видовете работи към 10.12.2014г.,
които ще бъдат обект на допълнително договаряне, извън предмета на обществената
поръчка, който съдържа констатация на
подписалите го участници в строителството „установихме следните разлики между
договорените и изпълнени на обекта
видове СМР, които ще бъдат обект на отделно договаряне“. Този констативен
протокол притежава характеристиките на т.н. Акт обр.19
в строителството, доколкото са документирани извършени строително-монтажни
работи на съответен етап от строителството, като реквизитите на наименования Акт обр.19 не са нормативно регламентирани. Според съдържанието
си този протокол е и акт на приемане на извършената работа. От правна страна,
се касае за частен свидетелстващ документ, чиято автентичност досежно подписа, положен от представителя на възложителя,
не е оборена. Съгласно показанията на свидетеля М.–
кмет на о.С. към процесния момент, подписът, положен
за възложителя в този протокол, е положен от него. Не е оборена и
автентичността на констативни протоколи от №1- №5. Съгласно заключението от
допуснатата при първоинстанционното разглеждане на
делото съдебнопочеркова експертиза, подписите,
съдържащи се в констативни протоколи от №1-№5, са изпълнени от О.Б., посочен и
в документите като автор на подписите – служител на о.С. на когото са били
възложени и функции по контрол на строителния обект. Формалната доказателствена сила не тези документи също не е оборена,
съпоставимо с останалите данни по делото.
От една страна това са гласните доказателства. Свидетелят
М.депозира показания относно извършването на процесните
дейности и необходимостта от изпълнението им. Свидетелят, посочен от ответника
- Е.А., изпълняващ длъжността „директор“ на Дирекция „********“ в общината,
депозира показания, че не му е известно от страна на ищеца да са
извършвани допълнителни СМР, но според
показанията на самия свидетел - не са му възлагани функции по осъществяване на
контрол при изпълнението на проекта, т.е. – не притежава преки впечатления от
дейностите по строителството. В същия смисъл са и показанията на свидетеля П.,
също посочен от ответника, който е бил
ръководител на К..антския екип от страна на
„СПМ К..“ ООД и е осъществявал функции по управление и отчитане на проекта.
Същият има непосредствени впечатления относно изготвянето на самия проект, но
показанията му относно извършването на допълнителни СМР не почиват на лични
възприятия. Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели. Но показанията
на свидетеля М.– конкретни и непосредствени, установяват по категоричен начин
фактът на изпълнение на допълнителните СМР, тяхната необходимост и приемането
на извършената работа от страна на възложителя. Докато показанията на
останалите двама свидетели не съдържат конкретика по
отношение на спорния въпрос. /Неотносими към спора са
и показанията на свидетеля Д..., посочен от ищеца/. Дори и показанията на
свидетеля М.да са от категорията показания на лица, визирани в чл.172 от ГПК,
те изцяло съвпадат и с останалите данни по делото.
Фактът на реално изпълнение на допълнителните видове
работи се установява и от заключението на приетата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебнотехническа
експертиза. Съгласно същото, от съставените и подписани от всички участници в
строителния процес подробни ведомости към констативни протоколи *****. и оглед
на място е установено, че допълнителните СМР, извън сключения договор за обществена
поръчка, са извършени. Освен това същите са заложени в основния договор за
обществена поръчка, но количествата им са над предвидените в количественостойностната сметка, зададена от възложителя.
/Вещото лице обяснява изпълнението им във връзка с настъпили изменения в
съществуващото положение на обекта и вследствие намалените количества на
необходимите за извършване видове дейност по инвестиционния проект, с цел
вместване в лимитите на отпуснатата финансова помощ по *****/. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че заключението от съдебнотехническата
експертиза не следва да бъде кредитирано. В съдебно заседание страната е
възразила по приемането му, но с аргумент за необоснованост, изразен във въззивната жалба – поради липсата на анализ и яснота по
спорния по делото въпрос – извършени ли са твърдените от ищеца допълнителни
СМР. Въззивната инстанция кредитира изцяло това
заключение относно вида и изпълнението на допълнително извършените от
изпълнителя СМР. В заключението в пълен обем е даден отговор на релевантните по
делото въпроси за вида и количеството на допълнително извършените работи,
връзката с КСС към основния договор за изпълнение на обществената поръчка.
Следователно – установен е фактът на изпълнение на
допълнителни СМР, както и приемането им от възложителя. Ирелевантен
факт в тази насока е обстоятелството, че липсвали данни, касаещи тези дейности
в документите, представени в ДФЗ. Правоотношенията между страните по делото
имат самостоятелен характер и са независими от правоотношенията, развили се
между О.и субсидиращия орган – *****. А именно и защото са „допълнителни“
дейности към договора за обществена поръчка, същите не са включени в
документите, подадени по повод одобрената от ДФЗ сума за безлихвен заем
съгласно ПМС №59/11.03.2011г. за условията и реда за
отпускане на безлихвен заем на общините от централния бюджет. Постановление №59 на МС от 11.03.2011г. за
условията и реда за отпускане на безлихвени заеми на общините от централния
бюджет за финансиране на разходи за окончателни плащания по одобрени проекти по
*****за периода 2007 - 2013г. и за тяхното възстановяване регламентира различни
правоотношение от тези, създадени между страните по делото. /Същото
регламентира правоотношения, създадени между община, с
одобрен проект по *****за периода 2007 - 2013г. и ДФЗ, възникнали по повод
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/.
Същото се отнася и до доводите на жалбоподателя, свеждащи
се до материалноправна незаконосъобразност, поради
противоречие със ЗОП и нарушаване на съдържащите се в него
императивни разпоредби. Действително, съгласно императивната разпоредба на
чл.43 ал.1 от ЗОП /обн. ДВ бр.28/2004г., отм. ДВ бр.13/16.02.2016г.,
в сила от 15.04.2016г./, приложим към правоотношенията между страните, страните по договор за обществена поръчка не могат да го
изменят, изключая хипотезите, визирани в ал.2. В исковата молба, ищецът
се позовава на възникнала в хода на строителството необходимост от извършване
на допълнителни СМР, свързани с предмета на договора, но не и на изменение на договора, като по тази
причина не се касае и за противоречие с клаузата на чл.4.6 от договора, предвиждаща
изменение в количеството на отделните видове СМР, да е само в рамките на общата
цена. Ето защо не се споделят доводите на жалбоподателя, че по този начин
недопустимо се заобикаляли разпоредбите на Закона за обществените поръчки,
установяващи забрани за разширяване на първоначалния предмет на договорите за
обществени поръчки, както и на клаузите от договора. В случая не се касае за
претенция на договорно основание – по договор за обществена поръчка, за да се
преценява допустимо ли е било или не извършване на допълнителни дейности извън
първоначалния предмет на този договор. Тези дейности са извършени реално от
ищеца макар и без договор, без противопоставяне от страна на ответника и в
негов интерес, доколкото са част от собствения на о.С. обект.
Ето защо дружеството изпълнител има правно основание да иска заплащане на допълнителни видове и количества СМР, които не са предвидени в КСС, предложена от възложителя, при възлагане на обществената поръчка. Тези работи са възникнали в процеса на изпълнението, съгласувани са от участниците в строителния процес. Макар и да липсва надлежно възлагане, доколкото изначалните правоотношения между страните произтичат от договор, сключен при специалните условия на ЗОП, извършената работа е в интерес на възложителя, ползва се по предназначение /за строежа е издадено разрешение за ползване *****./ и е останала в патримониума на ответника.
Допълнителните
видове и количества СМР, изпълнени от дружеството строител, имат веществен резултат,
който се проявява в имуществената сфера на собственика на обекта, при което
имуществените последици се уреждат на извъндоговорно
основание по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, предвидени в
разпоредбите на чл.60 – 62 от ЗЗД, в случая - при хипотезата на чл.61 ал.1 от ЗЗД. Ето защо исковата претенция, основана на плоскостта на гестията,
се явява основателна.
Величината на необходимите и полезни
разноски е определена в таблица втора от заключението от съдебнотехническата
ексертиза, изчислени на база средна пазарна цена на
необходимо извършените работи и материали – 93 822,40лв.; посочена е
печалба – 4 691,12лв. и ДДС – 19 702,70лв. Първоинстанционният
съд правилно не е включил търговската печалба при определяне размера на
претенцията. Неправилно обаче в този размер е включена и стойността,
представляваща ДДС. Върху сумата не се дължи ДДС, тъй като воденето на чужда
работа без натоварване е извъндоговорен източник на
облигационно отношение. При това положение исковата претенция се явява основателна
и доказана до размера на сумата от 93 822,40лв. Сума
в такъв размер възложителят на обществената поръчка би заплатил, ако бе
извършил сам допълнителните работи.
По изложените съображения решението в
обжалваната част следва да бъде отменено в частта, с която искът досежно главницата е уважен над сумата от 93 822,40лв.
до 112 586.88лв. и да се постанови друго, с което искът за разликата над
93 822,40лв. до 112 586.88лв. /или за 19 702,70лв. – стойност на
ДДС/, да бъде отхвърлен.
Като основателен следва да бъде
уважен и акцесорният иск за заплащане на обезщетение
за забавено плащане върху сумата от 93 822,40лв. за периода от 01.01.2017г. – т.е. – от изтичането на указан десетдневния
срок за плащане, посочен в покана с вх.№ при о.С. – 346/21.12.2016г. Съгласно лихвен
калкулатор законната лихва върху сумата от 93 822,40лв. за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба –
16.07.2018г. е в размер на 14 620,66лв. При това положение следва да бъде
отменено решението и в частта, с която е присъдено обезщетение за забавено
плащане за минал период за сумата над 14 620,66лв. до 17 544,79лв. и
осъдителната искова претенция за сумата над 14 620,66лв. до
17 544,79лв. да бъде отхвърлена.
Решението в останалата обжалвана
част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция, следва да бъдат определени по
съразмерност разноските за първоинстанционното
производство.
Ищецът е сторил разноски в размер на
13 428лв. Съразмерно с уважената част от иска му се дължат разноски в
размер на 8 991,83лв. При това положение следва да бъде отменено решението
и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца над сумата
от 8 991,83лв. до 10 790,19лв.
С първоинстанционното
решение са присъдени разноски в полза на ответника съразмерно с отхвърлената
част от иска – в размер на 1 247,40лв. – адв.
възнаграждение. Видно обаче от приложения договор за правна защита и съдействие
/л.153/ е уговорено адв. възнаграждение в размер на
6 000лв., като е посочено „платено по сметка“. Не са представени обаче
доказателства за реално извършено плащане. Ето защо не следва да се присъждат в
полза на ответника допълнително разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
При този изход на делото и на основание
чл.78 от ГПК, във вр. с чл.273 от ГПК, въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя
разноски съобразено с уважената част от въззивната
жалба /отхвърлената част от иска/. Съгласно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК жалбоподателят претендира разноски – 2 602,63лв. – заплатена
ДТ и 4 000лв. – адвокатско възнаграждение. Видно обаче от приложения
договор за правна защита и съдействие /л.42/ е уговорено адв.
възнаграждение в размер на 4 000лв., с отбелязване – „платено по сметка“.
Не са представени обаче доказателства за реално извършено плащане. При това
положение разноските следва да се определят съобразно заплатената ДТ. Въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя по
съразмерност разноски – 443,77лв.
Въззиваемата страна е сторила разноски в размер на 6 500лв. –
съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК – платени в брой,
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие /л.18/. Жалбоподателяг следва да заплати на въззиваемата
страна разноски по съразмерност – 5 416,67лв.
Водим от изложеното и на основание
чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №60/22.05.2019г., постановено
по търг.д. №108/2018г. по описа на окръжен съд Х., В ЧАСТТА, с която О.С. ЕИК ****,
е осъдена да заплати на „Г.К.“ ООД, ЕИК ****, сумата в размер на
93 822,40лв., представляваща стойността на
допълнителни строително – монтажни работи, извършени при изпълнението на
проект „************– ************– ************от ************до ************”,
ведно със законната лихва, считано от 16.07.2018г. до окончателното изплащане
на сумата, както и в частта, с която О.С. е осъдена да заплати на „Г.К.“
ООД сумата в размер на 14 620,66лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на сумата от 93 822,40лв., за периода от
01.01.2017г. до 15.07.2018г.; в частта, с която о.С.
е осъдена да заплати на „Г.К.“ ООД разноски в размер на 8 991,83лв.
ОТМЕНЯ решение №60/22.05.2019г., постановено по търг.д. №108/2018г.
по описа на окръжен съд Х., В ЧАСТТА, с която О.С. ЕИК ****, е осъдена да
заплати на „Г.К.“ ООД, ЕИК ****, сумата над 93 822,40лв. до
112 586.88лв., представляваща стойността на допълнителни строително –
монтажни работи, извършени при изпълнението на проект „************– ************–
************от ************до ************”, ведно със законната лихва, считано
от 16.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която
О.С. е осъдена да заплати на „Г.К.“ ООД сумата над 14 620,66лв. до
17 544.79лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, за времето
от 01.01.2017г. до 15.07.2018г. и в частта, с която о.С.
е осъдена да заплати на „Г.К.“ ООД сторените разноски над 8 991,83лв. до
10 790.19лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Г.К.“ ООД, ЕИК ****
срещу о.С. ЕИК **** иск за разликата над 93 822,40лв. до 112 586.88лв.,
представляваща стойността на допълнителни строително – монтажни работи,
извършени при изпълнението на проект „************– ************– ************от
************до ************”, ведно със законната лихва, считано от
16.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и иска за разликата над 14 620,66лв. до
17 544.79лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, за времето
от 01.01.2017г. до 15.07.2018г.
ОСЪЖДА „Г.К.“ ООД, ЕИК ****, гр. К.
да заплати на о.С. ЕИК **** разноски за въззивното
производство в размер на 443,77лв.
ОСЪЖДА о.С. ЕИК **** да заплати на „Г.К.“
ООД, ЕИК **** разноски за въззивното производство в
размер на 5 416,67лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: