РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Монтана, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Людмила Драгомирова
Аделина Тушева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Людмила Драгомирова Въззивно гражданско
дело № 20211600500249 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.Д.С.,особен представител на И.Ц.
против решение № 260316 от 15.07.2021г.по гр.д.№ 2487/2020г.на Районен
съд- Монтана,с което е признато за установено съществуването на вземане от
„В и К“ ООД гр.*към И.Ц. от гр.*, за сумата 566.80 лева, от които 529.38 лева
главница и 37.42 лева лихва,считано от 11.06.2018г. до 23.06.2020г.,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2020г. до изплащане на
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1136/2020 г. по описа на МРС. С решението са
присъдени и направените по делото съдебни разноски.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност-нарушение на
материалния закон и необоснованост.Поддържа се, че в тежест на ищцовото
дружество е било да докаже ,че ответницата е негов абонат и потребител ,
което не е сторено по делото,както не е доказано и кой е изразходвал
1
количеството питейна вода и по-конкретно дали това е ответницата,не е
доказано и по кой водомер какво количество консумирана вода е отчетено и
какво е задължението по всеки от двата водомера.Не е доказано и кой е
положил подпис срещу отчетеното количество изразходена вода. Искането е
съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
В писмения отговор по жалбата,въззиваемата страна „В и К”ООД гр.
*изразява становище за неоснователност на същата.
Окръжен съд-Монтана,като взе предвид оплакванията в жалбата,
доказателствата по делото и становищата на страните , приема за установено
следното: Като подадена в законовия срок от надлежна
страна срещу съдебен акт ,подлежащ на въззивен контрол,жалбата е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните
съображения:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 422
от ГПК от „В и К“ ООД гр. *срещу И.Ц. за признаване за установено
съществуването на вземане, за което РС-Монтана е издал заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№1136/2020г.Съгласно издадената
заповед вземането на въззиваемото дружество възлиза на 529.38 лв.-
неплатена стойност на консумирана питейна вода и 37.42 лв. мораторна
лихва върху главницата за периода 11.06.2018г.до 23.06.2020г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2020г. до изплащане на
вземането и 26.80 лв разноски по заповедното производство. След като
длъжницата не е била открита за връчване на заповедта, кредиторът е завел
иска по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането.
В първоинстанционното производство е било
безспорно,че имотът на ответницата е водоснабден,както и че И.Ц. е абонат
на „В и К”ООД гр.*,вписана в партидната книга на дружеството.От
представени извлечения от сметките на абоната е установено, че за исковия
период ответницата не е плащала стойността на доставената й вода. Размерът
на вземането е установен и със заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. При
така установените факти РС-Монтана е признал за установено вземането на
2
„В и К“ ООД гр.* срещу И.Ц. за главницата и за законната лихва за периода
на забавата. Ответницата оспорва реално да е потребено количеството
вода,чието заплащане се претендира от ищеца,поради което в тежест на
ищцовото дружество е било да докаже реално доставеното количество услуги
В и К и тяхната стойност, както и настъпването на изискуемостта на главното
парично вземане. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал
писмените доказателства и заключението по назначената икономическа
експертиза. Съгласно разпоредбите на чл.32 от Наредба №4/2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи,В и К услугите се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода , отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а отчетените
данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане
и подписа на потребителя или негов представител. Разпоредбата на чл.23,ал.4
от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и
К оператор „Водоснабдяване и канализация“ООД-* изисква отчитането на
водомерите да се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител ,който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета. Ответницата не оспорва
факта,че в имота е доставяна питейна вода през исковия период.Количеството
доставена вода и стойността й се установяват от събраните по делото
доказателства. От представените по делото карнети за абонатни номера *и *и
показанията на св. И.В. се установява,че служител на ищцовото дружество
редовно е извършвал отчитане на показанията на водомерите,монтирани в
процесния обект. За периодите,в които има реално отчетени показания на
водомерите в карнетите има положени подписи на абонат.Наличието на
подпис удостоверява съгласието на потребителя с отчетеното на тази дата
показание на водомера ,дори в предходни отчети да липсва подпис.С
подписването на карнета при отчитането в края на периода потребителят е
приел отчетените до този момент показания на водомера. От представените
по делото карнети е видно, че последният положен подпис на абонат е за
отчитане,извършено на 04.06.2020г. Съгласно приложените по делото ОУ за
предоставяне на В и К услуги от ищцовото дружество, плащането на
ползваните услуги следва да се извърши от потребителя в тридесетдневен
срок, считано от издаване на фактурата . В случая за всяка една от
3
претендираните суми в общ размер на 566.80 лв.ищецът е издал фактура,
която е надлежно отразена в счетоводството му съгласно приетата по делото
счетоводна експертиза.Поради това следва да се приеме,че исковите
претенции са доказани. Районният съд правилно е ценил карнетите като
доказателство,удостоверяващо извършеното отчитане. Същите не са
оспорени с отговора на исковата молба,не са оспорени и положените в тях
подписи.Проверката на представените по делото извлечения от сметка 411
„клиенти” за потребител аб.№*и аб.№*- И.Ц. , извършена чрез назначената
по делото счетоводна експертиза е установила,че е фактурирано посоченото в
карнетите количество и по действащите цени към момента на издаване на
фактурите. Предвид изложеното и въз основа на събраните по делото
доказателства, въззивният съд приема за основателни и доказани твърденията
на ищеца,че ответницата като потребител на В и К услуги , абонат на
ищцовото дружество за обект:имот, находящ се в гр.*, ж.к. „*“, бл.*, вх.*,ап.*
за партиди с аб.№ *и №*не е заплатила доставената й от ищеца питейна вода
за периода от 10.05.2018г.до 07.05.2020г.на обща стойност 529.38 лв.
Неоснователно е възражението,направено от особения представител във
въззивната жалба ,че първоинстанционният съд е постановил решението си
без по делото да са налице доказателства,че между ответницата като абонат и
потребител и ищеца като оператор на В и К услуги е възникнало
облигационно правоотношение. В исковия период /10. 05.2018г.-07.05.2020г./
са действали разпоредбите на Наредба № 4 от 14.ІХ.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи.Съгласно чл.8 от действащата и понастоящем
наредба,получаването на В и К услугите се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния
регулаторен орган. Съгласно чл.11,ал.7 и 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл.8,ал.2,ал.3 и ал.4 от
Наредба №4/2004г.,всички В и К оператори са длъжни да публикуват
одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и
К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник и те влизат
в сила в едномесечен срок от публикуването им,а в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да
4
предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от
оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения,като при
непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на
заявлението от оператора,остават в сила общите условия.Видно от
приложените по делото общи условия и от интернет сайта на ищцовото
дружество е,че неговите общи условия са били одобрени от ДЕКЕВР с
решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. и са публикувани на официалната страница
на дружеството в интернет,както и във вестник „Конкурент“-
бр.164/27.08.2014г. и вестник „Новинар“-бр.196 от 21.08.2014г. Ответницата
не е доказала в предвидения тридесетдневен срок да е подала заявление с
различни от публикуваните условия ,поради което е обвързана от последните
и има качеството на потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, както и чл. 3
от Наредба № 4/2004 г.Безспорно е установено от доказателствата по
делото,че партидите в ищцовото дружество под № *и № *се водят на името
на ответницата , замервания на водомерите се извършват от м.юни 2009г.и се
отнасят за процесния имот,който е бил водоснабден към момента на влизане в
сила на ОУ през 2014г. Жалбоподателката се позовава на чл.42,т.4 от Наредба
№4/14.09.2004г.,съгласно който операторите са длъжни да сключват договори
за предоставяне на услугите В и К в съответствие с условията на действащите
нормативни актове, тази наредба и общите условия.В нормативната уредба не
е предвидено сключване на индивидуални договори между потребител за
битови нужди и оператора при наличието на вече водоснабден имот и
ответницата в качеството си на заварен потребител е обвързана от публично
известните ОУ на „ВиК” ООД гр.*, без да е необходимо сключване на
индивидуален писмен договор-чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004г.
От основателността на главния иск следва основателността на
акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата.
При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца сумата
200 лв.-внесен депозит за възнаграждение на особения представител адв.Д.С.,
а по сметка на МОС-държавна такса в размер на 50 лв.
Предвид цената на предявените искове и разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1
от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. Водим от
5
изложеното,Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260316 от 15.07.2021г.по гр.д.№ 2487/2020г.на
Районен съд- Монтана.
ОСЪЖДА И.Ц. ,ЕГН ********** да заплати на „ВиК“ ООД гр. *, ЕИК
*сумата 200 лв./двеста лева/ разноски по водене на делото, а по сметка на
Окръжен съд-Монтана държавна такса в размер на 50 лв. и 5 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6