гр. София, 05.04.2023 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в
публично
заседание на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове:
Михаил Малчев
Калина Станчева
при
участието на секретаря Алина К. Тодорова
като
разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 3872 по описа
за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение,
инкорпорирано в съдебен протокол № 20045538 от 27.02.2021 г. по гр. д.
№ 32949/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав, е отхвърлен искът на „Д.Т.“ ЕООД
срещу И.Т.Т. с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ за сума в размер на
11 654,14 лева – равностойността на 5100 британски лири, представляващи
причинена умишлено от ответника на ищеца имуществена вреда.
Постановеното решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство - „Д.Т.“ ЕООД. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно
постановено, в противоречие с ангажираните пред районния съд доказателства.
Подчертава се, че правилно съдът е отбелязал, че между страните е било налице
валидно трудово правоотношение. От събраните доказателства се установява, че на
27.11.2015 г. ответникът е управлявал МПС, собствено на ищеца, в което пътували
трима нелегални имигранти. След констатиране на този факт, на водача била
наложена глоба от 1800 британски лири или по 600 лири за всеки от имигрантите,
а на собственика на самото МПС била наложена имуществена санкция от 1100
британски лири. Посочва се, че съдът в противовес на фактите по делото е приел,
че не е изпълнен фактическият състав на чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл. 45 ЗЗД.
Твърди се, че показанията на разпитания свидетел в хода на проведеното на
26.11.2020 г. открито съдебно заседание са необективни и в противоречие с
останалия доказателствен материал по делото. Оплаква се, че от неуважаване
доказателственото искане за разпит на свидетел, поискан от ищеца. С оглед
изложените доводи и мотиви счита, че решението на първоинстанционния съд следва
да бъде отменено, а искът на ищеца – уважен изцяло. Претендира разноски по
делото, включително за адвокатски хонорар и за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна И.Т.Т. е депозирал отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез процесуалния си представител. С
него се излагат съждения, че решението е правилно и законосъобразно
постановено. Възразява се срещу инвокираното в жалбата твърдение, че ищецът не
е доказал пълно и главно фактическия състав на имуществената отговорност на
работника по чл. 203, ал. 2 КТ. Поддържа се, че на ответника не е бил провеждан
инструктаж преди поемането на въпросния курс, за което и ищецът не е съумял да
представи декларации, които евентуално да потвърдят неговите твърдения. Твърди
се, че в производството е останало недоказано и твърдението за заплащане на
наложените глоби, предвид че в платежното нареждане от 25.05.2017 г. е посочена
сума, различна от исковата. Последното компрометира плащането да е направено
именно по повод на претендираното в исковата молба основание. С оглед
изложеното моли да отхвърли жалбата и да се потвърди първоинстанционното
съдебно решение като законосъобразно, обосновано и правилно. Претендира
разноски, за което представя и списък за същите по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая, обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо.
При съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства решаващият въззивен състав приема за установено следното:
От приетите от районния съд писмени
доказателства, се установява безспорно, че между „Д.Т.“ ЕООД и И.Т.Т. са
възникнали валидни трудови правоотношения, считано от 01.10.2015 г., по силата
на сключен между страните трудов договор № 219 от 30.19.2015 г.,
като ответникът е приел да изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил
/международни превози/“. Към датата на встъпване в своите трудови задължения, Т.
е подписал и длъжностна характеристика за длъжността „шофьор на товарен
автомобил международни превози“. В раздел II на този документ, на работника е указано, че основните отговорности,
присъщи за длъжността му са: 1. „да отговаря за правилната експлоатация на
автомобила и опазването на товарите“ и 2. “да носи отговорност за настъпили
вреди от виновно причинени автопроизшествия или неопазване на товарите“. По
делото е представена и служебна бележка №
1008/01.10.2015 г., удостоверяваща, че на работника И.Т.Т. е проведен „начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа“.
От приетия като доказателство Наръчник за работа в „Д.Т.“ ЕООД се констатира, че водачът на
автомобил, собствен на предприятието, е длъжен да подпише декларация преди
тръгване, с която да гарантира, че работодателят го е инструктирал за
опасността и отговорността, която носи в случай на превоз на забранени от
закона стоки и трафик на хора. Във връзка с неприкосновеността на товарното
пространство задължително условие за работа като международен водач на товарно
МПС в „Д.Т.“ ЕООД е подписването на декларация, представена в Приложение XIII-I.
По силата на заповед № 525/28.10.2015 г. И.Т.Т. е командирован
за 90 /деветдесет/ дни от България до ЕС, други държави и Турция, с цел превоз
на товари, считано от 28.10.2015 г.
От приетите от районния съд писмени
доказателства – писма от Гранични войски, отдел „Граждански наказания за
нелегално превозвани имигранти“ в превод от английски език на български език,
се установява, че работодателят „Д.Т.“ ЕООД е подавал възражения по повод наложена относно
Закона за имиграцията и убежището от 1999 г. санкция от 3 300 британски
лири на компанията и отделно санкция в размер на 1800 британски лири, наложена
на И.Т. в качеството му на служител на предприятието. В писмо от 04.01.2017 г.
конкретно се отбелязва, че са взети под внимание следните обстоятелства: на 27.11.2015
г. Т., шоьор на автомобил с рег. Номер СВ ****АР/С****ЕС, влиза във
Великобритания, Контролна зона в Кале, в 07:10 часа. При проверка на
автомобила, собствен на „Д.Т.“ ЕООД, са открити трима нелегални имигранти,
които се укриват в автомобила. Подчертано е, че за ремаркето на камиона не са
използвани никакви защитни средства. Отделно, шофьорът не е представил на
компетентните държавни органи никакви писмени инструкции, които се държат в
автомобила, описващи прилаганата система за предотвратяване превозването на
нелегални имигранти във Великобритания. В автомобила не е открит и чек лист,
който описва подробно проверките, които е извършил след почивките. Описано е
също така, че при извършена проверка на автомобила от граничните служители е
установено, че същият не е бил защитен. Не е имало никакви доказателства, че е
осигурена пломба или катинар заедно със стоманените въжета. В заключение, в
Приложение I – Изисквания
съгласно Закона за имиграцията и убежището от 1999 г. /с неговите изменения/ и
Процесуалния кодекс за предотвратяване влизането на нелегални имигранти на
Министерство на вътрешните работи е посочено, че съществуват пет области на
отговорност за компанията при прилагането на ефективна система: 1. На шофьора
да се осигури подходящо обучение по системата за предотвратяване влизането на
нелегални имигранти. При възражение, тежестта пада върху доказателства, които
установяват, че шофьорът системно е обучаван, оценяван и наблюдаван. Компанията
е също така обременена със задължението да осигури подходящи писмени
инструкции, в които описва системата, която следва да се прилага, за
предотвратяване влизането на нелегални имигранти. Същите може да представляват
част от наръчника за шофьора и трябва да се държат в автомобила, за да може шофьорът
да ги ползва, винаги когато е необходимо. Компанията освен това трябва да
осигури подходящи и ефективни средства за защита на автомобила. Заключващите
механизми, пломбите и катинарите трябват да бъдат достатъчно надеждни и с добро
качество. Следва също така да се осигури и чек лист на шофьора, който той
трябва да попълва след всяка почивка; да обозначи, че е извършил ефективни
проверки на автомобила, товара и мястото за товар. За шофьора съществуват три
сфери на отговорност: да защити автомобила си ефективно, както се изисква от
системата на компанията; да поддържа и проверява автомобила, защитните
средства, товара и мястото за товар за предотвратяване влизането на нелегални
имигранти и да води дневник за извършените проверки, както се изисква от работодателя.
По делото са
представени декларация към Приложение XIII-I от 30.09.2015 г., с която се декларира, че лицето И.Т. е бил
инструктиран относно превантивните мерки за обезопасяване на превозното
средство срещу проникване на нелегални имигранти. Представена е и друга
декларация от същата дата, в която същото лице декларира, че е инструктиран от
работодателя относно вътрешните правила за работа в „Д.Т.“ ЕООД. В съдебно
заседание, проведено на 26.11.2020 г. ответникът И.Т. обаче нарочно възразява,
че не е подписал посочените две декларации. В писмо-становище, депозирано от
процесуалния представител на ищеца – адв. П., от 09.02.2021 г., се посочва, че
дружеството „Д.Т.“ ЕООД няма да се ползва от оспорените подписи и почерци на
същите тези декларации.
В хода на
проведения пред първоинстанционния съд съдебен процес са събрани и устни
доказателства с цел обезпечаване доказателствата по делото, чрез разпит на
свидетел. Пред СРС е разпитан свидетеля А.К.И., бивш колега в друга компания и
познат на ответника от самото начало, когато започнал да кара камион, като
отбелязва, че двамата поддържали връзка. Разказва за така наречените
„доброволни коридори“, като обяснява, че тя не зависи нито от фирмата, нито от
шофьора. Понеже трафикът там е много обемен, не всеки подлежи на нарочна проверка,
но ако преценят, длъжностните лица могат да проверят всеки. Проверката не е доброволна
и зависи от граничната служба. Твърди, че има проверка, която ако преминеш и те
проверят, после при евентуално намиране на имигранти или забранени от закона
стоки в камиона, шофьорът е освободен от отговорност, но не всеки шофьор може
да мине през нея, понеже тя е по волята на граничните служби. Твърди, че
задължение за осигуряване на защитно оборудване на камиона е на фирмата.
Фирмата, в която лицето работи, му заплаща спирането по платени паркинги в
Англия. Сочи, че защитата на камиона е трудна, понеже може да сложиш един
катинар отзад, но те /имигрантите/ могат да разрежат брезента. Ако стоката е
скъпа, самата фирма, където товариш, може да сложи заводска пломба, за да не
може да се краде.
По делото са
приложени и писмени доказателства – банкови документи от 25.04.2017 г.,
установяващи плащане от страна на ищеца „Д.Т.“ ООД в полза на чуждестранно лице
– Border Force/Home office Shred service Centre в размер на 11785,28 евро, като в
основанието за плащане се сочат имена на различни лица, в това число и на
бившия работник на предприятието –И.Т. – с обозначение на документа, по силата
на който е наложена имуществената санкция CAL/CP/13689.
При така
установените факти, въззивният съд намира следното от правна страна:
Предявен е иск за търсене на пълна имуществена
отговорност от ответника съгласно чл. 203, ал. 2 КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД. Пълната
имуществена отговорност се ангажира по изключение в хипотезите на чл. 203, ал.2 КТ , а именно – когато вредата е причинена умишлено, или в резултат от престъпление,
или не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения.
За да е основателен предявеният иск с правно
основание чл. 203, ал. 2 КТ следва да се установят елементите на фактическия
състав на този текст. В тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на
всеки от елементите, включени във фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ и
това са: наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на
причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, както и, че ответникът е причинил умишлено
твърдените вреди.
Работникът следва да носи отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ, когато
вредата е причинена умишлено, като вината се предполага,
доколкото намират приложение разпоредбите за деликтната отговорност. Липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203,
ал. 2 КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без
деянието да съставлява престъпление. Когато вредите са причинени небрежно или
причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на
203, ал.1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от
разпоредбите на гражданския закон. Разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ препраща
към гражданския закон, относно реализацията на отговорността на служител или
работник, причинил вредата умишлено. Гражданският закон, към който препраща
горната разпоредба и който следва да се определи при реализирането на
отговорността на работника в този случай, са разпоредбите на ЗЗД, като в
различните хипотези на обстоятелствата, изложени в исковата молба, следва да се
определи и приложимата разпоредба от ЗЗД или друг закон. По правилата на чл. 82 ЗЗД, когато отговорността следва да се квалифицира като отговорност за вреди,
причинени умишлено от работника или служителя, в дължимото обезщетение се
включва и пропусната полза, при наличието на предпоставките за това, във всеки
конкретен случай. Изложените съображения се подкрепят от съдебната практика на
ВКС - решение № 8/01.02.2018 г. по гр. д.№ 1111/2017 г. на IV г.о.; решения от
15.05.2013 г. по гр.д № 745/2012 г., ІV г.о.; решение от 26.05.2015 по гр. д. №
234/2015г., ІV г.о.; решение № 493/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011 г., ІV г.
о. и решение № 336/2010 г. по гр. д. № 767/2009 г. на ІV г. о., която практика
се споделя напълно от настоящия състав.
Същественото от правна гледна точка е, че в
настоящия случай са установени посочените елементи от фактическия състав на чл.
203, ал. 2 КТ за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника. От
събраните по делото доказателства се установява несъмнено, че страните са били
в трудови правоотношения към релевантния за спора момент. Доказан е и фактът на
деянието от 27.11.2015 г., противоправността на последното, доколкото същото е
в нарушение не само на вътрешните правила на компанията, с и в противовес на
разпоредбите на Закона за имиграцията и убежището от 1999 г. Установена е и
вредата в размер на исковата претенция от 5100 британски лири, причинната
връзка между деянието и вредата, както и, че ответникът е причинил умишлено
твърдените вреди. Съдът в настоящия си състав счита, че И.Т.Т. е причинил
вредата умишлено - при форма на вината - евентуален умисъл, а именно съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е допускал настъпването на тези последици. Той не е целял
настъпване на причинените вреди, но е допускал същите, давайки възможност за
укриване на имигранти в ремаркето на товарния автомобил, управляван от него. В
този смисъл и е практиката на ВКС, обективирана например в решение № 180 от
12.02.2019 г. по гр.д. № 3502 по
описа за 2017 г. на IV г. о.
С оглед на посоченото въззивният съд намира, че „Д.Т.“ ЕООД е доказало по делото, че претърпените от него вреди са причинени
умишлено от ищеца. Фактическият състав на чл. 203, ал. 2 КТ за ангажиране на
пълната имуществена отговорност на ответника - работник е установен. В
разглеждания случай, дори и да допуснем че не е провеждан инструктаж на
работника за обезопасяване на превозното средство срещу
проникване на нелегални имигранти, то това обстоятелство не може да го освободи
от имуществената му отговорност. Следователно предявеният иск е основателен и
следва да се уважи. И.Т. следва да бъде осъден да заплати на „Д.Т.“ ЕООД сумата 11654,14 лв., по предявения иск с правно основание чл. 203, ал. 2
от КТ, представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени
вреди, съставляващи стойност на глоба от 5 100 британски лири, която глоба е
наложена на ищцовото дружество на 09.12.2016 г. от компетентните органи във
Великобритания, за извършено на 27.11.2015 г. от ответника нарушение -
превозване на нелегални имигранти, ведно със законната лихва, считано от
22.07.2020 г. /депозиране на исковата молба в съда/.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 2 ГПК
следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът да се уважи.
При този изход на спора, право на разноски има
само въззивникът-ищец, като въззивният съд следва да ревизира и отговорността
за разноски, сторени пред СРС. От списък по чл. 80 от ГПК, приложен в първоинстанционното
дело, се вижда, че ищецът претендира единствено сумата от 250 лева,
представляваща адвокатски хонорар за оказана правна помощ и съдействие хода на
производството, развило се пред СРС. Доколкото по делото са представени
доказателства за реалното сторване на тези разноски, сумата следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъди
в полза на ищеца.
Пред въззивната инстанция ищецът е сторил
разноски за адвокатско възнаграждение, които претендира в размер на 300 лева,
съгласно представен списък за разноски по чл. 80 ГПК, които също са доказани в
своето основание, размер и действително изразходване в светлината на т. 1 от ТР
№ 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, предвид което също
следва да се присъдят на ищеца.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение, обективирано в съдебен протокол № 20045538
от 27.02.2021 г. по гр. д. № 32949/2020 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.Т.Т., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от
11654,14 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в изплатена от ищеца глоба от общо 5100 британски лири, която
глоба е наложена на ищцовото дружество на 09.12.2016 г. от компетентните органи
във Великобритания за извършено на 27.02.2015 г. от ответника нарушение –
превозване на трима нелегални имигранти с управлявания от ответника товарен
автомобил с рег. № СВ ****АР/С****ЕС, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от
22.07.2016 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И.Т.Т., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, следните
суми: 250 лева – разноски, сторени пред първоинстанционния съд, както и сумата
от 300 лева – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, сторени пред
въззивната инстанция.
Решението на
въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба в 1-месечен срок от получаването на препис, при обосноваване
на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател:
Членове:
1.
2.