№ 217
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000502910 по описа за 2021 година
С решение № 191 от 01.06.2021 г. по гр. д. № 732/2020 г., ОС Перник,
отхвърлят предявените от В. Б. Д. против „Юробанк България“ АД искове с
правно основание чл. 170 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за нищожни
(поради неизвестност на обезпеченото вземане) договорни ипотеки, учредени
с н.а. № 163 от 27.04.2006 г. и н.а. 117 от 28.05.2008 г., върху апартамент № 8,
находят се в гр. ***, площад „***“, бл. *, вх. *, ет. *.
С решение № 280 от 3.08.2021 г. по гр. д. № 732/2020 г., ОС Перник, се
допълва решение № 191, като се отхвърля предявения от В. Б. Д. против
„Юробанк България“ АД иск за обявяване за нищожна на договорна ипотека
поради противоречие с чл. 167, ал. 2 ЗЗД – липса на падеж на задължението,
учредена с н.а. № 117 от 28.05.2008 г. върху апартамент № 8.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата В. Б. Д..
Поддържа, че се касае до неизвестност на размера на сумата, за която е
учредена ипотеката върху имота, като подчертава, че главниците по
кредитите, без да има предоговаряне, са нараснала. Сочи, че така не е ясно
установен и размера на акцесорните задължения. Намира, че целта на
кредитирането от банката е изцяло неясна, тъй като в н.а. № 163 е посочено,
1
че договорът за кредит е за потребителски нужди и рефинансиране, в самият
договор - че е ипотечен кредит с анюитетни вноски, а в допълнителните
споразумения - че кредитът е за ремонт и за покупка на недвижим имот, и за
подобрения, едновременно. Счита, че поради казаното е налице неизвестност
на основанието на обезпеченото на вземането. Поддържа, че съдът не е
констатирал, че в н.а. № 117 се касае до непосочване на падежа на
задълженията, тъй като отразеният краен срок на погасяване от 240 месеца,
тече от откриване на заемна сметка по кредита, а това е абстрактна уговорка.
Изтъква, че датата 3.06.2008 г. е дописана на ръка и това е хипотеза на
„кражба на подпис“ на кредитополучателите. Претендира да се отмени
решението.
Срещу допълващото решение е подадена друга жалба от В.Д.. Намира
решението за формално и без мотиви, като продължава да твърди, че в
нотариалния акт за ипотека няма вписан падеж. Счита, че посоченото в
нотариалния акт относно падежа е абстрактна уговорка и препращането към
договора за кредит не може да замени императивно установен реквизит.
Моли да се отмени решението и да се обяви за нищожен нотариалния акт за
учредяване на ипотека № 117 от 2008 г.
В два писмени отговора ответникът „Юробанк България“ АД оспорва
жалбите. Сочи, че ипотеката обезпечава вземането до размера, до който е
извършено вписването, като подчертава, че с оглед дългия срок за изплащане
на задължението, за което е учредена ипотеката, е нормално то да се промени,
като изтъква, че ипотеката обхваща и лихвите и разноските. Твърди, че
оплакванията във въззивната жалба относно целта на договора за кредит са
преклудирани, а и неоснователни, тъй като условие за посочването на целта
не е установено в закона. Сочи, че обезпеченото вземане е достатъчно ясно
определено, а срокът за погасяване на дълга е 240 месеца, считано от
3.06.2008 г.
Въззивните жалби са подадена в срок, срещу валидни и допустими
съдебни решения, преценени като такива в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 170 от ЗЗД във вр. с чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 167, ал. 2 от ЗЗД.
2
Ищцата В. Б. Д. твърди, че синът й Б. Й. Д. сключил договор за
ипотечен кредит на 19.04.2006 г., (с подписани допълнително споразумения)
за сумата от 35 000 лв. като с н.а. № 163 от 27.04.2006 г. учредил в полза на
банката-кредитодател договорна ипотека върху апартамент № *, бл. *, вх. *,
ет. * на площад „***“ в гр. ***. Поради неизпълнение била издадена заповед
за изпълнение. С друг договор от 27.05.2008 г. (с подписани допълнително
споразумения) Б. Й. Д. получили от същата банка кредит за сумата от 18 000
лв., като обезпечил същия с нов договор за ипотека – н.а. № 117 от 28.05.2008
г., като учредил втора ипотека върху същия апартамент. По вторият договор
ищцата встъпила като съдлъжник на 5.07.2012 г. Въз основа и на втория
договор банката се снабдила със заповед за изпълнение. В хода на съдебното
изпълнение Б. Д. починал и същият бил наследен от ищцата – негова майка.
Твърди, че двата договора за учредяване на договорна ипотека са нищожни
поради неизвестност на обезпеченото вземане, тъй като в изпълнителните
листове е посочена сумата различна от тази по договорите. Отделно сочи, че в
н.а. № 117 от 2008 г. не е посочен падежа на задълженията, тъй като
очертания срок за погасяване не е с ясна начална и крайна дата. Моли да се
обявят за нищожни договорите за ипотеки, като претендира разноски.
Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва исковете. Сочи, че по
първият договор крайният срок за погасяване е 19.05.2026 г., а по втория –
240 месеца след откриване на заемна сметка, което е станало на 3.06.2008 г.
Счита, че са посочени всички реквизити по чл. 167 ЗЗД. Твърди, че размера
на лихвите и падежа са очертани съгласно уговорените от страните в
договора за кредит условия като предоговарянето на условия по договора за
кредит не водят до недействителност на ипотечния акт.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция фактическата обстановка не е спорна.
Установява се, че наследодателя на ищцата (заедно с трето неучастващо по
делото лице) е сключил с банката-ответник два договора за кредит. По първия
договор за ипотечен кредит № 797 от 19.04.2006 г. е отпусната сумата от
35 000 лв., като с н.а. № 163 от 27.04.2006 г. е учредена договорна ипотека
върху описан апартамент за обезпечаване на вземанията по кредитния
3
договор. С втори договор за потребителски кредит № HL 37443 от 27.08.2008
г. банката е предоставила кредит от 18 000 лв., като с н.а. № 117 от 28.05.2008
г. за обезпечаване на вземанията на банката по него е учредена втора ипотека
върху същия имот. Няма спор, че условията и по двата договора за кредит са
предоговаряне с допълнителни споразумения.
Страните не спорят, че задълженията по двата кредита не са
обслужвани регулярно, поради което срещу длъжника е започнало
производство по тяхното принудително събиране, като няма разногласия по
въпроса, че в изпълнителните листове посочените като главници суми са по-
големи от тези, които са предоставени като кредит.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно правилото на чл. 170 ЗЗД ипотеката може да бъде
недействителна ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване
на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува
неизвестност за обезпеченото вземане. При внимателен анализ на
представените два договора за учредяване на договорна ипотека се
установява, че в същите се съдържат ясни и точни характеристики на
обезпеченото вземане. В договорът от 27.04.2006 г. е посочена главницата от
35 000 лв., с краен срок на погасяване 19.05.2026 г., посочен е конкретния
договор, с който тя е отпусната, годишният лихвен процент, лихвата при
забава на плащания, наказателните лихви, комисионните за управление и
обработка, размера на всяка месечна вноска и неустойка при предсрочно
погасяване. Съгласно т. 2 от акта за обезпечаване на отпуснатия кредит,
всички лихви, разноски и комисионни, е учредена ипотека върху апартамент
№ 8. В договора от 28.05.2008 г. е отразено, че главницата на новият кредит е
18 000 лв., с краен срок на погасяване от 240 месеца (като той започва да тече
от откриване на заемната сметка по кредита, което е станало на 3.06.2008 г.),
годишният лихвен процент, лихвата при забава на плащания, размера на
всяка месечна вноска. Съгласно т. 2 от акта за обезпечаване на всички
вземания по отпуснатия кредит и от изрично упоменатия договор за него, е
учредена втора ипотека върху апартамент № 8.
При тези данни настоящата инстанция приема, че обезпечените
вземания са достатъчно индивидуализирани по основание и размер, като е
4
ирелевантно обстоятелството дали обезпеченият размер е различен от размера
на действително дължимото по договора за кредит, респ. това, което е
отразено в изпълнителните листове. Ипотеката ще обезпечи този размер,
който се установява от ипотечния договор, и в случай, че част от дълга по
изпълнителния лист не попада в рамките на обезпечения с ипотеката, банката-
кредитор няма да се ползва от привилегията си на ипотекарен кредитор за
тази разлика. Наличието на последната обаче по никакъв начин не влияе на
действителността на ипотеките, тъй като същите съдържат ясни
характеристики на обезпечения дълг досежно източникът на вземането на
банката (индивидуализирани конкретни договори за кредит), размер на
отпуснатия кредит, размерът на лихвите, комисионните и пр., като в
ипотечните договори ясно е посочено, че обезпечението се отнася до лихвите,
разноските, таксите и комисионните, които са уговорени с договора.
Договорките между страните изцяло са в съответствие с правилото на чл. 174
ЗЗД, според което ипотеката обезпечава вземането независимо от промените,
които са станали в него, до размера на сумата, за която е извършено
вписването, като когато се касае до лихвоносно вземане (каквото е в случая),
ипотеката тежи и за лихвите за двете години, които предшествуват годината
на връчването призовка за доброволно изпълнение на собственика, за
текущата година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота,
както и разноските за учредяването и за подновяването , съдебните разноски
и разноските по изпълнението. Параметрите на сключения договор за кредит
са възпроизведено достатъчно ясно в ипотечните актове, в пълно
съответствие с изискванията на чл. 170 вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД. По смисъла на
чл. 174 ЗЗД ипотеката обезпечава главницата до размера на вписаната сума,
и уговорените лихви.
По оплакването, че е налице противоречие с чл. 167, ал. 2 ЗЗД, поради
непосочване на падеж на задължението също следва да се приеме, че се касае
до неоснователност на тезата на ищцата. Падежът на задължението следва да
бъде ясен, като същият може да е фиксиран като дата, но може и да е
определям от други точно и конкретно посочени обстоятелства. В
разглеждания казус се установява, че при втория договор за кредит, страните
са приели, че погасяване на дълга ще бъде на месечни анюитетни вноски за
срок от 240 месеца, като същият започва да тече от откриване на заемната
сметка по кредита. Същото е сторено на 3.06.2008 г., видно от приложение
5
към договора за кредит (л. 32). Препращането от ипотечния договор към
договора за кредит (съответно неговите приложения) е допустимо и законът
не съдържа ограничение падежът и срокът за издължаване да бъде договорен
по посочения начин. Безспорно за страните е било налице точно обозначена
дата на падеж и срок на същата, доколкото първоначално задълженията са
били изпълнявани.
Що се касае до въведените оплаквания досежно целта на
кредитирането, съдът не намира за нужно да ги обсъжда, поради това, че са
въведени едва с въззивната жалба и поради което - преклудирани. Отделно от
това същите са и неоснователни, тъй като в закона липсва правило указващо,
че в ипотечните актове следва да бъде възпроизведена и целта на
обезпеченото вземане.
Въз основа на казаното обжалваните първоинстанционни решения-
основно и допълнително, следва да бъдат потвърдени. Разноски на
жалбоподателката не се следват, а ответника изрично е заявил в о.з. на
15.02.2022 г., че не претендира такива.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 191 от 01.06.2021 г. и решение № 280 от
3.08.2021 г., постановени по гр. д. № 732/2020 г., ОС Перник.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6