Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                            

                                 № 1782

                        гр.Варна, 21.05.2010 година

                 В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 Варненски районен съд, десети състав, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година  в състав:

                                                                

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

 

при секретаря М.Б. като разгледа докладваното от съдията  гр.д.№ 7502 по описа за 2006 год. на ВРС , за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./.

В исковата си молба ищецът П.Г.Т. ***, твърди, че в качеството й на наследник на Г. Николов Домниев  с Решение № 709/14.06.00г. на ОСЗГ – Варна й е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива с площ от 3,980дка, находящ се в терен по §4 в землището на „Виница” в мест.Коджа тепе, представляващ имот пл.№11139 , при граници- им.пл.№№ 1006, път, 1016, 1004, 1011. Твърди, че имота попада в терен по § 4 от ЗСПЗЗ , като по плана на новообразуваните имоти в границите, на така възстановения имот попадал имот № 1058 с площ от 1501 кв.м., при граници- ***. Твърди, че ответниците са се снабдили с НА по обст.проверка №66, н.д.№ 5983/91г., като техния наследодател нямал валидно учредено право на ползване върху имота, нито имало изградена сграда към 01.03.91г. Отправеното до съда искане е да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответниците не са собственици  на ПИ №1058 с площ от 1501 кв.м. по ПНИ на м. ”ГТ” на гр.Варна, при граници: ***. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Ответниците Р.П.Б. и Л.Х.Х., чрез процесуалните си представители оспорват предявения иск. Твърдят, че не е налице идентичност на местностите, както и че имота е придобит от наследодателя на ответниците чрез частен писмен договор от 20.05.66г. Твърдят, че имота не е бил раздаван по постановление и не попада в терен по §4а., както и че на основание наследяване и давностно владение отв.Б. се е снабдила с НА.

Ответникът П.Х.Х., редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 709/14.06.00г. на ПК - Варна по заявление № 40089/26.11.91г е признато правото на собственост на наследниците на Г. Николов Домниев в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху следния имот: нива с площ от 3,980дка, находящ се в терен по §4 в землището на „Виница” в мест.Коджа тепе, представляващ имот пл.№11139 по КП от 1956г., а от КП ГТ имотът представлява пл.№ 3357.С решение № 1540/27.12.07г. на ОСЗГ-Варна, е признато правото на собственост на наследниците на Г. Николов Домниев в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху следния имот: нива с площ от 3,980дка, находящ се в терен по §4 в землището на „Виница” в мест.Коджа тепе, представляващ имот пл.№11190 по КП от 1956г., а от КП ГТ имотът представлява пл.№ 3357, като е отбелязано , че това решение отменя частично решение № 709/14.06.00г. поради ЯФГ на осн.чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ като пл.№11139 от КП 56г. се коригира на 11190 от КП от 1956г.

От представеното удостоверение за наследници № 1592/08.09.06г., на община Варна, р-н “Приморски” се установява, че ищецът е наследник по закон на Г. ***, поч. на 25.08.05г.

Съгласно НА за собственост №66, том 11, дело № 5983/91г. на ВРС М.Н.Б., Р.П.Б.-*** и В.П.Я. са признати за собственици по давн.владение и наследство на следния недв.имот – лозе-овощна градина с площ от 1400кв.м., находящо се в м.Траката, съставляващо имот пл.№ 1236, при съседи- Ст.Станоев, Иван Георгиев, С.Ганева и н-ци на В.Янев.

Видно от НА № 196, том 3, д.№1265/65г. Г. *** е признат за собственик по давн.владение на недв.имот-хавра с площ от 3 дка при граници- Нанка Стоянова, Велико Димитров и Янчо Парашкевов.Съгласно договор от 20.05.66г. Г. Костакев Георгиев е предал владението на собствената си хавра от 3 дка , находяща се в землището на Виница в м.Варна йолу, при граници- Нанка Стоянова, Велико Димитров и Янчо Парашкевов, на Васил Димитров Янев, Петър Я. Богоев и Невяна Димитрова Генчева, за период от 20г.,след което  имат право да се снабдят с НА. От удостоверение №428/71г. от 15.10.79г. на ВРС, се установява, че по описната книга от 1971г. на ВРС има образувано гр.д. № 428/71г. от Г. Костакев Георгиев против Петър Я. Богоев и Никола Х. Ушев по чл.108 ЗС, унищожено през 1978г.

По делото са представени молба-декларация от н-ците на Петър Богоев за признаване право на собственост по обст.проверка върху имот лозе от 1400кв.м. , съставляващо имот № 1236 в мест.Траката на гр.Варна, заедно с построената в него дървена сезонна постройка , при съседи- Ст.Стоянов, н-ци на Васил Янев и Кири Кирилов, както и удостоверение от 10.10.84г. от РНС-Варна, че имота е извън регулацията и служебна бележка от ОНС от 26.08.91г. 04.09.91г. , удостоверяващи същия факт.  Видно от служебна бележка от 05.09.91г. , изд. на наследниците на П.Богоев, имотът, намиращ се в м.Траката, попада в зона , отредена за земед.ползване и не влиза в блок на ТКЗС и ДПФ., няма отчуждаване по ЗСГ.

Видно от позволително за венчание е разрешено на Г. ***.

Съгласно заключението на вещото лице инж.Й.А. имот пл.№3357 по плана на стари имотни граници съответства на имот 11190 / записан в разп.лист на Коста Георгиев/ по плана на Крайбрежието от 1956г. и не съответства на имот 11139 от същия. Сочи се, че процесния имот № 1058 по пом.план на м.ГТ е с площ от 1501кв.м. и попада с площ от 1362кв.м. в границите на стар имот 3357. Сочи се , че процесната територия е включена в околовръстния полигон на СО ГТ, като в местностите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, каквато е и тази местност, съществували и др.имоти, освен тези , предоставени за ползване по разл.постановления / непрекъсната собственост и по замяна/. Сочи, че по ПКП имот № 1058 е записан в РЛ на н-ци на П.Богоев. Вещото лице заявява, че м.Траката , „Коджа тепе” и „Варна йолу” са съседни местности, без да има данни дали се припокриват, като всички територии граничещи с пътя Варна-Виница съдържат в себе си м.Варна йолу.

Видно от разпита на св.Димитър Попончев / роднина на ищцата/, бащата на ищцата имал нива в м.Коджа тепе от 1936г. до 1958г., когато станало ТКЗС, но то не ги обработвало. Сочи че наследодателя на ищцата имал нива и в м.Варна йолу.

От разпита на св.Фроска Г. и Марийка Гоцева, без родство със страните, родителите на ответниците са имали имот в м.ГТ от 1966г., от което направили лозе и ов.градина. Сочат, че в имота имало постройка върху бетон, ел.снабдена, който бил закупен от Костак през 60-те г., която обитавали през лятото, без някой да е имал претенции за имота , като владението продължавало и към момента. Тези показания съдът възприема в тази им част, доколкото съдържат данни за релевирани факти , базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Съобразно редакцията на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, действаща към момента на постановяване на Решение № 709/14.06.00г. на ПК - Варна, частично отменено с решение 1540/27.12.07г. на ОСЗГ-Варна, за завършване на фактическия състав на реституционната процедура е необходимо да е налице издадена заповед от кмета на община Варна по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като към момента на предявяване на иска такава няма, поради което единствената възможност за защита на ищцата е предявяване на отрицателен установителен иск.

Съобразно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест на ответника е да докаже, че спорното право е възникнало /правото му на собственост върху процесния недвижим имот/, а едва след това ищеца следва да докаже фактите, които изключват това право.

Ответниците не заявяват права по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и съдът не следва да изследва в това производство наличието на изискуемите кумулативни предпоставки за трансформация на право на ползване в право на собственост. Същите се позовават на придобиване на имота по давностно владение за периода от закупуване на имота от наследодателя им с частен документ през 66г. до наст.момент, чрез присъединяване на владението от последния. Съдът намира, че съобразно тежестта на доказване, която носят ответниците, същите са установили пред настоящата инстанция правата си за процесния имот на заявеното от тях придобивно основание. От изслушаната по делото СТЕ и заявеното от вещото лице в с.з., се установява, че процесния имот , макар и с характер на земед.земя, не е бил включван в ТКЗС или ДЗС. От събраните гласни доказателства на ищцовата страна се установи, че нейния наследодател е владял имот в м.Коджа тепе от 1936г. до 1958г., когато станало ТКЗС, но от заключението по допусната СТЕ е видно , че по плана на Крайбрежието от 1956г. стар имот, претендиран от ищцата, се води в разп.лист на Коста Георгиев, а видно е , че наследодателя на ответниците е получил владението на имота от Г. Костакев Георгиев. Ето защо съдът прави извода, че процесния имот не е бил включван в ТКЗС , поради което и спрямо него не е било налице пречка да бъде придобит по давност. Предвид това и наследодателя на ответниците, след като е закупил , макар и с частен договор имота през 1966г.,е установил върху него необезпокоявано и непрекъснато несъмнено владение, което е продължено от ответниците по делото след неговата смърт, и към момента на предявяване на иска същите са придобили имота по силата на упражняваното давност владение от 1966г. до предявяване на иска.Ответниците владеят процесния имот на правно основание. Иска е  неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на спора формулираното искане от ответниците Р.П.Б. и Л.Х.Х. с правно основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради което ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 40 лева, представляваща платен депозит за СТЕ.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

            Р   Е   Ш   И  : 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.Т., ЕГН  ********** ***, против Р.П.Б.- ***, ЕГН **********,***, Л.Х.Х., ЕГН **********,***, и П.Х. д, ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ за признаване за установено, че ответниците не са собственици  на ПИ №1058 с площ от 1501 кв.м. по ПНИ на м. ”ГТ” на гр.Варна, при граници: ***,  като неоснователен.

ОСЪЖДА П.Г.Т.,  ЕГН  ********** ***, да заплати на Р.П.Б.- ***, ЕГН **********,***, и Л.Х.Х., ЕГН **********,***, сумата в размер на 40 /четиридесет/ лева, представляваща направени разноски по делото, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

                         

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: