РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Пловдив, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Иван Даскалов
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20255000600044 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от ОП-Кърджали срещу присъда
№12/09.10.2024г., постановена по НОХД №234/2024г. на Окръжен съд
–Кърджали, с която подсъдимият Е. Т. С. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от
НК, за което при условията на чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от
две години лишаване от свобода.
При условията на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е
отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК, във вр. с чл. 37, т.7 от НК подс. Е. С. е
лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
1
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
Съдът се е произнесъл и досежно приложените по делото веществени
доказателства.
В протеста е заявено оплакване за нарушение на материалния закон в
частта относно кумулативно наложеното на подс. С. наказание, което е
отредено в размер по- нисък от размера на наказанието лишаване от свобода.
Отправя се искане за изменение на присъдата и увеличаване срока на
наказанието лишаване от свобода, без да е конкретизирано кой според
прокурора е справедливият такъв.
Представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста по
заявеното в него оплакване и изведеното искане. Позовава се и на относима
съдебна практика, според която в случаите, в които наказанието лишаване от
правоуправление на МПС се налага заедно с наказание лишаване от свобода,
то определеният размер на наказанието лишаване от правоуправление на МПС
не може да бъде по-малък от размера на наложеното наказание лишаване от
свобода.
Частните обвинители С. Ю. Х. и Н. Н. Х., редовн призовани, както и
повереникът им адв. Р. М. не се явиха пред въззивния съд. В депозирана на
07.02.2025 г. молба изразяват становище, че протестът е основателен.
Подс. Е. Т. С. и защитника му адв. Е. П. също считат, че протестът е
основателен. Пледират да бъде уважен, като наказанието лишаване на
подсъдимия от право да управлява МПС бъде увеличено до минималния
размер, с оглед всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста,
тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл. 314 от
НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира
следното:
Протестът е допустим. Депозиран е от страна в процеса, легитимирана
да атакува постановеновената присъда, в предвидения за това срок.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на Глава
двадесет и седма от НПК, при диференцираната процедура на чл. 372, ал. 4,
вр. с чл. 371, ал. 1, т. 2 от НПК-направено от подсъдимия признание на
2
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Настоящият състав на съда констатира, че процесуалната дейност на
окръжния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на
диференцираното в глава 27 от НПК производство. Преди да бъде заявено от
подсъдимия признание на фактите, описани в обвинителния акт и съгласие за
тях да не се събират доказателства, той е бил уведомен от съда за правата му,
като са му разяснени всички последици от провеждането на съкратено
следствие по реда на чл. 371,т. 2 от НПК и признаване на фактите, описани в
обвинителния акт (л. 62 гръб първоинст. дело), вкл. че направеното
самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата. След това
разясняване подсъдимият изрично е заявил, че признава фактите, изложени в
обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
При налични предпоставки за прилагане на особената процедура-
действително направено в разпоредително заседание волеизявление по чл.
371, ал. 2 от НПК от подс. С., доказателствена подкрепа на самопризнанието,
събирането на доказателствата в хода на ДП при съблюдаването на
предвидения в НПК регламент за тази дейност, изводът на контролирания
окръжен съд за допустимо протичане на съдебното следствие по реда,
пожелан от подсъдимия, е правилен. Той е изразен аргументирано по реда на
чл. 372 ал. 4 от НПК.
Не се оспорва пред въззивния съд фактическата установеност на
извършеното. Първостепенният съд правилно е възприел като доказана по
делото фактологията, изложена от прокурора в обстоятелствената част на
обвинителния акт и обхваната изцяло от направеното от подс. С.
самопризнание. Тя се изразява в следното:
Към инкрминираната дата подсъдимият Е. Т. С. е бил правоспособен
водач досежно МПС от категории „В“, като от придобиване на
правоспособността през м. декември 2007г. до процесното събитие бил
многократно наказван по административен ред за извършени нарушения на
правилата за движение.
На 29.01.2024г., около 18.00 часа, подсъдимият С. управлявал лек
автомобил „А.“, модел „**“ с peг.№ ********, собственост на баща му Т. А.
3
С.. Движел се в гр. Д., обл. К.. В автомобила пътували още приятелката му св.
Ф. М.- на задната седалка в дясно,както и малолетната й дъщеря Н. А.- на
предната седалка до водача.
Автомобилът се движел по улица „Й.“, която е естествено продължение
в градската част на път ІІІ-508, в посока от централната част на гр. Д. към
изхода за гр. К.. Движението по същата улица в участъка й към изхода на града
за гр. К. било организирано в две самостоятелни пътни ленти, по една за
движение в двете посоки, разделени от непрекъсната осева линия тип М 1.
Платното за движение било с обща широчина от 6,60м, дясната лента за
движение /по посока гр. К./ била с широчина 3,50м, а лявата - 3,10 м.
Участъкът от пътя бил прав с наклон от 4,8% на изкачване в посока към изхода
за гр. К.. Покритието на пътя било от асфалто- бетонов тип, сух,
дребнозърнест асфалт, без неравности и напуквания.
Не е имало поставени пътни знаци, сигнализиращи за въведени
ограничения на скоростта в посоката на движение към изхода за гр. К., извън
регламентираната в чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Движението се извършвало в тъмната част на денонощието, уличното
осветление по това време не работело, а подсъдимият управлявал автомобила
на къси светлини на фаровете. Към км 10+250 от път III-508 подс. Е. С.
управлявал превозното средство със скорост от 80,82 км/ч.
По същото време, в същия участък от пътя, в дясната лента на платното
за движение на ул."Й.", по посока към изхода от гр. Д. за гр. К., в близост до
осевата линия се движел пострадалият С. Х..
Подс. Е. С. възприел късно постр. Х., който бил с гръб към него.
Задействал спирачната уредба на превозното средство, като същевременно го
насочил леко в ляво. Поради движението на автомобила с превишена скорост
не успял да спре своевременно и последвал удар с пешеходеца. Х. бил ударен
в областта на задната повърхност на двете му подбедрици с предната броня на
превозното средство, след което тялото му било качено на предния капак,
последвал удар на главата му в предното панорамно стъкло, а след това, при
спирането на автомобила, бил отхвърлен в лявата пътна лента.
След спирането на лекия автомобил, чиято предна част била навлязла в
лявата пътна лента, подс. Е. С. включил аварийни светлини и отишъл до
пострадалия, когото намерил да лежи неподвижно по гръб на асфалта. Подс.
4
С. го издърпал извън платното за движение- вляво, опитал да провери дали
диша, но не успял, тъй като самият той бил в шок от случилото се. По съвет на
преминаващ край мястото на произшествието мъж обърнал тялото на постр.
Х. на страни и го придържал в това положение.
В това време св. Я. У. се прибирал с лек автомобил от гр. К. за гр. Д..
Навлизайки в гр. Д. видял лекия автомобил на подс. Е. С. спрян по средата на
платното за движение и с пуснати аварийни светлини. Забелязал встрани на
пътя човек на земята, а до него бил подсъдимият. Св. У. спрял автомобила си
и когато отишъл при тях, видял постр. Х. да лежи неподвижен, по задната
част на главата му имало кръв, а подсъдимият бил много притеснен.
Междувременно, в 18. 09 часа подсъдимият се обадил на ЕЕН 112 и
съобщил за възникналото пътнотранспортно произшествие.
Св. А. М. М., която работела като медицинска сестра и диспечер във
ФСМП- Д. към Център за спешна медицинска помощ гр. К., получила сигнала
за възникналото пътнотранспортно произшествие. Заедно с нея на работа
били медицинският фелдшер св. Л. М. и шофьорът на линейка св. Б. М..
Тримата се отправили незабавно с линейка към указаното им място.
Пристигайки там в 18.15 часа видели лекия автомобил на подсъдимия, който
бил спрян по средата на платното за движение, като предната му част била
насочена в посока към изхода за гр. К. и се намирала в лентата за насрещно
движение, а задната му част била в дясната лента за движение. Вече било
тъмно, но уличното осветление все още не било пуснато.
Свидетелките М. и М. се насочили към пострадалия, който се намирал
на земята, вляво извън платното за движение, а тялото му било обърнато
настрани. До него стоял подсъдимият, който бил видимо разстроен от
случилото се. Медицинската сестра и медицинският фелдшер проверили дали
пострадалият има пулс, но не намерили. Въпреки това решили да го качат в
линейката, за да извършат по-обстоен преглед. Едва тогава св. М. установила,
че постр. Х. има рана в тилната област на главата и наранявания по лицето.
Медицинските специалисти преценили, че пострадалият е мъртъв, но решили
да го транспортират с линейката до МБАЛ „А.Д.“ в гр. К..
Междувременно, около 18.10 часа свидетелите И. в К. и В. Л., полицаи
в Участък Д. към РУ М. , били на работа. Дежурният от оперативната дежурна
част на районното управление на МВР ги изпратил в района на КПП - Т.
5
промишленост в гр. Д. по повод постъпил сигнал чрез ЕЕН 112 за
пътнотранспортно произшествие.
Пристигайки на указаното им място те установили, че произшествието е
настъпило на ул."Й." в гр. Д., част от път I1I-508. Плътно в дясната лента за
движение по посока изхода за гр. К. видели, че е спрян лек автомобил „А.“ с
peг. № ********, с включени аварийни светлини, а пострадалият бил на
земята.
На мястото на инцидента бил и екипа на ФСМП-Д.. Е. С. обяснил на
полицейските служители, че той е управлявал лекия автомобил, участвал в
пътнотранспортното произшествие, както и че е преместил превозното
средство в дясно на пътната лента, за да осигури възможност на автомобила
на ФСМП-Д. да премине.
Служителите на МВР извършили проверка на подсъдимият за употреба
на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“, което отчело нула промила
алкохол в издишания от водача въздух. Те поискали съдействие от служители
на „Пътна полиция“ в ОД МВР-Кърджали за извършване на проверка на
водача за употреба на наркотични вещества. При тестването на С. с
техническо средство „Дръг тест 5000“, същото отчело отрицателен резултат.
Според заключението на изготвената в хода на ДП съдебномедицинска
експертиза/л.15-л.19,т.2 от ДП/, при съдебномедицинското изследване на
трупа на С. Н. Х. са констатирани следните травмотични увреждания:
съчетана черепно-мозъчна и шийна травма; травма на крайниците; разкъсно-
контузна рана, кръвонасядане и охлузвания на кожата на главата и лицето;
кръвоизливи под меките мозъчни обвивки на главния мозък, Варолиевия мост
и продълговатия мозък; разкъсване на предния надлъжен лигамент на
гръбначния стълб в шийната му част; охлузвания на кожата и кръвонасядания
на двете подбедрици и дясната ръка; оток на мозъка, кръвен застой във
вътрешните органи.
Тези травматични увреждания са получени при действието на твърд тъп
или тъпоръбест предмет и добре отговарят да са възникнали при вида
автомобилна травма блъскане на пешеходец от движещ се автомобил.
Процесът на поличаването им е динамичен и включва няколко фази:
1.сблъскване на автомобила с някои части на тялото, 2.падане на тялото върху
автомобила, 3.отхвърляне на тялото и падането му върху пътното платно и
6
4.удар и плъзгане на тялото по платното.
Първоначалното съприкосновение на автомобила с тялото на
пострадалия С. Х. е станало по задната повърхност на двете му подбедрици, на
разстояние 19-29 см от плоскосrга на терена. Черепно-мозъчната травма е
възникнала при удар на предната част на главата и лицето на пострадалия в
предното панорамно стъкло на автомобила.
Смъртта на С. Х. се дължи на остра сърдечно-съдова недостатъчност
вследствие на тежка черепно-мозъчна травма с кръвоизливи под меките
мозъчни обвивки на главния мозък, Варолиевия мост и продълговатия мозък,
довели до потискане на жизнено важни мозъчни центрове.
Според заключението на назначената по делото автотехническа
експертиза/т.2, л.2-л.9 от ДП/, ПТП е настъпило на ул."Й." в гр. Д., част от
републикански път III-508, км 10+250. Районът на местопроизшествието се
намира в населено място и няма наложено ограничение върху скоростта за
движение на превозните средства от категория „В“ в посоката на движение на
лекия автомобил, управляван от подсъдимия, различна от нормативно
определената в чл.2l,ал.1 от ЗДвП максимална скорост от 50 км/ч. Трасето на
пътя е прав участък с наклон от 4,8% на изкачване в посока от гр. Д. към гр.
К., без напречен наклон. Движението е двупосочно, пътното платно е с две
ленти за движение, по една във всяка посока, разделени от непрекъсната осева
линия тип М 1. Времето е било ясно, а пътната настилка, изпълнена от
дребнозърнест асфалт и суха.
Движението е извършвано в тъмната част на денонощието, на къси
светлини на фаровете на автомобила и при липсата на външно улично
осветление. В района на местопроизшествието е нямало ограничителни и
забранителни пътни знаци, нито маркирани пешеходни пътеки.
Скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди
употребата на спирачната уредба е била 80,82 км/ч, а дължината на опасната
зона за спиране при тази скорост е била 61,72 м. В момента на удара скоростта
на движение на автомобила е била около 50 км/ч. Дължината на осветената
зона пред автомобила, при движение на къси светлини на фаровете е 35 метра.
В конкретиката на настоящия случай, при движението в тъмната част на
денонощието, опасността е възникнала, когато водачът е получил видимост
към пешеходеца, а именно когато последният е попаднал в осветеното от
7
фаровете разстояние пред автомобила, което при движението на къси
светлини е било 35 метра. Ако в момента на възникване на опасността, когато
автомобилът е бил на разстояние от 35 м. от пешеходеца, водачът е задействал
спирачната система, той би спрял на разстояние от 61,72м, надхвърлящо
дължината на осветената зона пред автомобила.
От техническа гледна точка безопасна скорост на движение би била тази
от 54,20 км/ч, или това е скоростта, която би позволила на водача да спре в
рамките на далечината на видимост на късите светлини на фаровете. Ако е
управлявал с нормативно разрешената скорост от 50 км/ч, водачът е могъл да
предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие.
Ако в момента на възникване на опасността за движението водачът С. е
задействал аварийно спирачната уредба със спирачки, той не е имал
възможност да спре, тъй като пострадалият пешеходец е попадал в опасната
му зона за спиране. За водача на лекия автомобил е съществувала възможност
да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие с маневри
завой надясно и завой наляво.
Мястото на удара е в дясната пътна лента по посока от центъра на гр. Д.
към изхода за гр. К., на разстояние 3,90 метра от бяла линия, очертаваща края
на левия ръб на пътното платно по посоката на огледа /базовата линия/ - към
гр.К..
Според вещото лице пътнотранспортното произшествие е настъпило
като лек автомобил „А.“, модел „**“, управляван от Е. С., се е движел в гр. Д.
по път III508, с посока от центъра на града към гр. К., а пешеходецът С. Х. се е
движел в дясната пътна лента, попътно пред лекия автомобил, и в близост до
осевата линия. Така на км 10+250 пешеходецът е попаднал в габаритите на
автомобила, траекториите им на движение са се пресекли и с предната си част
автомобилът е ударил пострадалия в задната част на подбедриците.
От постъпателната скорост Х. е бил съборен на предния капак, който се
е деформирал, плъзнал се е по него, ударил е с главата си предното панорамно
стъкло и при спирането на автомобила е бил отхвърлен напред и наляво.
От Протокол №23 от 02.02.2024г. за извършена съдебна химическа
експертиза е видно, че при съдебнохимическото изследване на проби от
трупна кръв от С. Н. Х. е установено наличие на етилов алкохол в количество
2,03 на хиляда.
8
Първостепенният съд правилно е оценил изводимото от
доказателствената съвкупност като подкрепящо направеното от подс. С.
признание на фактите, залегнали в обвинителния акт. Възприетата фактическа
обстановка се установява по безспорен начин както от направеното по
съответния процесуален ред самопризнание от подсъдимия, така и от
събраните в хода на ДП доказателства-показанията на разпитаните по делото
свидетели Ф. Н. М., Я. У., М. М., А. М., Л. М., Б. М., В. Л., Ф. Ю., които е
първостепенният съд е ценил като житейски логични, еднопосочни,
последователни, кореспондиращи помежду си и взаимодопълващи се.
Несъдържащи относима към предмета на делото информация се съдържа в
показанията на свидетелите– близки родственици на пострадалия: С. Х., К. Х.,
М. Х. и Н. Х., от които се установява какви са били отношенията им с
пострадалия С. Х..
С доверие са били възприети и заключенията на изготвените по делото
експертизи, който подход е правилен, тъй като те задълбочено изследват
значимите по делото обстоятелства, изготвени са добросъвестно, от лица с
изискуемите специални знания и опит.
Самопризнанието на подсъдимия се подрепя и от приложените по
делото писмени доказателства, които окръжният съд е ценил, както и тези,
които съдържат характеристични данни за личността на подсъдимия.
Не се възразява и срещу приетата от първостепенния съд правна
квалификация на извършеното, която според настоящия съд е правилна.
От установената по делото фактическа обстановка на деянието се
извеждат обективните и субективни признаци на престъпление по чл.343,
ал.1, б. „в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Несъмнено е, че подсъдимият Е. Т. С. на 29.01.2024 г. в гр. Д., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „А.“, модел „**“ с
peг. № ********, на път III-508, км 10+250, е нарушил правилата за движение
- чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на С. Н. Х. от
гр. Д..
Бидейки водач на МПС, той е годен субект на престъплението и като
такъв е бил безусловно задължен да спазва правилата за движение по
пътищата, но не го е сторил.
9
Обективирал е поведение, несъвместимо с тези правила. При
управлението на лек автомобил „А.“, модел „**“ подсъдимият е нарушил
повелята на чл.21, ал.1 от ЗДвП, съдържаща забрана за водачите на МПС от
категория „В“ в населено място да се движат със скорост над 50 км/ч.
Признат от него факт от обвинителната теза, който се установява и от
експертното становище е, че в тъмната част на денонощието подс. Е. С. е
управлявал МПС със скорост от 80,82 км/ч. В конкретната пътна обстановка
подсъдимият е нямал техническа възможност да предотврати удара в попътно
движещия се пешеходец чрез навременно аварийно спиране, но е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП с маневри
завой наляво и завой надясно, което не е сторил поради несвоевременното
възприемането на пострадалия като участник в движението.
Ако беше избрал да се движи с максимално разрешената за пътния
участък скорост от 50 км/ч. при къси светлини на фаровете, то той е могъл да
предотврати настъпването на ПТП, чрез задействане на спирачната система на
автомобила. Такава възможност би имал и при скорост на движетие до 54,20
км/ч.
Именно нарушението на правилото за движение, установено в чл. 21, ал.
1 ат ЗДвП е в причинно - следствена връзка с процесното ПТП, при което
пострадалият С. Н. Х. е получил несъвместими с живота увреждания.
Признат от подсъдимия факт от обвинителната теза е още, че
нарушението на режима на скоростта е реализирано в населено място, в
тъмната част на денонощието, при неработещо улично осветление, като
видимостта на пътното платно е била ограничена от светлината единствено на
фаровете на автомобила.
Със задълбочени и споделяеми аргументи първостепенният съд е
изразил виждането си за отсъствие на основание да се приложи
привилегированият състав на престъплението. В момента, в който
подсъдимият е отишъл при пострадалия, той не е проявявал никакви признаци
на живот.
Престъплението е извършено по непредпазливост, при форма на вина
небрежност. Подсъдимият С. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В
представното му съдържание е следвало да се отрази, че при избраната от него
10
скорост на движение, надвърляща с 30,82 км/ч. максимално разрешената от 50
км/ч., при това нощем, при осветеността на късите светлини няма да може да
реагира своевременно при внезапна изникнала опасност на пътя му, а ако тази
опасност е човек- да му причини несъвместими с живота увреждания.
Правилно окръжният съд е намерил съпричиняващо настъпилото ПТП
поведение и на пострадалия пешеходец.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК се
предвижда наказание от три до осем години лишаване от свобода.
Проверката на дейността на първата инстанция по индивидуализация на
санкцията сочи, че първостепенният съд е подложил на обсъждане
относителната тежест на благоприятните за подсъдимия обстоятелства,
имащи значение за определяне обема на наказателната принуда. С изразеното
в тази насока настоящият съд се съгласява.
Със споделяеми мотиви е изведено и отегчаващото такова-
значителното надвишаване на разрешената за конкретния пътен участък
скорост при все, че са били налице и неблагоприятни за пътната обстановка
фактори, относими към режима на скоростта- движение нощем, в неосветен
участък, в градска среда, при което възможността от поява на пешеходци е
значително по- висока от тази при движение извън населено място.
От приложената по делото справка за нарушител / л. 111-114, т. 2 от
ДП/ се установява, че подс. С. не инцидентно, а регулярно е нарушавал
правилата за движение по пътищата, при което е санкциониран и с
наказателни постановления, и с фишове, налагани са му и принудителни
административни мерки. Твърдението на прокурора, че е налице деец,
системно нарушаващ правилата за движение по пътищата, намира опора в
соченото писмено доказателство.
Окръжният съд е намерил за справедливо наказание лишаване от
свобода в най- ниския предвиден за престъплението размер - три години,
определено при условията на чл. 54 от НК. Срещу този му подход страните по
делото не изразяват несъгласие.
С оглед реда, по който е протекло съдебното производство, при
съблюдаване на императива на чл.373, ал.2 от НПК, контролираният съд на
11
осн. чл.58а, ал.1 от НК е намалил наказанието лишаване от свобода с 1/3-та.
Този му подход е правилен.
Необсъдено от първостепенния съд, но подлежащо на обсъждане е
отсъствието на основанията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК. Смекчаващите
отговорността на дееца обстоятелства несъмнено са многобройни, без някое
от тях да е изключително. В своята съвкупност не формират извод, че и най-
лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко, т.е., че не
съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
При наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК окръжният съд
е отложил изпълнението на наказанието от две години лишаван от свобода с
изпитателен срок от четири години.
Настоящият състав намира за законосъобразно решението на съда по
отношение приложението на института на отлагане на изпълнението на
наказанието, предвид размера на наложеното наказание, необремененото
съдебно минало на подс. С./реабилитиран/, възможността за постигане целите
на наказанието и поправянето на дееца без изолирането му от обществото.
При наличието на основанията на чл.343г, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в”,
във с чл.342, ал.1, във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК, първостепенният съд е
наложил на подсъдимия Е. С. и кумулативното наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Срещу размера на така отреденото наказание е депозиран протест.
В постъпилата по делото молба на частните обвинители С. Х. и Н. Х.,
депозирана чрез повереника им адв. Р М., се съдържа и тяхно становище за
основателност на протеста.
Подсъдимият и защитата му също намират протеста за основателен.
И според Пловдивския апелативен съд изложените в протеста критики
в насока допуснато съществено нарушение на материалния закон са
основателни.
На подсъдимия Е. С. е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от две години и допълнително наказание наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Така наложеното му
наказание лишаване от право е в по– нисък размер от наказанието лишаване
от свобода. Това противоречи на материалния закон- чл. 49, ал. 2 от НК . В
12
съдебната практика е утвърдено виждането, основано и на задължителните
указания в т. 6, б. б от ППВС №1/1983г. по н.д. 8/1982 г.- срокът на
наказанието лишаване от право за управление на моторно превозно средство
не може да бъде по-кратък от срока на наказанието лишаване от свобода,
когато се налагат заедно/ ТР №61/1980 г. на ОСНК на ВС; Решение № 658 от
16.12.2024 г. на ВКС по н. д. № 773/2024 г.; Решение № 284 от 13.05.2024 г. на ВКС по н. д.
№ 212/2024 г.; Решение № 60194 от 10.01.2022 г. на ВКС по н. д. № 963/2021 г.; Решение №
60142 от 8.10.2021 г. на ВКС по н. д. № 562/2021 г.; Решение № 61 от 27.04.2021 г. на ВКС по
н. д. № 268/2021 г.; Решение № 39 от 12.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 1143/2018 г.; Решение
№ 274 от 21.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 743/2012 г.; Решение № 94 от 26.02.2009 г. на ВКС
по н. д. № 580/2008 г.; Решение от 25.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 15/2005 г. и др./.
Искането в протеста за увеличаване на размера на това наказание е
основателно и следва да бъде уважено с цел правилно приложение на
материалния закон. Протестираната присъда следва да се измени в тази част.
В съответствие с възприетото от съдебната практика тълкуване на чл.
49, ал. 2 от НК, допустимият размер на кумулативното наказание в случая е от
две до пет години.
Наведените в протеста твърдения, че подс. С. е системен нарушител
на правилата за движение по пътищата настоящият състав на съда намира за
основателни. Следва да се констатира обаче, че тези аргументи на
държавното обвинение не са обвързани с искане за наказание в размер по-
висок от установения в чл. 49, ал. 2 от НК минимален такъв.
Определящо за отреждане на конкретен размер на допълнителното
наказание в случая е, че в протеста на ОП-Кърджали отсъства конкретно
предложен от прокурора размер, който да е по- висок от минималния. Не е
налице и препращане към изразеното в тази насока виждане в пледоариите
пред окръжния съд, когато прокурорът е заявил справедлив/ според него/
размер на кумулативното наказание от пет години лишаване от
правоуправление. Т.е., за „съответно“ заявено искане настоящият съд приема
това, че размерът на по-лекото наказание следва да бъде определен съобразно
минималния му срок по чл. 49, ал. 2 от НК. И това е така, защото в протеста е
аргументирано становище, че наказанието лишаване от правоуправление не
следва да е по- ниско по размер от наказанието лишаване от свобода, но не и
становище за дължим по- висок размер на допълнителното наказание.
При извършената цялостна проверка на съдебния акт, Пловдивският
13
апелативен съд констатира, че императивът на чл. 189, ал. 3 от НПК е спазен,
като с оглед постановената осъдителна присъда в тежест на подс. С. са
възложени направените по делото съдопроизводствени разноски. Частното
обвинение не е претендирало разноски и такива не са присъдени.
Законосъобразно е разрешението и досежно веществените доказателства.
С оглед на изложеното, на осн. чл. 337, ал.2, т.1 и чл. 338, във вр. с чл.
334, т. 3 и т. 6 от НПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №12/09.10.2024г., постановена по НОХД
№234/2024г. на Окръжен съд –Кърджали, като увеличава размера на
наложеното на подсъдимия Е. С. наказание лишаване от право да управлява
МПС от една година и шест месеца на две години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на протест и обжалване пред ВКС в 15- дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14