Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 11.07.2017
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и седми юни
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 4391 по
описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.Ж.К. срещу ЗК „Е.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 13.02.2013
г. около 06,30 ч. в гр. Петрич, ул. „Битоля“ баща му Ж.К. бил ударен от л.а.м. „Форд Фокус“ с рег. № *******,
управляван от водача А.П.П., докато пресичал пътното
платно. Поддържа се, че вследствие на ПТП на Ж.К. са причинени
увреждания-черепно-мозъчна травма, довела до усложнения, причинил болестен
процес, който довел до неговата смърт на 18.02.2013 г. Твърди се, че по повод настъпилото ПТП е
образувано ДП № 124/2013 г. по описа на РУП-Петрич, което не е приключило. Поддържа
се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със
задължителна полица № 07112001022757 с начало на покритие 08.04.2012 г. и край
07.04.2013 г. Поддържа се, че след смъртта на баща си и до настоящия момент
ищецът е в стрес и скърби за неговата загуба. Тъгата от загуба на родител е
постоянна и неутешима.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 150 000 лв. обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговия баща,
резултат от ПТП, настъпило на 13.02.2013 г. в гр. Петрич, ул. „Битоля“, виновно
причинено от водача А.П.П. управлявал от л.а.м. „Форд Фокус“ с рег. № *******, чиято
отговорност е била застрахована по застраховка с полица № 07112001022757 с
начало на покритие 08.04.2012 г. и край 07.04.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-13.02.2013 г. до
окончателното издължаване. Претендират
се разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение.
На 29.07.2015 г. е постъпил
отговор от ответника, с който оспорва предявения иск на първо място като
недопустим, поради липсата на правен интерес от предявяването му. Твърди се, че
липсва пряка причинно-следствена връзка между събитието и настъпилата смърт,
поради което ищецът води иск за претърпените от неговия наследодател вреди, без
същият да е предявил такива.
Това възражение на настоящия етап
е неоснователно, доколкото причинно-следствената връзка подлежи на главно и
пълно установяване в настоящия процес, поради което и на настоящия етап подобен
извод за недопустимост на иска не може да бъде направен.
По същество на иска ответникът го
оспорва като неоснователен и по основание, и по размер. Оспорва наличието на
виновно поведение от страна на водача А.П.П.. Твърди
се, че вина за настъпилото ПТП е неправомерното поведение на пешеходеца. Твърди
се, че липсва пряка причинно-следствена връзка между събитието и настъпилата
смърт. Поддържа се, че по отношение на пострадалия не е проведено адекватно
лечение, което да предотврати неговата смърт и именно това е причината за
смъртта, а не застрахователното събитие. Заявява възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който е предприел
пресичане на пътното платно на не позволено място, по начин и време, когато
това не е било безопасно. При условията на евентуалност заявява възражение за
прекомерност на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска си чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
ЗД „Е.“ АД, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва
предявения иск. Претендира разноски, като представя списък на разноските по
чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното
и прието като писмено доказателство по делото удостоверение за наследници
№ 102/21.02.2013 г. на Община Петрич, се установява, че ищецът е единствения син на починалия Ж.С.К..
Между страните
не е било спорно, а и от представената от ответника застрахователна полица, се установява, че по отношение на увреждащото
МПС е била налице валидна застраховка
«Гражданска отговорност» с полица № 07112001022757 от 07.04.2012
г., валидна от 08.04.2012 г. до 07.04.2013 г.
От констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 5 от 13.02.2013 г., от протокол за оглед на местопроизшествие от 15.02.2014
г., скица на ПТП и фотоалбум
към протокола, както и от заключението на двете приети по делото САТЕ, между заключенията на които не се установява разлика относно механизма на настъпилото произшествие, се установява, че
на 13.02.2013 г. около 06,30 часа л.а.м. «Форд Фокус»
с ДК № *****АТ, управляван от А.П.П. ***«Битоля» с посока от запад на изток със скорост
около 31 км/ч. Когато автомобилът
се е намирал на разстояние
около 11-7 метра от мястото на удара , пешеходецът Ж.Стоянов К. и в
района на училище «Кирил и Методий»,
е предприел пресичане на платното за движение на ул. «Битоля»
с посока от ляво надясно, считано по посоката на
движение на лекия автомобил.
Настъпва удар между лекия автомобил и пешеходеца, като инициалният контакт за автомобила е в странична лява част, в областта на преден ляв калник,
а за пешеходеца-в странична
дясна част. От удара тялото
на пешеходеца се е наклонило към
автомобила, главата се е
ударила в челното стъкло, тялото е ударено от страничното огледало, отхвърлено е напред и в ляво, и е паднало на лявата страна на терена, в близост до южния тротоар. Автомобилът се е
установил на платното за движение на разстояние около седем метра след
мястото на удара.
Установява се, че произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието,
мокра пътна настилка, осветление от фаровете на автомобила. Установява се също така, че от момента на предприемане
на пресичане на платното за
движение от пешеходеца, ударът
е непредотвратим за водача
на автомобила чрез предприемане
на аварийно спиране, но от
момента, в който водачът е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца в зоната на осветеност от фаровете, ударът е бил предотвратим за водача
чрез предприемане на аварийно
спиране. /заключение на вещото
лице Г./
От приетото
по делото и неоспорено
заключение на СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП Ж.С.К.
е получил средна по тежест
черепно-мозъчна травма със следните увреждания: травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява тилна област
на черепа с дебелина около 1 см и обем
около 60 куб.см., травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, травматично кръвоизливно огнище в челните дялове на мозъка по-изразено в десния, травматичен кръвоизлив в мозъчните стомахчета, изразен мозъчен оток, разкъсно-контузна рана в лява тилна област
на главата. Въпреки проведеното лечение съзнанието на
пациента постепенно се влошило до кома и на
18.02.2013 г. е направил смъртен изход.
Констатираната двустранна
бронхопневмония при аутопсията е усложнение от средно-тежката мозъчна контузия. Постелният режим като част от лечебния план при мозъчна
контузия е довел до задържане на секрети
в белодробните основи при Ж.К.
и на тази база се е развил възпалителния
процес в белите дробове. Вещото лице дава заключение, че смъртния изход при Ж.К. се дължи на развилите се във времето усложнения от средната по тежест мозъчна контузия-двустранната застойна бронхопневмония и мозъчния
оток. Мозъчната контузия и възпалението в белия дроб си влияят взаимно
неблагоприятно и утежняват протичането
си, задълбочавайки мозъчната
хипоксия, мозъчния оток, повишеното вътречерепно налягане. Като краен резултат е настъпило малкомозъчно вклиняване с парализа на дихателния и сърдечно-съдови центрове и смърт. Претърпените травматични увреди от процесното ПТП от Ж.К.
и смъртния изход са в причинно-следствена връзка.
Пред настоящата
инстанция е разпитана свидетелката
Д.С.О.-леля на ищеца. Свидетелката
установява, че веднага след като разбрала за произшествието с ищеца, неин брат,
отишла в болницата и той вече не бил добре. Свидетелката установява, че отношенията на ищеца със сина му били най-нормални, човешки отношения. Не е била
свидетел на разправии и на
караници между тях. Свидетелката установява още, че баща и син не живеели заедно и не контактували много често.
С. се грижел в болницата за баща си,
идвал да го вижда, носел му дрехи. Ищецът присъствал на погребението на баща си. След смъртта на
баща си С. започнал да
пие повече. По-затворен е. С. дошъл 3-4 пъти
в болницата. С. няма семейство, живее с майка си.
Свидетелят И. Г.Ш. е собственик
на процесния лек автомобил, който бил дал на А.П. да
си свърши работа и с който автомобил станало пътното произшествие. Свидетелят
се поинтересувал от състоянието на пострадалия след приемането му в болница,
като го посещавал всеки ден, наел жена да го гледа в болницата. В болницата
казали, че пострадалият няма близки и затова се наложило свидетелят да помогне,
за да бъде приет за лечение.
Свидетелят И.Т.Г. установява, че
познава Ж.К., дотолкова доколкото живее две къщи над неговата, на същата улица.
Знае, че има семейство, жена, две деца, обаче дали са живеели с него, не е
сигурен. В последните 20 години не е виждал Ж.трезвен. От съседи, от разговори е
чул, че жена му и децата не живеят при него. Това се коментира в махалата, но свидетелят
няма лични впечатления.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от
ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, както и обстоятелството, че те са в резултат от
покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно
установени.
По въпроса за вината на причинителя.
С оглед събраните по
делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че презумпцията на
чл.45 от ЗЗД не е оборена, като безспорно вина за настъпване на произшествието
има както водача на лекия автомобил А.П.П., така и
пострадалия Ж.К.. В този смисъл възражението на ответника за съпричиняване е основателно.
Поведението на водача
на лекия автомобил е в нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП /"водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците"/, чл. 20, ал. 1 ЗДвП /"водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"/ и чл. 116 ЗДвП /"водачът е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците"/. Предвид тази нормативна уредба отговорността на водачите на моторни превозни
средства за осигуряване на безопасността на движението е по-голяма в сравнение
с тази на пешеходците, включително и в хипотезата, при която и водачът, и
пешеходецът са допуснали нарушение в правилата за движение. В този смисъл е и
установената съдебна практика - постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №
43 от 16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на II т. о., Решение № 105 от 19.06.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 60353/2016 г., III г. о., ГК/.
От своя страна
пострадалият с поведението си е нарушил нормата на чл. 114, т.1 от ЗДвП, като е
навлязъл внезапно на платното за движение и доколкото не е пресичал на
пешеходна пътека, то е налице съпричиняване по
смисъла на чл.6, б.“г“ от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по
т. д. № 2/2016 г., ОСНК, доколкото правото му при пресичане на пътното платно не
е абсолютно.
С оглед поведението
на двамата участници в ПТП съдът определя приносът на пострадалия в размер на
30%, поради което и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното
застрахователно обезщетение ще следва да бъде намалено.
Предвид горното предявеният
иск се явява основателен.
По
отношение на размера на предявения иск:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът
се ръководи от принципите
на справедливостта и от своето
вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура
е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.
Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000
лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко
събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две
и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими
до 01.01.2010 г. като след тази дата
са определени значително по-високи размери на застрахователните
суми по застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ /отм./ и чл. 266 КЗ /отм./, съответно тези суми са
1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г., приложими в настоящия
случай: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент следва да
се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Съдът намира,
че доколкото ищецът не доказа по делото, че между него и баща му е налице една
трайна и дълбока емоционална връзка, обезщетението следва да бъде определено в
по-нисък размер от обичайно присъжданите в тези случай. От разпитаните по
делото свидетели се установи, че ищецът и неговия баща не се виждали често,
ищецът живеел при своята майка, нямали особено чести контакти. В болницата
ищецът не е бил неотлъчно до своя баща, напротив за него се грижела жена,
заплащането на която било поето от трето лице-свидетеля И. Г.Ш..
Предвид
горното претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на
сумата от 80 000 лв.
Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост
при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
При определяне
размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищеца след смъртта на баща му болки и страдания,
отчита
степента на преживяваните от него отрицателни
емоции, както и липсата на особено близка връзка между тях.
Като изхожда от установените по делото факти, относно
действително претърпените болки и страдания от ищеца,
вследствие търпените от него болки
и страдания, изведени както
от доказателствата по делото,
така и на база съществуващите
житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Предвид горното предявения иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата от 80 000
лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв.
Така определеното по-горе обезщетение следва да бъде намалено със 30%, респ. със сумата
от 24 000 лв., поради доказаното от ответника съпричиняване от страна на пострадалия.
При това положение искът следва да бъде уважен за сумата от 56 000 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до сумата от 80 000
лв., поради прието съпричиняване.
Относно началната дата на дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от
датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.
223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят
изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният
застрахован водач носи отговорност
и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения
от датата на деликта. Разпоредбата
на чл. 223, ал. 2, изр. второ
КЗ /отм./ е неприложима, тъй
като тя регламентира
отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест
на застрахования, какъвто не е настоящият
случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата
на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и
увредено лице, какъвто не е
настоящият случай - увреденият
е потърсил застрахователното
обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ
КЗ /отм./.
Ето защо съдът присъжда законна лихва върху горната главница,
считано от датата на увреждане,
която в случая е датата на настъпване на смъртта 18.02.2013
г., а не датата на процесното
ПТП, поради което искът за присъждане на лихва за
периода от 13.02.2013 г. до 17.02.2013 г. ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските в процеса:
Ищецът е направил разноски в размер на 1000 лв.: 500
лв.-депозити вещи лица и 500 лв.-държавна такса. От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 372,96 лв., която е съответна на уважената част от иска-56 000
лв.
Претендира се и адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, което
искане ще следва да бъде оставено без уважение.
До приключване на устните
състезания по делото адвокат Динчева не е представила договор за правна помощ
или друго писмено доказателство, от
което да се установява, че между ищеца и адвокат Динчева е договорена безплатна
правна помощ в някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.
Съобразно задължителната съдебна практика формираната по реда на чл.290 от ГПК,
обективирана в Решение № 97/06.07.2009 г., по т. д. №
745/2008 г. на второ т. о. на ВКС, Решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т.
д. № 676/2010 г., II т. о., ТК, обстоятелството, че ищците са освободени от
държавна такса, не рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да окаже
безплатна адвокатска помощ и съдействие и не предопределя приложението на чл.
38 ЗА, поради което страната следва да представи по делото договор, пълномощно
или друг писмен документ, в който да е посочено някое от основанията на чл.38
от ЗА за осъществяване на безплатна правна помощ. При липсата на такъв писмен
документ, за съда липсва и задължение да определи възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2, изр. 2 ЗА. Липсва и изявление, че адвокатската помощ е безплатна и уговорена при хипотезата
и изискванията на чл.38, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът е направил разноски в
размер на 320 лв.-депозит вещо лице и свидетели и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание на чл.78, ал.8 от (Изм.
– ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
От общата сума от 770 лв. и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 482,22 лв., която е съответна на отхвърлената част от
исковете /94 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд сума в размер на 1 740 лв. държавна такса, съответна на уважената част от
исковете, след приспадане на вече заплатената от ищеца част от държавната такса
в размер на 500 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1
от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от
ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД ЗД „Е.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на С.Ж.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***
сумата от 56 000 лв. /петдесет и
шест хиляди лв./, застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговия баща Ж.С.К., резултат от
ПТП, настъпило на 13.02.2013 г. в гр. Петрич, ул. „Битоля“, виновно причинено
от водача А.П.П. управлявал от л.а.м. „Форд Фокус“ с рег. № *******, чиято
отговорност е била застрахована по застраховка с полица № 07112001022757, с
начало на покритие 08.04.2012 г. и край 07.04.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-18.02.2013 г. до
окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди
като неоснователен за разликата над сумата от 80 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв. и на основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД за разликата над сумата от 56 000 лв. до сумата от 80 000
лв., поради прието съпричиняване в размер на 80%,
както и искът за заплащане на лихва за периода от 13.02.2013 г. до 17.02.2013
г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 372,96 лв. /триста
седемдесет и два и 0,96 лв./ разноски направени пред настоящата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК С.Ж.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** да заплати на ЗД „Е.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 482,22 лв., /четиристотин и
осемдесет и два и 0,22 лв./ направени от ответника разноски пред настоящата
инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗД „Е.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 1 740 лв. /хиляда
седемстотин и четиридесет лв./държавна такса.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: