Определение по дело №1493/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 8
Дата: 4 януари 2016 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20153100901493
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 септември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….01.2016 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 04.01.2016 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1493 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на на гл. 39 от ТЗ вр. гл. 13 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „ИНТЕРБИЛД“ЕООД срещу „ПИЕРО”АД гр.Варна, ЕИК103819212, с която е предявен неоценяем допустим иск на кредитор с вземане, произтичащо от търговска сделка  за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 630 от ТЗ.

Исковата молба е редовна:  съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и приложения по чл. 628 ТЗ. В молбата са посочени факти, на които ищеца основава претенцията си на две евентуални основания и са направени доказателствени искания.

Исковата молба е изпратена на регистриран адрес на ответника търговско дружество. В срока по чл. 131 ГПК, изтичащ на 03.12.15г,  ответникът е депозирал отговор вх. № 36216/04.12`8.11г с който е оспорено състоянието на неплатежоспособност, като са изложени доводи за основание за отхвърляне на молбата. Съдът е указал по реда на чл. 101 ГПК необходимост от конкретизиране на фактите по тази насрещна защита. С молба вх. № 38545 от 29.12.15г, пълномощникът на ответника е пропуснал да уточни възражения, поради което съдържанието на отговора следва да се счита изчерпано с общо оспорване на презумпционните предпоставки за неплатежоспособността и свръхзадължеността.

По допустимостта на претенцията: Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на фактите, в хипотезата на чл. 608 ал.1 ТЗ. Ищецът извежда правото си от неизпълнено споразумение за разсрочено плащане на придобит с цесия дълг, породен при реституция на платена цена по развалена търговска продажба (абсолютна търговска сделка по чл.286 ал.2 вр  чл. 1 ал.1  т.1 от ТЗ). Служебната справка в търговски регистър на АВ удостоверява, че производството се води срещу регистриран по ЗТР търговец със   седалище в гр. Варна. Сезиран е компетентен съд. Съдът приема, че предявеният иск е допустим. Представителната власт на пълномощниците е надлежно учредена( л. 5 и л. 34). 

Предявеният иск е неоценяем( чл. 607 ТЗ). Ищецът е внесъл авансово съответна държавна такса.

По предварителните въпроси:

Производството подлежи на разглеждане по общия исков ред (несъстоятелността не е измежду изброените предмети на търговските спорове). Универсалния характер на производството изключва приложението на институтите, свързани с признание или фингиращи признание( решение при признание на иска и неприсъствено решение).  Преди подаване на молбата е уведомен  органа по чл. 78 ДОПК.

По доказателствените искания: В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства и заключение на вещо лице. Доказателствата са посочени за установяване на релевантни за спора твърдения за съществуването на неизпълнение на изискуеми парични частни и публично правни задължения, свързани с търговска дейност, както и за установяване на затрудненията за кредитор, предприел индивидуално изпълнение и финансовото състояние на предприятието. Исканията са допустими.

Ответникът не е ангажирал доказателства.

Съдът предприема действия по доказване и служебно, като изследва финансовото състояние на длъжника във всеки един от възможните моменти на възникнало неизпълнение по изискуеми вземания  и в периодите между тях ( чл.630 ал.1 ТЗ възлага на съда задължение да определи начална дата, след като намери молбата или иска за основателни). Допълнително следва да се установят и предпоставките за развитие на производството или за прилагане на чл. 632 ГПК.

В изпълнение на правомощията си по чл. 621 а ал.1 т.2 ТЗ съдът събира служебно доказателства, като съответно внася промени в задачите на експертизата, поискана от ищеца.      

Отделно от това, доколкото при липса на оспорванена доказателства, производството следва да приключи в първото съдебно заседание, съдът намира за необходимо да изиска изрично деклариране на отказ за предплащане на разноски от кредитора,  предприел откриването на производството, по реда на чл. 629б ТЗ. В противен случай, ако  не се съберат доказателства за наличие на парични или други бързо ликвидни  средства в размер на поне 1000лв, след приключване на съдебното дирене, но преди приключване на устните състезания, съдът следва да постанови изрично определение за приканване на кредитора за предплащане на разноски в този размер, като срокът за внасянето им ще бъде определен на три седмици след приключване на устните състезания ( една седмица преди изтичане на срока за обявяване на решението по спора). Съответно при евентуално отхвърляне на искането за откриване на производството авансираните разноски ще бъдат върнати на вносителя след влизане на решението в сила. 

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията. 

По тези съображения, на осн. чл. 140  ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане иска на „ИНТЕРБИЛД“ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „ПИЕРО”АД гр.Варна, ЕИК103819212, поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, приложени към искова молба( в копия, заверени по реда на ЗАдв):  предупреждение за разваляне на договор за доставка на професионална перална, сушилна и гладачна техника и оборудване, отправено от купувач „ТАМА“ЕООД до ответника с  нотариална покана per. № 6380, том 2, акт № 41 на нотариус Александър Ганчев; договор за цесия от 10.09.2013 г. на вземането за цената от „ТАМА“ЕООД в полза на ищеца и уведомление от цедента до длъжника, връчено с  нотариална покана per. № 6799, том 2, акт № 59 на нотариус Александър Ганчев; споразумение с нотариална заверка на подписите per. № 25/06.01.2014 г. на нотариус Ивайло Николов, сключено между цесионера и длъжника; удостоверение за наличие на публични задължения и обезпечителни мерки, предоставено на ЧСИ по повод присъединяване на държавата и уведомление за декларирано от данъчно задължено лице имущество; удостоверение изх. № 14042/04.09.2015г. на ЧСИ Мендов за наложени обезпечителни мерки в полза на ищеца.

ДОПУСКА на осн. чл. 621а ал.1 т.2  ТЗ съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице икономист, който след запознаване с приложените по делото доказателства и преглед на първична счетоводна документация на търговеца, предоставена на вещото лице за достъп или предоставена на държавни органи, в изпълнение на задължения по закон ( данъчни, осигурителни и статистически учреждения), както и чрез справки в  публични регистри за имущества (имотен, за особени залози и за МПС) да даде заключение за това:

1.              до кога предприятието е декларирало осъществяване на сделки по ДДС и приходи от стопанска дейност, в изпълнение на задължения по закон ( пред данъчни, осигурителни и статистически учреждения), съответно до кой момент са съставени счетоводните отчети и баланси на дружеството.

2.              какъв е размерът по счетоводните документи на задълженията на дружеството към всеки негов кредитор, главница и лихва с посочване датите на съответните падежи и датите на последните плащания към кредиторите; с изрично посочване отделно на    данъчни   задължения,   задължения   към   осигурителни предприятия, респективно други публично - правни задължения на ответника, задължения към персонала на дружеството и задължения към свързани лице, с допълнителен вариант на отговора, в случай че публичните задължения и признатото в споразумението с цесионера по представените по делото документи не са осчетоводени.

3.              какъв е общия размер( по балансова стойност) на активите на предприятието по настоящем, с отграничаване на краткотрайни от дълготрайни активи, има ли данни за събираемостта на осчетоводените  вземания, търсенето на складираните стоки, сключени договори за пласмент на бъдеща продукция от наличните материали, кога е извършена последна инвентаризация на касовата наличност и съответстват ли налични в предприятието  описи на материални активи на инвентаризационни проверки за складова наличност, като в случай че стоките в оборот и складовите и паричните  наличности липсват, да се коригират съответно балансовите стойности. 

4.              налични ли са понастоящем свободни активи, извън наложени обезпечителни мерки от страна на данъчната администрация, НОИ и Агенцията за държавни вземания във връзка с неизплатени публични задължения

5.              какъв е резултата от финансовия анализ на  състоянието и финансовите резултати от дейността на дружеството по счетоводните му документи към:

a.              09.08.2013( падеж на данък по Декларация 6)

b.              06.09.2013(призната изискуемост на цедираното вземане)

c.               31.12.2013(ГФО)

d.              07.02.2014(първи падеж по разсрочения намален със споразумението дълг)

e.              31.12.2014(ГФО)

f.                съставяне на заключението

евентуално към най-близки към тези моменти, дати, за които могат да се   съставят междинни отчети, при отчитане на счетоводни стандарти и  показатели за  обращаемост,  рентабилност,   задлъжнялост,   ликвидност, ефективност и финансова автономност на дружеството, с посочване базата за сравнение на тези коефициенти и отчитането на спецификата на отрасъла, в който се осъществява основната дейност на предприятието, с допълнителен вариант на отговора, в случай че публичните задължения по представените по делото документи (ДРА и НП) не са осчетоводени

6.              при съобразяване на структурата на краткотрайните задължения и активи на дружеството по счетоводни документи, в състояние ли е бил търговеца да покрива с приходи от дейността си  изискуемите парични задължения( по търговски сделки) и установените публични задължения към всеки от тези периоди, с допълнителен вариант на отговора, без отчитане на установени  по задача № 3 вземания със съмнителна събираемост(необезпечени и непоискани при настъпил падеж), наличности с неустановено местонахождение и запорирани стоки и вземания.

7.              има ли  плащания след всеки от тези моменти на кредитори по сделки, свързани с обичайната търговска дейност чрез средства, постъпващи от текущата търговска дейност

8.              По данните да наличните задължения може ли да се установи  друг  (настъпил преди 09.08.2013г) просрочен падеж на вземане по търговска сделка или публично вземане, произтичащо от търговската дейност, след който текущите приходите от дейността на търговеца и разполагаемите бързо ликвидни средства не са били в размер, достатъчен за осъществяване на плащането.

9.              при съобразяване на балансовите стойности към всеки от тези периоди има ли момент, в който балансовата стойност на активите да е спаднала под размера  на всички поети задължения (отрицателна стойност на чистото имущество).

10.           Да посочи предполагаем размер на разноските по несъстоятелността, определени в чл.723 ТЗ, според евентуално установена продължаваща производствена или друга обичайна търговска дейност, за период от шест месеца.

На осн. чл. 190 ал.1 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответника да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на Годишни данъчни декларации, баланси, отчети за приходите и разходите, отчети за паричния поток, справка за вземанията и задълженията за периоди на финансови години от 2012г.  до 2016г, както и цялата налична счетоводна и търговска документация за този период, като при неизпълнение, установено чрез декларация на вещото лице ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК, като съдът ще приеме за доказани твърденията за неплатежоспособност към най-ранната установена чрез данни от данъчни декларации дата.

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи заключението си в срок от една седмица преди заседанието.

 ЗАДЪЛЖАВА длъжностните лица - служители в поделения на НОИ, ТДД и НСИ, Агенция по вписвания, КАТ  в гр. Варна, съхраняващи счетоводна и статистическа  документация, предоставена от търговци при изпълнение на законови задължения да окажат съдействие и да предоставят за оглед налична у тях документация касаеща търговската дейност и счетоводното отчитане, включително и разчети с бюджета и имуществото  на търговско дружество „ПИЕРО”АД гр.Варна, ЕИК103819212 за периода на финансовите 2013 - 2016г представляваща предмет на изследване по допусната експертиза със задача  подробно формулирана с настоящото определение на съда, при поискване от назначеното от съда вещо лице, легитимиращо се пред длъжностите лица с издадено удостоверение, в което е посочено настоящото задължение.

Предупреждава длъжностните лица, че при неизпълнение на това задължение, удостоверено с изявление на вещото лице, ще им бъде наложена глоба по реда на чл.87 ГПК в размер на 100 лв.

ДА се издаде на вещото лице съдебно удостоверение, което да го легитимира като назначен експерт по експертизата поставена с настоящото определение на съда, в което удостоверение да бъде указано и задължението към длъжностните лица с предупреждението за отговорността им, към които да бъдат приложени преписи от определението от допуснатата задача.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1000лв за изготвяне на експертизата НАЗНАЧАВА за вещо лице Петя Иванова Ставрева- дипломиран експерт – счетоводител( № 191 от списък на вещи лица на ВОС).

Задължава ищеца в 3 дневен срок от връчване на определението, да представи доказателства за внесен депозит за изготвяне на експертизата по сметка на ВОС IBAN***.

Указва на ищеца необходимост от деклариране на отказ или готовност за предплащане на разноски по реда на чл. 629б ТЗ в съдебно заседание преди приключване на устните състезания, като в случай, че не се съберат доказателства за наличие на парични средства в размер на поне 1000лв( за период до провеждане на първо събрание), съдът ще постанови изрично определение за приканване на кредитора за предплащане на разноски в този размер, като срокът за внасянето им ще бъде определен на три седмици след приключване на устните състезания ( една седмица преди изтичане на срока за обявяване на решението по спора). Съответно при евентуално отхвърляне на искането за откриване на производството авансираните разноски ще бъдат върнати на вносителя след влизане на решението в сила. 

НАСРОЧВА съдебно заседание за 11.02.2016г от 10.30 часа. На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните, че при отлагане на делото в открито заседание, съдът с протокола обявява датата на следващото заседание, за което РЕДОВНО ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо дали са се явили.

Проекта за устен доклад, представляващ приложение към настоящото определение  да се съобщи на страните.

Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници  ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. (Ищеца да се уведоми спешно, с оглед задължение за внасяне на депозит, чрез пълномощника адв. Я. на електронен адрес o.yanev@poptodorova.com, потвърден след справка по телефон на адвокатско дружество „Поптодорова“:  +359 2 963 21 38, +359 2 963 21 39, +359 2 963 19 73,мобилен: +359 886 223 830).Вещото лице да се уведоми с връчване на препис от определението с поставената му задача след внасяне на депозита.

                    Съдия в окръжен съд:

 

ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД

по търговско дело номер N1493 по описа за 2015 год

 

Производството е образувано по реда на ГПК(2007г.)

Предявен е  иск от „ИНТЕРБИЛД“ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. България 45 ет.1, магазин 5 и 6, представлявано от управител Колева, чрез адв. О.Я. със служ. адрес *** офис 2, АД“Поптодорова“, срещу „ПИЕРО”АД, ЕИК103819212, гр. Варна ул. Македония 92-94, представлявано от изп. директор Кряков, чрез адв. К.К. със служ. адрес ***, АД“К., Атанасов“, за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 630 от ТЗ.

По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават  или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):

Ищецът насочва претенцията си срещу ответника като капиталово търговско дружество, регистрирано със седалище в района на сезирания съд. За тези служебно известни на съда  обстоятелства не е необходимо да се сочат доказателства.

Твърденията на страните относно легитимацията ан ищеца като кредитор съвпадат. В тази част фактите не касаят предмета на универсалното производство, поради което съдът приема за безспорни обстоятелствата по възникване на задължение на ответника като продавач за връщане на заплатена цена в размер на 127 880,03лв по развален договора за доставка на професионална перална, сушилна и гладачна техника и оборудване на купувач „ТАМА“ЕООД, изискуемо на 06.09.2013г след поканата, инкорпорирана в предупреждението за разваляне, връчено с   нотариална покана per. № 6380, том 2, акт № 41 на нотариус Александър Ганчев. Няма спор, че след уведомяване на длъжника с  нотариална покана per. № 6799, том 2, акт № 59 на нотариус Александър Ганчев, спрямо него е произвел ефект и договор за цесия от 10.09.2013 г. с който това вземане е било цедирано на ищеца, както и че с новия кредитор е постигнато споразумение с нотариална заверка на подписите per. № 25/06.01.2014 г. на нотариус Ивайло Николов за разсрочване на остатък след уговорена отстъпка от признатия дълг от февруари 2014г  до януари 2016г на 24 месечни вноски, с падеж 7-мо число.

Не се оспорва дължимостта на сумите по споразумението и наличието на непогасени задължения към НАП.

 За тези обстоятелства не се налага доказване.

Спорни са обстоятелствата по наличие на трайно спиране на плащанията и недостатъчната стойност на активите.

Искът е основаван на твърдения за влошено финансово състояние на предприятието на ответника, изключващо поемането на текущите му задължения към кредитори, проявило се още при възникването на задължението за връщана не цената по развалената сделка, задълбочило се впоследствие и непреодоляно и след договореното облекчение със разсрочване на дълга. Ищецът счита, че ответникът е в невъзможност да обслужва и публичните си задължения, които декларира но не изплаща в срок, поради което са наложени и обезпечителни мерки в полза на публичен взискател, осуетяващи разпореждането с оборотните средства на търговеца. Твърди, че по повод предприето индивидуално изпълнение не са били открити свободни от обезпечения активи в размер достатъчен за удовлетворяване на кредитора, тъй като движимите вещи са били вече предназначени за публичния изпълнител, а върху недвижимия имот е учредена ипотека.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е оспорил обективния характер на затрудненията си. Не е посочил конкретни твърдения за факти, извън посочените от ищеца.

По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):

Въз основа на посочените от страните обстоятелства, съдът квалифицира претенцията като иск за откриване на производство по несъстоятелност, основан на две евентуални фактически хипотези.  Спирането на плащанията се сочи като резултат от обективно състояние на имуществото на длъжника като презумптивна предпоставка за основание за обявяване на длъжника в неплатежоспособност по чл. 608 ал.2 ТЗ. Допълнително ищецът се позовава на спадане на размера на активите под стойността на поетите задължения, като основание за свръхзадълженост, застрашаваща интересите на кредиторите в хипотеза на чл. 742 ал.1 ТЗ. Доколкото съдът има служебна задължение да издири началната дата на неплатежоспособността, не е обвързан с посочената от ищеца поредност на разглеждане на основанията, като по-ранното настъпване на кое да е от двете основания ще изключи разглеждането на другото.

Ответникът, въпреки предоставената изрична възможност за това, не е конкретизирал твърдения за източник на бъдещи приходи с които затрудненията да бъдат преодолени или конкретни активи, различни от установените от органите на принудително изпълнение, въз основа на които да може да се обоснове възражение за основание за отхвърляне на иска.

По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК):

Съдът намира, че ищецът се е позовал на всички релевантни факти,          за очертаване на основанието на иска си и е ангажирал допустими  доказателства за обстоятелствата, с оглед позоваването на презумпция за спиране на плащанията. Доказателствената тежест ищеца носи само за установяване на обективното финансово състояние на предприятието и необратимия характер на затрудненията, проявили се като спиране на плащания. За тези обстоятелства е посочено заключение на вещо лице.

В тежест на ответника е опровергаване на презумпцията за обективен характер на спиране на плащанията с пълно доказване на действително налични ликвидни средства в негово разпореждане, с които може да погаси задълженията си. Позовал се е на счетоводните си записвания, проверени със заключението на вещо лице.  Липсата на активна насрещна защита, изключва необходимостта от даване на каквито и да било указания по възражения на ответника.

Кредиторът е посочил твърдения за началната дата на неплатежоспособността. Тази начална дата обаче съдът следва да установи служебно, доколкото с нея се свързват редица последици от значение на следващите фази от развитието на производството по несъстоятелността, включително и засягащи права на трети лица( чл.645 т.4,  646 ал.2,  647 т.4  ТЗ). Посочването на самата дата обаче не е част от твърденията, за които страните носят доказателствена тежест, а се определя служебно от съда въз основа на всички събрани доказателства като най-ранния момент, от който твърдяното от страните състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост е придобило траен и необратим характер. Ето защо в тази насока доказателствата се събират служебно от съда, като се изследва финансовото състояние на длъжника във всеки един от релевантните(според представените от страните доказателства) моменти и в периодите между тях.  В изпълнение на правомощията си по чл. 621 а ал.1 т.2 ТЗ съдът събира служебно доказателства, поради което не може да възлага доказателствена тежест, но следва да предостави на всеки от изявилите желание за участие в производството страни процесуална възможност да представи налични у него доказателства в подкрепа на изгодната за него теза, като ги преценява съобразно общите правила за допустимост на доказателствата в гражданския процес.

По своя инициатива с оглед необходимостта от преценка на хипотезата по чл. 632 ТЗ съдът допълва исканията на страните със събиране на  доказателства за евентуална подготовка на втората фаза на делото.

Съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността от доброволно уреждане на спора им във първата фаза от това производство, с ограниченията по чл. 621а ал. 3 ГПК (не се допуска спиране по съгласие на страните) като кредиторът губи право си да оттегли молбата или да се откаже от нея след постановяването на решение за откриване на производството.

В случаите на постигната спогодба между страните половината от дължимата  държавна такса ще бъде опростена.

С оглед висящото индивидуално принудително изпълнение за събиране на дълга на ищеца и оспорването на твърденията за липса на достатъчно активи за провеждането му в полза на взискателя съдът счита, че спорът относно неплатежоспособността е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор(и след откриване на производството е възможно постигане на извънсъдебно споразумение, поради което тази форма не е изключена по принцип в това производство). Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси.  Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.