Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
град
Горна Оряховица, 17.05.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на осемнадесети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и в
присъствието на прокурора …….........….…, разгледа докладваното от съдията
Станчев АНД № 895 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
Г.И.Д. обжалва наказателно постановление № 18-0350-000140/04.07.2018 г.,
издадено от началник на група „Охранителна полиция“ в РУ – С. при ОДМВР –
Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер
на 250 лв. на основание чл.638, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за
нарушаване на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от същия кодекс. Отрича да е
извършил нарушението, за което е наказан. Поддържа, че обжалваното наказателно
постановление е издадено в нарушение на закона, и моли съда да го отмени.
ЗАЩИТНИКЪТ
адв. С. поддържа, че случаят е маловажен. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
РАЙОННО
УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – С. при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и
не изразява становище по жалбата.
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ,
след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Г.И.Д. е собственик на мотоциклет „С.“ с рег. № *******, считано от 14.05.2007
г. (справките на 32, 48 и 49).
Сключеният
на 10.08.2006 г. за този мотоциклет договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” бил прекратен на 24.11.2006 г. (справките на л.11 и
33). В периода от 24.11.2006 до 18.06.2018 г. за процесния мотоциклет не са
сключвани други договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
(цитираните справки).
На
23.11.2015 г. в регистъра на пътните превозни средства е вписан запор върху
процесния мотоциклет, наложен от съдебния изпълнител по образувано срещу
жалбоподателя изпълнително дело (уведомленията на л.42 и 45 и справката на
л.48). Във връзка с налагането на този запор мотоциклетът не е бил спрян от
движение (писмото на л.41 и справката на л.48). Мотоциклетът не е спиран от
движение и през целия период от 23.11.2015 до 18.12.2018 г. (писмото на л.31 и
справката на л.32).
На
12.06.2018 г. в 20:30 часа Д. управлявал мотоциклета по път III-514. В района
на кръстовището с пътя за село Сушица жалбоподателят бил спрян за проверка от
служители на РУ – С.. В хода на проверката било установено, че към датата и
часа на проверката Д. не е изпълнил задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за притежавания от него
мотоциклет. За констатираното нарушение свидетелят Д.Н.Д. – младши
автоконтрольор при РУ – С., съставил против жалбоподателя в негово присъствие
акт за установяване на административно нарушение с бланков номер
932313/12.06.2018 г. Жалбоподателят подписал съставения против него акт и
получил срещу разписка препис от акта.
На
04.07.2018 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля
Д.Н.Д. акт за установяване на административно нарушение, началникът на група
„Охранителна полиция“ в РУ – С. издал обжалваното наказателно постановление №
18-0350-000140/04.07.2018 г., с което наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 250 лв. на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ за
нарушаване на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от същия кодекс.
Препис
от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 18.09.2018 г. На
25.09.2018 г. подписаната от защитника жалба против постановлението била приета
в деловодството на РУ – С..
Изложената
по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите Д.Н.Д.
и В.И.Д. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за
проведените съдебни заседания.
Въз
основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което
има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно.
В хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административното
нарушение е съставен от компетентен орган (чл.647, ал.1 от КЗ и т. I.2 от заповедта
на л.6) в деня на откриване на нарушението и в присъствието на нарушителя. На Д.
е била осигурена възможност да възрази против констатациите на актосъставителя
при съставянето на акта, както и да подаде допълнителни писмени възражения в законния
срок. Началникът на група „Охранителна полиция“ в РУ – С. е бил компетентен да
се произнесе по преписката, образувана по съставения против жалбоподателя акт
за установяване на административно нарушение (чл.647, ал.2 от КЗ, т. II.5 от
заповедта на л.8 и справката на л.22). Наказателното постановление е издадено
преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържа предвидените
в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
Обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и по същество.
От
цитираните по-горе справки се установява, че посоченият в наказателното
постановление мотоциклет е регистриран по надлежния ред и че не е спиран от
движение. Установява се също така, че към посочената в наказателното
постановление дата на проверката 12.06.2018 г. за мотоциклета не е имало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Поради това съдът приема, че към посочената дата на
проверката жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ в качеството на собственик да сключи за мотоциклета посочената задължителна
застраховка. Чрез това бездействие Д. е осъществил състава на административното
нарушение по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ.
Наказващият
орган е квалифицирал правилно деянието като административно нарушение чл.638,
ал.1, т.1 от КЗ и е наложил на жалбоподателя абсолютно определеното в закона по
вид и размер административно наказание глоба в размер на 250 лв.
Видно от справките на л.11 и 33
бездействието на Д. да сключи задължителна застраховка за собствения си
мотоциклет е продължило повече от 10 години. От друга страна, нарушението по
чл.638, ал.1, т.1 от КЗ е установено в хода на предприето от жалбоподателя
управление на мотоциклета. Като е управлявал собствения си мотоциклет, за който
не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, жалбоподателят е създал конкретен риск за
останалите участници в движението, за който не е било осигурено застрахователно
покритие по регламентирания в закона начин – чрез сключване на договор с
лицензиран застраховател. Така създаденият непокрит със застрахователен договор
риск е пряка и непосредствена последица както от предприето управление на
мотоциклета, така и от неизпълнението на задължението на жалбоподателя по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Посочените
отегчаващи обстоятелства изключват квалифицирането на деянието на жалбоподателя
като маловажен случай на административно нарушение по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ.
Ето защо съдът приема за правилно решението на наказващия орган да не прилага в
процесния случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид
изложеното по-горе съдът следва да потвърди обжалваното наказателно
постановление.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 18-0350-000140/04.07.2018 г.,
издадено от началника на група „Охранителна полиция“ в РУ – С. при ОДМВР –
Велико Търново, с което на Г.И.Д.,
ЕГН **********,***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 250 лв.
(двеста и петдесет лева) на основание чл.638,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането за нарушаване на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от същия кодекс.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в
14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……..………