№ 702
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110202572 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.
СТ. М. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 439а-
20/08.01.2021г. на Директора на ОД-МВР-Варна, с което на основание чл.209 „а“
ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в
размер на 300 лв.
В жалбата се твърди, че въз.М. е имал шал на устата си, който ползвал като маска,
който обаче се бил свлякъл.Посочено е още, че въззивникът от 2008г. страда от
параноидна шизофрения и когато полицаите го видят, го прибират и му пишат
актове.За това и имал много наложени глоби.Поради това и иска наказателното
постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание въз. М., редовно призован , не се явява , представлява се
от баща си –Стою М., на основание чл.91 ал.2 от НПК, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество отново се иска отмяна на наложената глоба.
Въззиваемата страна, редовно призована , представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и пледира
постановлението да бъде потвърдено.Направено е и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Въз.М.М. страдал от „ параноидна шизофрения“, като за първи път бил
диагностициран през 2007г.Тогава бил настанен на лечение и му била предписана
медикаментозна терапия.През годините , поради влошаване на състоянието му, въз.М.
бил настаняван на няколко пъти на лечение в УМБАЛ „Св.Марина“, втора
психиатрична клиника.През 2020г. той бил на лечение в болничното заведение от
01.02.2020г. до 19.02.2020г.
На 21.12.2020г. около 17.00ч. въз.М. се намирал в чакалнята на Автогара-Варна,
като бил без поставена защитна маска за лице или средство, покриващо носа и
устата.По същото време в този район се намирали полицейски служители на ІІІ РУ-
Варна, един от които св.Н.Я., които извършвали проверки за спазване на въведените
противоепидемични мерки.Св. Я. възприел липсата на маска на лицето на въз.
М..Поради това и съставил против въззивника акт за това, че около 17,00ч., в
чакалнята на Автогара-Варна, в закрито обществено място е без поставена защитна
маска за лице за еднократно или многократно употреба или друго средство, покриващо
носа и устата, с което е нарушил т.7 от Заповед РД- 01- 675 / 25.11.2020г. на
Министъра на здравеопазването . Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН , възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление №
439“а“- 20/08.01.2021г., с което административно-наказващият орган изцяло възприел
фактическите констатации в акта , както и правната квалификация на нарушението.
За него и на основание чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ на въз. М. била наложена „Глоба“ в
размер на 300лв.
В хода на съдебното производство бе разпитан Н.Я. -актосъставител,чиито
показания съдът кредитира.Свидетелят не си спомни никакви подробности за случая и
заяви, че Автогара-Варна е район, в който изпълнява служебните си задължения и след
като лицето е било без маска, му е бил съставен акт.Св.Я. не можа да си спомни
поведението на нарушителя и посочи, че след като се констатира лице без маска в
нарушение на издадената заповед, директно се пристъпва към съставяне на акт.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези, приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
2
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № 439 „а“- 20/ 08.01.2021г. е издадено от
компетентен орган - от Директора на ОД-МВР-Варна, на основание чл.209“а“ ал.4 от
Закона за здравето. Актът за установяване на административно нарушение също е
съставен от компетентно лице съгласно Заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на
Директора на ОД-МВР-Варна.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-
наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички
минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, с който е било
установено извършеното от въз. Петров нарушение. В наказателното
постановление се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН
реквизити. Вмененото във вина на въз. М. нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. При
предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени възражения,
съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Описанието на
нарушението от фактическа страна съдържа всички необходими съставомерни
признаци. По никакъв начин не е било накърнено правото му на защита, което е
реализирал в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно административно- наказващият орган е констатирал
нарушение на Закона за здравето, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната
норма.От доказателствата по делото се установява, че въз. М. на 21.12.2020г. е бил
установен от полицейски служител на ІІІ РУ-Варна, докато се е намирал на закрито
обществено място- в чакалнята на Автогара-Варна, като не е имал поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от Закона за здравето (ДВ бр. 28 от 2020 г.,
в сила от 13.03.2020 г.) , при възникване на извънредна епидемична обстановка
3
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион. С Решение , обнародвано в ДВ, бр. 22 от 13.03.2020
г., Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84,
т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се
пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на
Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да
предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във
връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на
Република България. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът
на здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната
епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така
министърът е издал Заповед № РД-01-675/ 25.11.2020г., с която за периода от
27.11.2020г. до 31.01.2021г. са били въведени противоепидемични мерки.В т.7 от
заповедта е въведена мярка, задължаваща всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото
здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.). . Т.е. към момента на съставяне на акта -
21.12.2020г., Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. е била действаща и с нея са били
създадени задължения и непосредствено са били засегнати права, свободи и законни
интереси на неопределен брой лица.
Разпоредбата на чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ, за каквото нарушение е ангажирана
отговорността на въз. М., сочи, че който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63 ал. 1 или 2 , освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. Видно от съдържанието на нормата
е, че тя съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение
на това правило. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на
21.12.2020 г. по време на действие на въведеното с посочената по-горе заповед
задължение до неопределен кръг от лица /всички, които се намират на закрити
обществени места, в това число автогари/ да имат поставена защитна маска за лице
или друго предпазващо средство , покриващо носа и устата, в това число кърпа , шал ,
въз. М. се е намирал на закрито обществено място по смисъла, вложен в разпоредбата
на § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, каквото се явява
чакалнята на Автогара-Варна , като не е имал поставена маска или друго средство,
покриващи носа и устата и не е поставил такова средство и в последствие.Поради
4
изложеното до тук съдът намира, че въз. М. от обективна страна е осъществил
състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 209 „а“ ал. 1 от Закона за
здравето и правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-
наказателната му отговорност.
Съобразно всички събрани по делото доказателства обаче съдът намира, че
случаят следва да бъде приет за маловажен. Действително в самия ЗАНН не е
предвиден законен критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай
на дадено административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние,
кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на
конкретно увредените обществени отношения, за да се установи дали е социално
необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност. Безспорно е, че нарушените противоепидемични мерки са
били въведени с цел осигуряване живота и защита на здравето на гражданите и
спазването им е с висок обществен интерес , но при ангажиране на административно-
наказателната отговорност следва да бъдат отчетени и конкретните фактически
обстоятелства на нарушението.В настоящият казус св.Я. , който е съставил акта
против въз. М. не можа да си спомни въобще за случая, от което може да се направи
извод, че случилото се не се е отличавало по интензитет и противоправност в голяма
степен. В показанията си полицейският служител посочи, че след като се констатира
нарушение на издадена заповед, направо се пристъпва към съставяне на акт при
установено нейно неизпълнение.От това може да се направи извод, че нарушителят не
е бил първоначално предупреден да съобрази поведението си с действащите правила за
спазване на противоепидемичните мерки. На следващо място, от приложените по
делото медицински документи е видно, че въз.М. страда от психично заболяване и
поради влошаване на състоянието му на 08.02.2021г. отново е бил приет в
психиатрично болнично заведение за лечение.Доколкото по делото няма доказателства
поведението на въззивника да се е характеризирало като болестно мотивирано, съдът
намира,че данните за здравословното му състояние следва да се приемат като
изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство. На следващо място, по
делото няма данни, че с нарушението на противоепидемичните мерки сериозно са
били застрашени живота и здравето на околните. С оглед на това съдът намира, че
административното нарушение, за което е наказан жалбоподателят, представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е
засегнало установения ред на държавно управление, без да предизвика никакви вредни
последици. В този смисъл е и Решение № 814/15.06.2021г. по к.а.д.№ 928/2021г. на
Административен съд-Варна.Поради това и атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
5
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 439а-20/08.01.2021г. на Директора
на ОД-МВР-Варна, с което на М. СТ. М. на основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за
здравето е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6