ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2043/15.12.2021г.
Административен съд – Пазарджик, в закрито заседание
на петнадесети декември, като разгледа докладваното от съдията – докладчик
Николай Ингилизов административно дело № 1263 по описа на съда за 2021 г.,
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 147, ал. 3 от ДОПК и е
образувано по жалбата на „Ш. Монтажен“ ЕООД, представлявано от управителя Г.Ш. против
Решение № Х 576/05.11.2021 г. на Директор
на дирекция ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с което е оставено без разглеждане
искане за спиране на изпълнението, съдържащо се в жалба вх. № 20-31-64/08.10.2021 г., подадена
от „Ш. Монтажен“ ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001321001288-091-001/14.09.2021 г., издаден от органите по приходите при ТД
на НАП Пловдив и било прекратено произнасянето.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е
неправилно и незаконосъобразно, развити са съображения във връзка с това, че не
е просрочена жалбата. Моли се да бъде отменено оспореното решение, с което е
оставена без разглеждане, поради просрочие.
Ответникът по жалбата – Директор на дирекция ОДОП
гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител представя
пълномощно, в което излага аргументи за неоснователност на жалбата, поради
което моли същата да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото
разноски, като прилага списък на разноските.
Съдът, като се запозна с твърденията на страните и с
приложените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
С обжалваното Решение № Х 576/05.11.2021 г. на Директор на дирекция
ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с което е оставено без разглеждане искане за
спиране на изпълнението, съдържащо се в жалба вх. № 20-31-64/08.10.2021 г.,
подадена от „Ш. Монтажен“ ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001321001288-091-001/14.09.2021 г., издаден от органите по приходите при ТД
на НАП Пловдив и било прекратено произнасянето.
В мотивите на оспореното решение е посочено, че
оспорването на административните актове по административен ред се извършва в
установения от закона 14-дневен преклузивен срок по чл. 107, ал. 4 от ДОПК.
Редът за защита пред горестоящия административен орган е този по чл. 152 – 155
от ДОПК и може да бъде реализиран само при подаване на жалба по административен
ред в 14-дневния срок.
Изложени са съображения за това, че Ревизионен акт
/РА/ № Р-16001321001288-091-001/14.09.2021 г., издаден от органите по приходите
при ТД на НАП Пловдив е връчено по електронен път на дата 16.09.2021 г. на e-mail : *********@*****.***, като е активирано получаването и е удостоверено
същото на 16.09.2021 г. Сочи се, че тази електронна поща е декларирана от Г.Ш.
във връзка с ревизионното производство. Прието е, че жалбата е просрочена с 1
ден, тъй като е подадена чрез куриер – “In Time” / „Ин Тайм“ ООД/, като в
товарителницата е посочена дата 01.10.21
в полето подател без посочен час. От получен отговор от „Ин Тайм“ ООД
сочат, че товарителницат с № ********* е с подател Адвокатско дружество „Рускова и
партньори“ с адрес гр.София, ул. „Твърдишки проход“ №23, ет.8, офис 30 и
получател на пратката ТД на НАП Пловдив, като е взета от подателя на 01.10.2021
г. в 15:54:02 часа. С оглед на това е прието, че е пропуснат преклузивния срок
за обжалване, който е изтекъл на 30.09.2021 г. и жалбата е била оставена без
разглеждане.
В подадената жалба, по която е образувано настоящото
производство се сочи, че е имало намерение за подаване на жалбата на 30.09.2021
г., като е приложено като доказателство разпечатка от интернет справка в базата
данни на „Ин Тайм“ ООД, от която се установява дата на заявяване за куриер
30.09.2021 г. и дата на вземане от куриер 01.10.2021 г.
При така установените факти, съдът приема за
установено следното от правна страна:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
срок, от лице за което налице правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден
от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното решение е издадено в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това административен орган, при
спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените
правила. Решението е постановено на основание разпоредбата на чл. 153, ал.2 във
вр. с чл. 147, ал. 1 от ДОПК.
Спорното между страните обстоятелство е дали
подадената жалба против АУЗД е подадена в законоустановения срок. Връчването на
книжа и документи, изготвяни от органите по приходите е уредено в чл. 28 и сл.
от ДОПК, като в разглеждания случай не са налице нарушения на административната
процедура по съобщаването на административния акт. В разпоредбата на чл. 29,
ал. 4 от ДОПК изрично е предвидено, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане
по телефакс, по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис
на лицата по ал. 2, електронен печат по смисъла на Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги или по реда на чл. 26 от Закона
за електронното управление. Такъв е и настоящия случай, като връчването на
Ревизионния акт е сторено по електронен път на електронен адрес, който е
деклариран за производството.
Безспорно се установява, че в административното
производство е извършено съобщаване на ревизионния акт на 16.09.2021 г., като
именно на тази дата е отворен изпратения имейл съдържащ ревизионния акт. С
оглед на това и правилно е прието, че на 30.09.2021 г. е изтекъл срокът за
подаване на жалба срещу него.
Срокът за обжалване в конкретния случай е изтекъл на
30.09.2021 (присъствен ден), а жалбата против Ревизионния акт, в която е било
направено искане за спирането му и срещу самия Ревизионен акт е подадена до Директора
на Дирекция
ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП на 01.10.2021 г. Тази дата следва да се приеме за
дата на подаване на жалбата, тъй като се установява, че на 01.10.2021 г. в
15:54:02 часа е получена пратката от куриер на дружеството „Ин Тайм“ ООД,
съдържаща и жалбата срещу РА. Именно момента на получаване на жалбата от
куриера следва да се зачете за момент на подаване на жалбата, тъй като в този
момент е удостоверено с достоверна дата получаването на жалбата и изпращането и
към компетентния да я разгледа орган. В конкретния случай тази достоверна дата
е след изтичането на преклузивния срок за жалба. Този извод не се променя дори
да се приеме за доказано, че на 30.09.2021 г. е подадена заявка за получаване
на пратка до куриера. Очевидно е, че самото подаване на заявка не може да се
приравни на подаване на жалбата, тъй като съществуват варианти за подаване на
жалбата и по друг начин, включително с други куриерски фирми освен тази, до
която е подадена заявката. С оглед на това, доколкото е доказано безспорно, че
жалбата е получена от куриер след изтичане на преклузивния законоустановен
срок, то следва същата да се приеме за просрочена. Предвид на това същата правилно е оставена без
разглеждане от административния орган, в съответствие с нормата на чл. 147, ал.
1 от ДОПК. Срокът е преклузивен и пропускането му погасява правото на
обжалване, което се явява предпоставка за допустимостта на жалбата и съответно
за разглеждането й по същество от компетентния горестоящ орган и като се е
произнесъл в този смисъл, същият е постановил законосъобразен акт и не са
налице основания за отмяната му в този смисъл. По изложените съображения
настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което
и с определението по настоящото дело, същата следва да бъде отхвърлена като
такава.
Съгласно разпоредбата на § 2 от ДР на ДОПК, за
неуредените с кодекса случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК, а съгласно
разпоредбата на чл. 88, ал. 3 от АПК, определението, с което съдът се произнася
по жалба против акт на по-горестоящ административен орган, с който същият е
оставил без разглеждане жалба, адресирана до него, е окончателно и не подлежи
на обжалване.
При този изход на делото на ответника ще следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като съгласно чл. 161, ал.1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения същите са в размер на 1963.27
(хиляда деветстотин шестдесет и три лева и двадесет и седем стотинки) лева,
предвид материалния интерес на делото, който съгласно размера на РА е в размер
на 40 078.80 лева главница и 7696.86 лева лихви или в общ размер 47 775.66
лева.
Водим от
горното и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 147, ал. 3 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ш. Монтажен“ ЕООД, представлявано
от управителя Г.Ш. против Решение № Х
576/05.11.2021 г. на Директор на дирекция ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП,
с което е оставено без разглеждане искане за спиране на изпълнението, съдържащо
се в жалба вх. № 20-31-64/08.10.2021 г., подадена от „Ш. Монтажен“ ЕООД срещу
Ревизионен акт /РА/ № Р-16001321001288-091-001/14.09.2021 г., издаден от
органите по приходите при ТД на НАП Пловдив и било прекратено произнасянето.
ОСЪЖДА „Ш. Монтажен“ ЕООД, представлявано от управителя
Г.Ш. да заплати на Директора на Дирекция ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП,
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1963.27
(хиляда деветстотин шестдесет и три лева и двадесет и седем стотинки) лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/