Решение по дело №791/2018 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 55
Дата: 24 април 2020 г. (в сила от 15 октомври 2021 г.)
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20183310100791
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 55

 

                                                      06.04.2020г., гр.Исперих

 

                                             В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ

На шести март през 2020 година,

в публично заседание, в състав:

 

                                                  Председател: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА

 

Секретар: Детелина Витанова,

Прокурор:               

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 791 по описа за 2018  година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 26 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба вх.№ 3708/04.10.2018г. от Р.Г., ЕГН: **********,***, З.Г., роден на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, М.Т., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, Ф.Г., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, З.Ш., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, И.Г., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция и Ф. Ашък, родена на ***г. в Р България, гражданин на РТурция, действащи чрез пълномощника си адв.С.К.С. ***, съдебен адрес:***София“ - партер, против А.О.Е., ЕГН: **********,***, като моли съда да постанови решение, с което да се обяви сключения Договор, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 150, том  V, рег. № 4608, дело № 625 от 30.05.2013г. на Нотариус р.А. с рег № 254 на НК, вписан в Службапо вписванията при РС – Исперих под вх.рег.№ 1939 от 30.05.2013г., акт № 173, том  7, дело 1383/2013г., за нищожен, поради противоречието му със закона, липсата на съгласие, липсата на надлежна представителна власт у упълномощеното лице, позовавайки се на документ с неверен превод, извършвайки споразумение „само със себе си“ във вреда на представляваните, или в условията на евентуалност за унищожаем по причина измама – умишлено въвеждане в заблуждение за сключване на сделката.

Ищците заявяват, че по силата на договор, обективиран в НА за дарение на недвижим имот № 150, том  V, рег. № 4608, дело № 625 от 30.05.2013г. на Нотариус Р.А. с рег № 254 на НК, ответницата, в качеството си на пълномощник на ищците, се била разпоредила чрез дарение в своя полза, договаряки сама със себе си, с правото на собственост върху притежаваните от тях общо 2/3 ид.ч. от два поземлени имота, находящи се в землището на с.Тодорово, обл.Разград – нива с № 004035 и с площ от 28.000 дка, и нива с №006006 и с площ 19.000 дка. Твърдят, че пълномощното, от което ответницата черпела представителна власт, а именно Пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа с рег № 4003 от 15.05.2013г. и удостоверяване на съдържанието под рег.№ 4004, том: 1, акт № 77 от 15.05.2013г. на нотариус Р.А., е порочно, тъй като на първо място не бил извършен превод на документа от български на турски език преди ищеца Р.Г. да положи подписа си. Според ищците Р.Г. бил турски гражданин и не владеел български език. Освен това ответницата била преупълномощена от Р.Г. въз основа на две други пълномощни, цитирани под рег.№1569 от 06.12.2012г. и рег. №7660 от 10.12.2012г. на 4-ти нотариус на Черкезкьой – Хаджер Кекечоглу. Ищците оспорват тези пълномощни, като считат, че същите са нищожни по причина неверни номера и/или дати на заверката им, подправен неистински превод от турски на български език и неотразяващи действителната воля на упълномощителите. Твърдят, че ответницата е представила пред нотариуса превод на тези две пълномощни, извършен именно от нея в качеството й на заклет преводач. Същевременно те били направили справка при нотариус Хаджер Кекечоглу, при която се установило, че молителите (ищци в процеса) нямат отношение с процедурата, извършена на 06.12.2012г. под рег № 1569.

Единственото пълномощно, което ищците били подписали било с рег № 7592 от 06.12.2012г. на нотариус на Черкезкьой, с което те не давали право на упълномощеното лице Р.Г. да извършва разпореждания с  наследствените им имоти чрез дарение, а още по-малко да договаря упълномощеното лице само със себе си, както и да преупълномощава трети лица с дадените му права.

Поради изложеното ищците считат, че извършената сделка от ответницата е недействителна поради липса на съгласие. Налице било действие на представляващия без наличие на представителна власт, дадена му надлежно от упълномощителите. В условията на евентуалност считат, че договорът е унищожаем по причина измама – с представянето от страна на ответницата пред нотариуса на документи с неверен превод (съдържание), тя е подвела Р.Г. и умишлено го е въвела в заблуждение при подписване на пълномощното.

В съдебно заседание ищецът Р.Г. се явява лично и с адв.С.С. ***, пълномощник и на останалите ищци, който поддържа исковата молба и излага подробни съображения, включително и в писмени бележки. Останалите ищци не се явяват. Ищците претендират за сторените в производството разноски.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,  ответникът, действащи чрез повереник адв.С.П. от САК, представят такъв, като счита исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на обективната действителност. Уговорката между страните е била А.Е., действаща като управител на фирма „Шаинлер“ ООД да издири наследствените земи на ищците, след което същите да бъдат узаконени и върнати в патримониума на наследниците. Ответницата изпълнила своята част от ангажимента, но представителят на всички наследници и ищци Р.Г. не й бил заплатил обещаното възнаграждение. Отделно от това Р.Г. й дължал и възнаграждение за друга услуга – уреждане на документи за постоянно пребиваване в Р България. В крайна сметка стигнали до споразумение А.Е. да изкупи  земите и да приспадне от дела на Р.Г. дължимата за услугите сума. Ищецат Г. се върнал в Турция за изготвяне на пълномощно, с което да може да упълномощи ответницата да извърши сделката с имотите.

А.Е. заявява, че ищецът Р.Г. владеел добре български език и в тази връзка е съзнавал какво пълномощно е подписал тук в България. В тази връзка счита упълномощаването за надлежно извършено. Освен това твърди, че Р.Г. е получил от нея в резултат на сделката голяма сума пари в размер на 24 000лв. с уговорката, че ще плати дела на останалите наследници. Заявява, че в подкрепа на тези твърдения имало писмени доказателства и свидетели.

По отношение на превода на процесното пълномощно заявява, че същият е извършен от нает от фирмата преводач, а не от нея.

Счита, че е не извършила измама, не е нарушила волята на ищците и е имала законовото основание  да извърши сделката на дарение.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и с адв.С.П. ***, която поддържа писмения отговор и излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира за сторените в производството разноски.

В хода на размяната на съдебни книжа, по делото е постъпила молба – становище вх.№ 592/12.02.2019г. от трето, неучастващо в производството лице – Л.А.Н. ***, действащ чрез адв.И.Р. ***, с която моли да бъде допуснат до участие в процеса, встъпвайки като подпомагаща страна на ответницата А.О.Е. и да бъде конституиран като трето лице – помагач. С определение от 22.03.2019г. съдът е уважил молбата на Л.Н. и го е конституирал като трето лице – помагач на страната на ответницата. В срока за писмен отговор третото лице помагач депозира такъв, като счита исковата молба за допустима, но неоснователна и недоказана. Излага подробни съображения на първо място относно валидността на процесното пълномощно, а от там и на процесната правна сделка. Счита, че не отговаря на истината твърдението, че Р.Г. не владеел български, но дори това да е така, би следвало нотариусът да му назначи преводач. След като това не е сторено, въпреки наличието на такъв преводач в кантората на нотариуса, това означавало, че ищецът владеел добре български език и не се налага назначаването на преводач при подписване на процесното пълномощно. В тази връзка, ако е  било налице превишаване на пълномощните, дадени на Р.Г. от останалите ищци, то това в никакъв случай не е сторено от ответницата, а от самия него, тъй като ответницата не е участвала в упълномощаването. Относно спорните пълномощни, които се споменават в исковата молба, заявява, че те не са представяни от ответницата, а от ищеца Р.Г. в нотариалното производство по упълномощаването. В тази връзка именно от него би следвало да търсят отговорност останалите ищци. В заключение счита, че единствено и само първият ищец е упълномощавал ответницата от свое име и от името на останалите, поради което, ако има превишаване на представителна власт, то тя може да се обсъжда като претенция от всички останали ищци към този ищец, но не и към ответницата.

Уточнява, че упълномощаването е станало на 15.05.2013г. и петгодишната давност за атакуване на това упълномощаване е изтекла. В контекста на изложеното заявява, че коментара в обстоятествената част на исковата молба относно пълномощни под № 1569/06.12.2012г. и № 7660/10.12.2012г. на нотариус от Турция, е неотносим към ответницата и към казуса като цяло.

На второ място счита, че измама, грешка и други предпоставки за унищожаемост на сделката не се установяват от изложеното в исковата молба. В тази връзка прави възражение за изтекла погасителна давност относно атакуване на договора като унищожаем, тъй като съгласно нормата на чл.32 ал. 1 ЗС този срок е тригодишен.

На следващо място посочва, че отношенията му с ответницата датират от 2013г. именно по повод на сделка, която е сключил с нея за процесните земи. Твърди, че до тогава не се е познавал с нея и не е имал съмнения относно правата й на собственик върху земите. След изповядване на сделката и през годините след това не бил търсен и притесняван нито от ответницата, нито от ищците. В тази връзка счита, че в полза на ответницата и респективно в негова полза била изтекла кратката петгодишна придобивна давност. Твърди, че ответницата и той самия са  добросъвестни владелци и в този смисъл присъединява към владението на ответницата и своето владение. Прави възражение за изтекла придобивна давност.

В съдебно заседание за третото лице - помагач се явява адв.И.Р. ***, която поддържа писмения отговор и излага подробни съображения, включително и в писмени бележки. Претендира за сторените в производството разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение №01ТОД от 12.03.1999г. на ОСЗГ - гр.Исперих е възстановено правото на собственост на наследниците на Абтула Хюсменов Ахмедов, б.ж. на с.Тодорово, обл.Разград, върху следните недвижими имоти в землището на с.Тодорово: „Нива от 28.000 дка, трета категория, местност „ЮРСЕК КОРУ“, имот № 004035, при граници и съседи: имоти с №№ 004034, 004044, 004043, 00403, 000042“ и „Нива от 19.000 дка, трета категория, местност „АРА ЕКИНЛИК“, имот № 006006, при граници и съседи: имоти с №№ 006007, 006011, 006016, 006017, 006005, 000094“ (л.117).

Ищците са от кръга на наследниците на Абтула Хюсменов Ахмедов, видно от находящите с в приложените по делото Нотариално дело № 625/2013г. на Нотариус № 254 удостоверение за наследници на Кметство с.Окорош, общ.Дулово, обл.Силистра(л.122), решение №2012/319 от Граждански съд Сарай, Р.Турция(л.123-126) и удостоверения за идентичност на имена (л.127-163). С Пълномощно рег.№ 7592 от 06.12.2012г. на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу, Р Турция, ищците З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г. и Ф. Ашък са упълномощили ищецът Р.Г. „за наследяване и продажба“ : да ги представлява и да прехвърля и регистрира на тяхно име всички дялове, които им се полагат като закони наследници на недвижими имоти и движимо имущество, оставени им в наследство от всички техни починали наследодатели и намиращи се в пределите на Р България. В пълномощното са изброени правомощията на пълномощника, като изрично е вписано и правото на продава имотите на когото намери за добре, при цени и условия, каквито намери за изгодни, както и да подписва необходимите документи във връзка са тези му права.

 С нотариално заварено пълномощно на подписите с рег.№ 4003 от 15.05.2013. и удостоверяване на съдържанието рег.№4004 от 15.05.2013г.  на Р.А. *** действие РС – Исперих, с рег.№ 254 на НК, ищецът Р.Г. е упълномощил и преупълномощил А.О.Е. да го представлява и подписва пред нотариус и пред трети лица във връзка с дарение с притежаваните от него идеални части от наследствени земеделски земи, находящи се в Република България, включително и изрично я упълномощава с правото да договаря сама със себе си; да  го представлява и пред други държавни и общински органи във връзка с осъществяване на дадените й права; предвидена е клауза за разширително тълкуване на пълномощното, както и клауза за преупълномощаване с правата по Пълномощно с рег.№ 1569/06.12.2012г. по описа на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу и Пълномощно с рег.№ 7660/10.12.2012г. по описа на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу. В пълномощното е посочено, че Р. Гюлр действа и като пълномощник на ищците З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г. и Ф. Ашък, черпейки правата си от цитираните две пълномощни на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу.

Използвайки това пълномощно А.Е., договаряйки сама със себе си, е сключила договор за дарение от 30.05.2013г., обективиран в Нотариален акт № 150, том  V, рег. № 4608, дело № 625 от 30.05.2013г. на Нотариус Р.А. с рег № 254 на НК. Съгласно цитирания договор ищците, действащи чрез пълномощника си А.Е., даряват на последната притежаваните от тях 2/3 идеални части от процесните имоти. По нотариалното дело са приложени декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК и по чл. 25 ал. 8 Закон за нотариалната дейност на ищеца Р.Г. и на  ищците З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г. и Ф. Ашък, които са нотариално заверени от 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу.

Видно от представената по делото справка от 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу се установява, че З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г. и Ф. Ашък нямат отношение с процедура, извършена на 06.12.2012г. с рег.№ 1569.

Според показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел Р.А. – нотариусът, който е заверил пълномощното от 15.05.2013г. и пред който в последствие е изповядана сделката за дарение на процесните имоти, обективирана в НА № 150, том  V, рег. № 4608, дело № 625 от 30.05.2013г., ищецът Р.Г. и ответницата са отишли в кантората му заедно, като от поведението им е преценил, че се познават. Те били решили какво ще правят, тъй като носели целия набор от документи – пълномощни, декларации по чл. 264 ДОПК, декларации за липса на задължения и за семейно състояние. Във връзка с пълномощното, с което е упълномощена и преупълномощена А.Е., нотариусът направил проверка на пълномощните, които му е представили Р.Г. – дали имат необходимите реквизити и какви права съдържат,след което една от служителките в кантората изготвила пълномощното. Според св.А. в представените му от Р.Г. преводи на пълномощни се съдържали права да се разпорежда с недвижимите имоти, включително и да ги дарява. Свидетелят заявява,че не би заверил пълномощното за преупълномощаване, ако в превода на  представените пълномощни не се съдържат съответните права. По отношение на регистрационния номер на първото пълномощно твърди, че не бил забелязал огромната разлика в номерата на двете пълномощни, въпреки близките дати на нотариалната заверка. Разбрал е за това едва след като е бил призован в полицията. Твърди, че при съставяне на пълномощно за преупълномощаване не е длъжен да запази първоизточника – само правел проверка на предходните пълномощни, след което ги връщал на страните, копия не правел. По нотариалните дела се пазело само пълномощното за конкретната сделка. Св.А. е категоричен, че Р.Г. към момента на съставяне и заверяване на пълномощното е разбирал български език в степен, позволяваща му да разбере съдържанието и смисъла му, за което той като нотариус се е уверил лично – както от разговора с него, така и от начина, по който е изписал имената си в пълномощното. Цитира и решение № 206 от 31.07.2015г. на ВКС по гр.д.№6832/2014г. в този смисъл.

В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 ГПК, ищецът Р.Г. твърди, че не е упълномощавал ответницата да дарява имотите, а да се снабди с документи за тях и да ги продаде, след което да му даде парите от продажбата. Не се били уговорили в какъв срок е следвало да стане това.Първоначално получил от А.Е.(ищецът я назовава с името „Айшегюл“) авансово около 5000 лева. След продажбата следвало да получат останалата част от сумата. Ищецът твърди, че ни си спомнял дали е подписвал документ, когато ответницата му е дала аванса. Заявява, че тези събития са станали през 2013г., като той бил упълномощил А.Е. да задвижи и документите му за получаване на българско гражданство. След това се бил виждал с нея най-много три пъти, но тя отказвала да разговаря с него, когато я търсел по телефона.

В производството по делото ищците са направили съдебни и деловодни разноски в общ размер на 2775.85 лева – 175.85лв. държавна таса и 2 600.00лв. адвокатски хонорар, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответницата е направила съдебни и деловодни разноски в размер на 2020.00лв.  – 2000.00лв. за адвокатско възнаграждение и 20.00лв. депозит за преводач.

Третото лице – помагач е направил съдебни и деловодни разноски в размер на 1220.00лв.  – 1200.00лв. за адвокатско възнаграждение и 20.00лв. депозит за свидетел.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните  правни  изводи: Предявен е иск по чл. 26 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД - отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на сделка, с които се цели да се докаже, че процесния договор, сключен между ищците и ответника страда от определен порок – противоречие на закона и липсата на воля на едната страна по договора, за постигане на правните последици от сключване на съответния договор/сделка, поради липса на надлежна представителна власт.

В условията на евентуалност са предявени искове по чл.27 от ЗЗД – конститутивен иск, с който се цели по съдебен ред осъществяването на правна промяна в съществуващото правно положение, а именно да се унищожи правната сделка, като правните й последици отпаднат с обратна сила към момента на сключването й. В случая ищецът претендира, че договорът е унищожаем, като се позовава на порок на сделката – че сключена при наличие на измама.

Така предявените искове са допустими. Същите са предявени от надлежна срещу надлежна страна.

Разгледан по същество искът по чл. 26 ал. 2 ЗЗД е частично основателен. От събраните писмени и гласни доказателства се установи безспорно, че ищците са били съсобственици на двата процесни имота, които са получили като наследници на Абтула Ахмедов. Също не се спори между страните, че през 2013г. Р.Г. е упълномощил и преумълномощил А.Е. да дарява наследствените му дялове от тези земи, включително и да договаря сама със себе си, освобождавайки я от отчетна сделка, както и я преупълномощава с правата по    Пълномощно с рег.№ 1569/06.12.2012г. и Пълномощно с рег.№ 7660/10.12.2012г. на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу, като е подписал и нотариално заверено пълномощно. Спорният момент в настоящото производство е дали Р.Г. е бил оправомощен от останалите ищци да се разпорежда с дяловете им от наследствените имоти и по-конкретно – да сключва договор за дарение, респективно дали и могъл да преупълномощи с тези права ответницата, която от своя страна да е имала необходимата представителна власт, за да сключи договора за дарение, договаряйки сама със себе си, с който ищците й даряват процесните имоти. Анализирайки използваното при изповядване на сделката пълномощно, съдът счита, че по отношение на упълномощаването на ответница А.Е. от страна на Р.Г., касаещо неговите идеални части от процесните имоти, същото не страда от пороците, които навеждат страните. То отговаря на изискванията на закона, предвидени в разпоредбите на чл. 37 – чл. 38 ЗЗД – в писмена форма, с нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършено едновременно, упълномощителят изрично е дал съгласието си пълномощникът да договаря сам със себе си, като я е освободил от отчетна сделка. Неоснователно е твърдението на ищецът Р.Г., че е положил подписа си под пълномощното без да му е бил извършен превод от български на турски език, тъй като той бил турски гражданин и не владеел български език. Видно е както от представените по делото писмени доказателства (пълномощно с рег.№ 420 от 29.04.2013г. на нотариус Светлозар Стоилов, рег.№ 024 –л.245), така и от показанията на св.А., че ищецът Р.Г. е знаел български език в степен, позволяваща му да разбира правното значение и последиците от сделката. В цитираното пълномощно с рег.№420 от 29.04.2013г. ищецът изрично е написал ръкописно, в присъствието на нотариус, че не желае преводач, което означава, че разбира български език и конкретно съдържанието и смисъла на пълномощното. Нелогично е само две седмици по-късно, пред друг нотариус, да твърди че не разбира български език… Още повече, че и самият нотариус в лицето на св.А. твърди, че сам се е уверил, че Р.Г. е знаел български език и пред него ищецът не е правил искане да му бъде назначаван такъв. Опитът на Р.Г. да докаже в хода на съдебното дирене, че не знаел български език, включително и чрез искането да му бъде назначен преводач при даване на обяснения по реда на чл. 176 ГПК, съдът счита за неуспешен. Назначаването на преводач беше допуснато от съда с оглед на необходимостта да бъдат събрани допуснати доказателства и предвид отказа на ищеца да дава обяснения без преводач, но не може да се тълкува в смисъл, че действително Р.Г. не владее български език в степен, в която да му позволи да разбере смисъла и значението на волеизявлението му в процесното пълномощно. С оглед на изложеното се налага извода, че процесното пълномощно поражда за ответницата представителна власт по отношение на упълномощителя Р.Г. именно във връзка с дарение на притежаваните от него идеални части от наследствените недвижими имоти, включително и да договаря сама със себе си. Следователно ищците не успяха да докажат, че процесния договор за дарение, обективиран в НА № 150 от 30.05.2013г., в частта, касаеща разпоредителната сделка с идеалните части на Р.Г., е нищожен поради противоречието му със закона, липса на съгласие и липса на надлежна представителна власт у упъломощеното лице. Ето защо искът в тази му част следва да бъде отхвърлен като недоказан.

По отношение на иска в останалата му част, касаещ дарението на идеалните части на ищците З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш. и И.Г., съдът намира същия за доказан. Видно е процесното пълномощно, че преупълномощаването е извършено въз основа на две пълномощни - Пълномощно с рег.№ 1569/06.12.2012г. и Пълномощно с рег.№ 7660/10.12.2012г. на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу. Първото пълномощно касае упълномощаването на Раадан Г. от ищци З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш. и И.Г., а второто – от ищцата Ф. Ашък. Според потвърждението на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу, Р Турция, от 25.09.2018. обаче, З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш. и И.Г. нямат отношение към процедурата, извършена в нотариата на 06.12.2012г. с рег.№ 1569. При това положение се налага извода, че това пълномощно не дава на Р.Г. представителна власт, въз основа на която той да представлява посочените ищци при извършване на сделки на разпореждане с техните дялове от наследствените земи. Липсата на такава представителна власт въз основа на цитираното пълномощно не дава право на Р.Г. да преупълномощава трето лице, включително и ответницата А.Е., с права да се разпорежда с недвижимите имоти. Твърденията на св.А., че в пълномощното, което е било представено в кантората му, е съдържало правомощия за Р.Г. да дарява процесните имоти, не са достатъчни, за да обосноват категоричен извод в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 37 ал. 1 ЗЗД упълномощаването за сключване на договор, за който законът изисква нотариална форма, следва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа и съдържанието едновременно. В случая с писмено доказателство, издадено от нотариус, се установява, че пълномощното, от което Р.Г. черпи своите права при преупълномощаването на ответницата, всъщност не е издадено от З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш. и И.Г., тъй като те не са участвали в тази процедура с рег.№ 1569 от 06.12.2012г. В настоящото производство не се събраха доказателства относно действителното съдържание на пълномощно с рег. №1569/06.12.2012г., но изясняването на това обстоятелство е ирелевантно за спора. Категорично обаче ищците доказаха, че това пълномощно не е издавано от тях и съгласно него Р.Г. не притежава представителна власт по отношение на З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш. и И.Г.. Следователно и преупълномощената от него ответница също не притежава представителна власт съгласно пълномощно от 15.05.2013г. с нотариална заверка на подписа и съдържанието. Липсата на представителна власт в настоящия случай означава липса на съгласие за сключване на сделката за дарение от страна на ищците З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш. и И.Г. и я прави нищожна в тази й част, а не относително недействителна съгласно разпоредбата на чл. 42 ал. 2 ЗЗД. Това е така, тъй като изначалната липса на пълномощното, от което преупълномощителят черпи правата си, прави преуупълномощителната сделка нищожна поради липса на действително волеизявление на своите автори, в резултат – липсва и съгласие, сключеният в последствие договор е без изразена воля за прехвърляне на имотите от страна на дарителите, поради което същият се явява нищожен именно на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е и трайната съдебна практика (Определение № 1149/24.11.2010г. по дело № 767/2010г. на ВКС, ГК, III г.о.)

По отношение на иска частта, касаеща дарението на дяловете на ищцата Ф. Ашък, съдът намира същия за неоснователен. Ищците не успяха да докажат, при пълно главно доказване, че Пълномощно с рег.№ 7660/10.12.2012г. на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу., от което ищецът Р.Г. черпи правомощията си за преупълномощаването на ответницата А.Е., действително страда от пороци, които правят упълномощителната сделка недействителна, а в резултат – нищожност на договора за дарение поради липса на съгласие за сключване разпоредителната сделка. В хода на съдебното дирене съдът първоначално прие представения от ищците препис на Пълномощно с рег.№ 7660/10.12.2012г. но в последствие с протоколно определение от 10.07.2019г. го изключи от доказателствата по делото на основание чл. 147 т. 1 ГПК. При това положение твърденията на ищците, че Ф. Ашък не е упълномощавала Р.Г. да дарява притежаваните от нея дялове от наследствените имоти и съответно той не е имал право да преупълномощава А.Е. с такива права, останаха недоказани. Поради изложено искът в тази му част следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Предвид частичното отхвърляне на главния иск, следва да бъде разгледан предявения в условията на евентуалност иск за унищожаване на договора за дарение, като сключен при използване на измама. Същевременно с писмения отговор третото лице – помагач е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на този иск. Съдът намира същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 32 ал.2 ЗЗД правото да се иска унищожаване на договора се погасява с изтичане на 3-годишна давност, като при измама давността започва да тече от откриването й. В исковата молба ищците не са посочили в кой момент са разбрали за твърдяната от тях измама – че ответницата с действията си пред длъжностно лице – нотариус, е подвела Р.Г., съставяйки (като заклет преводач) и представяйки документ с неверен превод/съдържание и умишлено го е въвела в заблуждение при подписване на пълномощно. В обясненията си ищеца Р.Г. посочва, че упълномощаването и преупълномощаването на А.Е. е станало през 2013г., като уговорката е била тя да продаде имотите и да му предаде получената сума. Ответницата от своя страна твърди, че е платила на Р. за имотите около 24 000лв. с уговорката той да предаде дела на останалите съсобственици. Ищецът не отрича, че е получил около 5 000лв. от ответницата за сделката, но твърди, че останалата сума не му била платена. Тези изявления на страните ясно посочват, че съгласно вътрешните им отношения сделката всъщност е била за покупко-продажба на процесните имоти, Р.Г. е знаел за сключването на договора от страна на ответницата още през 2013г., поради което той я е търсил и се е срещал с нея след това именно за да получи договорената сума. Т.е. в настоящия случай давността за иска по чл. 27 ЗЗД е започнала да тече от сключването на договора на 30.05.2013г. Към момента на предявяване на исковата молба – 04.10.2018г. тригодишната давност е изтекла, поради което искът се явява неоснователен.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и следното: Обстоятелството, че сделката е оформена като дарение, не я прави унищожаема поради измама. Както вече беше посочено Р.Г. е знаел български език в степен, позволяваща му да разбира правното значение и последиците на пълномощното и е бил наясно със съдържанието на същото. Освен това от показанията на св.А. се установява, че когато ищецът и ответницата са отишли в кантората му, те са знаели какво искат да правят, тъй като са били подготвили предварително необходимите документи за сделката. Под каква правна форма ще бъде оформена сделката очевидно е било технически въпрос, тъй като страните предварително са договорили вътрешните отношения помежду си, а именно – покупко-продажба. За това свидетелства и св.А., който посочва, че той самият ги е консултирал относно възможностите за видовете сделки, които биха могли да сключат. Поради причини, които стоят извън настоящия спор, между страните е възникнал спор във връзка с вътрешните им отношения, но това по никакъв начин не може да обуслови наличието на измама при сключването на процесната сделка.       

При горния изход на делото ищците имат право на съдебни и деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска /чл.78, ал.1 от ГПК/. Третото лице помагач е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7 ал. 6 и ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения счита, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците следва да бъде намалено от 2600лв. на 2000лв. Предявени са два иска, единият в условията на евентуалност, като минималното възнаграждение за всеки един от тях е в размер на 640.98лв.  (общата данъчна оценка на двата имота е 6219.50лв.,  580.00лв. + 5% от 1219.50лв. – горницата над 5000лв.). Съдът счита, че възнаграждение от 2000лв. (по 1000лв. за всеки един от исковете) е съответно на действителната правната и фактическа сложност на делото. Предвид изхода на делото на ищците следва да им бъдат присъдени разноски в размер на 1087.93лв.

Ответницата от своя страна имат право на разноски, съответно на отхвърлената част от иска (чл.78 ал. 3 ГПК), а именно – 1010лв.

Третото лице помагач също претендира за разноски, но съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 10 ГПК не следва да му се присъждат такива.

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                                            Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Г., ЕГН: **********,***, З.Г., роден на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, М.Т., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, Ф.Г., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, З.Ш., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, И.Г., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция и Ф. Ашък, родена на ***г. в Р България, гражданин на РТурция, против А.О.Е., ЕГН: **********,***, да се обяви сключения Договор, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 150, том  V, рег. № 4608, дело № 625 от 30.05.2013г. на Нотариус Р.А. с рег № 254 на НК, вписан в Служба по вписванията при РС – Исперих под вх.рег.№ 1939 от 30.05.2013г., акт № 173, том  7, дело 1383/2013г., за нищожен, поради противоречието му със закона, липсата на съгласие, липсата на надлежна представителна власт у упълномощеното лице, В ЧАСТТА, с която Р.Г. и Ф. Ашък даряват на А.Е. своите 16/36 ид. ч. от имоти с идентификатори 72578.4.35 и 72578.6.6 , находящи се в землището на с.Тодорово, обл.Разград , като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Г., ЕГН: **********,***, З.Г., роден на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, М.Т., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, Ф.Г., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, З.Ш., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, И.Г., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция и Ф. Ашък, родена на ***г. в Р България, гражданин на РТурция, действащи чрез пълномощника си адв.С.К.С. ***, против А.О.Е., ЕГН: **********,***, да се обяви сключения Договор, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 150, том  V, рег. № 4608, дело № 625 от 30.05.2013г. на Нотариус Р.А. с рег № 254 на НК, вписан в Службапо вписванията при РС – Исперих под вх.рег.№ 1939 от 30.05.2013г., акт № 173, том  7, дело 1383/2013г., за унищожаем по причина измама, В ЧАСТТА, с която Р.Г. и Ф. Ашък даряват на А.Е. своите 16/36 ид.ч. от имоти с идентификатори 72578.4.35 и 72578.6.6, находящи се в землището на с.Тодорово, обл.Разград , като неоснователен.

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД, Договор, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 150, том  V, рег. № 4608, дело № 625 от 30.05.2013г. на Нотариус Р.А. с рег № 254 на НК, вписан в Службапо вписванията при РС – Исперих под вх.рег.№ 1939 от 30.05.2013г., акт № 173, том  7, дело 1383/2013г., поради липсата на съгласие, (липсата на надлежна представителна власт у упълномощеното лице), В ЧАСТТА, с която З.Г., роден на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, М.Т., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, Ф.Г., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, З.Ш., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, И.Г., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция даряват на А.Е. своите 8/36 ид. ч. от имоти с идентификатори 72578.4.35 и 72578.6.6, находящи се в землището на с.Тодорово, обл.Разград

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, А.О.Е., ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г., ЕГН: **********,***, З.Г., роден на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, М.Т., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, Ф.Г., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, З.Ш., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, И.Г., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция и Ф. Ашък, родена на ***г. в Р България, гражданин на РТурция, направените съдебни и деловодни разноски по настоящото производство в размер на 1087.93 (хиляда осемдесет и седем лв. 93ст.) лева.

 ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Р.Г., ЕГН: **********,***, З.Г., роден на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, М.Т., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, Ф.Г., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, З.Ш., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, И.Г., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция и Ф. Ашък, родена на ***г. в Р България, гражданин на РТурция, действащи чрез пълномощника си адв.С.К.С. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.О.Е., ЕГН: **********,***, направените съдебни и деловодни разноски по настоящото производство в размер на 1010.00.(хиляда и десет) лева.

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач Л.А.Н. ***, на страната на ответника А.О.Е..

         Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: