Р Е Ш
Е Н И Е
№ 124/06.04.2017 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на тридесет
и първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Мария Ницова
Бисерка Бойчева
при секретар А. и с участието на прокурора А.
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 85/2017 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.
С решение № 12/25.01.2017 г., постановено по АНД № 1961/2016г., Районен съд Монтана е потвърдил наказателно постановление №32-0000329/25.10.2016 г. на началник отдел ОО”АА”, гр. Монтана, с което на Г.Р.Н. ***, за нарушение по чл.18, т.1 от Наредба №Н-8/27.06.2008г. на МТ на основание чл.93, ал.2 Закон за автомобилните превози /ЗАвтПр/ е наложена глоба в размер от 500 лева.
Недоволен от така постановеното решение касаторът го обжалва и развива доводи, че е незаконосъобразно - НП издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Неправилно не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, моли да се отмени, като се постанови решение, с което бъде отменено наложеното административно наказание.
Ответникът по касацията не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да потвърди наказателно постановление, Районен съд Монтана е приел, че касаторът е извършил установеното с АУАН № 222671/28.09.2016 г. нарушение на разпоредбата на чл.18, т.1 от НАРЕДБА № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. Въззивния съд е приел, нарушението и съпътстващата фактическа обстановка по извършването и установяването му за безспорно доказани, което го е мотивирало да потвърди обжалваното наказателно постановление, като е изложил и мотиви за правилното прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна при следните доводи:
Не могат да бъдат споделени твърдените от касатора доводи, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на закона. Обосновано и правилно при кредитиране на събраните писмени и гласни доказателства в мотивите си въззивният съд е приел, че по безспорен начин се установява нарушение на разпоредбата на чл.18, т.1 от Наредба Н-8/27.06.2008г. на МТ. Както обосновано е приел в мотивите си въззивния съд, в случая е безспорно установено, че към момента на проверката, касаторът в качеството на водач извършващ обществен превоз, „ ..в момента на проверката е без трудов договор..”, тоест законосъобразно на основание чл.93, ал.2 ЗАвтПр е наложено административно наказание.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя обстойните мотиви на въззивния съд свързани с точната индивидуализация на нарушителя и фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването на нарушението, както и доводите по прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Настоящият съдебен състав счита, че с оглед характера на нарушението и обществения интерес, в случая не може да се приеме, че извършеното административно нарушение е маловажно, както се поддържа от касатора в жалбата, тоест не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 ЗАНН, както обосновано е приел в мотивите си въззивния съд.
Неоснователно касаторът поддържа, че в случая „ некоректно е описано на вмененото нарушение..”, т.к. трудов договор е представен в 3-дневен срок от съставяне на АУАН. В случая установяването на нарушението съвпада с момента на съставяне на АУАН, тъй като проверката е по отношение на водач, които извършва обществен превоз „ в момента на проверката е без трудов договор”, като административният орган е отчел факта, че такъв е представен допълнително, предвид което правилно е приложил разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗАвтПр, докато ако водачът въобще не е имал трудов договор приложима е разпоредбата на чл. 93, ал.1 от ЗАвтПР, където размерът на глобата е значително по-голям. Очевидно не е налице соченият порок.
Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон, като на основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
Предвид гореизложеното и на основание чл.221 АПК във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 12/25.01.2017 г., постановено по АНД № 1961/2016г. по описа на Районен съд Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: