РЕШЕНИЕ

 

Номер 1800                         07.10 Година  2019           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                   ХХІІІ наказателен  състав

 

На        осемнадесети  септември                       2019    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: МАРИЯНА РУДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    3242      по описа за            2019     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000259/22.06.2018г. на директора на ОО „АА” гр. Пловдив, с което на К.Е.Ч. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2 000лв. за извършено нарушение по чл.18 т.3 от Наредба № Н-34 от 06.12.1999г. на МТ.

   

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

       ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

 

 

МОТИВИ :

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000259/22.06.2018г. на директора на ОО „АА” гр. Пловдив, с което на К.Е.Ч. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2 000лв. за извършено нарушение по чл.18 т.3 от Наредба № Н-34 от 06.12.1999г. на МТ.

   Жалбоподателят К.Е.Ч., твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

   Въззиваемата страна- ОО „АА” гр. Пловдив, чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Ч. за това, че на 06.06.2018г. около 10.30часа в гр. Пловдив, ул. „Съединение” до блок № 151 вх.В като водач на лек таксиметров автомобил и издаден отчет на водача от ЕТАФП не отговаря на изискванията да е психологически годен. Представеното удостоверение за психологическа годност е с изтекъл срок на валидност до 08.05.2018г.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № 247378/06.06.2018г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение,   а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителя Т.Т.Н. изцяло поддържа отразените в АУАН констатации. Заявява, че били повикани за съдействие от полицейски служители, които били спрели за проверка водача и при пристигането си установил факта на изтекло удостоверение за психологическа годност.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на К.Е.Ч. административно нарушение по чл.18 т.3 от Наредба № Н-34 от 06.12.1999г. на МТ. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя Н., дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая, които са и подкрепени от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, удостоверение за психологическа годност, отчет на водача от ЕТАФП.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил правилата за извършване на периодичен преглед за техническа изправност на лек автомобил след установяване на заплащане по надлежния ред на дължимия за същия данък. В тази връзка неоснователно се явява възражението за липса на извършено деяние, тъй като видно от приложеното удостоверение за психологическа годност и отчет на водача от ЕТАФП, последният е извършвал таксиметров превоз на пътници с изтекло удостоверение.

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 36-0000259/22.06.2018г. на директора на ОО „АА” гр. Пловдив, с което на К.Е.Ч. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2 000лв. за извършено нарушение по чл.18 т.3 от Наредба № Н-34 от 06.12.1999г. на МТ, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

    Във връзка с горното изцяло неоснователни се явяват възраженията, наведени в жалбата. В този смисъл според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

   В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение на задължение за управление на таксиметров автомобил за превоз на пътници само с валидно удостоверение за психологическа годност,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди, то е налице сериозно накърняване на правилата за движение, включително и свързана с охрана правата и законните интереси на останалите участници в същото. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

    Що се отнася до размера на наложеното наказание „ГЛОБА” от 2 000лв., то видно от правилно посочената санкционна норма на чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, тя е в твърдо определен размер на санкцията за реализираното от жалбоподателя нарушение. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер.

 

   По делото не се твърди, а и при извършената служебна проверка от страна на съда не се установява да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                     

        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.