№ 4253
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. И.
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20211100108861 по описа за 2021 година
Страни в настоящото производство са ищците П. Г. Г. с ЕГН **********
и Н. Г. Г. с ЕГН **********, двата с адрес гр. София, ж.к. *******, *******,
/конституирани в хода на процеса наследници на С. И. Г. с ЕГН **********/ и
ответника „Н.Б.Ф.“АД с ЕИК *******, гр. София, м. Киноцентъра Бояна.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.108 от
ЗС и чл.59 от ЗЗД, за установяване по отношение на ответника „Н.Б.Ф.“АД, че
П. Г. и Н. Г. са собственици на по 1/10 част /като наследници на ищцата С. И.
Г., която е твърдяла да е собственик на 1/5 идеална част/ от ливада с площ от
1560кв.м., находяща се в землището на Драгалевци, София, м.“Гьоловете“,
част от рег.план на Национален киноцентър, съставляваща имот пл.№85 от
кад. лист 640 и 660 от кад. план, изработен през 1946г. при съседи В. К., С.С.,
В. Х. и В. С. /а съгласно молба от 30.5.2024г. – РЕАЛНА ЧАСТ от 1560 кв.м.,
от недвижим имот с
ПИ с идентификатор № 68134.1945.1189 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, област София (столица), община
Столична, гр. София, район Витоша, кв. Бояна, вид собств. Частна, вид
територия Урбанизирана, НТП За друг обществен обект, комплекс, площ на
ПИ с идентификатор № 68134.1945.1189 от 272761 кв. м, стар номер 189,
квартал 1, парцел VII, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
68/02.12.2010 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, Заповед за
изменение на КККР № 18-1517-11.02.2020/11.02.2020 г. на НАЧАЛНИК НА
СГКК - СОФИЯ, при съседи на ПИ с идентификатор № 68134.1945.1189:
улица „Кумата” , ул. „Невена Коконова”, ПИ № 68134.1945.93 , ПИ №
1
68134.1945.92, ПИ № 68134.1945.1276, ПИ № 68134.1945.1033, ПИ №
68134.1945.96, ПИ № 68134.1945.140, която реална част е обозначена с
цифри от точка 1 /едно/до т.2 /две/, до т.З /три/, до т.4 /четири/ и до т.5
/пет/, обозначен със син цвят в Комбинирана скица, изготвена и приложена по
Допълнителна техническа експертиза от 17.01.2024 г. и представлява имот с
проектен идентификатор № 68134.945.213, проектен планоснимачен
номер 213, стар номер 85, при граници на тази реална част: ПИ с
идентификатор № 68134.1945.1189, ПИ № 68134.1945.96, ПИ №
68134.1945.1189 и ПИ №68134.1945.140/, както и да бъде осъден да предаде
на ищците владението върху целия недвижим имот /съгласно уточняващи
молби от 8.2.2019г. и от 7.4.2021г./, както и да бъде осъден ответника да
заплати обезщетение за неоснователно обогатяване, настъпило в резултат
от неоснователното ползване на по 1/10 идеална част от имота за периода от
01.07.2013г. до 01.06.2018г., общо 59 месеца, в размер на 5568лева /или по
2784лв. за всеки от ищците/ - съгласно протоколно определение от 25.1.2024г.
В исковата молба са изложени съображения, че ищцата е собственик на
1/5 идеална част на процесния недвижим имот на основание решение
№8162/11.12.2000г. на ПК–Община Витоша и приложени към него
удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ и скица. Твърди, че имотът
не попада в границите на регулационния план на Национален Киноцентър, а
че е бил включен в процедури по колективизация и редът за реституирането
му е по ЗСПЗЗ. Излага доводи, че земеделската земя, включена в строителните
граници на населеното място, подлежи на възстановяване, ако не е застроена
със законни строежи. Твърди, че скицата по чл.13, ал.4 и ал.6 ППСЗПЗЗ играе
роля на помощен кадастър по смисъла чл.13а, спазена е разпоредбатана
чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, тъй като към решението е приложена скица на имота,
заверена от съответната ОСЗГ, а за имоти в строителните граници на
населените места, определени със застроителен и регулационен план или с
околовръстен полигон – от техническата служба на общината. Твърди, че
отчуждителното действие на плана е отпаднало на основание чл.39, ал.1 и
чл.74а ЗПИНМ /отм./, тъй като до 9.7.1956г. имотът не е бил зает от
съответното мероприятие и не е заплатено обезщетение на собствениците. В
исковата молба пъровначлана ищца твърди, че е собственик на 1/5 от имота на
основание земеделска реституция и наследствено правоприемство,
Ответникът в писмения си отговор оспорва предявените искове, като
счита за недоказана активната материално-правна легитимация на ищцата, тъй
като решението на ПК Витоша е незаконосъобразно по съображения,
подробно изложени в писмения отговор, с което не се легитимира като
собственик. Възразява, че е собственик на процесния недвижим имот по
съображения, подробно изложени в писмения отговор. При условията на
евентуалност твърди, че е собственик на имота поради придобиването му по
давност, като го владее от влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ до сега.
Твърди че процесният имот е част от терен, предназначен за създаването на
Киноцентър, и е отчужден със Заповед № 2139/19.04.1948г., издадена въз
2
основа на Закона за приложението на Общия Градоустройствен План на
Столична Голяма Община (Голяма София) (обн. ДВ, бр. 76/05.04.1941 г. –
Законът е представен като писмено доказателство към отговора на исковата
молба)
Ответникът твърди, че с Наредбата-Закон за одобрение на общия
градоустройствен план на Столична Голяма Община (Голяма София) (обн. ДВ,
бр.80/12.04.1938г.) е одобрен общият градоустройствен план на Столичната
Голяма Община, който съгласно чл.1, ал.3 от Наредбата-Закон има силата на
регулационен план. С решение по Протокол № 22, т. 1, прието на заседанието
от 29.08.1946г. Градоустройственият Съвет, действащ по реда на Наредбата-
Закон за градоустройствения съвет при Столичната Голяма Община (обн. ДВ,
бр.4/05.01.1945г. – представен като приложение към отговора), отрежда
терена, включен между местностите „Габеро”, „Равен Герен”, „Жевовица” и
„Манастирска Нива”, между селата Бояна и Драгалевци за Държавен
Киноцентър към Фондацията „Българско Дело” при министерство на
информацията и изкуствата.
Ответникът излага доводи, че със Закона за кинематографията (влязъл в
сила от деня на обнародването му - обн.ДВ, бр.78/05.04.1948г.), Фондация
„Българско дело”, която е била натоварена с провеждането на държавната
кинематография,престава да съществува, като всичките й активи и пасиви
преминават върху създаденото с този закон държавно предприятие при
Комитета за наука, изкуство и култура - „Българска Кинематография”.
След създаването на ДП „Българска Кинематография”, със Заповед №
2139/19.04.1948г. на Министъра на Комуналното Стопанство, се утвърждава
подробния регулационен план, съобразен с общия градоустройствен план за
филмов център - Българска Кинематография.
Към момента на издаване на представената Заповед № 2139/19.04.1948г,
отношенията по повод създаването и привеждането в действие на подробните
регулационни планове се уреждат от Закона за приложението на общия
градоустройствен план на Столична Голяма Община (Голяма София), обн. ДВ,
бр.76/05.04.1941 г. Съгласно чл.77, ал.3 от този закон, отчуждението на
недвижимите имоти за мероприятията по чл.1 б.”а”, б.”б” и „в”, се счита за
осъществено по силата на самите подробни регулационни планове.
Аналогична е и разпоредбата на действащия към този момент и общ
благоустройствен закон - Законът за благоустройството на населените
места./отм./. Съгласно нормата на чл. 47 ЗБНМ/отм/, недвижимите имоти,
отредени съгласно уличнорегулационния план за мероприятията на общината,
държавата и обществените (автономни) учреждения, както и недвижимите
имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно- регулационния
план, се считат отчуждени по силата на самия регулационен план.
По силата на Заповед № 2139/19.04.1948г., теренът е преминал в
собственост на държавата, като правата на собственост са упражнявани от
държавното предприятие „Българска Кинематография”. Това се установява от
3
встъпителен баланс на ДП „Българска Кинематография”, баланс към
31.12.1948 г. и анализ на балансовите сметки. Видно от баланса към
31.12.1948г., в активите на предприятието се води земя с балансова стойност
от 8 715 774 лева, която, според анализа на балансовите сметки представлява
терен с площ от 1300 дка, находящ се между селата Бояна и Драгалевци и е
предназначена за изграждането на филмовия град. По оценката на активите в
наличност към 31.12.1992г., извършена съгласно ПМС 179/13.09.1991 г.,
имотът по АДС №4613/1970г. в който се включва и процесният имот, е
представлявал част от материалните дълготрайни активи на Студия за
Игрални Филми „Бояна”. С Разпореждане №3/18.01.1995г. на Министерски
Съвет е разпоредено преобразуването на СИФ „Бояна”, Студията за
анимационни филми „София” и Държавно Предприятие „Обработка на
филми” в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Бояна
Филм” ЕАД, вписано с решение на Софийски Градски Съд № 1/07.02.1995г.
по ф.дело 1364/1995г. С акта на преобразуването, имотът е предоставен в
собственост на преобразуваното дружество по силата на разпоредбата на
чл.17а ЗППДОбП (отм.).
Със становище по отговора на исковата молба от 8.2.2019г., ищцата
заявява второ евентуално основание на правото си на собственост – че го е
придобила екс леге по реда на ЗВСОНИ, тъй като с приемането на ЗОСОИ
/ДВ. Бр.107 от 18.11.1997г./ е допълнен чл.3 ЗВСОНИ като в него към
законите, одържавените имоти по които се възстановяват, е добавен
ЗПИНМ/отм./. Именно след влизане в сила на ЗОСОИ одържавените имоти по
ЗПИНМ /отм./ се възстановят екс леге. Твърди, че е смутил владението на
ответника с действия по нанасянето на имота в действащия кадастрален план-
вх. № 94-Й-139/16.7.2008г.
Със становище от 21.2.2019г. ответникът оспорва твърдението, че с
приемането на ЗОСОИ /ДВ. Бр.107 от 18.11.1997г./ е допълнен чл.3 ЗВСОНИ
като в него към законите, одържавените имоти по които се възстановяват, е
добавен ЗПИНМ/отм./. Твърди, че всички бивши собственици на имоти, които
са отчуждени за създаването на Киноцентъра, са обезщетени, както и че още
през 1950-1951г. имотът, отчужден като масив между селата Бояна и
Драгалевци, е усвоен за създаването на Киноцентъра чрез неговото планиране
и застрояване и засаждане по паркоустройствените решения.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и
правна страна:
Представено е решение №8162/11.12.2000г. на ПК–Община Витоша и
приложени към него удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ и скица.
Решението на ПК е за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на
Драгалевци. С него се възстановява правото на собственост на наследници на
Г.С.Ф. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от
4
1560 кв.м., находяща се в регулационен план на Национален киноцентър в
землището на Драгалевци, София, м.“Гьоловете“, част от рег.план на
Национален киноцентър, съставляваща имот пл.№85 от кад. лист 640 и 660 от
кад. план, изработен през 1946г. при съседи В. К., С.С., В. Х. и В. С., въз
основа на нотариален акт №45, д. № 778/1919г., скица и удостоверение по
чл.13 ППЗСПЗЗ, издадени от СО – район Витоша.
Решение №8162/11.12.2000г. на ПК–Община Витоша е влязло в сила на
8.1.2001г. В скица и удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ, издадени от СО –
район Витоша е посочено, че бившият имот №85 попада в регулационния план
на Национален киноцентър, одобрен със заповед №1230/15.7.1972г. Посочено
е, че бившият имот №85 е собственост на Г.С.Ф. по разписен лист и документ
за собственост нотариален акт №45, д. № 778/1919г.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че Г.С.Ф.
е оставил шестима наследника, като петима от тях имат низходящи, а ищцата
е единствен наследник на З.Г.Н. /дъщеря на общия наследодател Г.Ф./.
Представена е покана от ищцата до ответника да й осигури достъп до
имота, която е връчена на ответника на 2.4.2018г.
Видно от удостоверение от СО – район Витоша за имот пл. № 85 от
кад.л. 660 се заплащат данъци от „Н.Б.Ф.“ АД и не са открити данни да е бил
деклариран на С. Г. или друг наследник та Г. Ф..
Представено е писмо от СГНС от 19.2.1952г., съгласно което по повод на
молба от Р.Г. до Председателя на МС за замяна на отчуждения й имот от
1500кв.м. за нуждите на Киноцентъра в София, й е съобщено, че имотът,
заедно с други имоти е отчужден със заповед №2139/19.4.1948г. на Министъра
на регионалното стопанство и благоустройство за нуждите на Киноцентъра в
София. Видно от писмото, оценката на имотите била извършена още през
1948г., обезщетението следвало да се получи от VІ РНС София, където се
намирала преписката по отчуждението и оценката на местата и където имало
депозирани суми от Главна дирекция на кинематографията. Обезщетение чрез
замяна с друг общински имот не можело да стане, тъй като мястото не е било
урегулирано и не е влизало в чертите на града (л.397).
Представен е протокол №5/26.2.1964г. на Кирковски РНС, видно от който е
взето решение да се откаже да бъде извършено имотно обезщетяване, тъй като
всички останали собственици, засегнати от мероприятие «Киноцентъра» са
обезщетени парично по рег. пр. №38/1948г. и обезщетение с имот (за
молителя) е нецелесъобразно.
Представен е АДС №4613/13.4.1970г. на Кирковски РНС, с който е актуван
терен с площ 1118дка, отчужден и отреден за нуждите на
филмопроизводството в България. Имотът е предоставен за управление на
Комитет за кинематография, преобразуван в ДП „Студиа за игрални филми
Бояна“, впоследствие включен като апорт на държавата в капитала на „Бояна
филм“ ЕАД.
5
С решение №527 на МС от 4.7.2001г. е одобрена стратегия за приватизация
на „Бояна филм“ ЕАД, в която е предвидено отделяне на част от терена на
Киноцентъра от активите на дружеството и неговото безвъзмездно
прехвърляне на държавата.
С разпореждане №9/29.7.2002г. на МС, е разпоредено на министъра на
културата да намали капитала на „Бояна филм“ ЕАД със стойността на
правото на собственост на УПИ, намиращ се в м. „Национален киноцентър -
Бояна“ и да увеличи капитала на дружеството със същата стойност от
допълнителните резерви, предвидено е министърът на културата и областният
управител да предприемат необходимите разпоредителни действия. В
изпълнение на същото разпореждане и на основание чл.148 ППЗДС е издаден
АДС №03342/18.2.2003г. на областния управител, с предоставени права за
управление на „Бояна филм“ ЕАД на недвижим имот, находящ се в гр. София,
р-н Витоша, м. „Национален киноцентър - Бояна“, УПИ І,УПИ V, к.л.640, част
от к.л.660 и част от к.л.639, представляващ терен с площ 302851кв.м.,
включващ технологичната територия на „Бояна филм“ ЕАД, представляваща
УПИ І; територия за зелени връзки, част от технологичната територия на
Национален киноцентър, представляваща УПИ V, площ за „водонапорни
басейни“ – ІІа, площ за „полоса-водопровод“ – ІІб, и площ за „полоса-
водопровод“ – ІІв, съгласно скица-извадка от цифров модел на регулационния
план на м. „Национален киноцентър - Бояна“, одобрен с протокол от 1.2.1972г.
към заповед №1230/15.7.1972г., с нанесени граници между новообособени
терени с частично изменение на общия градоустройствен план, одобрено с
решение №13 по протокол №54 на Столичния общински съвет от 15.2.1999г.,
заедно с построените върху терена сгради.
На 24.1.2006г. е подписан договор за приватизационна продажба на 446426
акции, представляващи 95% от капитала на „Бояна филм“ ЕАД между
Агенцията за приватизация и „Н.И.Б.“ ЕООД, като 5% от капитала са заделени
за обезщетяване на претенциите на собствениците на имоти, които не могат да
бъдат реституирани.
Съгласно оценката /инвентаризацията/ направена по реда на ПМС№
179/13.09.1999г. на имуществото на СИФ „Бояна“, на материалните
дълготрайни активи, нематериалните активи и материални запаси в наличност
към 31.12.1992г., е включен и се води масив земи от землището на с. Бояна и с.
Драгалевци през 1957г. и узаконен с акт за държавна собственост №
7135/13.04.1970г. в размер на 1118 дка.
С Разпореждане №3/18.01.1995г. на Министерски Съвет е разпоредено
преобразуването на СИФ „Бояна”, Студията за анимационни филми „София”
и Държавно Предприятие „Обработка на филми” в държавно имущество
„Бояна Филм” ЕАД.
6
След преобразуването на СИФ „Бояна“, САФ - София, ДП „Обработка на
филми“ през 1995 г. имотът е предоставен в собственост на преобразуваното
дружество в „Бояна филм“ ЕАД.
С Акт № 03342 от 18.02.2003г. за държавна собственост (частна) на
основание Разпореждане № 9 от 29.07.2002 г. на МС е посочен терен е площ
302 851 кв.м., включващ технологичната територия на „Бояна филм“ ЕАД,
предходен АДС № 4613/13.04.1970г.
Съгласно заключението към СОЕ средната пазарна стойност за ползване
на 1/5 от имота за периода 1.7.2013г. – 1.6.2018г. възлиза на 5568лв.
Съгласно заключението към съдебно-счетоводната експертиза по
счетоводния баланс, респективно осчетоводен в имуществото на Държавно
предприятие „Българска кинематография“, съгласно встъпителния баланс към
31.12.1948 г., в актива в раздел ПоС.но имущество се водят земи на стойност
8.715.774 лв. Земята, за която е издаден Акт за държавна собственост №
7155/13.04.1970 г., възлиза на 1118 дка.
Съгласно оценката /инвентаризацията/ направена по реда на ПМС №
179/13.09.1991 г. в имуществото на СИФ „Бояна“, отразено в счетовозна
сметка 2011 „Земи“, подинвентарен № 3301 - възлиза на 1 118 000 кв. м. с
балансова стойност 70 895 лв., като след оценката стойността нараства на 184
470 000 лв.
В предоставената инвентарна книга на „Бояна Филм“ ЕАД в сметка 2011
„Земи“, под инвентарен № 0803301 са заприходени земи 1118 дка на стойност
184 470 000 лв., с дата на заприходяване 01/1993 г. Представената инвентарна
книга е към 01.01.1999 г., което показва, че за периода 01.01.1993 -31.12.1999 г.
не са настъпили промени.
Какъв масив земи е бил включен и се води в капитала и по счетоводния
баланс на «Бояна филм» ЕАД след Разпореждане № 9/29.07.2002 г. на МС на
Република България и във връзка с АДС № 03342/18.02.2003 г. и процесния
имот попада ли в този масив.;
В предоставената инвентарна книга на „Бояна Филм“ ЕАД към
01.12.2003 г. в сметка 200 „Земи“ са заприходени 302,851 дка земи, на стойност
49 970,65 лв. и 1/2 дворно място на стойност 1862,23 лв. В Акт №
03342/18.02.2002 г. в описанието на имота е отразен терен с площ 302 851
кв.м, включващ технологичната територия на „Бояна Филм“ ЕАД. В капитала
на „Бояна Филм“ ЕАД след Разпореждане № 9/29.07.2002 г. на МС на
Република България и във връзка с АДС № 03342/18.02.2003 г. са включени
отрезените в сметка 200 „Земи“ в размер на 302,851 дка земи, на стойност 49
970,65 лв.
Дружеството през 2006г. сключва Договор за приватизационна продажба
на 95% от капитала на БОЯНА ФИЛМ ЕАД с Н.И.Б. ЕООД. В инвентарната
7
книга за 2006 г. са отразени 302,851 дка на стойнос 49 970,65 лв. и 1/2 дворно
място 2 декара на стойност 1862,22 . Общо стойноста по сметка 201 „Земи" 51
832,89 лв., които са отразени и в баланса за 2006 г. в размер на 52 х.лв.
В инвентарната книга за 2020 г. в сметка 200 „Земя“ са включени 302,851
дка на стойнос 49 970,65 лв. и 1/2 дворно място 2 декара на стойност 1862,22
лв. Новата стойност на активите след извършената оценка се отразява в
капитала.
Съгласно заключението към основната съдебно-техническа експертиза с
Решение на Градоустройствен съвет на Временната управа на Столична
голяма община от 29.08.1946 г. по протокол 22, т.1, е решено че се отрежда
теренът, включен между местности Габеро, Равен герен, Шевовица,
Манастирски ниви, между селата Бояна и Драгалевци — за Държавен
киноцентър към Фондацията Българско дело, при Министерство на
информацията и изкуствата. Целият масив от земи, находящ се между селата
Бояна и Драгалевци, е бил отчужден с цел изграждане на Национален
киноцентър със Заповед № 2139 / 19.04.1948 г. въз основа на Закона за
приложението на Общия Градоустройствен План (ОГП) на Столична Голяма
Община (СГО).
Теренът е бил отреден за Държавен киноцентър по ОУП „Мусман" от
12.04.1938 г. и изменението му с Решение на Градоустройствен съвет на
Временната управа на СГО от 29.08.1946 г. по Протокол № 22, точка 1.
С Протокол от 03.08.1948 г. на Комисията, назначена със Заповед №
13328 / 31.07.1948 г. по чл. 15 от Закона за приложение на ОГП на София, за
определяне на цената на недвижимите имоти, които се отчуждават за нуждите
на Българска кинематография в землищата на с. Драгалевци и с. Бояна - в
граници, включващи и терените на север от ул. „Кумата“ („Фохар“, част от в.з.
„Киноцентъра - III част" и площи за озеленяване) с обща площ от 1118 дка,
утвърден с Указ № 973 от 20.12.1949 г. на Народното събрание, като на лист
114 от делото отчужденият терен за Българска кинематография е ограден с
черен контур, повдигнат в жълто. За този терен е изработен одобрен план със
Заповед № 2139 / 20.12.1948 г., издадена въз основа на чл. 3 от Наредбата -
Закон за градоустройствен съвет при СГО и Протокол № 5 от 26.02.1949 г. на
Градоустройствения съвет на същата община за утвърждане на „Подробен
регулационен план, съобразен с вижданията на ОГП за Филмов център -
Българска кинематография"
С Общия градоустройствен план от 1961 г., приет със Закона за
одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на София (Обн. в.
„Известия“, бр. 89 / 1961 г) територията, ограничена на изток от в.з.
8
„Киноцентъра - I част" (сега в.з. „Габаро - Азмата") на север - от ул. „Кумата";
на запад - от в.з. „Бояна" и на юг - от градската черта, е предвидена за
обществени нужди - Киноцентър, като в тези си граници територията му е с
площ 934,5 дка. По смисъла на действалия до 1973 г. Закон за плановото
изграждане на населените места (ЗПИНМ) теренът на Националния
киноцентър представлява „терен с особено народностопанско или
общонационално значение“. Това е видно от Списъка на населените места и
обекти с особено народостопанско или общонационално значение, издаден на
основание § 9, ал. IV от Временната наредба за приложение на ЗПИНМ,
утвърден с Решение на Комитета по строителство и архитектура при
Министерския съвет по Протокол № 13/18.07.1959 г., публикуван във в.
„Известия" бр. 71 / 04.09.1959 г., под № № 45 и 50 са вписани съответно
„Бояна - София" и „Село Драгалевци". Последващите планове са идентични с
отреждането за „Национален киноцентър“.
За територията за изграждане на Националния киноцентър, са одобрени
следните планове:
Подробен градоустройствен план (ПГП) - застроителен и регулационен,
съобразен с предвижданията на ОГП за Филмов център - Българска
кинематография - Заповед № 2139 / 20.12.1948 г. на Министъра на
комуналното стопанство и благоустройството.
Подробен регулационен план (ПРП), съобразен с вижданията на ОГП за
Филмов център - Българска кинематография, утвърден със Заповед № 2139 /
20.12.1948 г., издадена въз основа на чл. 3 от Наредбата - Закон за
градоустройствен съвет при СГО и Протокол № 5 от 26.02.1949 г. на
Градоустройствения съвет на СГО
Регулационен план на в.з. „Бояна“ - Заповед № 5292 / 27.08.1958
Регулационен план на в.з. „Киноцентъра - III част", одобрен със Заповед №
2572 / 14.09.1964 г.
Регулационен план за разширение на парцел I-СГНС-фабрика за
светлочувствителни материали и преотреждането му за „ДИП „Фохар“ при
Министерството на химията и металургията, фабрика за светочувствителни
материали, одобрен със Заповед № 186 / 01.06.1968;
Идейно-застроителен план на националния киноцентър в м. „Бояна“ в М
1:1000 и кадастрален и регулационен план към него с отреждане „Национален
9
киноцентър“, одобрен със Заповед № 1230 / 15.07.1972 г. на Министъра на
архитектурата и благоустройството.
Застроителен и регулационен план за м. в.з. „Киноцентъра - III част“,
който е одобрен със Заповед № РД-50-09-76 / 16.03.1990 г.
Последният и действащ план е одобрен със Заповед № РД-09-50-
1651/17.12.2007г.
Процесният имот - имот 85, кадастрален лист 640,660 по кадастрален
план от 1946 г. не е нанасян или попълван в плановете и не съществува като
самостоятелен обект, в който и да е от тях. Към настоящия момент също не е
попълнен, попада в парцел (УПИ) I в кв. 1, където е реализирано
мероприятието във връзка с регулационните процедури по изграждане на
Националния киноцентър.
Процесният имот попада изцяло в терена, отреден за Национален
киноцентър съгласно АДС № 4613 / 13.04.1970 г., издаден от Кирковски РНС
на СГНС
Процесният имот попада в югозападната част на Зона II -
Технологична територия на Националния киноцентър по Генплана - УПИ I в
кв.1 по peг. план.
При направения на място оглед беше констатирано изграждането на
предвидените по изготвения през 1951г. от Гипрокино Генплан за
Националния киноцентър и следващите допълнения, в т.ч. застроителния план
от 1972г. и по следващите Генпланове сгради и вътрешни комуникационни
асфалтирани улици и алеи и озеленени площи и обособяване на терени за
присъщи на отреждането за Киноцентър дейности. Мероприятието е
реализирано и представлява комплекс от сгради и обслужваща прилежаща
площ
За територията на м. „Национален киноцентър - София - Бояна" не е
изработван Помощен план съгласно условията на чл. 13а от ППЗСПЗЗ.
Липсата на изработен Помощен план е описана и в Удостоверението на Район
„Витоша", СО, издадено на 18.02.2012 г.
Относно въпроса за идентификацията и идентичност на имот, предмет
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, признато чрез
обстоятелствена проверка №45, том XVII, дело 778/1919г., на I Нотариус при
10
Софийски окръжен съд, на описаната под т.15 „ливада“ на местността
„Гьоловете“ от (2.2) два декара и два ара при съседи: В. К., С.С., В. Х. и В. С.,
спрямо бивш имот с пл.№85, нанесен в кадастрален лист 640,660 от
кадастралния план на гр. София от 1946г., с площ от 1560 кв.м. не може да
бъде изведена - не са налични графични данни за сравняването им. Според
вещото лице как е изведена в решението на поземлена комисия не може да се
отговори.
Имот с пл.№85, нанесен в кадастрален лист 640,660 от кадастралния
план на гр. София от 1946г. е идентичен с част от УПИ VII-189 по
регулационния план на местността "Национален киноцентър 1 Бояна",
одобрен със Заповеди с №1230/15.07.1972г. и № РД-09-50- 1651/17.12.2007г.
план на „Национален Киноцентър“, понастоящем част от имот с
идентификатор 68134.1945.1189, нанесен в КККР
Вещото лице е посочило, че теренът попада в територията, предмет на
Решението с Протокол от 3.8.1948г. на Комисията, назначена със Заповед №
13328/31.7.1948г. по чл. 15 от Закона за приложение на ОГП на София, за
определяне на цената на недвижимите имоти, които се отчуждават за нуждите
на Българска кинематография в землищата на с. Драгалевци и с. Бояна - в
граници, включващи и терените на север от ул. „Кумата"- следователно не би
следвало да е включвана в ТКЗС.
С Постановление на Министерския съвет от 1951 г. е одобрен идейният
проект на Националния киноцентър, изработен от Проектантската
организация „ГИПРОКИНО“, а Решение № 340 на Политбюро на ЦК на БКП
от 03.10.1950 г. е за одобряване на новия проект за построяване на Български
национален кинацентьр.
От приложените документи и установените в архива са налице заверени
копия от проектите по отделните части- вертикална планировка, пътища и
шосета, ВиК, електрическа - подземна и сградна, подпорни стени,
конструкции и озеленяване, изработени от Архитектурно-градоустройствената
проектантска организация „СОФПРОЕКТ" при СГНС и строителна програма
с начална дата на строежа 01.03.1954 г. за обект „Киноцентъра“, но първия
установен позволителен билет 118 от 17.07.1952г. е за Работилница за декори
към Киноцентъра.
По АДС 4752/28.09.1952г. - е описано че са налице 4 бригадирски
11
жилища и склад от три помещения, както и една паянтова ковачница или общо
15 постройки. Актът има нечетливи участъци.
По АДС с № 4613 / 13.04.1970 г., издаден от Кирковски РНС на СГНС са
налице 25 новопостроени постройки. Видно от изготвената от вещото лице
таблица в периода 1953г.-1955г. е започнато строителството на главна сграда,
централна котелна, филмова база, кинолаборатория, декорационна
работилница, канал условно чисти води, дренажна мрежа и канали, пътища,
вертикално планиране, резервоарни камери, канал фекални води, главен
водопровод, а също и външна отоплителна мрежа, Озеленяване, Главен
колектор, Външна кабелна мрежа, Главен телефонен кабел, Елекропровод
15кв, Кабел 35кв, Подстанция №1, Естакада към Подстанция №1, Подстанция
№2, 3, 4 и 5 и оперативно ателие, Електромеханична работилница, Склад за
реквизити и материали, Гараж, Ограда, Филмохранилище със складза лента,
Склад за декорационни елементи и Пропуск, като към 1962г. вече са
направени значителни капитални вложения.
Вещото лице е посочило, че реализацията на комплексното мероприятие
може да се приеми че е започнала 1951 г. с одобряването на проекта.
Съгласно допълнителното заключение към съдебно-техническа
експертиза първият Подробен регулационен план за територията на
Киноцентъра е одобрен със Заповед № 2139/19.04.1948 г.
Със Заповед № 1230/15.07.1972 г. на зам. министъра на архитектурата и
благоустройството е одобрен Идейно-застроителен план на м. „Национален
киноцентър София – Бояна“ и регулационен и кадастрален план към него в М
1:1000, приет с Протокол от 01.02.1972 г. на върховния съвет при МАБ.
Това е планът, съгласно ГИС-София, който е основен за територията.
След 1999 г. са одобрени редица изменения на действащия регулационен план
на м. „Национален киноцентър" от 1972г., като за целта са издадени
следните заповеди на гл. архитект на София: № РД-09-50-405/14.08.2001 г. за
създаване на парцели I за национален КИНОЦЕНТЪР, II43, ЗА
АДМИНИСТРАЦИЯ И ОФИСИ, III 42, ЗА АДМИНИСТРАЦИЯ И ОФИСИ,
IV 44, ЗА администрация и офиси и V44, за администрация и офиси от кв. 1
Е
(нов); създаване на улица от о. к. 190 до о. к. 13 и улица-тупик от о. к. 7 до о.
к. 11; № РД-09-50-327/30.03.2001 г. за създаване на парцел VI 97 от кв. 1, №
РД-09-50-657/22.12.2003 г. за преотреждане на УПИ II 43, за адм. и ОФИСИ,
12
III42, ЗА АДМ. И ОФИСИ, IV44, ЗА АДМ. И ОФИСИ И V44, ЗА АДМ. И
ОФИСИ ОТ КВ. 1 В УПИ, II43, Ш42, IV44 И V44, № РД-09-50-
1105/26.10.2005 г. за изменение на ПР за кв. 1, УПИ I 32, № РД-09-50-
1651/17.12.2007 г. за създаване на УПИ I за национален
КИНОЦЕНТЪР И УПИ VII 189, ЗА КИНОЦЕНТЪР
Вещото лице е посочило, че следва да се отбележи, че територията на
Киноцентъра има функционално предназначение - тя обслужва техническите
нужди на кинопроизводството и затова е наречена „технологична територия" -
това не е понятие по смисъла на ЗУТ. Такива територии могат да бъдат
разпределени в няколко УПИ-та. Технологичната площ се определя при
проектирането на обекта и на базата на нея се определяне на необходимата
(прилежащата) технологична площадка за функциониране на обектта като
такъв, в конкретния случай - Киноцентър.
Вещото лице е посочило, че при извършени справки не е установило
отчуждителни преписки и данни за заплатени обезщетения извън тези, които
са представени от ответника и които сочат, че всички отчуждени собственици
на имоти за Киноцентъра са обезщетени, но както бе записано в
първоначалната експертиза масив от земи, находящ се между селата Бояна и
Драгалевци, е бил отчужден с цел изграждане на Национален киноцентър със
Заповед № 2139 / 19.04.1948 г. въз основа на Закона за приложението на
Общия Градоустройствен План (ОГП) на Столична Голяма Община (СГО).
УПИ VII189, за киноцентър е образуван с последното частично
изменение на регулационния план от 2007 г., което се явява действащия
регулационен план за територията. В обстоятелстваната част са дадени
основните планове за територията, винаги урегулираният поземлен имот е
попадал в рамките на територия, предвидена за мероприятие, отговарящо на
киноцентър. Технологичната територия на Киноцентъра е различна категория
от УПИ. В този смисъл в рамките на тази територия могат да се обособят
множество УПИ-та в зависимост от желанията на собственика на територията,
затова УПИ и функционално обособена територия не трябва да се
отъждествяват.
Към настоящия момент в рамките на ПИ с идентификатор
68134.1945.1189 са налице над 50 сгради, изградена е ограда, налице са
площадкова, ел и вик мрежи, както и вертикална планировка на обекта.
13
Обемът на строителните книжа за обектите е около половин стая в архива на
киноцентър Бояна, част от проектите са разработени по части- архитектура ,
конструкция , ел система и ВиК.
Теоретично бившия имот № 85, представляващ реална част от ПИ с
идентификатор 68134.1945.1189 може да бъде попълнен като самостоятелна
кадастрална единица, но от техническа гледна точка бившият имот с
планоснимачен номер № 85 по архивния кадастрален план не отговаря на
изискванията на чл. 19 от ЗУТ за самостоятелен урегулиран поземлен имот.
Неговото отделяне ще компрометира цялостното мероприятие Киноцентър,
подобно отделяне на имоти, които макар и да могат да се обособят
технически, ще засегне съществено мероприятието и ще го лиши от смисъл и
възможност да продължи да съществува.
От извадката, поместена в настоящото заключение, е видно, че част от
сградите, които се ползват и са изградени по първоначалния проект на
Проектантската организация „ГИПРОКИНО“, са разположени частичво извън
УПИ VII 189, ЗА КИНОЦЕНТЪР. Това е така именно защото технологичната
територия не трябва да се идентифицира с УПИ.
Мероприятието „Киноцентър" е комплексно мероприятие, а не сбор от
самостоятелни обекти, и той е с определена необходима и прилежаща площ,
съгласно техническите норми, а съгласно Генплана на Гипрокино-Москва и
последващите планове —например Идейния план от 1972г., тази територия е
замислена като ансамбъл - със сгради, обслужваща инфраструктура и
свободни от застрояване места - с цел използването им за натурни декори.
Отделянето на процесния имот в самостоятелно УПИ е недопустимо по
ЗУТ, защото ще застраши съществуването на мероприятието и
технологичните нужди на същото.
Съгласно заключението към втората допълнителна съдебно-техническа
експертиза последният и действащ ПУП е одобрен със Заповед № РД-09-50-
1651/17.12.2007 г. за създаване на УПИ I за Национален киноцентър и УПИ
VII 189 за Киноцентър. Скицата - проект за изменение на кадастралния план
за имот с проектен пл. номер 213 от к.л 660 е приложена на стр. 638 от
приложеното дело. Изготвената скица проект е за попълване в кадастралната
основа , а не в кадастралната карта. Проектният имот не е отразяване в
кадастралната карта. На стр. 199 от приложеното дело 13318/2018 г. на СГС, в
кориците на настоящото е представена комбинирана скица между имот с
проектен планоснимачен номер 213 и действащата кадастрална карта към
14
2019 г. Изготвена е комбинирана скица, отразяваща в червен и син цвят -
регулационния план , в черен цвят е одобрената кадастрална карта, в светло
син цвят е имотът по скица -проект на стр. 638 от делото. Изготвени са
скиците в два мащаба 1:1000 и 1:500. Имот с проектен пл. номер 213 е по
точки от 1 до 5 с плош 1560 кв.м.-така, както е отразен в скица проект от 2008
г. изработена от Геокад - стр 638 от приложеното дело. Проектният имот е
отразен по трансформираните координати (от Софийска координатна система
в Координатна система ККС2005), отразени в проекта. ПИ с идентификатор
68134.1945.213 не съществува в КК
Върху комбинирана скица изготвена през 2007 г. от ГИС-София е
отразен процесния имот в зелен цвят . Имотът изцяло попада в зона II-
технологична територия на Киноцентър, съгласно описанието за
технологична територия по постановление на МС от 2002 г, което е част от
АДС от 2003г.
От разпита на св. Б. се установява, че за парцела му е споменавал П..
Този парцел бил на майка му, около 1,5дка. Инцидентно един път минавали
наблизо и П. го завел да му го покаже, не се стигало с кола до самия парцел,
вървели покрай оградата на Киноцентъра, и стигнали до една поляна, която не
била оградена и за нея П. казал, че е въпросният парцел.
От разпита на св. К. се установява, че П. го завел да види имота през
2003г.-2004г. – имотът бил ливада, не бил заграден, граничел с имота на
Киноцентъра. По-късно П. му казал, че към 2007г.-2008г. е била поставена
ограда.
От разпита на св. Д. се установява, че същият е бил директор на
Национален филмов център в периода 1991г.-2003г. и познава терена, отреден
за Киноцентър. Сочи, че процесният парцел попада в оградената част от
терена и не е осигуряван достъп на никого до него. Парцелът се намирал в
южния ляв край на територията на Киноцентъра, бил с невисока растителност
и имало малко езерце. Преди няколко години на това място имало изграден
декор за снимките на филма „Херкулес: Легендата започва“. Парцелът
попадал в технологичната територия на „Н.Б.Ф.“ АД.
От разпита на св. С. се установява, че същата работи в Киноцентъра като
организатор от 1971г. Сочи, че процесният парцел попада в имота на
Киноцентъра, който винаги е бил заграден – първоначално с телена ограда, а
след това със стабилна ограда /отпреди 18-20г./ Миналата година там бил
изграден декор. Сочи, че територията на Киноцентъра се охранява още от
1958г.
При така устовените факти съдът намира от правна страна следното:
Спорът между страните касае правото на собственост върху част от ид.
№ 68134.1945.1189, показана по цифри 1-2-3-4-5, с площ по граф.данни от
около 1560 кв.м. и оцветена в синьо в комбинирана скица №1 към второто
15
допълнително заключение към съдебно-техническа експертиза с в.л. Ю. П..
От обсъдения доказателствен материал се установява, че с Наредбата-
Закон за одобрение на общия градоустройствен план на Столична Голяма
Община (обн. ДВ, бр.80/12.04.1938г.) е одобрен общият градоустройствен
план на Столичната Голяма Община, който съгласно чл.1, ал.3 от Наредбата-
Закон има силата на регулационен план. С решение по Протокол № 22, т. 1,
прието на заседанието от 29.08.1946г. Градоустройственият Съвет, действащ
по реда на Наредбата-Закон за градоустройствения съвет при Столичната
Голяма Община (обн. ДВ, бр.4/05.01.1945г. – представен като приложение към
отговора), отрежда терена, включен между местностите „Габеро”, „Равен
Герен”, „Жевовица” и „Манастирска Нива”, между селата Бояна и Драгалевци
за Държавен Киноцентър към Фондацията „Българско Дело” при
министерство на информацията и изкуствата. Този терен е отчужден със
Заповед № 2139/19.04.1948г., издадена въз основа на Закона за приложението
на Общия Градоустройствен План на Столична Голяма Община (Голяма
София).
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС
Лицата и техните наследници, чиито застроени недвижими имоти са били
отчуждени до 21 април 1990 г. по Закона за териториално и селищно
устройство, както и по Закона за плановото изграждане на населените места и
по Закона за благоустройството на населените места, по Указа за изменение и
допълнение на Закона за приложението на общия градоустройствен план
на Столичната голяма община (Голяма София) (ДВ, бр. 114 от 1948 г.); по
Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия
градоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма София)
(ДВ, бр. 134 от 1948 г.), по чл. 5, ал. 3 от Указ № 115 за насърчаване и
подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство
(обн., Изв., бр. 28 от 1954 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1954 г., бр. 31, 46 и 71 от
1957 г., бр. 66 от 1959 г., бр. 51 и 81 от 1960 г., бр. 93 от 1961 г.; ДВ, бр. 25 от
1963 г., бр. 23 от 1967 г. и бр. 26 от 1973 г.), по Закона за жилищно
строителство и стопанисване на жилищния фонд (обн., ДВ, бр. 64 от 1949 г.;
изм., бр. 227 от 1949 г. и бр. 52 от 1950 г.) и по Закона за одобрение и
приложение на общия градоустройствен план на София (обн., ДВ, бр. 89 от
1961 г.; изм., бр. 29 от 1973 г.), могат да искат отмяна на отчуждаването,
ако сградите съществуват към деня на влизане на този закон в сила и ако
мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало.
Следователно теренът, в който попада спорната част, е отчужден за
киноцентър през 1948 г. по реда на Закона за приложение на Общия
градоустройствен план на Столична община от 1941 г., съгласно чл. 77, ал. 3 от
който отчуждаването на недвижимите имоти за мероприятията по чл. 1 на
държавата, общините и обществените учреждения се счита станало по силата
на самия подробен регулационен план. Следва да се посочи, че
отчуждителният ефект на този план не е отпаднал през 1956 г. с влизане в
16
сила на измененията на чл. 39 ЗПИНМ/ ДВ бр. 54/56 г. /. По делото са събрани
косвени доказателства, че собствениите на отчуждените имоти са били
обезщетени, но действително няма конкретен документ,в който да е посочено,
че наследодателят на ищцата е бил обезщетен. Въпреки това от
доказателствата по делото се установява, че имотът е бил завзет още през 1949
г., когато е започнало застрояването на терена на Киноцентъра, поради което
по аргумент от чл. 74 а ППЗПИНМ(отм.) нормата на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ след
изменението не може да намери приложение.
Съгласно чл. 77, ал. 3 от Закона за приложение на общия градоустройствен
план на Столична голяма община от 1941 г. отчуждаването на недвижимите
имоти за мероприятията по чл. 1 б. "а", "б" и "в" се счита станало по силата на
самите подробни регулационни планове. Разпоредбата е аналогична на чл. 47
от Закона за благоустройство на населените места от 1941 г., според който
недвижимите имоти, отредени, съгласно улично - регулационния план за
мероприятията на общината, държавата и обществените /автономни/
учреждения, посочени в чл. 56 и чл. 108 от същия закон, както и недвижимите
имоти, придадени към парцела на други лица по дворищно-регулационния
план, се считат отчуждени по силата на самия регулационен план. С
разпоредбата на чл. 79 ЗПИНМ, в сила от 1.01.1950 г., тези два закона са
отменени. Съгласно чл. 39 ЗПИНМ в първоначалната редакция / Изв. бр.
227/1949 г. /, в сила до изменението / Изв. бр. 54/1956 г. /, улично-
регулационният план има непосредствено отчуждително действие по
отношение на дворните места, които по силата на плана са отредени за
мероприятия народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия,
кооперациите и политическите и обществени организации. С изменението на
чл. 39 ЗПИНМ /Изв. бр. 54/1956 г. / отчуждителното действие на
уличнорегулационния план е преуредено по нов начин, като е предвидено, че
отредените по него недвижими имоти на частни лица и обществени
организации се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика
съгласно правилника за приложение закона. Изключение от това правило е
уредено в нормата на чл. 74а от ЗПИНМ/ ИЗв. бр. 54/1956 г. /, съгласно която
разпоредбата на чл. 39, ал. 1 се прилага и по отношение на улични регулации,
влезли в сила до 9.07.1956 г. / датата на влизане в сила на изменението на
закона/, освен ако до същата дата недвижимите имоти не са заети за
съответните мероприятия.
В своята практика по тълкуването чл. 77, ал. 3 от Закона за приложение на
общия градоустройствен план на Столична голяма община от 1941 г., на чл.
39, ал. 1 ЗПИНМ в редакциите до и след изменението през 1956 г., и на чл. 74а
ЗПИНМ, Върховният касационен съд последователно и безпротиворечиво
приема, че ако до влизане в сила на изменението на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ не е
заплатено обезщетение на собствениците, но недвижимият имот е зает за
предвиденото мероприятие, отчуждителният ефект на плана остава в сила.
17
Това е прието и в решение № 300 от 28.06.2011 г. по гр. д. № 3248/2008 г., на
ВКС IV г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПРК, на които се позовават
жалбоподателите. /така в Определение № 50150 от 31.07.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 3248/2022 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева/
В случая процесният имот е отчужден с подробния регулационен план
през 1949 г. на основание Закона за приложение на общия градоустройствен
план на Столична голяма община от 1941 г. и към момента на влизане в сила
на изменението на чл. 39, ал. 1 и на чл. 74 а ЗПИНМ е бил завзет за нуждите,
за които е предвиден, поради което предпоставките за отпадане на неговото
отчуждително действие не са били налице. Отреждането е за комплексно
мероприятие, което включва сгради, площадки, алеи и свободни площи за
външни /натурни/ снимки, реализирането на което е започнало още през 1949
г., поради което обстоятелството, че конкретно процесният имот не е застроен
със сгради, е ирелевантно.
Съгласно приетите заключения към СТЕ, процесната част от имота
попада именно в този терен, първоначално състоящ се от 1118дка.
Предвид изложеното приложимият ред за реституция в случая не е по
ЗСПЗЗ, а е по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. За пълнота
следва да се отбележи, че е налице пречка за възстановяване на собствеността
по ЗВСНОИ, тъй като мероприятието, за което е отчужден имотът,
фактически не само е започнало, но е и завършило при влизане в сила на
закона обн. ДВ, бр.15 от 21.2.1992г., което се установява и от основното и
допълнителни заключения към СТЕ.
Следва да се посочи, че макар земята да е била земеделска при
отчуждаването, тя не е била включена в селскостапанска организация, нито е
налице някоя от другите хипотези по чл.10 ЗСПЗЗ, поради което и съответната
поземлена комисия не е материално компетентна да издаде решение за
възстановяване правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари
реални граници. Ето защо и съдът намира, че решение №8162/11.12.2000г. на
ПК–Община Витоша е нищожно.
Освен, че решение №8162/11.12.2000г. на ПК–Община Витоша е нищожно
поради липса на компетентност, следва да се посочи и че съгласно
заключението на вещото лице към СТЕ не се установява идентичност между
имота, описан в нотариален акт №45, д. № 778/1919г. и този, който се
възстановява в стари реални граници, описан в решение №8162/11.12.2000г. на
ПК–Община Витоша. Следователно ищците не са доказали, че притежат право
на собственост върху имота, което е възложено в тяхна доказателствена
тежест по иска по чл.108 ЗС.
Относно възраженията на ответника, следва да се посочи, че ответникът
„Н.Б.Ф.” АД се легитимира като собственик на процесния имот на основание
чл. 17а ЗППДОбП (отм.).
18
Фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) включва следните
елементи: предоставяне на дадено имущество от държавата на държавно
предприятие за стопанисване и управление и преобразуване или приватизация
на това предприятие.
Съгласно т. 2Г на ТР по т.д. №4/2014г., постановено на 14.3.2016г. от
ОСГТК на ВКС:
Фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от
ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне
на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и
приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е
собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било
предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта
на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско
дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото,
което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези
предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за
преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от
момента на възникване на това търговско дружество. Текстът на цитираната
разпоредба е ясен и не включва други елементи, освен горепосочените- не
изисква извършването на други действия като "осчетоводяване",
"заприходяване в баланса" и др. подобни, в зависимост от които да е поставено
настъпването на вещно-транслативния ефект на този придобивен способ.
Правото на стопанисване и управление като елемент от фактическия състав на
придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП (отм.) е уредено в разпоредбата на
чл. 39, ал. 2, във връзка с чл. 42 от Правилника за организация на стопанската
дейност от 1975 г. (отм.) и представлява право на държавното предприятие от
свое име да упражнява правото на държавна социалистическа собственост за
своя и на държавата сметка и в свой и на държавата интерес. Съгласно чл. 2 от
Наредбата за държавните имоти от 1975 (отм.), върху предоставените им за
стопанисване и управление имоти държавните организации имат право на
владение, ползване и разпореждане в съответствие с предмета на своята
дейност, с плановите си задачи и предназначението на имота. Предоставянето
на държавното имущество за стопанисване и управление на държавните
предприятия се е извършвало с административни актове, с които при
образуването на държавно предприятие е определяно имуществото, с което то
ще извършва стопанска дейност с оглед определения му предмет на дейност,
или с административни актове, с които след образуването на държавното
предприятие допълнително са му преразпределяни и предоставяни държавни
имоти за дейността. В рамките на възникнал гражданско-правен спор
предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено
държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства
/самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки
доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че
определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено
19
държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости,
записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други
подобни. Осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга
и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент
от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за
стопанисване и управление, нито на уредения в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.)
придобивен способ, нито на който и да било друг придобивен способ.
Заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице, не
може да породи право на собственост в полза на това лице, ако то не е
придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен
способ /сделка, придобивна давност или др./. То може да има само непряко
доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за
стопанисване и управление на съответното държавно предприятие.“
В случая осъществяването на посочения фактически състав се установява
от АДС №4613/13.4.1970г., АДС №03342/18.2.2003г., както и заключението
към ССчЕ, съгласно което по счетоводния баланс на ,,Бояна филм“ ЕАД в
сметка “земи“ се води земя 1118 дка. Съгласно СТЕ и приложените скици,
спорната част от имота, за която ищците претендират, попада в границите на
терена, останал след намаляване на капитала на ,,Бояна филм“ ЕАД.
Следва да се посочи, че наличието на реституционни претенции,
подаването на молби за нанасяне на имота в кадастъра и др. административни
процедури, не са смутили владението на ответника и не прекъсват течението
на придобивната давност, ако те не са заявени по реда на чл.84 ЗС, вр. чл.116
ЗЗД, поради което ответникът се легитимира като собственик и на основание
10-годишна придобивна давност.
С оглед на изложеното предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските: Предвид изхода на делото разноски следва да се
присъдят на ответника. Представен е списък на л.143, видно от който се
претендират разноски за депозити за вещи лица в общ размер 1250лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 3948лв. с ДДС. Представени са
документи, видно от които разноските са реално сторени. Ищците са
направили възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграгдение. На основание чл.78, ал.5 ГПК, съдът съдът взима предвид,
правната и фактическа сложност на делото, броя на проведените заседания и
извършените съдопроизводствени действия, приетите експертизи и
разпитаните свидетели и цената на иска, и намира, че претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Ето защо, всеки от
ищците следва да заплати на ответника сума от по 2599 лева – разноски в
производството.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
20
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищците П. Г. Г. с ЕГН ********** и Н. Г.
Г. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, ж.к. *******, *******,
/конституирани в хода на процеса наследници на С. И. Г. с ЕГН **********/,
искове срещу „Н.Б.Ф.” АД с ЕИК *******, гр. София, ул. ******* за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на по 1/10 ид. част от ливада с площ от 1560кв.м., находяща се в
землището на Драгалевци, София, м.“Гьоловете“, част от рег.план на
Национален киноцентър, съставляваща имот пл.№85 от кад. лист 640 и 660 от
кад. план, изработен през 1946г. при съседи В. К., С.С., В. Х. и В. С.,
представляваща РЕАЛНА ЧАСТ от 1560 кв.м., от недвижим имот с ПИ с
идентификатор № 68134.1945.1189 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, област София (столица), община Столична, гр. София,
район Витоша, кв. Бояна, вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана,
НТП За друг обществен обект, комплекс, площ на ПИ с идентификатор №
68134.1945.1189 от 272761 кв. м, стар номер 189, квартал 1, парцел VII,
съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-68/02.12.2010 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, Заповед за изменение на КККР №
18-1517-11.02.2020/11.02.2020 г. на НАЧАЛНИК НА СГКК - СОФИЯ, при
съседи на ПИ с идентификатор № 68134.1945.1189: улица „Кумата” , ул.
„Невена Коконова”, ПИ № 68134.1945.93 , ПИ № 68134.1945.92, ПИ №
68134.1945.1276, ПИ № 68134.1945.1033, ПИ № 68134.1945.96, ПИ №
68134.1945.140, която реална част е обозначена с цифри от точка 1
/едно/до т.2 /две/, до т.З /три/, до т.4 /четири/ и до т.5 /пет/, обозначен със син
цвят в Комбинирана скица, изготвена и приложена по Допълнителна
техническа експертиза от 17.01.2024 г. и представлява имот с проектен
идентификатор № 68134.945.213, проектен планоснимачен номер 213,
стар номер 85, при граници на тази реална част: ПИ с идентификатор №
68134.1945.1189, ПИ № 68134.1945.96, ПИ № 68134.1945.1189 и ПИ
№68134.1945.140/, както и за осъждане на ответника да предаде на ищците
владението върху целия недвижим имот
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищците П. Г. Г. с ЕГН ********** и Н. Г.
Г. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, ж.к. *******, *******,
/конституирани в хода на процеса наследници на С. И. Г. с ЕГН **********/,
искове срещу „Н.Б.Ф.” АД с ЕИК *******, гр. София, ул. *******, да бъде
осъден ответника да заплати обезщетение за неоснователно обогатяване,
настъпило в резултат от неоснователното ползване на по 1/10 идеална част от
имота за периода от 01.07.2013г. до 01.06.2018г., общо 59 месеца, в размер на
5568лева /или по 2784лв. за всеки от ищците/
ОСЪЖДА ищеца П. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
21
*******, *******, /конституиран в хода на процеса наследник на С. И. Г. с
ЕГН **********/ да плати на „Н.Б.Ф.” АД с ЕИК *******, гр. София, ул.
*******, сумата 2599 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА ищеца Н. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
*******, *******, /конституиран в хода на процеса наследник на С. И. Г. с
ЕГН **********/ да плати на „Н.Б.Ф.” АД с ЕИК *******, гр. София, ул.
*******, сумата 2599 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
22