Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ-8 година 08.12.2020 град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ШЕСТИ граждански въззивен
състав
На двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година
в открито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар Тодорка Стоянова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Узунова
въззивно гражданско дело номер 2592
по описа за 2020
година ,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.317 вр.с чл.310 и сл ГПК и чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Делото е образувано по повод въззивна жалба от Д. В Ч. ЕГН-**********,представляван
от пълномощника му адв.Ст.Бояджиева от БАК ,със съдебен адрес за получаване на
призовки и съобщения:гр.Бургас,ул.“Анушка Драгиева“№4-партер,за адв.С.Бояджиева,
против съдебно решение №260084 от 20.08.2020г.по гр.д.№2887/2020г.по описа на
БРС в ЧАСТТА МУ,с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.143 СК
за осъждането на въззивника да заплаща издръжка на непълнолетния си син В.Д.Ч.,с
ЕГН-********** чрез неговата майка и законен представител Т.Г.К.-С.,с ЕГН-**********
НАД размера от 160 лева до присъдения размер от 250 лева.
Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност,необоснованост
и неправилност на решението на БРС.Оспорени са изводите на районния съд относно
нуждите и потребностите на детето,обосноваващи извод за нужда от издръжка в
размер на 250 лева. Счита,че не са били доказани нарасналите нужди на детето от
средства за издръжка над размера от 160 лева месечно,а изводът на съда,че
детето има необходимост от средства в размер на поне 400 лева- за немотивиран и
неправилен. Не става ясно на каква нормативна база стъпва съдът при определяне
на тази сума,ако се вземе предвид,че средният месечен разход на едно дете на
възраст над 14 години,което се отглежда при роднини,близки или приемно
семейство е в размер на около 300 лева,съгласно критериите,уредени в чл.49 ал.2
т.3 ППЗЗакрД и ПМС №305 на МС от 19.12.2017г.за определяне на нов месечен
размер на гарантирания минимален доход/в сила от 01.01.2018г./.Относно
възможностите на родителите се излагат оплаквания,че съдът неправилно е
изследвал възможността на родителите,като не е съобразил факта,че годиишният
доход на бащата е почти наполовина по-нисък от дохода на майката.Счита,че е
нормално при тези обстоятелства размерът на дължимата издръжка да бъде поделен
между двамата родители и бащата да продължи да заплаща издръжка в размер на 160
лева месечно. Моли за отмяна на решението на БРС НАД УВАЖЕНИЯ РАЗМЕР ОТ 160
лева издръжка,до размера от 250 лева ,както и в частта относно следващите се дължими
от това държавни такси и разноски.
В подадения писмен отговор въззиваемият В.Ч. чрез пълномощника
му адв.С. оспорва въззивната жалба ,като излага доводи за нейната
неоснователност. Посочва,че по делото е установено,че бащата няма други
алиментни задължения,а майката има и друго дете,за което трябва да полага
грижи.Всеизвестно е,че с напредването на възрастта нуждите на детето нарастват
и са необходими повече средства за задоволяването им,още повече,че бащата
успява да спести с помощта на баба си средства и няма да има проблем да заплаща
определената месечна издръжка на единственото си дете.Няма доказателствени
искания.Моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно
и справедливо.
В съдебно заседание въззивникът редовно
уведомен не се явява.Представлява се от адв.Б.,която поддържа въззивната жалба
и моли за уважаването и.Не представя нови
доказателства.
В съдебно заседание въззиваемият В.Ч. се явява лично и със
законния си представител-майка Т.К.-С.. Представлява се от адв.Сталев,който
оспорва въззивната жалба и поддържа
представения отговор. Не сочи нови доказателства.
При
служебната проверка по чл.270 ГПК въззивният съд намери,че съдебното
решение,постановено по делото е валидно и допустимо.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства ,по
основателността на оплакванията,въведени във въззивната жалба БОС намери следното:
С
обжалваното съдебно решение е уважен предявеният иск за осъждането на ответника
да заплаща месечна издръжка на сина си В.Ч.в размер на по 250 лева месечно,считано
от 12.06.2020г.до настъпване на законни причини за нейното прекратяване или
изменяване.
Предявеният
иск е с правно основание чл.143 СК.
БОС споделя напълно изложените от
БРС в атакуваното решение мотиви,с които спорът е бил изяснен обективно и
всестранно от фактическа страна в съответствие със събраните по делото писмени
и гласни доказателства,както и правните изводи на районния съд,поради което на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
В допълнение и като отговор на
наведените във въззивната жалба оплаквания въззивният съд отбелязва,че споделя
извода на районния съд относно нарасналите нужди на детето от средства за
издръжка предвид възрастта му- 14 години.В отговора на исковата молба
ответникът не е оспорил факта,че потребностите на сина му от средства за
издръжка са нараснали,като е твърдял,че винаги се е отзовавал и е предоставял
допълнително парични суми при възникнала необходимост. Това твърдение се
подкрепя изцяло и от показанията на св.К,която свидетелства за предоставяни от
ответника извън плащаната месечна издръжка от 160 лева допълнително средства - за дрехи,телефон и 1000 лева за частни уроци на детето.
Не могат да бъдат споделени доводите
на въззивника,че средният месечен разход на средства за издръжка на едно дете
на възраст над 14 години е в размер на 300 лева съгласно критериите,уредени в
чл.49 ал.2 т.3 ППЗЗакрД и ПМС №307 на МС от 19.12.2017г.за определяне на нов
размер на гарантирания минимален доход. Гарантираният с това ПМС минимален
доход е база за определяне на социални
помощи,включително и месечни помощи за деца,чийто размер е определен в
чл.49 ППЗакрД и възлиза до 4-кратния размер на гарантирания минимален доход –
т.е. до 300 лева месечно за деца,навършили 14 години. Следователно,това е
нормативната база определяща минималния
размер на необходимите средства за издръжка на едно дете,предоставяни под
формата на социални помощи в случаите,когато родителите по различни причини
не са в състояние да реализират доходи по-големи от 5-кратния размер на
гарантирания минимален доход,а не средния им размер,както счита въззивникът. Ето
защо правилно районният съд е приел,че детето, което вече е на 14 години има
необходимост от средства за издръжка в размер на поне 400 лева месечно – това е
сума,която е малко по-висока от месечната помощ,предоставяна от социалните
служби на деца в затруднено социално
положение.
Въззивната жалба е неоснователна и в
частта и,с която въззивникът е оспорил извода на БРС относно възможностите му
да заплаща издръжка в размер на 250 лева месечно. Действително,от представените
удостоверения за доходите на майката на детето Т.С. и на бащата Д.Ч. е видно,че
майката има по-високи доходи.Правилно и законосъобразно районният съд е съобразил,че майката има и
друго дете,към което има задължения за издръжка ,поради което и по-високият и
месечен доход не е преценен като аргумент в насока,че тя има възможност да
осигурява повече средства за издръжката на детето В.Ч. от баща му.
От представеното удостоверение за
доходите на ответника издадено от работодателя му „Ваня транспорт“ЕООД се
установява,че той работи като шофьор и брутният му доход по ЗДДФЛ за периода
м.юли 2019г.-м.юни 2020г. е в размер на минималната работна заплата за страната.
При преценката на съда за възможностите на родителя да предоставя средства за
издръжка следва да се вземат предвид всички източници на приходи,а не само тези
от заплата по трудово правоотношение. В тази връзка е необходимо да се
отбележи,че в удостоверението за доходите на ответника е включен само брутният
му доход по ЗДДФЛ,който е в размер на минималната работна заплата. Съгласно
чл.24 ал.2 т.6 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се
включват допълнителните разходи за храна,които се заплащат вместо
командировъчни дневни пари на работниците и служителите в автотранспортната
дейност, а съгласно чл.24 ал.2 т.5 от ЗДДФЛ не се включва и стойността на
командировъчните разходи/пътни,дневни и квартирни пари/. Предвид факта,че въззивникът
работи като шофьор,съгласно §3 от ПМС №
133 /1993г.,той несъмнено ,съобразно законовите разпоредби е следвало да
получава парични суми за покриване на разходи за храна по време на работа,а ако
упражняването на трудовата му дейност е изисквало и пътуване с нощуване в друго
населено място е следвало да получава командировъчни пари. Тези суми не
подлежат на облагане по ЗДДФЛ,поради което и не фигурират в издаденото му
удостоверение,но ответникът би следвало да ги е получавал,предвид нормативната
уредба. Предвид гореизложеното и при споделяне на мотивите на БРС,въззивният
съд споделя и извода,че бащата разполага с възможност да заплаща издръжка на
сина си В.Ч.в размер на 250 лева месечно,още повече, че минималният размер на
издръжката за едно дете през 2020г. е 152.50 лева.
Водим от горните мотиви БОС
намери, че съдебното решение на БРС в обжалваната му част е
правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото,поради което
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260084 от
20.08.2020г.по гр.д.№2887/2020г.по описа на БРС в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.280 ал.3 т.2 предл.първо ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :