Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о.,
8 с-в в открито заседание на седемнадесети
март, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при
участието на секретаря Александрина
Пашова,
като изслуша докладваното
от съдията гр. д. № 17270 по описа
на състава за 2018 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК и с евентуално съединени срещу същия ответник осъдителни искове, с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.
430, ал. 1 и 2 ТЗ.
Ищцовото дружество „О.Ф.Б.“ ЕАД поддържа твърдение, че на 07.02.2013г. в гр. Перник, ответникът
С.К.К. сключил Договор за кредит за текущо
потребление с неучастващо в настоящия процес трето лице: „БАНКА ДСК“ ЕАД, по
силата на който банката отпуснала на ответника кредит в размер на сумата от 70
000 лева, с уговорен срок от 120 месеца. При сключването на договора,
кредитополучателят поел насрещно задължение да заплаща месечни погасителни вноски, включващи
главница и лихва, които били дължими на 20-о число от съответния месец, чиито конкретен
размер бил посочен в съдържанието на погасителен план - неразделна част от
договора. Размерът на уговорената при сключване на кредита възнаградителна
лихва бил 10,5% годишно. В чл.19.2 от на глава VII “Отговорности и санкции” от
Общите условия към договора било изрично уредено правото на банката, да обяви
едностранно предсрочна изискуемост на кредитното задължение в хипотеза на
договорно неизпълнение, както било уговорено и задължение за заплащане на
т.нар. „наказателна надбавка“ върху лихвата, при хипотеза на обявяване на
предсрочна изискуемост на кредитното задължение. Размерът на тази наказателна
надбавка бил уговорен -10 %.
В съдържанието на договора били посочени адресите за връчване на
волеизявления между страните в процеса на изпълнение на договора.
Преустановеното от ответника погасяване на
кредитното задължение, в срока за изпълнение на договора, осъществило
фактическо договорно неизпълнение, което мотивирало кредитора “Банка ДСК” ЕАД, да
упражни уговореното в т.19.2 потестативно право.
Действията на банката за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното
задължение били осъществени чрез изрично писмо с изх. № 88/27.01.2014г., което
било адресирано до неизправния длъжник, на посочения в договора негов адрес. Това
волеизявление обаче фактически не достигнало до адресата С.К.К., а пощенската пратка се върнала невръчена с отбелязване върху
обратната разписка, че е “непотърсена”. Според становището на ищеца обаче, липсата
на фактическо връчване на волеизявлението било ирелевантно
за редовността на това връчване, понеже според клаузите на договора за кредит,
волеизявлението се смятало редовно връчено на адреса на длъжника в условията на
фикция. При това положение, според становището на ищеца, предсрочната
изискуемост на процесното кредитно задължение следвало
да се счита за настъпила още на 20.08.2013г.
На
04.04.2014 г. неудовлетвореният кредитор “Банка ДСК”
ЕАД, подал пред РС Перник заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, което било насочено срещу ответника. Въз
основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 2212/2014 г. по описа на РС
Перник и с издадената Заповед за изпълнение на парично задължение от 08.04.2014г.,
ответникът С.К.К. бил осъден да заплати на “Банка
ДСК” ЕАД следните суми по Договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2013
г.: сумата от 68 304,97 лева, представляваща главница по договора, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 04.04.2014 г.
до окончателно изплащане на вземането; сумата от 6 088,67 лева, представляваща
редовна лихва за периода от 20.05.2013 г. до 03.04.2014 г.; сумата от 1 972,88 лева
– представляваща наказателна /санкционна/ лихва за периода от 20.05.2013 г. до
03.04.2014 г.; сумата от 60 лева - дължими такси и разноски; сумата от 1 533,
33 лева за държавна такса, и сумата от 1
214, 27 лева за юрисконсултско възнаграждение. Въз
основа на споменатата заповед за изпълнение, срещу ответника и в полза на
заявителя “Банка ДСК” ЕАД бил издаден Изпълнителен лист от 08.04.2014 г.
Посредством
сключения след издаване на заповедта за изпълнение Договор за покупко-продажба
на вземания (Договор за цесия) от 21.04.2015г. било постигнато съгласие между
страните по него- първоначалния кредитор “Банка ДСК” ЕАД и ищеца в настоящия
процес „О.Ф.Б.“ ЕАД, да бъдат прехвърлени на ищеца пакет от вземания, част от
които било и процесното кредитно задължение. За тази
цесия длъжникът, който е ответника в настоящото производство С.К.К. изрично бил уведомен от цесионера
и ищец в настоящия процес - „О.Ф.Б.“ ЕАД, който извършил уведомяването след
като бил изрично упълномощен за целта - изпращайки до ответника изрично писмено
изявление от името на цедента (“Банка ДСК” ЕАД).
Понеже самото писмо фактически не достигнало до адресата и пощенската пратка се
е върнала в цялост с отбелязване “непотърсена” - ищецът „О.Ф.Б.“ ЕАД инициирал
ново връчване на съобщение. В него се съдържали данни за извършената цесия с
идентификация на новия кредитор /цесионера/ и уведомление
за обявяване на предсрочна изискуемост. Според тезата на ищеца, споменатото
писмено съобщение с комплексни правни последици, било връчено редовно на
адресата С.К.К., по реда на чл. 47 от ГПК, чрез надлежно
залепване на уведомление, от служител на ЧСИ А.В., с рег. № 752 при КЧСИ и
район на действие ОС Перник. След надлежното съобщаване на договора за
прехвърляне на вземания на ответника, цесията проявила правните си последици и за
ответника и по този начин - ищецът „О.Ф.Б.“
ЕАД вече бил надлежно материално
легитимиран, в качеството на кредитор на ответника и на частен правоприемник на
заявителя “Банка ДСК” ЕАД. По тази причина, ищецът се легитимирал процесуално
като страна в заповедното производство, в което бил конституиран по своя
инициатива, ползвайки се от издаденната на
08.04.2014г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и на издадения заедно с нея зпълнителен
лист.
Образуваното
въз основа на издадения в полза на Банка ДСК” ЕАД изпълнителен лист
изпълнително дело № 805/2014г. било прекратено, на основание чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК но при това - по инициатива на конституирания в изпълнителното
производство нов взискател /ищеца в настоящия процес/
било образувано ново изпълнително дело с № 1931/2017 г. по описа на ЧСИ А.В., насочено
срещу същия длъжник /ответника в настоящия процес и със същия предмет на
принудително изпълнение. Това по- ново дело било все още висящо и за ищеца
съществувал правен интерес да установи своето вземане, за което била издадена
заповед за изпълнение, след като получил изрично писмено указание от РС Перник.
При
така изложените фактически твърдения, доколкото поддържа тезата, че ответникът е надлежно уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредитното задължение, както и за
извършената цесия - чрез връченото от ЧСИ А.В. писмено уведомление или чрез
връчване на препис от исковата молба в настоящия процес, ищецът “О.Ф.Б.” ЕАД претендира,
в качеството на цесионер
на вземанията на първоначалния кредитор “Банка ДСК” ЕАД, да установи, по отношение на
ответника съществуването на вземанията, които са посочени в Заповед за
изпълнение на парично задължение от 08.04.2014г. по ч.гр.д. № 2212/2014г. по
описа на РС Перник: за сумата от 68 304,97 лева,
представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от
07.02.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.04.2014 г. до изплащане на вземането; за сумата от 6 088,67 лева, представляваща редовна лихва за периода
от 20.05.2013 г. до 03.04.2014 г.; за сумата
от 1 972,88 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 20.05.2013
г. до 03.04.2014 г.; за сумата от 60 лева,
представляваща дължими такси и разноски; за
сумата от 1 533,33 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, както и
за сумата от 1214,27 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, чието събиране се
извършва в рамките на изп. дело № 1931/2017 г. по
описа на ЧСИ А.В.. А предвид очаквания благоприятен за него изход от настоящия
съдебен процес - ищецът претендира и за заплащане на направените съдебни
разноски, включително и в хода на заповедното производство.
При условията на евентуалност, в случай
че производството по установителния иск за
съществуването на вземанията бъде прекратено като недопустимо или в случай на отхвърляне на установителния
иск за съществуването на вземанията, като неоснователен -ищецът претендира да
бъде осъден ответникът да му заплати следните суми: непогасени по давност вноски за
главница за периода от 20.01.2014 г. до 20.12.2018 в размер на 28 935,68 лева;
предсрочно изискуема главница от 20.01.2019 г. до 20.12.2022 г. в размер на 36
903 лева; договорна лихва за периода от 20.01.2016 г. до 20.12.2018 г. в размер
на 14 868,43 лева и наказателна надбавка за периода от 20.01.2016 г. до
20.12.2018 г. в размер на 14318, 49 лева. При уважаване на този евентуален иск,
както и с оглед очаквания от ищеца благоприятен изход на процеса - ищцовото дружество претендира за осъждане на ответника, да
му заплати направените пред настоящия съд разноски.
Ответникът С.К.К., действащ
в настоящия процес чрез назначения от съда особен представител по чл. 47, ал.6
от ГПК - адв. В.К., представя писмен отговор, в който
оспорва предявения иск и по основание и по размер. По същество, ответникът поддържа тезата,
че не е било надлежно упражнено правото на обявяване на предсрочна изискуемост на
кредитното задължение. При това, ответникът оспорва и надлежната активна
материална легитимация на ищеца, в качеството на кредитор - тъй като поддържа
възражение, че длъжникът изобщо не е бил уведомяван за извършената цесия и
нейните правни последици са му непротивопоставими.
При условията на евентуалност, ако съдът намери исковете за доказани по
основание, ответникът релевира възражение за изтекъл
в него полза срок на погасителната
давност както за главното вземане, така и за акцесорните
вземания. За да аргументира тезата на предявеното при условията на евентуалност
възражение, ответникът поддържа, че срокът на давността е започнал да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо – на 20.08.2013г. и в
последствие изтекъл до завеждане на настоящия иск през декември 2018г.
Независимо от изложеното, ответникът твърди,
че издадената заповед за изпълнение не била влязла в сила, поради постъпило
възражение от длъжника, във връзка с което не е следвало да бъде издаден
изпълнителен лист. Оспорва евентуално предявения осъдителен иск за една част от
сумите като погасени по давност, а за друга като неоснователни.
С
допълнителна искова молба, подадена по реда на чл. 372 от ГПК, ищецът пояснява
тезата си, че ответникът в действителност не е подавал възражение по чл. 414 от ГПК пред РС Перник, както е посочено в първоначалната искова молба, а с
Определение от 14.11.2018 г. по ч.гр.д. № 2212/2014 г. по описа на Районен съд
Перник на ответника просто са били дадени указания – да предяви срещу длъжника
иск за установяване на вземането. Релевира настъпил в
хода на процеса нов юридически факт – прекратяване на образуваното
изпълнителното дело № 805/2014 г. по описа на ЧСИ А.В. на основание чл. 433,
ал. 1, т.8 от ГПК и посочва номера на новообразуваното изпълнително дело срещу
ответника, за принудително реализиране на същото притезание.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство Договор за кредит за текущо
потребление от 07.02.2013г. установява съдържанието на постигнатото съгласие
между страните по него: С.К.К., в качеството на кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД, в
качеството на кредитор, да бъде отпуснат кредит в размер на сумата от 70 000
лева със срок на издължаване от 120 месеца, считано от датата на първото
усвояване. Кредитът следвало да бъде усвоен по открита разплащателна сметка с
титуляр кредитополучателя /т.4/ и да се погасява по същата банкова сметка /***.5/.
За падежна дата на дължимите погасителни вноски било уговорено всяко 20-то
число на месеца. Дължимата договорна лихва била определена в размер на 10,5% на
годишна база или 0,03% на ден, при изпълнение на условията на договора /т.8/.
Договореният годишен лихвен процент на разходите възлизал на 10.31%, като
подлежал на изменение при наличие на предвидените в Общите условия към договора
предпоставки /т.9/. Като обезпечение по предоставения кредит бил учреден залог
върху парични вземания. Съгласно т.15 от договора кредитополучателят изразил
съгласие да заплаща дължимите такси и комисионни за обслужване на кредита,
предвидени в действащата тарифа към датата на сключване на договора. Съгласно
т.19.1 от Общите условия към договора за кредит- при забава на плащането на месечните
вноски, считано от деня, следващ определената падежна дата - в погасителната
вноска, включваща главница и лихва се начислявала санкционираща лихва върху
непогасения размер на главницата, формирана като сбор от договорения лихвен
процент и 10 процентни пункта. При наличие на допусната забава в плащанията на
задължения за главница или лихви над 90 дни за кредитора възниквало правото да
обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем, като до предприемане на
действия за събиране по съдебен ред върху остатъка се начислява договорената
санкционираща лихва /т.19.2/. В клаузата на т.20.1 от Общите условия е
предвидено, че кредиторът разполага с правото да превърне кредита в предсрочно
изискуем, при неплащане в срок на уговорените погасителни вноски по задълженията
за лихва и за главница.
От представения Договор за кредит за текущо потребление
от 07.02.2013г. се установява, че в полза на кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД не е
учредено обезпечение.
Като доказателство по делото е представено и прието писмо с изх. №
88/27.01.2014г., което било
адресирано от името на „БАНКА ДСК“
ЕАД до С.К.К.. Приетата като
доказателство обратна разписка за връчване на писмото, мотивира извода, че пощенската пратка се върнала невръчена, с изрично отбелязване върху обратната разписка, че е пратката е “непотърсена”.
Съдържанието на предоставените от
РС Перник книжа по ч.гр.д. № 2212/2014 г. по описа на РС Перник мотивират
извода, че на 04.04.2014г.“Банка ДСК” ЕАД е подала
пред РС Перник насочено срещу ответника заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Установява се, че въз
основа на заявлението в действителност е било образувано споменатото ч.гр.д. №
2212/2014 г. по описа на РС Перник и в резултат на това – в полза на заявителя
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 08.04.2014г. срещу С.К.К. - да заплати на заявителя “Банка ДСК” ЕАД по Договор за
кредит за текущо потребление от 07.02.2013 г.: сумата от 68 304,97 лева,
представляваща главница по договора, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 04.04.2014 г. до окончателно изплащане на
вземането; сумата от 6 088,67 лева, представляваща редовна лихва за периода от
20.05.2013 г. до 03.04.2014 г.; сумата от 1 972,88 лева – представляваща
наказателна /санкционна/ лихва за периода от 20.05.2013 г. до 03.04.2014 г.;
сумата от 60 лева - дължими такси и разноски; сумата от 1 533, 33 лева за
държавна такса и сумата от 1214, 27 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа на споменатата заповед за изпълнение, в полза на
заявителя “Банка ДСК” ЕАД е бил издаден Изпълнителен лист от 08.04.2014г.
Приетите
писмени доказателства съдържат достатъчно данни за мотивиран извод, че въз
основа на споменатата заповед за изпълнение, в полза на заявителя “Банка ДСК”
ЕАД е бил издаден Изпълнителен лист от 08.04.2014г. и въз основа на този
изпълнителен лист е образувано на изпълнителното
дело № 805/2014 г. по описа на ЧСИ А.В..
Приетият като доказателство препис от Определение от
14.11.2018г. постановено по ч.гр.д. № 2212/2014г. по описа на РС Перник
мотивира обоснован извод, че ответникът в настоящия процес и длъжник в
заповедното производство по същото дело е подал възражение в срока и по реда на
чл. 414 от ГПК. В констативно съобразителната част на споменатия съдебен акт на
РС Перник /приложен както на стр. 162-163, така и на стр. 204 от настоящото
дело/ се посочва изрично, че възражението на длъжника е било открито при
проверка в деловодството на съда, доколкото не е било надлежно приложено в
преписката на делото по заповедното производство и не е било докладвано
своевременно на съдията- докладчик, за да бъде разгледано, макар да е било
подадено в срока за възражение. Вижда се, че споменатите констатации са
мотивирали съдебния състав на РС Перник към постановяването на споменатото Определение от 14.11.2018г., поради което
настоящият състав на съда приема извода, че възражението по чл. 414 от ГПК в
действителност е било подадено и е постъпило в РС Перник в рамките на
установения преклузивен срок.
Приетият като доказателство Договор за покупко-продажба
на вземания (ЦЕСИЯ) от 21.04.2015г.,
с допълнително споразумение от 10.03.2017г. установява съдържанието на сключения
договор за възмездно прехвърляне на вземания, произтичащи от предоставени
кредити от банковата институция на физически лица, който договор е сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на цедент (от
една страна) и ищеца в настоящия процес „О.Ф.Б.“ ЕАД, в качеството му на цесионер (от друга страна). Самото съдържание на договора и
приложенията към него установяват твърдения от ищеца факт, който не се оспорва
от ответника – фактът, че процесното вземане е
елемент от постигнатото съгласие за прехвърляне на вземания.
Съдържанието на прието като доказателство писмено уведомление
„относно Договор за покупко-продажба на вземания“, което е адресирано до
ответника и от съдържанието на приложеното известие за доставяне към него /
стр. 35 -36 от настоящото дело/, установява факта, че цесионерът
„О.Ф.Б.“ ЕАД, действайки в качеството на пълномощник на цедента
„Банка ДСК“ ЕАД е предприел на 14.05.2015г. действия за съобщаване за извършената
цесия, с предмет задълженията по сключения договор за кредит, както и за
отправеното със същото волеизявление указание към длъжника за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредитното задължение.
Съдържанието на прието като доказателство писмено
уведомление с изх. № І-10-135 от 14.12.2018г. на ЧСИ А.В., / стр. 37 -38 от настоящото
дело/ и разписка за връчване на същото изявление / стр. 39 от настоящото дело/
установява факта, че цесионерът „О.Ф.Б.“ ЕАД, е
предприел последващи действия за съобщаване за
извършената цесия, с предмет задълженията по сключения договор за кредит, както
и за отправеното със същото волеизявление указание към длъжника за настъпване
на предсрочна изискуемост на кредитното задължение. За връчване на
уведомлението е приложен уредения от чл. 47, ал.1 от ГПК процесуален ред за
връчване на съдебни книжа.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване
съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещо лице С.И., дава мотивирано заключение
по подлежащите на установяване факти, включително по отношение размера на
погасителните плащания, датата на неизпълнението и по актуалния размер на
дълга.
Приетото като доказателство по делото съобщение /стр. 119
от настоящото дело/ мотивира извода за прекратяване на образуваното
изпълнителното дело №
805/2014 г. по описа на ЧСИ А.В., на
основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на иска с правно основание чл. 422 от ГПК:
Специалният установителен иск,
с правно основание чл.422 от ГПК е процесуално продължение на инициираното
заповедно производство доколкото предметът на разглеждане се състои в
установяване на съществуването на вземанията по издадената заповед за
изпълнение. Искът следва да бъде разгледан по същество, само при наличието на законоустановените предпоставки за негова процесуална
допустимост
Както ищеца, така и ответника в настоящия процес, макар и
на различни основания, релевират пред съда доводи за
недопустимост на предявения в хипотезата на чл. 422 от ГПК иск за установяване
на вземането, което е посочено в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение от 08.04.2014г. по ч.гр.д. № 2212/2014 г. съгласно описа на РС Перник.
В
становището си, което е обективирано в съдържанието
на отговора на исковата молба - ищецът поддържа твърдение, че е предявил иска при
липсата на възражение на длъжника и само поради собственото си формално процесуално
задължение, да се съобрази с изричните указания, които са му били дадени
посредством приетото като доказателство Определение от 14.11.2018г. на РС
Перник.
Мотивиран от задължителните указания, които се съдържат в
т.10а от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС - настоящият съдебен състав осъществи своето
процесуално задължение - да прецени независимо
от заповедния съд допустимостта на предявения пред него иск за установяване
на вземането.
При това, настоящият съд намира предявения иск за
процесуално недопустим, доколкото не възприе наличието на правнозначимия
за допустимостта на иска юридически факт –своевременно подаване на възражение
от страна на длъжника, което да е насочено срещу вече издадената заповед за
изпълнение. В същия този контекст, следва да се отбележат нетипичните действия
на заповедния съд, който представи преписката по заповедното производство ч.гр.д. № 2212/2014 г. съгласно описа на
РС Перник едва след множество изрични искания, на две части. В
тази преписка обаче, не бе открит нито оригинал, нито заверен препис от
възражението на длъжника, което би следвало да е мотивирало дадените от
заповедния съд указания за предявяване на иск за установяване на вземането. Ето
защо, настоящият съд не би могъл да мотивира обоснован извод за постъпването на
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, само въз основа на косвени
данни, каквито се съдържат в Определение от 14.11.2018г. на РС Перник - при
положените значителни процесуални усилия за изискване на цялата преписка по ч.гр.д. № 2212/2014 г. съгласно описа на
РС Перник.
При
конкретните факти, настоящият съд не би могъл да мотивира друг краен извод,
освен извода за недопустимост на иска с правно основание чл.422 от ГПК, поради
липса на правен интерес за ищеца от предявяване на такъв иск. Следователно,
производството по този иск следва да бъде прекратено, без искът да бъде
разглеждан по същество.
Поради настъпването на посоченото от
ищеца вътрешно процесуално условие – прекратяване на производството по главния
иск - съдът дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност
искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ.
По
допустимостта на предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 79 от
ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ:
Предмет на делото са предявените обективно кумулативно
съединени искове, да бъде осъден ответникът да заплати на ищшеца следните суми: непогасени по давност
вноски за главница за периода
от 20.01.2014 г. до
20.12.2018 в размер на 28
935,68 лева; предсрочно изискуема главница от 20.01.2019 г. до 20.12.2022 г.
в размер на 36 903 лева; договорна лихва за периода
от 20.01.2016 г. до
20.12.2018 г. в размер на
14 868,43 лева и наказателна
надбавка за периода от 20.01.2016 г. до 20.12.2018 г. в размер на 14318, 49 лева. Исковете са
процесуално допустими, доколкото са предявени при условията на евентуалност спрямо
главния иск и при наличието на предписаните от закона формални процесуални
предпоставки за упражняване на правото на иск.
По основателността на
предявените при условията на евентуалност искове с правно
основание чл.
79 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ:
При изложените в съдържанието на исковата молба фактически твърдения, основателността на исковете е предпоставена от доказването на поддържаната от ищеца теза, че ответникът е надлежно уведомен – както за упражненото право на обявяване на предсрочна изискуемост на кредитното задължение, чиито правни последици се свързват с настъпването на
изискуемост и на онези погасителни вноски, чиито падеж все още не е настъпил
според погасителния план, така
и за извършената цесия, която по аргумент от чл. 99, ал.4
от ЗЗД легитимира материално претенцията на ищеца “О.Ф.Б.”
ЕАД, в
качеството на кредитор на С.К.К..
След
прецизен анализ на представените в хода на делото писмени доказателства,
настоящият състав на съда категорично не възприема тезата на ищеца, че
ответникът е бил надлежно уведомен за споменатите два юридически факта.
На
първо място, съдът не приема тезата, че връчването е осъществено надлежно
посредством писмено съобщение, което било изпратено на ответника по пощата.
В
тази насока следва да се отчита факта, че според обратната разписка, която е
предназначена да удостовери връчването – писмото е върнато като „непотърсено“ от адресата, а като страна
в кредитното правоотношение, ответникът С.К.К. не е
поемал задължение да търси адресирани до него писмени съобщения, които
насрещната страна може да е изпратила. В договора за кредит не е предвидено и
негово изрично задължение да пребивава постоянно на един и същи адрес, за да
получава по всяко време съобщенията, които евентуално биха могли да му бъдат
изпратени чрез пощенски оператор. По тези съображения, последиците на т.нар.
„връчване при условията на фикция“ не може да се приложи, при условие, че
съобщението очевидно не е било получено и прието от никого.
На
второ място, съдът не приема и тезата, че връчването на уведомленията за
предсрочна изискуемост и за извършена цесия е било осъществено надлежно - след
като е извършено чрез частен съдебен изпълнител.
За
да достигне до този извод, настоящият
състав на съда взе предвид, че процесуалния
закон по принцип не допуска хипотеза, при която връчването на съобщения и книжа
да се осъществява чрез съдебен изпълнител – извън изпълнителното производство,
което се развива пред същия съдебен изпълнител. Единственото изключение от
това правило е регламентирано в разпоредбата на чл. 42, ал.2 от ГПК, но то
изисква изрично разпореждане на съда, каквото в конкретния случай не е налице.
Следователно, няма как да бъде възприета процесуалната теза на ищеца, че
ответникът бил уведомен надлежно за
предсрочната изискуемост на кредитното задължение, както и за извършената
цесия, с връчено при условията на чл. 47 от ГПК
съобщение - посредством ЧСИ А.В.. Тъкмо напротив, връчването е
осъществено ненадлежно /нелегитимно/ и не е породило желаните от адресанта
правни последици.
На трето място, съдът не приема и тезата, че
връчването на уведомленията за предсрочна изискуемост и за извършена цесия е
било осъществено надлежно, с връчване на
препис от исковата молба.
Действително,
не законът, а съдебната практика приема, че някои субективни права биха могли да бъдат упражнявани и чрез
връчване на препис от исковата молба, в която е обективирано
волеизявлението за упражняване на правото. Според настоящия състав на съда
обаче, този способ за отправяне на изявления до насрещната страна в процеса не
би могъл да бъде приложен - нито към изявлението за предсрочна изискуемост на
кредитно задължение, нито към уведомяването на длъжника за извършена цесия.
Причината
за това от една страна е естеството на споменатите материални права, чиито
правни последици биха настъпили, ако биха могли да бъдат упражнени чрез
връчването на препис от исковата молба.
От
друга страна не би следвало да бъде пренебрегнат факта, че в настоящия процес ответникът
не взема лично участие, а е представляван от особен представител по чл.47, ал.6
от ГПК. Логическото и систематическо тълкуване на процесуалния закон, определя
особеният представител, като представител
в процесуалното правоотношение. По
тази причина, ако не е изрично упълномощен от страната, назначеният в
качеството на особен представител в
процеса - не притежава представителна власт в материалното правоотношение,
която би му позволила да извършва от името на представлявания действия или волеизявления,
насочени към възникване или преобразуване на субективни материални граждански
права /виж (чл. 34, ал.3 от ГПК, чл. 29, ал.5 от ГПК и др./. Следователно, съобщението
за извършена цесия по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД или уведомление за упражнено право
да се превърне вземането в предсрочно изискуемо не биха могли да породат желаните правни последици, ако бъдат отправени до
особен представител, комуто е връчен препис от исковата молба.
По
всички изложени съображения и доколкото ответникът не е бил надлежно уведомен за извършената цесия
между “О.Ф.Б.” ЕАД и първоначалния кредитор “Банка ДСК” ЕАД, нито за обявената предсрочна изискуемост на кредита – то и ищецът “О.Ф.Б.” ЕАД не е надлежно материално легитимиран, да
претендира осъждане на ответника С.К.К. да изпълни към него произтичащите
от сключен между ответника и третото неучастващо в настоящия
процес трето лице: „БАНКА ДСК“ ЕАД Договор за кредит за
текущо потребление
07.02.2013г. Липсата
на материална легитимация на ищеца определя крания
извод за неоснователност на предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове.
По претенцията
за разноски;
При
хипотеза на недопустимост на иск с правно основание чл.422 от ГПК,
производството следва да бъде прекратено, а съдебните разноски в заповедното
производство следва да останат за страните така, както са ги направили до
предявяването на иска. Отхвърлянето на разгледаните по същество евентуални
искове не легитимира ищеца да получи разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, КАТО НЕДОПУСТИМ предявения от „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК:********,
с адрес за призоваване: гр. София, бул. „****************, етаж 2, срещу С.К.К. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв.
В.К.,*** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване съществуването на
вземанията, които са
посочени в Заповед за изпълнение на
парично задължение от 08.04.2014г. по ч.гр.д. №
2212/2014г. съгласно описа на РС Перник: за
сумата от 68 304,97 лева, представляваща главница по Договор
за кредит за текущо потребление
от 07.02.2013 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 04.04.2014 г. до изплащане на
вземането; за сумата от 6 088,67 лева, представляваща редовна лихва за
периода от 20.05.2013 г. до 03.04.2014 г.; за сумата от 1 972,88 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
20.05.2013 г. до 03.04.2014г.; за
сумата от 60 лева, представляваща дължими такси и разноски; за сумата
от 1 533,33 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, както и за сумата от
1214,27 лева и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО, в частта по този иск.
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК:********, с адрес за
призоваване: гр. София, бул. „****************, етаж 2, срещу С.К.К. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв.
В.К.,*** при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 79 от
ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, за осъждане на
ответника, да заплати на ищшеца следните
суми:
непогасени по давност вноски за главница за
периода от 20.01.2014 г. до 20.12.2018 в размер на 28 935,68 лева; предсрочно изискуема главница от 20.01.2019 г. до 20.12.2022 г. в размер на 36 903 лева; договорна лихва за периода от
20.01.2016 г. до 20.12.2018 г. в размер
на 14 868,43 лева и наказателна надбавка за периода от
20.01.2016г. до 20.12.2018г. в размер
на 14318, 49 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Апелативен съд - София до изтичане на двуседмичен срок от връчване
на препис от него. В частта по прекратеното производство, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба, до изтичане на
едноседмичен срок от връчване на преписа.
СЪДИЯ: