Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 08.06.2022 г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на девети
май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа
докладваното от съдия Божкова
Административно
дело №300/2021г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „О. Д.“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, подадена чрез,
упълномощен от управителя, процесуален представител. Оспорва се РА, № Р-16000920006570091-001/23.06.2021 г.,
за установеното данъчно задължение по ЗДДС в размер на ***
лв., ведно с начислените лихви от *** лв. и допълнително
установения корпоративен данък за 2017 г. в размер на ***
лв. с прилежащи лихви *** лв., потвърден с
Решение № 479/ 03.09.2021 г. на директора на Дирекция „ Обжалване и данъчноосигурителна практика“, Пловдив. Претендира се
незаконосъобразност на РА, немотивираност и постановяване в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че на стр.2-ра от РА невярно било отразено,
че в срока за подаване на възражение, такова не било представено. Посочва се,
че в законоустановения срок е подадено възражение
срещу съставения РД, което не е разгледано в РА. По този начин бил нарушен основния
принцип в ДОПК – обективността, което означава, че чрез активни действия
органът по приходите е длъжен да установи обстоятелствата от значение за
данъчно облагане и да ги обезпечи със съответните доказателства. Не бил спазен
и принципа на служебното начало, предвиден в чл.5 от ДОПК. Нарушена била и разпоредбата на чл.37 от същия закон.
Посочва се, че представените с възражението срещу РД доказателства не били обсъдени,
нито разгледани от Директор на ДОДОП, Пловдив в постановеното Решение,. Твърди
се, че изложеното представлява процедурно нарушение и е достатъчно основание за
отмяна па порочния акт.
Следващо основание за незаконосъобразност на
РА е твърдението в жалбата за неправилни изводи на решаващия орган относно
продажби на „О. Д." ЕООД към „***“ ЕООД" с ЕИК ***.
Твърди се, че „О. Д.“ ЕООД, за данъчен период
03.2016, е включило в дневника на продажбите си със знак минус следните
кредитни известия, издадени към „***“" ЕООД с ЕИК ***, № *** от 01.02.2016
г.,№ *** от 01.02.2016 г. и № *** от
01.02.2016 г.
В хода на ревизионното производство е
представило фактури, към
които
са издадени горепосочените кредити известия, както следва:
№ *** от 14.04.2014 с ДО ***
лв. и ДДС *** лв.
№ *** от 29.04.2014 с ДО ***
лв. и ДДС *** лв.
№ *** от 28.11.2014 с ДО ***
лв. и ДДС *** лв.
Твърди се, че органите по приходите
необосновано са приели, че КИ са неоснователно включени със знак минус в
дневника за продажби и неправомерно е декларирано намаление на данъчната основа
за м. 02.2016 г. със стойност от *** лв. и ДДС ***
лв. Както и, че незаконосъобразно е извършена корекция на данъка в размер на ***
лв. през данъчен период м. 02.2016 г.
Оспорва се и мотива на проверяващите, че
приходът е отчетен от „***“ ЕООД в годината на издаване на фактурите и няма
осчетоводявани операции със сметка 412 - Клиенти по аванси за 2014 г., както и
че при извършената насрещна проверка, не представя никакви документи и не е
включило в дневник продажби за месец 02.2016 г.
Твърди се, че неправилно решаващият състав е
решил, че след като нямало връщане на суми, нямало основание за кредитни
известия. Това голословно твърдение обаче, не било подкрепено от законова
норма, а оставало просто съждение на решаващия орган.
Посочва се, че „ О. Д.“ ЕООД е изпълнил
своето задължение по чл.115 от ЗДДС, а самото връщане на сумите не е от
значение за отчетността на извършената счетоводна операция. В случай че сумата
не бъде върната дружеството разполага със съответните законови възможности за
предявяване на вземането си по съдебен ред.
Оспорват се и констатациите на решаващия
орган за извършените продажби към „***" ООД. „О. Д." ЕООД, за данъчен
период 03.2016, е включило в дневника на продажбите си със знак минус с обща
данъчна основа *** лв. и ДДС ***
лв. следните фактури, издадени към „***“" ООД:
№ *** от 13.08.2012 с ДО -***
лв. и ДДС-*** лв.
№ *** от 21.09.2012 ДО -*** лв.
и ДДС-*** лв.
В хода на ревизионното производство е
представило фактури ***/13.08.2012 и ***/13.08.2012, към които са издадени
горепосочените кредитни известия с вписан предмет па доставка „авансово плащане
по Договор за извършване на услуги с ръчен труд", както и протокол №
***/02.03.2016 г. за анулиране на фактури с номера *** и *** от 2012 г. с
основание „неосъществена сделка и не извършено плащане".
Посочените фактури са включени съответно в
дневниците за продажби за периоди 08.2012 г. и 09.2012 г.
Оспорват се изводите в РД и решението на
директора на ДОДОП, Пловдив, че е безспорно доказана липса на основания за
издаване на документи по чл. 115 от ЗДДС и корекции по чл. 116 от ЗДДС. Изразява
се несъгласие с приетото от органите по приходите, че КИ са неоснователно
включени със знак минус в дневника за продажби и неправомерно е декларирано
намаление на данъчната основа за м. 03.2016 г. със стойност от ***
лв. и ДДС *** лв. Както и, че е извършена корекция на данъка в размер
на *** лв. през данъчен период м. 03.2016 г.
Твърди се, че извършеното анулиране на
получените от „ ***“ ООД фактури не е в противоречие с условията, посочени в
§30 от Допълнителните разпоредби на ЗСч относно предприятия, които не са осъществявали
дейност през отчетния период, във връзка с което за 2016 г. е подадена ГДД,
образец 1010а.
Посочва се, че „О. Д.“ ЕООД е представило
фактурите, кредитните известия, протокола за анулиране на фактурите, обяснение,
както и счетоводни документи. Твърди се, че получения превод по разплащателната
сметка на дружеството-жалбоподател с наредител „ ***"
ООД, получен на 25.01.2013 г. в размер на ***
лева следва да се приеме като плащане по фактура № ***/13.08.2012 и фактура №
***/21.09.2012, в които като основание за издаване е посочено – авансово плащане.
Сборът от стойностите на въпросните фактури е ***
лв., както и нито една от тях поотделно не отговаря на получената от „***“ ООД
сума на 25.01.2013 г. Поради изложеното се оспорва, като неправилен, извода на решаващия
състав, относно това, че получената сума представлява плащане по тези две
фактури.
Твърди се, че полученото плащане по банковата
сметка на „О. Д.“ ЕООД на 25.01.2013 г. в размер на ***
лв. представлява връщане на заемна сума и лихва, предоставена от Дружеството,
съгласно Договор за предоставяне на паричен заем, сключен между „О. Д."
ЕООД като заемодател и „ ***" ООД, като заемател.
Относно констатациите на проверяващите органи
и директора на ДОДОП, Пловдив, касаещи контрагента „***" ЕООД в жалбата е
посочено, че са издадени кредитни известия. Налице е процедурно нарушение на
ревизиращия екип, защото не е извършена проверка дали въпросните известия са
включени и осчетоводени от контрагента на „О. Д.“ ЕООД. Решението в тази си
част е немотивирано.
Относно констатациите, касаещи контрагента „***"
ЕООД се посочва, че липсват каквито и да е мотиви в издаденото Решение. Ревизиращият
екип е установил дублиране на фактура, но независимо от това е счел това
дублиране за неправилно, поради което начислил съответните лихви, без да е
налице правно основание за това.
По отношение на контрагента „***" ЕООД
също се посочва, че без мотиви и дори законова обосновка решаващият състав е
приел за правилни констатациите, че неправомерно е ползван данъчен кредит по
дублираната фактура, без да са налице доказателства за това и съответно е начислил
лихви за ползването.
Относно начисления корпоративен данък -
решаващият състав потвърждава обжалвания РА, като посочва, че с оглед приетите
мотиви в него следва да бъде начислен и съответния корпоративен данък. Решаващият
орган отново обвързва липсата на плащания с неоснователност на извършените
счетоводни операции, като не взима предвид обстоятелството, че водещата е
отчетността, а не събираемостта на задълженията и че осчетоводяването на
предстоящи операции не е свързано с тяхното последващо
плащане. В последния случай, при липса на плащане, дружествата разполагат със
съответните законови способи да съберат своето задължение. Решаващият орган
неправилно е начислил корпоративен данък за 2017г.
В жалбата се посочва, че следва да се
припомнят и някои принципни положения, установени в практиката на Съда на
Европейския съюз, на Върховния административен съд, както и тази на Националната
агенция за приходите. Като такъв принцип е заявено, че в тежест на органите по
приходите е да докажат своите твърдения по безспорен начин – по реда и със
средствата на ДОПК. Искането е да се отмени РА, потвърден с решение на
директора на ДОДОП, Пловдив. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощник и се претендират деловодни разноски. В писмена защита на
пълномощник са изложени подробни основания в подкрепа на изложеното в жалбата.
Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в молба, представена от
пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на
РА. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. На основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл. 161,
ал.2 от ДОПК прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
ОП – Кърджали, уведомена за образуваното
дело, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Ревизионният акт е оспорен пред горестоящия административен орган – Директор на Дирекция
„ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил изцяло. Следователно
жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу РА,
който е потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е допустима.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ревизионното
производство е започнало със Заповед №
Р-16000920006570-020-001 / 02.11.2020 г. за възлагане на ревизия, с която е
определено то да обхване задължения за корпоративен данък и ДДС за периода: 01.01.2015 г. -31.12.2017 г.
ЗВР е изменена със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-16000920006570-020-002 / 20.01.2021 г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16000920006570-020-003 / 10.02.2021 г., с
които е изменен периода на проверка на задълженията по ЗДДС -, като е включено
и времето от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г.
С
РД № Р- 16000920006570-092-001/
23.04.2021 г. на РЛ са установени задължения за посочените в ЗВР периоди, както
следва:
Допълнително установен
корпоративен данък за 2017 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва.
По ЗДДС – *** лв. – главница и лихва – *** лв.
Ревизиращият екип, а
впоследствие и директорът на ДОДОП, Пловдив са приели, че за период м.02.2016
г., в Дневника на продажбите на “О. Д.“ ЕООД неправомерно са отразени кредитни
известия със знак (–) с №№ ***; *** и ***, с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв. по издадени на „***“ ЕООД фактури с №№
***/ 14.04.2014 г., ***/ 29.04.2014 г. и ***/ 28.11.2014 г. Направен е извод,
че не е съществувало основание по чл.115 и чл.116 от ЗДДС, посечените кредитни
известия към „***“ ЕООД да бъдат включени в дневника за продажби на ревизираното
лице за м. 02.2016г. със знак минус. Поради тези констатации, за периода:
01.02.2016 г.-29.02.2016 г., е установен ДДС за внасяне в размер на *** лв., ведно с начислена, от 14.03.2016 г. до
23.04.2021 г., лихва в размер на *** лв.
Следващата констатация е,
че за период м.03.2016 г. в Дневника за продажби на РЛ неправомерно е включило
със знак минус, с обща ДО *** лв. и ДДС *** лв. следните фактури: № ***/ 13.08.2012 г. и
№ ***/ 21.09.2012 г. Приели са, че протокол № ***/02.03.2016г за анулиране на
фактури с номера *** и *** от 2012г. с основание „неосъществена сделка и неизвършено
плащане" е неправомерно издаден. Вследствие на тези установявания е
прието, че за данъчен период: 01.03.2016 г.-31.03.2016 г. е дължим ДДС в размер
на *** лв. и лихва – *** лв.
Неправомерно включени в
Дневника за покупки на „О. Д.“ ЕООД, за данъчен период: м.12.2020 г., КИ №***/
30.06.2017г. към ф-ра №***/ 15.03.2017г., предмет:
Авансово плащане, Данъчна основа:-*** лв., начислен ДДС в размер на -*** лв.; КИ №***/ 30.06.2017г. към ф-ра №***/ 31.03.2017г., предмет: Авансово плащане, данъчна
основа – *** лв., начислен ДДС в размер на - *** лв.; КИ №***/ 30.06.2017 към ф-ра №***/ 01.03.2017г„ предмет: Авансово плащане, данъчна
основа: - *** лв., начислен ДДС в размер на - *** лв. Поради включване на КИ в по - късен период,
на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в
срок сума на ДДС в размер на *** лв.
е начислена лихва, за периода 17.07.2017г. - 14.01.2021г., в размер на *** лв.
Ползван два пъти – през
м.08.2016 г. и м.03.2017 г. данъчен кредит по издадена от „***“ ЕООД фактура № ***/
22.08.2016 г. Начислена лихва за незаконно ползван ДК през период м.03.2017 г.
в размер на *** лв.
Отразена два пъти, през
данъчен период м.03.2017 г., фактура № ***/ 30.03.2017 г., издадена от „ ***“
ЕООД. Ползван данъчен кредит през м.04.2017 г. без правно основание и начислена
лихва, от 18.04.2017 г. до 14.01.2021 г., в размер наа
*** лв.
При така
установените факти АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна.
Спорни са
въпросите относно издадени от РЛ кредитни известия за данъчен период месец
февруари 2016 г. за анулиране на три фактури към "***“ ЕООД; издаване на
протокол № ***/ 02.03.3016 г. за анулиране на фактури с №№ ***/ 13.08.2012 г. и
***/ 21.09.2012 г., издадени на „ ***“ ООД; издаване на 3 броя кредитни
известия през месец юни 2017 г., с които
е сторниран начисления от РЛ ДДС по издадени три
фактури през месец март 2017 г. на „***“ ЕООД; упражняване правото на
приспадане на данъчен кредит два пъти фактура № ***/ 22.08.2016 г., издадена от
„***“ ЕООД; сторниране, през месец декември 2020 г.,
на приспаднат данъчен кредит в размер на 18 000 лв., тъй като фактура № ***/30.03.2017
г. не съществува в архива и счетоводството на РЛ.
За изясняване
на тези спорни въпроси по искане на жалбоподателя е назначена ССчЕ, заключението на която е прието без оспорвания от
страните.
Относно
анулирани, с протокол от месец март 2016 г., фактури с №№ ***/ 13.08.2012 г. и ***/
21.09.2012 г., издадени на „***“ ООД, ВЛ е отговорило, че след необходимите
справки, е установило, че на 10.01.2011 г. е заведено вземане от „***“ ООД към
„О. Д.“ ЕООД по договор за паричен заем.
Отразена е
следната счетоводна операция:
Дебит сметка
4983 Други дебитори „***“ ООД /
Кредит сметка
501 Каса в лева
Сума по
счетоводната операция - *** лв.
На 25.01.2013
година е отразено връщане на заемна сума и лихва.
Счетоводната операция
е следната:
Дебитирана е сметка 5031 Разплащателна сметка в лева /
Кредитирана
сметка 4983 Други дебитори „***“ ООД
Сума по
счетоводната операция - *** лв.
На 31.01.2013
година е начислена платената лихва, като е отразена
следната счетоводна
статия:
Дебит сметка
4983 Други дебитори „***“ ООД
Кредит сметка
703 9 Приходи от други услуги.
Сума по
счетоводната операция - *** лв.
При справка в счетоводните регистри -
Счетоводна справка по сметка 411 /Клиенти/, за клиент „***“ ООД, за периода от
01.08.2012 до 31.03.2016г., се установи, че дружеството е отразило в
счетоводството си следните фактури издадени към клиент „***“ ООД:
Фактура № ***/13.08.2012 г., като е взета
следната счетоводна операция:
Дебит сметка 4122 Клиенти по аванси със
сумата от *** лв,
Дебит сметка 4532Начислен ДДС върху продажби
със сумата от *** лв.
Кредит сметка 411 - Клиенти „***“ООД със сума
*** лв.
Фактура № ***/21.09.2012 г., като е взета
следната счетоводна операция:
Дебит сметка 4122 Клиенти по аванси със
сумата от *** лв,
Дебит сметка 4532Начислен ДДС върху продажби
със сумата от 3 900лв.
Кредит на сметка 411 - Клиенти „***“ООД със
сума *** лв.
По цитираните по фактури не е отразено
получено плащане.
Сумите по фактурите, не са отчетени като
приход.
Протоколът за анулиране е отразен в счетоводството
на дружеството, като са взети следните счетоводни операции:
За анулиране на фактура № ***/13.08.2012 г.:
Дебит сметка 7031 Приходи от прод.на усл. със сумата от (-***
лв.)
Дебит сметка 4532Начислен ДДС върху продажби
със сумата от (-*** лв.)
Кредит сметка 411 - Клиенти „***“ООД със сума
(-*** лв.)
За анулиране на Фактура № ***/21.09.2012 г.:
Дебит сметка 7031 Приходи от прод.на усл. със сумата от (-***
лв.)
Дебит сметка 4532Начислен ДДС върху продажби
със сумата от (-*** лв.)
Кредит на сметка 411 - Клиенти „***“ООД със
сума (-*** лв.)
Тези счетоводни операции са намерили отражение
в дневник продажби и СД по ЗДДС за месец 03.2016 г.
Към тези фактури не са издавани Кредитни
известия.
Във връзка с Протокол за анулиране на фактури
не е отразено възстановяване на плащане.
За издадените КИ през месец февруари 2016 г.
след извършване на сравка в счетоводните регистри -
Счетоводна справка по сметка 411 /Клиенти/: „***“ ЕООД за периода от 01.04.2014
до 29.02.2016г., е установило, че дружеството е отразило в счетоводството си
следните фактури издадени към клиент „***“ ООД: № *** от 14.04.2014 с ДО ***
лв. и Д ДС *** лв., № *** от 29.04.2014 с ДО ***
лв. и ДДС *** лв., № *** от 28.11.2014 с ДО *** лв.
и ДДС *** лв., като за тях през м. април 2014г., са взети следните
счетоводни операции:
Фактура № ***/14.04.2014 г.:
Дебит сметка 4122 Клиенти по аванси със сума
от *** лв.
Дебит сметка 4532 Начислен данък върху
продажбите със сумата от *** лв.
Кредита на сметка 411 - Клиенти „***“ ЕООД
със сума *** лв.
Фактура № ***/29.04.2014 г.:
Дебит сметка 4122 Клиенти по аванси със сума
от *** лв.
Дебит сметка 4532 Начислен данък върху
продажбите със сума от *** лв.
Кредит сметка 411 - Клиенти „***“ ЕООД със
сума *** лв.
Фактура № ***/28.11.2014 г.:
Дебит сметка 4122 Клиенти по аванси със сума
от *** лв.
Дебит сметка 4532 Начислен данък върху
продажбите със сума от *** лв.
Кредит сметка 411 - Клиенти „***“ ЕООД със
сума от *** лв.
По фактурите не е отразено получено плащане.
Сумите от фактурите, отразени по сметка 412 2
Клиенти по аванси не са отчетени като приход.
При справка в счетоводните регистри - Счетоводна
справка по сметка 411 /Клиенти/: „***“ ЕООД за периода от 01.04.2014 до
29.02.2016г., се установи, че дружеството е отразило в счетоводството си
гореописаните кредитни известия, издадени към клиент „***“ ООД: № *** от 01.02.2016г.
с ДО (-*** лв.) и ДДС (-*** лв.), № *** от
01.02.2016г. с ДО (-*** лв.) и ДДС (-*** лв.),
№ *** от 01.02.2016г. с ДО (-*** лв.) и ДДС (-***
лв.), като за тях през м. февруари 2016г., са взети същите счетоводни операции
със знак (-).
Кредитни известия са включени в Дневник
продажби и СД по ЗДДС за месец 02.2016 г.
В съдебно заседание, на въпрос на пълномощник
на жалбоподателя, ВЛ пояснява, че така, както са посочени като основание,
фактура, издадена срещу получен аванс, ако авансът е получен, фактура за аванс
се издава, след получен аванс. В случая е издадена фактура, без да е получен
аванс, т.е., още, когато са издадени тези две фактури, не е било налице
основание за издаването им. Това са фактури за аванс, а при фактури за авансово
плащане, трябва да имаме плащане, което да предхожда издаването на счетоводния
документ.
Относно издадените фактури с доставчик „***“
ЕООД, ВЛ е установило, че през месец март 2017г. е ползван данъчен кредит в размер
на *** лв. По тези фактури не са отразени плащания. През месец
юни 2017г. от доставчика „***“ ЕООД към описаните фактури са издадени следните
кредитни известия: №***/30.06.2017г. към
фактура № ***/15.03.2017г., ***/30.06.2017г. към фактура № ***/15.03.2017г. и ***/30.06.2017г. към
фактура № ***/15.03.2017г., с които се сторнира ДДС в
общ размер *** лв. Това обстоятелство води до задължение за „О.
Д.“ ЕООД да възстанови, ползвания през месец март 2017г. данъчен кредит.
Кредитните известия не са включени в дневник
покупки и СД по ЗДДС през месец юни 2017г.
Кредитните известия са намерили отражение в
дневник покупки и СД по ЗДДС за месец 12.2020 г.
За допуснатата забава при деклариране на Данъчен
кредит със знак (-), т.е. допусната забава за внасяне на данък в размер на *** лв.
е изчислена лихва в размер на *** лв.
По фактура № *** от 22.08.2016г. на стойност *** лв.
и ДДС в размер *** лв., издадена от „***“
ЕООД е установено, че „О. Д.“ ЕООД е упражнило правото си на Данъчен кредит по
тази фактура два пъти - през м. 08.2016г. и през м.03.2017г.
За периода от 18.04.2017г. до 14.01.2021г.
дружеството е ползвало данъчен кредит в размер на ***
лв., без да има право на това, за което са начислени лихви в размер на *** лв.
През м.03.2017 г. в счетоводните регистри на
дружеството е отразена два пъти фактура от доставчик „***“ ЕООД с №
***/30.03.2017
г., като два пъти е взета следната счетоводна операция:
Дебит сметка 49893 Други дебитори сума размер
на *** лв.
Дебит сметка 4531 Начислен данък върху
покупките - *** лв.
Кредит сметка 401 Доставчици /„ ***“ ЕООД/ - ***
лв.
През м.12.2020 г. е извършена корекция, която
е намерили отражение със знак минус в съответните сметки, тъй като е
установено, че фактурата не съществува в счетоводството на дружеството.
В дневника за покупки и СД по ЗДДС за м. 12.2020
г. е отразено сторниране на приспаднатия данъчен
кредит в размер на *** лв., какъвто е размерът на данъчния
кредит, който е ползван през м.03.2017г., при двойното отразяване на фактурата.
За периода от 18.04.2017г. до 14.01.2021г.
дружеството е ползвало данъчен кредит в размер на ***
лв., без да има право на това, за което са начислени лихви в размер на *** лв.
АС – Кърджали намира, че правилно е приета
липсата на основание по чл.115 от ЗДДС за издаване на КИ по отношение на
издадени от „О. Д.“ ЕООД на „***“ ЕООД фактури с №№ ***/ 14.04.2014 г., ***/
29.04.2014 г. и ***/ 28.11.2014 г. Съгласно обясненията на РЛ, „Кредитните
известия са издадени на база неизпълнение на чл. 2 от Договор за изпълнение на
услуги с ръчен труд от 14.04.2014 г." В чл. 2 от Договора е предвиден
начина на плащане на уговорените суми от „***" ЕООД (възложител) на „О. Д."
ЕООД (изпълнител), както следва:
- В срок до 5 дни от подписване на настоящия
договор Възложителят ще заплати на Изпълнителя авансово сума в размер на ***
лв. с включен ДДС
- В срок до 15 дни от подписване на настоящия
договор Възложителят ще заплати на Изпълнителя авансово сума в размер на ***
лв. с включен ДДС;
- В срок до 01.12 на текущата година
Възложителят ще заплати на Изпълнителя авансово сума в размер на ***
лв. с включен ДДС
Окончателно плащане в приблизителен
размер на *** лв. с включен ДДС, в срок до 14.04.2015 г.
При промяна на стойността по настоящия
договор ще се изготви допълнително споразумение между двете страни.
В разпоредбата на чл.115 от ЗДДС е
предвидено, При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето
на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде
известие към фактурата. В случая не се твърди да е променена ДО. Няма
доказателства и за разваляне на договора поради неплащане на уговорената цена. Не
може да се сподели твърдението в жалбата, че липсата на реално плащане води до недължимост на ДДС. Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДДС Данъчно
събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от
данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното
придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. А в ал.2, предл.последно на чл.25 от ЗДДС е посочено, че данъчното
събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. В жалбата няма
твърдения, че уговорените услуги с ръчен труд не са извършени от „О. Д.“ ЕООД. На
основание чл. 25, ал. 7 ЗДДС законодателят е приравнил авансовото плащане по
доставка на основание за възникване на данъчното събитие по ал. 1, по което
данъкът става изискуем при получаване на частичното авансово плащане. Предвид
чл. 2 от Договор за изпълнение на услуги с ръчен труд между „***“ ЕООД и „О. Д.
" ЕООД от 14.04.2014 г. има посочени 4 доставки, за които е точно
определен срок за плащане, тоест договора урежда четири периода, за които е
уговорено плащане. При липса на доставка/авансово плащане не е налице данъчна
основа, съответно не е възможно намалението. За издаване на кредитно известие следва да са
налице законосъобразно развили се отношения,
при които счетоводното отразяване на стопанските операции отговаря на реално извършени
такива, при възникване впоследствие на обстоятелства, водещи до разваляне
на договора за услуга или намаление на данъчната основа
по нея. В
процесния случай не се доказва
наличие на такива обстоятелства.
Относно издаден протокол за анулиране на
фактури с контрагент „***“ ООД съдът приема, че правилно не е бил
съобразен от органите по приходите, като не са взети предвид отразяванията със
знак минус на ДО и ДДС по фактури с №№***/ 13.08.2012 г. и ***/ 21.09.2012 г.
Това е така, защото не е доказано основанието, вписано в протокол № ***/02.03.2016 г.
за анулиране на тези фактури – неосъществена сделка и неизвършено плащане
поради изложените мотиви, касаещи КИ по издадени фактури на „***“ ЕООД. Също
така и защото представеният протокол за анулиране на фактури не е подписан от
представляващ „ ***“ ООД, каквото е изискването в чл.116, ал.4, т.4 от ЗДДС.
Законосъобразно са установени задължения по
ЗДДС поради непризнати КИ: №***/30.06.2017г. към
фактура № ***/15.03.2017г., ***/30.06.2017г. към фактура № ***/15.03.2017г. и ***/30.06.2017г. към
фактура № ***/15.03.2017г., с които се сторнира ДДС в
общ размер *** лв. по сделки с „***“ ЕООД, упражнен два пъти ДК по
издадена от „***“ ЕООД фактура, както и отразена два пъти фактура от доставчик
„***“ ЕООД с №***/30.03.2017 г. Основанията за начисляване на ДДС са доказани
чрез събраните по делото доказателства, включително и заключението на ССчЕ в тази част.
Правилно е начислен допълнително корпоративен
данък за 2017 г. Ревизията за определяне на този вид данък е извършена по реда
на чл.122 от ДОПК поради установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 от
кодекса – липсва
или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или
воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред. По време на ревизията РЛ не е представило счетоводни
регистри, оборотни ведомости, главни книги, хронология на счетоводни
записвания, аналитичност на счетоводните сметки съгласно Закона за
счетоводството за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2017 г.
За 2017 г. дружеството декларира извършени
сделки в общ размер на *** лв. по контрагенти.
Декларираните извършени доставки /продажби/ по СД по ЗДДС за 2017 г. съвпадат с
декларираните приходи в ГДД по чл. 92 от ЗКПО и отчет за приходите и разходите.
По ОПР са отчетени приходи, както следва: нетни приходи от продажби ***
лв. (стоки *** лв. и услуги *** лв.). Не са
представени счетоводни регистри за отчитане приходите от продажби. От
регистрите по ЗДДС е констатирано, че част от декларираните услуги на стойност ***
лв. са с получател „***“ ЕООД. Установено е, че през м.12.2020 г. „ О. Д.“ ЕООД
издава кредитни известия към „***“ ЕООД на обща стойност ***
лв., за които РЛ дава обяснения, че са с основание авансово плащане. При извършена
годишна инвентаризация на вземания и задължения към 2020 г., не са открити
плащания по същите фактури, съответно няма данъчно основание за издаване на
фактури. Направен е извод, че за 2017 г. декларираните приходи от продажби в
размер на *** лв. към „***“ ЕООД „следва да не бъдат признати за
данъчни цели“ и са установени общо приходи ***
лв. (в
т.ч. от продажби на стоки - *** лв. и услуги - ***
лв). След извършен анализ на декларираните разходи по
ОПР за 2017 г. и в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО, направена е проверка в дневниците
за покупки по ЗДДС, като е прието, че „балансовата стойност на продадените
стоки *** лв. и съвпада с размера на закупената стока, тъй като
същата не е налична по счетоводен баланса за 2017 г.“ Констатирано е, че през
м. 12.2020 г. „О. Д.“ ЕООД отразява в дневника за покупки кредитни известия,
както следва: на стойност *** лв., издадени от „***“
ЕООД през 2017 г. и ***/30.03.2017 г. на
стойност *** лв., които не са взети предвид при определяне на
разходите за ревизираната година. Определени са общо разходи в размер на ***
лв., както следва: разходи за външни услуги в размер на ***
лв. (*** лв. - *** лв. - *** лв.); разходи за заплати - ***
лв. (от справка „данни за осигуряване по Булстат за периода е взет начисленият
фонд работна заплати на работници и служители, в това число и по Договор за управление
контрол на управителя); разходи за осигурителни вноски - ***
лв. (осигурителните вноски за сметка на работодателя (***
лв. *10,36 % за ДОО; 2,8% за ДЗПО и 4,8% за 30); други разходи - балансова
стойност на продадените активи - *** лв. Данъчната основа
за облагане с корпоративен данък за 2017 г. е определена в размер на ***
лв. и е определен дължим корпоративен данък ***
лв. и лихва в размер на *** лв. Констатацията на
ревизиращия екип е потвърдена от заключението на ССчЕ.
От изложеното следва, че оспореният РА е
законосъобразен. Подадената жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
то е в размер на 2516,59 лв. (материален интерес 66 219,72 лв.).
Водим от горните мотиви и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на „О. Д.“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** срещу РА № Р-16000920006570091-001/23.06.2021 г., за
установеното данъчно задължение по ЗДДС в размер на ***
лв., ведно с начислените лихви от *** лв. и допълнително
установен корпоративен данък за 2017 г. в размер на ***
лв. с прилежащи лихви *** лв., потвърден с
Решение № 479/ 03.09.2021 г. на директора на Дирекция „ Обжалване и данъчноосигурителна практика“, Пловдив.
Осъжда „О. Д.“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** да заплати на
Национална агенция по приходите, гр. София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2516,59лв. ( две хиляди петстотин и шестнадесет лева
и петдесет и девет стотинки).
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: