№ 162
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Магдалена Лазарова
Илияна Стоилова
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600430 по описа за 2025 година
Производството пред САС е по реда на чл.420 ал.1 вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Постъпило е искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на
съдебното производство по внохд № 555/2024г. на Окръжен съд Перник и да бъде отменено
въззивното решение №4/13.02.2025г. и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд.
С присъда №25 от 10.05.2024г., постановена по нохд №1359/2023г. по описа на Районен
съд Перник, подс.Е. Е. С. е бил признат за невиновен в извършване на престъпление по
чл.343б ал.1 от НК.
С Решение №4/13.02.2025г. по внохд №555/2024г. Окръжен съд Перник, след въззивна
проверка е потвърдил изцяло присъдата. Решението на ОС Перник е влязло в сила на
13.02.2025г. и не подлежи на касационен контрол.
Според прокуратурата, съдебният акт на въззивния съд е постановен при съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, които са
обусловили и неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от
НПК.
Твърди се в искането, че при осъществяване на доказателствената си дейност,
1
въззивната инстанция не е проявила достатъчна процесуална активност за събиране на
всички възможни и допустими доказателства и доказателствени средства за осигуряване
разкрИ.ето на обективната истина. Съдът приел показанията на св.С. С. за достоверни без
да ги съпостави с показанията на другите свидетели и без да извърши допълнителна
проверка за истинността им, доколкото са били дадени три години след датата на
инкриминираното деяние и в пълно противоречие с установената фактическа обстановка
към датата на деянието – 26.01.2021г. Въззивният съд не е изпълнил задължението си,
произтичащо от основния принцип на наказателния процес за осигуряване разкрИ.ето на
обективната истина, както и от вмененото му от разпоредбите на чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК
задължение да събере всички възможни и необходими доказателства и да ги подложи на
внимателна проверка. В показанията си св.С. заявил, че той е управлявал мотоциклет
„Ямаха“ на инкриминираната дата, като подс.С. се возил зад него и че той е причинил
настъпилото ПТП, в резултат на което подсъдимият получил черепно-мозъчна травма и
счупване на лявата ключица и бил приет в болница. Св.С. посочил като причина за
настъпилото произшествие спукана гума и че преди да тръгнат с мотоциклета на подс.С., са
били с негов приятел, който почерпил подсъдимия с бира. Според прокуратурата, с оглед на
тези показания, въззивният съд е бил длъжен първо да установи дали действително спукана
гума е била причина за произшествието и да установи самоличността на посочения приятел
на подс.С., който е бил с тях преди да потеглят с мотоциклета да се прибират, както заявил
св.С..
Навежда се довод, че неспазването на водещи принципи в наказателното
правораздаване е довело до липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, значими за разкрИ.е на обективната истина и е в основата на
незаконосъобразно формираното вътрешно убеждение на въззивната съдебна инстанция,
което съставлява нарушение по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
Посочва се, че въззивният съдебен акт не отговаря на изискването на разпоредбата на
чл.339 ал.2 от НПК за посочване на основанията, поради които не са били приети доводите,
изложени в протеста на прокуратурата. В решението на ОС Перник липсвало пълноценно
обсъждане на всички възражения, изложени в него, като само било отразено, че с протеста
се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционната
присъда. Не бил даден отговор обаче на основни доводи по фактите, доказателствата и
правото, аргументирани от държавното обвинение.
Застъпва се становище, че въззивния съд не е дал убедителен и задълбочен отговор на
отправените с въззивния протест възражения срещу доказателствената и аналитичната
дейност на първостепенния съд, поставена в основата на фактическите и правни изводи,
довели до оправдаването на подсъдимия.
В мотивите на въззивния съдебен акт изобщо не били обсъдени релевираните в
протеста доводи относно съдържанието на показанията на св.М. К. – очевидец на деянието и
на св.Б. Д. Г., сочещи с категоричност, че мотоциклетът е бил управляван от едно лице от
мъжки пол и че в резултат на настъпилото ПТП, от мотоциклета е паднал на земята един
2
човек. Показанията на тези двама свидетели в частта, че на мотоциклета е имало само едно
лице, са били неправилно игнорирани, тъй като кореспондират с показанията на свидетелите
П. С. и И. И. – полицейски служители, пристигнали на място след подаване на сигнал 112 за
настъпило произшествие. Те също заварили на място едно пострадало лице – подс.С., с
когото разговаряли по-късно в болничното заведение, където същия казал пред тях, че той е
управлявал мотоциклета, с който е самокатастрофирал. Липсвал анализ на посочените
показания, а тъй като те били дадени от свидетели – очевидци на деянието, изолирането им
от доказателствената съвкупност с аргумента, че било тъмно и че свидетелите К. и П. не
били възприели, че на мотоциклета имало две лица, представлява, според прокуратурата
липса на мотиви. Не е било установено къде и по какъв начин е паднал св.С. след
настъпването на ПТП-то и не е изследван въпроса, дали при такъв пътен инцидент би могъл
да получи само охлузвания. Не било установено, дали към инкриминираната дата и час св.С.
не се е намирал на друго място в гр.Перник и дали изобщо е пребивавал в гр.Перник в този
момент.
Прокуратурата посочва, че липсва яснота дали въззивния съд приема изводите на
първия съд за нарушение на реда на вземане на кръвна проба на подс.С., който е един от
мотивите за оправдаването му от първия съд. Отсъствието на решаващи съдебни мотиви по
част от събраните доказателствени материали, лишава от възможност да се проследи пътя,
по който е било формирано вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав относно
достоверността или недостоверността на същите.
В тази насока се цитира съдебна практика – Решение №338/11.06.2024г. на ВКС по
кнд №1019/2023г. на І-во НО, Решение №369/02.07.2024г. на ВКС по кнд №1129/2023г. на ІІ-
ро НО на ВКС, Решение №292/16.05.2024г. по кнд №877/20023г. на І-во НО на ВКС.
Според прокуратурата, извършената доказателствена и аналитична дейност на ОС
Перник е в разрез със задълженията на съда, произтичащи от разпоредбите на чл.13, чл.14 и
чл.107 от НПК. Въззивният съд не извършил собствен анализ и оценка на оспорените с
протеста доказателствени източници. Въззивната проверка била формална и изцяло сведена
до декларативно утвърждаване на фактическите и правни изводи на първия съд.
Обобщава се, че липсата на отговор на изложените в протеста възражения в съчетание
с липса на собствени оценъчни съждения и фактически и правни изводи, се приравнява на
липса на мотиви, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Неизвършването на цялостен, задълбочен анализ на
доказателствата от страна на въззивния съд и липсата на мотиви, са довели до опорочаване
на фактическите и правни изводи, поставени в основата на оправдаването на подс.Е. Е. С. и
са обусловили нарушение на материалния закон.
Прокуратурата счита, че допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл.348
ал.1 т.1 и т.2 от НПК и са основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на делото.
Въз основа на изложеното се моли да бъде възобновено внохд №555/2024г. на Окръжен съд
гр.Перник, да бъде отменено постановеното решение №4/13.02.2025г. и да бъде върнато
делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
3
Прокурорът от САП в съдебно заседание пред САС, моли да бъде уважено искането на
Главния прокурор за възобновяване на нохд №555/2024г. на ОС Перник, отмяна на
постановеното решение №4/13.02.2025г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на съда, по изложените в него съображения. Посочва, че в искането е обърнато
внимание, че съдът не е взел предвид наличието на очевидеца К., който твърди, че един
човек е управлявал мотора, както и че това обстоятелство е било потвърдено от св.Б. П..
Отделно от това били игнорирани показанията на полицейските служители С. и И., които са
посетили С. в болницата, където той е признал, че е бил сам на мотора и е
самокатастрофирал. Отделно от това, във воденото съдебно следствие не е било проверено
дали св.С. изобщо е бил по това време в Перник или се е намирал на друго място в страната,
а изцяло се приемат неговите твърдения, че той е управлявал мотора, което противоречи на
другите свидетелски показания. Поради тези съображения се моли да бъде възобновено
посоченото дело.
Осъденият Е. С. е редовно призован, но не се явява в съдебно заседание и не взема
отношение по направеното искане.
Упълномощеният защитник на осъдения С. – адв.Г.М. в съдебно заседание пред САС,
оспорва искането на Главния прокурор за възобновяване на посоченото дело. В пледоарията
си акцентира на обстоятелството, че отговорността за събиране на доказателства и
изясняване на фактите в досъдебното производство лежи върху прокуратурата. В
конкретния случай посочва, че не е било проверено дали действително причината за
настъпилото ПТП е спукана гума на мотоциклета, както и кой е другия свидетел, за който
св.С. твърди, че със С. са контактували преди инцидента. Според защитата, прокуратурата
абсолютно безконтролно и по самоинициатива на полицейските служители е приела, че след
като има намерен човек дои съответния мотоциклет, то той е извършител на ПТП-то.
Застъпва се становище, че при първоинстанционното разглеждане на делото, по несъмнен
начин било установено, че С. е бил абсолютно неконтактен, в много тежко състояние и не би
могъл да споделя каквото и да било с полицейските служители. Според прокуратурата,
неправилно били анализирани и проверени показанията на свидетелите М.К. и Б.Г.,
приемайки, че двамата са очевидци. Защитникът счита, че на практика св.Г. не е очевидец и
двата съдебни състава правилно преценили, че тя е била на няколко стотин метра и само е
чула звук от дома си и съответно не е видяла как е станал инцидента, а е видяла последиците
от същия. От друга страна, при разпита на св.К. в съдебната фаза, било установено по
несъмнен начин, по негови само впечатления, че върху процесния мотоциклет е само едно
лице, а не двама, при положение, че инцидента е станал в тъмната част на денонощието и че
е имало различна осветеност. На следващо място, защитата счита, че последния мотив на
прокуратурата, че въззивния съд не е обсъдил един от изводите на първия съд за нарушение
4
на вземането на кръвната проба, е абсолютно несъстоятелен. Това е така, тъй като щом
въззивния съд е приел за установено, че подсъдимия не е извършил престъплението, то
съответно не е имал задължението да обсъжда в цялост изводите на първия съд по
отношение на вземането на кръвната проба.
В заключение, защитата моли да бъде оставено без уважение искането за възобновяване,
направено от Главния прокурор на Република България.
Софийски апелативен съд, като обсъди доводите, изложени в искането за възобновяване
от Главния прокурор на РБ и извърши проверка за наличието на основанията за
възобновяване, намери за установено следното:
С присъда №25 от 10.05.2024г., постановена по нохд №1359/2023г. по описа на Районен
съд Перник, подс.Е. Е. С. е бил признат за невиновен в извършване на престъпление по
чл.343б ал.1 от НК.
С Решение №4/13.02.2025г. по внохд №555/2024г. Окръжен съд Перник, след въззивна
проверка е потвърдил изцяло присъдата. Решението на ОС Перник е влязло в сила на
13.02.2025г. и не подлежи на касационен контрол.
Настоящата съдебна инстанция извърши цялостна проверка на съдебните актове на
районен и окръжен съд Перник, при което установи, че съдебният акт на въззивния съд е
постановен при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1
т.2 от НПК, които съответно са обусловили и неправилно приложение на материалния закон
по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
Настоящата съдебна инстанция счита, че при осъществяване на доказателствената си
дейност, въззивната инстанция не е проявила достатъчна процесуална активност за събиране
на всички възможни и допустими доказателства и доказателствени средства за осигуряване
разкрИ.ето на обективната истина. Показанията на св.С. С., съдът приел за достоверни без
да ги съпостави с показанията на другите свидетели и без да извърши допълнителна
проверка за истинността им, доколкото са били дадени три години след датата на
инкриминираното деяние и в пълно противоречие с установената фактическа обстановка
към датата на деянието – 26.01.2021г. Според САС, въззивният съд не е изпълнил
задължението си, произтичащо от основния принцип на наказателния процес за осигуряване
разкрИ.ето на обективната истина, както и от вмененото му от разпоредбите на чл.107 ал.3 и
ал.5 от НПК задължение да събере всички възможни и необходими доказателства и да ги
подложи на внимателна проверка.
Св.С. заявил в показанията си пред съда, че той е управлявал мотоциклет „Ямаха“ на
инкриминираната дата, като подс.С. се возил зад него и че той е причинил настъпилото
ПТП, в резултат на което подсъдимият получил черепно-мозъчна травма и счупване на
лявата ключица и бил приет в болница. Като причина за настъпилото произшествие, св.С.
посочил спукана гума и че преди да тръгнат с мотоциклета на подс.С., са били с негов
5
приятел, който почерпил подсъдимия с бира. Въззивният съд е бил длъжен първо да
установи дали действително спукана гума е била причина за произшествието, както и да
установи самоличността на посочения приятел на подс.С., който е бил с тях преди да
потеглят с мотоциклета да се прибират, както заявил св.С..
Настоящата съдебна инстанция счита, че неспазването на водещи принципи в
наказателното правораздаване, в конкретния случай е довело до липса на обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, значими за разкрИ.е на
обективната истина. Това от своя страна е в основата на незаконосъобразно формираното
вътрешно убеждение на въззивната съдебна инстанция, което безспорно представлява
нарушение по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
Според настоящата съдебна инстанция, въззивният съдебен акт не отговаря на
изискването на разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК за посочване на основанията, поради
които не са били приети доводите, изложени в протеста на прокуратурата. Това е така, тъй
като в решението на ОС Перник липсва пълноценно обсъждане на всички възражения,
изложени в него, като само било отразено, че с протеста се правят оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционната присъда, но не е даден
отговор на основни доводи по фактите, доказателствата и правото, аргументирани от
държавното обвинение.
На следващо място, въззивния съд не е дал убедителен и задълбочен отговор на
отправените с въззивния протест възражения срещу доказателствената и аналитичната
дейност на първостепенния съд, поставена в основата на фактическите и правни изводи,
довели до оправдаването на подсъдимия.
В мотивите на въззивния съдебен акт изобщо не са били обсъдени релевираните в
протеста доводи относно съдържанието на показанията на св.М. К. – очевидец на деянието и
на св.Б. Д. Г., сочещи с категоричност, че мотоциклетът е бил управляван от едно лице от
мъжки пол и че в резултат на настъпилото ПТП, от мотоциклета е паднал на земята един
човек. Показанията на тези двама свидетели в частта, че на мотоциклета е имало само едно
лице, са били неправилно игнорирани, тъй като кореспондират с показанията на свидетелите
П. С. и И. И. – полицейски служители, пристигнали на място след подаване на сигнал 112 за
настъпило произшествие. Те също заварили на място едно пострадало лице – подс.С., с
когото разговаряли по-късно в болничното заведение, където същия казал пред тях, че той е
управлявал мотоциклета, с който е самокатастрофирал. Съдът не е анализирал посочените
показания, а тъй като те били дадени от свидетели – очевидци на деянието, изолирането им
от доказателствената съвкупност с аргумента, че било тъмно и че свидетелите К. и П. не
били възприели, че на мотоциклета имало две лица, представлява по своята същност липса
на мотиви.
На следващо място, според САС, не е било установено къде и по какъв начин е паднал
св.С. след настъпването на ПТП-то и не е изследван въпроса, дали при такъв пътен инцидент
би могъл да получи само охлузвания, каквито са твърденията му. Не е било обсъдено защо
/по неговите твърдения/ толкова дълго време не се е интересувал жив и здрав ли е неговия
6
приятел – осъденият С.. Не било установено, дали към инкриминираната дата и час св.С. не
се е намирал на друго място в гр.Перник и дали изобщо е пребивавал в гр.Перник в този
момент.
За настоящата съдебна инстанция не става ясно дали въззивния съд приема изводите на
районен съд Перник за нарушение на реда на вземане на кръвна проба на подс.С., който пък
е един от мотивите за оправдаването му от първия съд. Отсъствието на решаващи съдебни
мотиви по част от събраните доказателствени материали, не дава възможност да се проследи
пътя, по който е било формирано вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав
относно достоверността или недостоверността на същите.
Извършената доказателствена и аналитична дейност на ОС Перник е в разрез със
задълженията на съда, които произтичат от разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.
Въззивният съд не е извършил собствен анализ и оценка на оспорените с протеста
доказателствени източници. Според САС, извършената от окръжния съд проверка е била
формална и изцяло сведена до декларативно утвърждаване на фактическите и правни изводи
на първия съд.
Не на последно място, липсата на отговор на изложените в протеста възражения в
съчетание с липса на собствени оценъчни съждения и фактически и правни изводи, се
приравнява на липса на мотиви, което от своя страна представлява съществено нарушение
на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Неизвършването на
цялостен, задълбочен анализ на доказателствата от страна на въззивния съд и липсата на
мотиви, безспорно са довели до опорочаване на фактическите и правни изводи, поставени в
основата на оправдаването на подс.Е. Е. С. и са довели до нарушение на материалния закон.
Настоящата съдебна инстанция счита, че допуснатите нарушения са съществени по
смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и са основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за
възобновяване на делото, като в този смисъл споделя становището на прокуратурата,
изложено в искането за възобновяване.
Допуснатите нарушения безспорно са съществени по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от
НПК и са основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на внохд №555/2024г. на
Окръжен съд Перник, като следва да бъде отменено Решение №4/13.02.2025г. от
04.05.2022г., с което е била потвърдена присъда №25 от 10.05.2024г. по нохд №1359/2023г.
по описа на Районен съд Перник, с която подс.Е. Е. С. е бил признат за невиновен в
извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Искането на Главния прокурор на
Република България за възобновяване следва да бъде уважено.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.425 ал.1 т.5 от НПК, Софийски
апелативен съд
7
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД 555/2024г. по описа на
Окръжен съд Перник.
ОТМЕНЯ постановеното Решение №4 от 13.02.2025г., с което е била потвърдена
присъда №25 от 10.05.2024г., постановена по нохд №1359/2023г. по описа на Районен съд
Перник, подс.Е. Е. С. е бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.343б
ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжен съд Перник.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8