Р Е Ш Е Н И Е
Номер 791, 21.07.2023 г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 17.07.2023г.,
в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 183 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по процесуалния ред на
чл.145 и сл. от АПК вр. §4б, ал.1 от ДР на ЗИНЗС. Образувано е по жалба на
лишения от свобода А.Х.А. срещу изричния отказ на Началника на затвора в град
Бургас, постановен на 08.12.2022г., да му разреши ползване на служебен телефон
за спешни правни основания. Отказът бил постановен по повод молбата на
жалбоподателя с вх. № 4762/07.12.2022г., с която жалбоподателят е отправил
искане до Началника на Затвора да получи разрешение да ползва служебния телефон
в затвора, за да се свърже с процесуалния си представител – адвокат П.Г., във
връзка с административно дело № 169/2022г. на АдмС Бургас. Счита, че са били
налице основанията за уважаване на молбата, поради което моли изричният отказ
да бъде отменен.
В срока по чл.163, ал.4 от АПК ответникът не е подал
отговор срещу жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява
от назначения по реда на ЗПП адвокат П.Г. от САК, който поддържа жалбата и
наведените в нея отменителни основания.
Ответникът оспорването – Началникът на Затвора в град
Бургас, се представлява по пълномощие от старши юрисконсулт М.Г., който оспорва
жалбата като неоснователна. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода в
Затвора в град Бургас.
На 05.12.2022г. жалбоподателят подал до Началника на
Затвора молба, регистрирана на 07.12.2022г. в дневника за регистрация на молби
под № 4760. В молбата се прави искане жалбоподателят да ползва служебен телефон
за спешни правни основания – да се обади на защитника си адвокат П.Г., с
посочване на номера на телефона му, за да обсъди с него административно дело №
169/2022г. на АдмС Бургас, съгласно разпореждане № 3824 / 28.09.2022г.
На 05.12.2022г. инспектор П.Л.– инспектор социална
дейност и възпитателна работа, отговарящ за лишените от свобода, изтърпяващи
наказание доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, настанени в І-ва зона
за повишена сигурност, изразил становище до Началника на Затвора, като го
информирал, че на лишените от свобода била осигурена възможност да поддържат
връзка със своите близки чрез провеждане на телефонни разговори за тяхна
сметка, поддържане на писмена кореспонденция, провеждане на свиждания по
установен график, провеждане на срещи с процесуални представители и провеждане
на видеоразговори чрез скайп връзка. Предложил е молбата на жалбоподателя да се
остави без уважение.
Началникът на Затвора се произнесъл по молбата с
ръкописна резолюция от 08.12.2022г. в горния десен ъгъл на молбата. Резолюцията
е със следното съдържание : „Не за сл. телефон да се ползва в коридора“.
Резолюцията носи подписа на издателя ù.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
Жалбата е насочена срещу акт, който има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, поради което
е допустима. Съобразно разпоредбата на §4б, ал.1 от ДР на ЗИНЗС, разпоредбите
на глава Х от АПК се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в
този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по
изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат от административния съд
по местоизпълнение на наказанието, като решението на съда е окончателно.
Жалбата е в срок при условията на чл.140 от АПК.
Оспореният акт е постановен на 08.12.2022г. и тъй като не е бил съобщен на
адресата му по реда по чл.18а от АПК и не му е указано пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва, срокът за обжалване се удължава с два месеца. Жалбата
срещу акта, наименована първоначално „установителен иск“, е подадена на
03.02.2023г.
Съгласно
чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на
акта, дори да липсва искане за това.
При извършената служебна проверка за действителността на
оспорения акт, съдът установи, че той е нищожен, поради което съдът следва да
обяви нищожността.
Изискванията за действителност на
административните актове са: актът да е издаден от компетентен орган, в
съответната форма и при спазване на процесуалноправните разпоредби по
издаването му, да са спазени материалноправните разпоредби относно съдържанието
му и да е съобразен с целта, която преследва законът. Неспазването на някое от
тези изисквания води до недействителност на административния акт.
Съответно на посочените изисквания,
пороците на недействителните административни актове могат да бъдат: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, нарушение на
административнопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и превратното
упражняване на власт.
До такива пороци обаче водят само
съществените нарушения на изискванията за валидност, които дават отражение на
съдържанието на акта и волеизявлението на административния орган (ТР № 2 от
14.05. 1991 г. на ВС по гр. д. № 2/91 г., ОСГК ).
При
извършената служебна проверка съдът установи драстично нарушение на изискването
за форма на административния акт, което е основание същият да бъде обявен за
нищожен и което прави проверката на останалите основания невъзможна. Когато
административният акт се издава в писмена форма, както е в случая, той трябва
да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл.59,
ал.2 от АПК, вкл. фактическите и правни
основания за издаването му, а в случая такива липсват.
Становището на инсп. Леков не може да се приравни на мотиви, тъй като не
изхожда от органа – издател на акта (така ТР № 16 / 31.03.1975г. на ВС, ОСГК).
С
оглед изложеното, обжалваната резолюция следва да бъде прогласена за нищожна.
Тъй
като преценката дали лишеният от свобода може да ползва служебен телефон е
предоставена на Началника на Затвора, съобразно чл.79, ал.3 от ППЗИНЗС, то
преписката следва да му бъде върната по реда на чл.173, ал.2 от АПК за ново произнасяне.
Съобразно
разпоредбата на §4б, ал.1 от ДР на ЗИНЗС, решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Ръководен
от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожен
изричен отказ на Началника на Затвора в град Бургас, постановен на 08.12.2022г.
по молба с рег. № 4762/07.12.2022г. на жалбоподателя А.Х.А., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в град Бургас,
постоянен/настоящ адрес *** планина 70, с искане да му бъде предоставен
безвъзмезден достъп до служебен телефон за спешни правни повиквания.
ВРЪЩА на основание
чл.172, ал.2 от АПК преписката на Началника на Затвора Бургас за ново
произнасяне.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я :