Р Е
Ш Е Н
И Е
N
гр.Радомир,
17.05.2019г.
Радомирският
районен съд наказателна колегия в публично заседание на 25.04.2019 година в състав:
Районен съдия:Ивета Павлова
При секретаря М.М. и в присъствието на прокурора
………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдията анд №88/2019 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
С наказателно
постановление №17-0328-000018/04.03.2015г.
началник на РУ-Радомир ОДМВР-Перник, е наложил на
жалбоподателя А.Ч.Т., с ЕГН:**********
*** административно наказание глоба в размер на 30 лева, на
основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, за нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на
10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложените му наказания Т. по изложените в жалбата си
съображения и тези в хода на пледоариите от адвокат-пълномощника си, моли съда
да отмени атакуваното наказателно постановление. Във въззивната жалба се сочи, че НП е издадено при съществени
процесуални нарушения, освен това се твърди, че е налице изтекла погасителна
давност по отношение на наложените
адм.наказания.
По същество на спора изцяло се оспорва фактическата
обстановка описана в АУАН и НП, с твърдението, че жалбоподателят не е извършил
адм. нарушения, за които е санкциониран.Претендират се от адвокат-защитника на
жалбоподателя разноски по делото.
Въззиваемата страна
РУ-Радомир, редовно и своевременно призована, не е изпратила
представител и с писмено становище депозирано по делото моли съда да потвърди същото като
законосъобразно издадено.
Районна прокуратура гр.Радомир, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН № 20/25.02.2015г. е описано от фактическа страна,
че на 25.02.2015г. в 14.50 часа в гр.Радомир на
ул.“Райко Даскалов“ в посока към
гр.Кюстендил в изпълнение на служебните си задължения контролните органи на
РУ-Радомир към ОДМВР-Перник са констатирали, че жалбоподателят Т. е управлявал лек автомобил модел “Мазда 2“ с рег.№СА……ХТ, собственост на
ЕТ“ М.-И.Д.“ , с Булстат: .---, като извършва маневра изпреварване пред частен дом № 104 на ул.“Р.Д.“ при наличие на пътна
маркировка М-1/ единична непрекъсната
линия/. При проверка на документите на водача контролните органи са констатирани
,че същият не носи и КТ към СУМПС.
Свидетелят В.Д. на
длъжност „мл. автоноктрольор“ в РУ-
гр.Радомир е съставил горецитирания АУАН
на жалбоподателя, като свидетел по съставянето на акта е свидетелят К.М. на длъжност „ст.полицай“ в РУ гр.Радомир, който е присъствал при
установяване на нарушението. АУАН е връчен на жалбоподателя Т., като последният
го е подписал и е посочила в графа „Възражения“ :“Не съм
извършил посочените нарушения.Притежавам валидно издаден контролен талон.“
В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не
е постъпило писмено възражение.
Въз
основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН административно-наказващия орган
е издал атакуваното в настоящето производство НП и НП
№15-0328-000018/04.03.2015г, като със същото са наложени
на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 30 лева, на
основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, за нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на
10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило
писмено възражение срещу
издадения акт от Т..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по
същество съдът следва служебно да провери дали са налице допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния
АУАН. Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални наушения при съставяне на АУАН и издаване
на НП. При провеждане на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в
съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са
и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е
била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си.
Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за
извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са
описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник Група
към ОДМВР Перник, РУ- Радомир, който е оправомощен със Заповед № 8121з-47 от 16.01.2015г. на Министъра на
вътрешните работи.
По същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата
обстановка описана в акта за установяване на адм. нарушение и в
атакуваното наказателно постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното
следствие от страна на административно-наказващият орган гласни доказателства и
писмени такива приложени в административно-наказателната преписка не е установена и доказана по безспорен
начин.
Твърдението на АНО, че Т. е извършител на
административните нарушения описани в акта за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не е
доказано по безспорен начин.
Разпитан в хода на съдебното следствие актосъставителят В.С.Д.,
който към момента на съставяне на процесния АУАН е заемал длъжността „младши
автоконтрольор“ в РУ - Радомир заявява, че не си спомня за конкретния случай
и за извършените от жалбоподателя на процесната дата адм.нарушения, а поддържа
изцяло фактическата обстановка описана в АУАН. Свидетелят Д. заявява в хода на съдебното следствие, че ул.“Р. Д.“ в гр.Радомир, на която е
констатирано нарушението е главна улица по посока гр.Кюстендил като си спомня, че са спрели служебния си
автомобил с цел извършване контрол на движението на отбивка на същата улица
пред частен дом.В тази връзка обаче същият свидетел не
дава категоричен отговор дали по цялото протежение на улицата е имало
маркировка М1/ единична непрекъсната линия /и по точно дали такава е имало на
мястото на констатиране на нарушението пред посочения в АУАН частен дом №104.По
отношение на второто адм. нарушение св.Д. не дава конкретни обяснения относно това
дали жалбоподателят не е представил или не е носил със себе си контролния талон
към СУМПС.
Непълни и неточни са и показанията на св.М. присъствал
при установяване на адм.нарушения, същият сочи, че не си спомня дали на
процесната дата е бил на работа със св.Д..
На второ място сочи, че контрола на движението се осъществява от „мл.автоконтрольорите“,
а той като „ст.полицай“ няма такива правомощия, освен това заявява, че не си спомня за конкретния случай,
а поддържа фактическата обстановка описана в АУАН.
Предвид на гореизложеното настоящия състав на решаващия
съд намира, че не е доказано по
безспорен начин, жалбоподателят Т. да е
извършител на описаните в акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление адм. нарушения, за които са
му наложени адм.наказания, а
именно : глоба в размер на 30 лева, на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, за
нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП и
административно наказание глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл.6 от ЗАНН е дефинирано понятието
адм. нарушение, то е такова деяние, което е извършено виновно, нарушаващо
обществения ред на държавно управление, обявено е от закона за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
За да издаде наказателно постановление, с което да наложи
на извършителя адм. наказание, което в случая е глоба административно-наказващият
орган следва да установи, че деянието е
адм. нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител,
и че това нарушение е извършено виновно от лицето. Видно от доказателствата
по делото административно-наказващият орган не е доказал по безспорен и
категоричен начин, че Т. е извършител на
описаните в акта за установяване на адм. нарушение и в атакуваното наказателно
постановление адм. нарушения.
Предвид гореизложеното Радомирският районен съд намира, че обжалваното
наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
За правна изчерпателност настоящият състав на съда следва
да отбележи ,че е неоснователно възражението на жалбоподателя за изтекла
погасителна давност по отношение на извършените от него адм.нарушения, каквото
е алтернативното му възражение за отмяна на атакуваното НП.
По отношение на искането на адвокат-пълномощника на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, то в настоящето
административно-наказателно производство законодателят не е предвидил ред за
присъждане на разноски на жалбоподателя при отмяна на обжалвано НП .Съгласно т.1
от Тълкувателно постановление №2/2014г. на Общото събрание на съдиите от ГК на
ВКС и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд за вреди от отменени
незаконосъобразни НП, действия или бездействия по административно наказване, включително
и такива за присъждане на разноски в процеса по обжалване се предявява иск с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ и компетентен да ги разгледа е административен съд.
Водим от гореизложените съображения и в същият смисъл,
Радомирският районен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №17-0328-000018/04.03.2015г. ,с
което началник на РУ-Радомир ОДМВР-Перник, е наложил на А.Ч.Т., с ЕГН:********** *** административно
наказание глоба в размер на 30 лева, на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, за
нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП и
административно наказание глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Перник по реда Административно
процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия:/ п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./