РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Монтана, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20211600500321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение от 27.02.21 г. ,постановено по гр. дело № 747 по описа за 2018г. Районен
съд-Берковица е признал за установено по отношение на Н. А. , И.Д. и Т.Д. правото на
собственост върху 1/36 идеална част на Р.Ц., върху 1/36 идеална част на Д.П., върху 1/6
идеална част на А.И. и върху 1/12 идеална част на К.Ц. ПО ОТНОШЕНИЕ на дворно
място пл. № *по плана на с. *, с административен адрес ул. * № *, с площ от 1343 кв.м.,
ведно с намиращите се в имота двуетажна жилищна сграда с площ от 72 кв.м. и стопанска
сграда с площ от 36 кв.м. , при съседи на имота: улица, ПИ № *– собственост на общината,
ПИ № *– собственост на В. В. и ПИ № *– собственост на И. Й.
Със същото решение е осъдил И.Д. и Т.Д. да предадат на ищците ВЛАДЕНИЕТО
на посочените идеални части от дворно място пл. № *по плана на с. *, с административен
адрес ул. * № *, с площ от 1343 кв.м., ведно с намиращите се в имота двуетажна жилищна
сграда с площ от 72 кв.м. и стопанска сграда с площ от 36 кв.м.
Въз основа на приетото по –горе е ОТМЕНИЛ НА *, том *, рег № *, дело № */2013 г.
по описа на Нотариус О. К. до размер на 1/6 идеална част.
Така постановеното решение е обжалвано от ответниците с оплакване за
незаконосъобразност . Жалбоподателите твърдят ,че процесния имот е придобит на
основание давностно владение от ответничката Н.А. ,което се установява по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства. Поддържат също така,че районният съд не е
изчислил правилно наследствените квоти на съсобственост, като напълно е игнорирал факта
на смъртта на В. Г. и липсата на нейни живи наследници . Предвид гореизложените
съображения молят съда да отмени атакуваното решение ,като отхвърли иска с правно
основание чл.108 ЗС ,ведно със законните последици от това.
Въззиваемите Р.Ц., Д.П. , А.И. И К.Ц. чрез своя процесуален представител в
представения отговор, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение изцяло
1
законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.В тази насока са изложени
подробни съображения.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен
акт,като по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че
страните са съсобственици на основание наследство на процесния недвижим имот, като не е
възприел становището на ответниците за придобиване същия по давност,поради което и в
съответствие с наследствените права е уважил и предявения иск.
Настоящата инстанция не споделя изцяло становището на МРС, като
съображенията за това са следните:
Не се спори между страните,че ищците и първите двама ответници са съсобственици
по наследство / наследодател А. И. / на имот, дворно място пл. № *по плана на с. *, с
административен адрес ул. * № *, с площ от 1343 кв.м., ведно с намиращите се в имота
двуетажна жилищна сграда с площ от 72 кв.м. и стопанска сграда с площ от 36 кв.м.
Не се спори също така,че в имота от раждането си и понастоящем живее ищцата
Н.А.,като последната няма семейство и друго жилище.
Установено е безспорно,че на 01.11.2013 г. ответницата А. се е снабдила с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, с който е призната за едноличен
собственик на целия имот, ведно с построените в него сгради на основание наследство и
давностно владение,като на 27.04.2016 г. е прехвърлила правото на собственост върху
имота и сградите на ответника И.Д. срещу задължение за гледане и издръжка.
Спорното обстоятелство в настоящата хипотеза е дали ответникът Н.А. е придобил
собствеността върху целия имот на основание давностно владение.
Съгласно тълкувателно решение № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС,
когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части, като е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. При позоваване на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални
части за себе си. Съдебната практика приема, че манифестирането на претенциите за
изключителна собственост трябва да води до предприемане на действия, които да отричат
правата на другите наследници. Действията, изразяващи се в заплащането на данъци за
целия имот и на разходите за неговото ползване, могат да съставляват проявна форма на
обективиране на намерението за своене, но само една външна проява не може да обуслови
такъв извод, а следва да бъде преценена заедно с останалите събрани доказателства. В този
смисъл са решение № 635/25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г. на ВКС, първо г. о. и
решение № 211/15.01.2018 г. по гр. д. № 481/2017 г. на ВКС, първо г. о. и решение №
110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, второ г. о., които се възприемат от
настоящия съдебен състав.
От показанията на разпитаните свидетели/К.,В.,Ц.а/ се установява безспорния факт,
че в различни периоди след смъртта на общия наследодател, имотът е ползван от
наследниците му. Децата и внуците на А.И. обработвали земи на територията на селото и
отсядали в къщата; засаждали и обработвали самото дворно място. Никой от разпитаните
свидетели не установява факта,че ответницата Н. е оспорвала правото на собственост на
останалите ответници някакъв начин . В случая липсват каквито и да е доказателства, че у
самия ответник се е променило намерението за своене на останалите наследствени права. А
2
след като това е така, ответникът не е владял останалите сънаследствени части като
владелец, а като държател, поради което и не е могъл да придобие по давност целия имот.
Ответницата е заявила промяна в намерението за своене на целия процесен имот със
съставянето на констативния нотариален акт ,но от снабдяването със същия до
прехвърлянето му на ответника И.Д. са изминали едва три години,т.е. отново не може да се
приеме,че е изтекла предвидената в закона давност.Ето защо и предявеният иск се явява
основателен и правилно е уважен от РС. Правилно са определени и наследствените квоти на
ищците , но с оглед обстоятелството,че съдът е изчислил същите ,без да ги преведе под един
знаменател, решението в тази част следва да бъде изменено по отношение на ищците А.И. и
К.Ц. . Правата на същите са както следва: А.И. -6/36 ид.ч. И К.Ц. -3/36 ид.ч.
Безспорно е в практиката и е посочено в мотивите на Тълкувателно решение №
3/2012г. на ОСГК, че отмяната на констативния нотариален акт на това основание чл. 537,
ал.2 ГПК винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което със сила на
пресъдено нещо се признават права върху имота на лице, различно от посоченото в
нотариалния акт. След като по исков път е установено, че титулярът на нотариалния акт не е
носител на признатите с акта права, то последицата е отмяна на издадения констативен
нотариален акт.Ето защо и правилно РС е отменил същия частично,но е допуснал грешка
при определяне на размера/1/6/. Констативният нотариален акт може да бъде отменен само
досежно установените от ищците наследствени права, а същите са в общ размер 11/36 ид.ч.
,т.е следва да бъде отменен над размера 25/36 ид.ч.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА решението на Районен съд-Берковица от 27.02.21 г. ,постановено по
гр. дело № 747 по описа за 2018г. в ЧАСТТА, с която са определени правата на
собственост на ищците А.И. И К.Ц. , като същите са съответно както следва : А.И. -6/36
ид.ч. И К.Ц. -3/36 ид.ч.
ОТМЕНЯ решението на Районен съд-Берковица от 27.02.21 г. ,постановено по гр.
дело № 747 по описа за 2018г. В ЧАСТТА,с която НА *, том *, рег № *, дело № */2013 г.
по описа на Нотариус О. К. е отменен до размер на 1/6 идеална част ,вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Нотариален акт № *, том *, рег № *, дело № */2013 г. по описа на
Нотариус О. К. над размера 25/36 идеални части .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3