Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИРИНА СТОЕВА
при
участието на секретар Ивайла Желязкова и в присъствието на прокурор Кабалакова, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНОХД №3532/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXI от НПК.
С присъда на Софийски
районен съд, НО, 14 с-в от 12.07.2017 г. по НОХД № 5975/15 г. подс. С.В.М. е
признат за виновен в това, че за периода от 03.06.14 г. до 18.06.14 г. в гр.
София, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, противозаконно присвоил чужди
движими вещи – аудио и видео техника на стойност общо 2084.00 лв., собственост
на Д.С.С., които владеел – фактическата власт върху тях му била предоставена от
Д.С.С. по силата на договор за послужване, поради което и на основание чл.54
вр. чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на три
месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК при изпитателен срок от три години. С присъдата
подс. М. е осъден да заплати на Д.С.С. сумата от 2084.00 лв., представляваща
обезщетение за причинените му вследствие на деянието имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 18.06.14 г. до окончателното изплащане, както и
450.00 лв. разноски за адвокат. С присъдата подс. М. е осъден да заплати по
сметка на СРС сумата 83.36 лв. – държавна такса върху уважения граждански иск,
както и сумата 531.00 лв. по сметка на СРС и сумата 107.39 лв. по сметка на
СДВР – разноски по делото.
Срещу присъдата е постъпила
въззивна жалба от адв. В.С., защитник на подсъдимия. В жалбата се твърди, че
присъдата на районния съд е неправилна и незаконосъобразна, поради неправилно
приложение на материалния закон и липса на несъмнени доказателства за извършено
престъпление. Изложени са съображения, че в случая се касае за
гражданско-правни облигационни отношения между подс. М. и св. С., по повод на
процесната аудио- и видеотехника, изразяващи се в сключване на договор за
послужване. Посочено е също, че процесната техника не представлява чужда
движима вещ по смисъла на чл.206, ал.1 от НК, за да бъде предмет на
присвояване.
В хода на съдебните прения защитникът
поддържа доводите, наведени във въззивната жалба, като посочва, че не е
допустимо имуществените спорове да се разрешават от страните със средствата на
НПК и че в мотивите на присъдата на районния съд не са изложени съображения по
отношение на аргументите на защитата в първоинстанционното производство, което
представлява липса на мотиви.
Прокурорът счита въззивната
жалба за неоснователна и моли съда да потвърди присъдата на районния съд, като
излага съображения, че установената от първата инстанция фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, и
изготвените експертизи, като от доказателствата по несъмнен начин се
установява, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.206, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК.
Повереникът на частния
обвинител и граждански ищец посочва, че първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка и правилно е приложил закона, не са допуснати
процесуални нарушения, включително и липса на мотиви, поради което моли съда да
потвърди обжалваната присъда.
При последната си дума към
съда подсъдимият моли да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
В хода на производството пред районния
съд, при постановяването на обжалваната присъда и изготвянето на мотивите към
същата, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
основание за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане на
първата инстанция.
Въззивният съд констатира наличието на
вътрешно противоречие в диспозитива на присъдата, в частта относно основанието
за определяне на наказанието на подсъдимия за престъплението, за което е
признат за виновен. В диспозитива на присъдата е записано, че наказанието се
налага „на основание чл.54 вр. чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл. 55, ал.1, т.1
от НК“ /sic!/. Правилата на чл.54 от НК
и на чл.55 от НК обаче представляват два различни, алтернативни и взаимоизключващи се начина за определяне
на наказанието. Съгласно чл.54 от НК съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, което се явява правилото в наказателния
процес. Разпоредбата на чл.55 от НК предвижда изключение от това правило, при
което наказанието се определя под най-ниския предел или се заменя с друго
наказание. Двата способа за определяне на наказанието – на основание чл.54 от НК и на основание чл.55 от НК – взаимно се изключват. Поради това, по начина,
по който е формулиран диспозитива на присъдата, за страните и за горната
инстанция не става ясна действителната воля на решаващия съд относно това, на какво
основание е било определено наказанието на подсъдимия. Същевременно, в мотивите
на присъдата изобщо не е упоменато на кое от двете горепосочени основания съдът
е определил наказанието, за да може волята на съда да бъде евентуално изведена
/изяснена/ от мотивите към съдебния акт.
На следващо място, вътрешно противоречие
относно начина на определяне на наказанието, се констатира и в мотивите.
Първоинстанционният съд е анализирал смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства при определяне на наказанието и е приел, че на подсъдимия следва
да се наложи наказание в предвидения от закона минимален размер, като е
посочил, че това наказание е три месеца лишаване от свобода. За престъплението
по чл.206, ал.1 от НК обаче законът предвижда наказание от една до шест години
лишаване от свобода т.е. минималното наказание, което се следва, е една година
лишаване от свобода. При това положение, мотивите на съда във връзка с
определяне на наказанието, са неясни и вътрешно противоречиви. В мотивите
липсва позоваване на разпоредбата на чл.55 от НК, както и обосноваване на
обстоятелства, които биха направили тази разпоредба приложима, за да се приеме,
че решаващият съд е счел, че следва да наложи на подсъдимия наказание под
предвидения в закона минимален размер при условията на чл.55 от НК.
Посочените по-горе вътрешни противоречия
в диспозитива и в мотивите на обжалваната присъда правят неясна действителната
воля на съда при постановяването на съдебния акт, и представляват съществени
нарушения на процесуалните правила. Нарушенията не могат да бъдат отстранени
във въззивното производство, поради което присъдата следва да бъде отменена и
делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция за отстраняване на
нарушенията.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал.2 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда на Софийски
районен съд, НО, 14 с-в от 12.07.2017 г. по НОХД № 5975/15 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на районния съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.