О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
08.07.2020 г. град Търговище
Търговищкият окръжен съд наказателно отделение На осми юли две хиляди и
двадесета година В закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЙОРДАН ИВАНОВ
Като изслуша
докладваното от съдия Янкова ЧНД № 113 по описа за 2020 г.
на ТОС, установи следното :
Производството е образувано по внесена,
на основание чл. 12 от Европейската
конвенция за екстрадиция,
преписка от Окръжна прокуратура
гр.Търговище относно екстрадиционното производство срещу турския гражданин К.Е., роден на *** г.
След запознаване с приложените към преписката материали, както и
служебно изисканото и приложено ЧНД№ 107
по описа за 2020 г. на ОС –Търговище
съдът установи следното:
Във внесената, със
съпроводителното писмо от Окръжната прокуратура гр.Търговище преписка,
са приложени: 1/разпечатка от електронно съобщение, получено в
София на
25.06.2020 г. с посочени данни - референтни номера, на изпращача и
получателя и 2/ приложени към съобщението - копия от Заповед
за арест от 05.12.2014 г., издадена от Републиканска прокуратура в Бурса,
Република Турция относно посоченото лице - Е.К. и Присъда
по дело № 2008/245, постановена от 4-ти
наказателен съд Бурса, Република Турция, влязла в сила на 16.06.2014 г., с която обвиняемият Е.К. е бил осъден на 15 години лишаване от свобода, придружени с
превод на български език. Към материалите по ЧНД № №107 /2020 г. на ОС
Търговище са приложени (л.28 до л. 45)
идентични по съдържанието си материали относно
цитираната присъда - копие от
същата и превод на български език.
При така изложеното и като съобрази приложимите норми съдът намира
следното:
Основният акт, който регулира материята, във връзка с екстрадиция на
лица, които компетентните органи на
молещата държава преследват заради престъпление или издирват за изпълнение на
присъда или на наложена мярка за неотклонение е
Европейската конвенция за екстрадиция, ратифицирана от РБ със закон и в
сила от 1.10.1994 г. Съгласно чл.12,т.1
от Европейската конвенция за екстрадиция, „Молбата трябва да бъде писмена и предадена по
дипломатически път.Друг начин на предаване може да се уговори пряко между две или повече страни.“,
а в чл.12,т.2 са предвидени придружаващите молбата документи: оригинал или
заверено копие от присъда., издаден по реда, предвиден от закона в молещата
държава; описание на престъпленията.. и копие от приложимите законови
разпоредби или при възможност изложение на приложимото право, както и възможно
най-точно описание на исканото лице, придружено от всяка друга информация подпомагаща установяване на самоличността и гражданството му; С влезлият
в сила от 04.07.2005 г. Закон за
екстрадиция и европейска заповед за
арест (ЗЕЕЗА) и съгласно чл.4 от
същия са уредени въпросите касателни
екстрадиционното производство и по-конкретно, съгласно чл.4,ал.1 е очертана
приложимост на регулираните по посочения закон процедури „при наличието на международен договор, по
който РБ е страна, като го допълва по отношение на неуредените въпроси“; Между Република България и Република Турция има подписан двустранен
договор - Договор за правна
помощ по граждански и наказателни дела
между Народна Република България и Република Турция (ДВ. бр.16 от 23 Февруари
1979г.) и в глава Трета “Предаване“ са уредени предпоставките и процедурата
за взаимно предаване на лица, против
които се води следствие или които са осъдени от правосъдните органи на молещата
договаряща се страна, но се намират на територията на замолената договаряща се
страна(чл.14), а в чл.17 и чл.18 изрично е предвиден дипломатическия път,
по който се осъществява
процедурата(предаването) и необходимостта,
това да стане по и с к а н е за предаване (чл.18). В глава Трета от ЗЕЕЗА, чл. 9 – чл.21, ясно и точно са регламентирани предпоставките и процедурата
за провеждане на екстрадиция, които
по силата на чл.4,ал.1 от ЗЕЕЗА са приложими за неуредените въпроси,
предмет на двустранния договор, в случая между Република България и Република Турция.
Прочитът на относимите нормативни
материали обуславя извод, че първото условие(предпоставка) за екстрадиция по
искане на друга държава е компетентния орган
на молещата държава да отправи нарочно искане
/ молба за екстрадиция, както е посочено изрично в чл.12 от ЕКЕ, така и в чл.9,ал.1
от ЗЕЕЗА. Предвидените правомощия на ВКП
във връзка с реализиране процедурата по временното задържане (чл.13 от ЗЕЕЗА), която е била
предмет на приключилото в ТОС ЧНД№ 107/2020 г., както и самостоятелния
прочит на ЕКЕ, включително и
чл.12 от същата, обусловил преценката на окръжната прокуратура да внесе
преписката в ТОС „по компетентност“, не дерогират предвидения процесуален ред,
по който следва да започне и съответно
се развие процедурата по екстрадиция.
Разпоредбата на чл.12 от ЕКЕ не придава самостоятелни правомощия на
съда, включително и на настоящия, за произнасяне
по въпроса за екстрадиция на лицето, за което се отнасят
приложените документи, в случая
заповед за арест и присъда, без да е бил преди това надлежно сезиран - по
реда на чл.14 ,ал.4, т. 5 от ЗЕЕЗА и главно без да е налице по преписката
молба за екстрадиция, съгласно по чл.9, ал.1 от ЗЕЕЗА и чл.12 от ЕКЕ. Обстоятелството, че спрямо исканото лице е реализирана процедура по временно задържане (с определение на ТОС №
111/29.06.2020 г. е взета мярка за процесуална принуда домашен арест) не
променя предвидения ред за развитие на същинското екстрадиционно производство и
това е видно от чл.14,ал.2 от ЗЕЕЗА,
указващ правомощия на ВКП, след
получаване на м о л б а т а за екстрадиция
и при вече проведено производство
по чл.13,ал.7 от ЗЕЕЗА и независимо от резултата
му (т.е. включително и с взета друга мярка за процесуална принуда, какъвто е
настоящия случай). Прочитът на чл.9 -
чл. 15 от ЗЕЕЗА и систематичното място
на съдебната процедура – чл.16 и сл.,
обуславя заключение, че образуването на съдебното производство по екстрадиция по см. на
чл.16 от ЗЕЕЗА предполага „получаване на преписка по молба за
екстрадиция“, но има предвид преписка, която е надлежно
попълнена и след изпълнение задълженията на съответните органи, чиито компетенции са предмет
на уредените в чл.9 – чл.15 от ЗЕЕЗА правила и действия.
В контекста на така посочено, съдът намира, че внесената от Окръжната прокуратура преписка няма характер на „преписка
по молба за екстрадиция“ по см. на чл.16 от ЗЕЕЗА, поради което и не
съставлява основание, годно да
предизвика съдебно разглеждане. Ето защо, доколкото по така
внесената преписка е образувано
в ОС Търговище ЧНД № 113/2020 г., то и по изложените по-горе съображения съдебното производство по същото следва да
бъде прекратено. За основанията за прекратяване и конкретно, за отсъствието към момента на подадена
молба по см. на чл.12 от ЕКЕ и
чл.9,ал.1 от ЗЕЕЗА, следва да бъдат уведомени Министерството на правосъдието и ВКП.
С оглед изложеното съдът,
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРЕКРАТЯВА образуваното пред ОС Търговище производство
по ЧНД № 113/ 2020 г. , по постъпили
от ОП Търговище документи , по
компетентност, на основание чл.12 от
ЕКЕ.
Същите да се върнат на Окръжна прокуратура гр.Търговище.
Препис
от определението да се изпрати на О.п.Т. и на К.Е..
Препис
от определението да се изпрати на Министерство на правосъдието на РБ и
на ВКП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест
в седмодневен срок от получаването му, съгласно чл.341,ал.1 от НПК във връзка с чл.66 от ЗЕЕЗА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.