РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Бургас, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500004 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-
02-05-263522/07.12.21г. на СлОС от Е. К. И. с ЕГН:**********, Н. К. И.,
ЕГН: **********, двамата от гр. Н. З., ул. “П.“ ** и ЕТ “Е. Т. - Е.И.“ със
седалище и адрес на управление: гр. Н. З., ул. “П.“ **, с ЕИК *********,
представляван от Е. К. И., всички чрез адв. Е. Х., гр. С., против решение №
122/25.11.2021г. по гр.д.№ 50/2021г. по описа на СлОС, в частта, с която са
уважени предявените против въззивниците искове с правно основание чл.422
ГПК. Позовават се на неправилна преценка на събрания доказателствен
материал, а именно: твърдят липса на настъпила предсрочна изискуемост на
всички просрочени суми по договор за банков ипотечен кредит № 296 от
27.10.2008г. между тях и „Уникредит Булбанк“ АД, гр.София, оспорват
размера на дължимите суми и твърдят извършено погасяване, което изключва
просрочие. Твърдят неправилно приложение на т.9.4 ОУ на банката по
договора, поради това, че за всеки месец октомври са предвидени по-високи
по размер вноски, вместо да бъдат анюитетни равни такива. Позовават се на
приложение на чл.143 ЗЗП, като заявяват недобросъвестно поведение на
1
банката. На изложените основания молят за отмяна на обжалваното решение
и отхвърляне на исковете. Не ангажират нови доказателства. Претендират
разноски.
Въззиваемата „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Света Неделя“ № 7,
представлявано от адв. И.И., служебен адрес: гр. С. З., бул. „Ц. С. В.“ № ***,
ет. *, оспорва депозираната въззивна жалба. Заявява, че не е основателна.
Твърди липса на едностранно увеличаване на лихвения процент по кредита и
изготвяне на нов погасителен план – неприет от въззивниците, за погасяване
на кредита с предвиден по-нисък процент на възнаградителната лихва. Счита,
че правилно е преценено просрочие на месечните вноски и правилно кредитът
е обявен за изцяло предсрочно изискуем. Заявява, че решението е правилно.
Излага аргументи за потвърждаването му. Няма доказателствени искания.
Исковете, предмет на настоящата въззивна проверка, са субективно
съединени, при условията на пасивност,с правно основание чл. 422 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица,
депозирана е пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност
инстанция, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и е допустима.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред СлОС е образувано по искова молба от „Уникредит
Булбанк“ АД против Е. К. И., Н. К. И. и ЕТ “Е. Т. - Е.И.“. Въззиваемият
твърди, че на 27.08.2008г. страните по настоящото дело са сключили договор
за банков ипотечен кредит на физическо лице № 296/27.10.2008г., по който е
отпусната сума в размер 69 000лв. Договорът е предвиждал краен срок за
погасяване 19.10.2028г. Гарантиран е със сключване на договорна ипотека,
извършена с н.а. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
**, том ***, peг. № ****, дело № **** от **.**.**** г. на нотариус Я. В., гр.
Н. З. Твърди се от Банката, че с решение № 27/29.05.2017г. по гр.д.№
15/2016г. СлОС, влязло в сила, е установено по безспорен начин между
същите страни сключването на цитирания договор и усвояването на заемната
сума, но исковете по чл.422 ГПК на Банката против същите ответници са
отхвърлени, понеже е установена липса на настъпила предсрочна изискуемост
2
на вземането на Банката. Твърди, че с цитираното решение е установено
надплащане на сума в размер на 15 252.18лв., която впоследствие е
прихваната с вземанията на Банката против длъжниците.
Въпреки това, след 20.09.2019г. длъжниците изпаднали в забава и
Банката повторно обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем. След като
ги уведомила надлежно, се снабдила със Заповед № 442/16.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№ 20202220100791/2020г. РС – Нова Загора за подробно описаните в
заповедта суми, които тримата въззивници да заплатят солидарно. Допуснато
е незабавно изпълнение на заповедта. След спазване на процедурата по
чл.418, ал.5 ГПК по връчването й на тримата длъжници от ЧСИ е станало
ясно, че е депозирано възражение. Ето защо, на основание чл.415, ал.1, т.1
ГПК съдът е разпоредил установяване на вземането на въззиваемата Банка по
реда на чл.422 ГПК и това е послужило за основание за образуване на
производството пред СлОС.
Със заведената искова молба се претендира установяването на вземане за
следните суми: просрочена главница в размер на 44486.93лв., ведно със
законната лихва, считано от завеждане на заявлението по ч.гр.д.№ 791/2020г.
РС – Нова Загора – 15.10.2020г., до окончателното й изплащане; договорна
възнаградителна лихва в размер от 2 502.62лв. за периода 20.10.2019г. до
22.07.2020г.; сумата от 2 835.32лв. - за периода от 20.10.2019г. до
13.10.2020г., от която 1000.24лв. – неустойка за просрочена главница по
чл.4.2 от договора и 1 835.08лв. – наказателна лихва по чл.4.3 от договора;
сумата от 216лв. – друго допълнително вземане (разходи по уведомяването) и
разноски в заповедното производство в размер на 2 537.55лв. Ангажира
доказателства. Моли за решение в горния смисъл, претендира разноски.
Възззивниците оспорват исковете. Поддържат, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на целия кредит, поради липса на неиздължени
анюитетни вноски към обявяване на предсрочната изискуемост от страна на
Банката на всички дължими суми по договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 296/27.10.2008г. Твърдят, че не е ясно как е формирана
сумата от 15252.18лв. и заявяват, че според един от вариантите по
извършените СИЕ по гр.д.№ 15/2016г. СлОС, са надвнесли сума от
65 258.61лв. общо по двата договора за банков кредит, сключени с Банката.
3
Позовават се на липса на подписани след сключване на първоначалния
договор допълнителни споразумения, които да променят размера на
възнаградителната лихва и да ги задължат към въззиваемия. Въвеждат
възражения за нищожност и неравноправност на конкретно посочени в
отговора клаузи от договора. Заявяват, че не дължат възнаградителна лихва,
при положение че кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем и се
позовават на ТР № 3 от 27.03.2019г. по т.д.№ 3/2017г. ОСГТК. Също
ангажират доказателства и молят за присъждане на разноски.
Страните не спорят по сключването на процесния договор, по
усвояването на сумата, по заплащане на част от дължимото и по надлежното
уведомяване от страна на Банката за настъпила предсрочна изискуемост,
затова горните факти съдът приема за установени.
След съвкупната преценка на приетите по надлежния ред доказателства
по делото, СлОС е приел за установено вземане на Банката против
длъжниците, при условията на солидарност, за следните суми: главница в
размер на 43 298.22лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на
заявлението по ч.гр.д.№ 791/2020г. РС – Нова Загора – 15.10.2020г., до
окончателното й изплащане; договорна възнаградителна лихва в размер от
875.40лв. за периода 20.02.2020г. до 14.05.2020г..; сумата от 1840.32лв. –
лихва за забава за периода 14.05.2020г. до 13.10.2020г..; сумата от 32.40лв. –
друго допълнително вземане (разходи по уведомяването). Присъдил е
разноски в заповедното производство в размер на 2334.99лв.; разноски по
делото – 3 853.97лв. В останалите части исковете са отхвърлени и Банката не
е обжалвала решението.
Както бе посочено по-горе, производството по въззивна проверка на
постановеното решение на СлОС е по подадена от Е. К. И., Н. К. И. и ЕТ “Е.
Т. - Е. И.“ въззивна жалба против цитираното решение на СлОС в частта, с
която исковете против тях са уважени. В останалата част решението не е
атакувано от никоя от страните и е влязло в сила.
При така описаното пред настоящия съд следва да бъде обсъдено
настъпването на предсрочна изискуемост на всички дължими суми по
процесния договор за кредит и техния размер.
При спазване на задължителното тълкуване на закона, извършено с
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
4
ОСГТК, т.18, Апелативен съд Бургас извърши проверка по въведените
правозащитни възражения за липса на предсрочна изискуемост. Според ТР и
установената съдебна практика – Решение № 106 от 20 юни 2017г. по т.д.№
60152/2016г. ІV г.о., право на кредитора е да направи кредита предсрочно
изискуем при сбъдване на определени в договора или при условията на чл.60,
ал.2 ЗКИ предпоставки и след като тази предсрочна изискуемост бъде
обявена на длъжника. Уведомяването е, за да се доведе до знанието му, че
срещу него съществува вземане в определен размер, с посочено основание.
Както бе изложено по-горе, страните спорят относно твърдяното от
Банката просрочие на дължимите ежемесечни вноски, като и двете страни се
позовават на влязлото в сила решение по гр.д.№ 15/2016г. СлОС.
Съдът, след като подробно се запозна с приложеното на стр. 41 по гр.д.№
50/2021г. СлОС решение, констатира, че е отхвърлен искът на Банката против
същите длъжници за установяване на вземането й за посочените в решението
суми, като недоказан и съответно - неоснователен. В мотивната част е
обсъждано надплащане на дължимите вноски към датата на твърдяната по
гр.д.№ 50/2016г. СлОС от страна на Банката предсрочна изискуемост. Тези
мотиви, с оглед разясненията по ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г. по т.д.№
3/2016г. ОСГТК, не могат да бъдат приети за решаващи такива, които да имат
за последици зачитане на сила на присъдено нещо на решението относно
фактите, понеже искът е отхвърлен. Ето защо това, какво е установено като
размер на дължимото, внесеното, надплатеното, следва да бъде изяснено
посредством експертно заключение, както е сторил СлОС, при настоящото
разглеждане на делото.
При извършване на СИЕ се установи, че кредит № 296/27.10.2008г. е
сключен при договорен размер на възнаградителния лихвения процент от
13.68%. Подписан е погасителен план. При изследване на действителния
размер на лихвения процент е установено, че той е надвишен, затова след
корекция и преработка, в.л. е установило реално дължимото по кредита.
Поради установено надплащане, след 29.05.2017г. Банката е преоформила
вземанията си по процесния договор за кредит. Според експертното
заключение – стр. 163 и сл. по гр.д.№ 50/2021г. СлОС, към 19.07.2017г. по
кредита е била внесена обща сума в размер на 79 004.73лв., също така сумата
на дължима застрахователна премия в размер на 1372.86лв. и внесена на
5
„Уникредит Булбанк“ АД сума в размер на 2 119.43лв. от ЧСИ или общо
82 497.02лв. (хипотеза три по заключението на в.л.). Банката е начислила и
погасила 64 832.98лв. и в резултат от преосчетоводяването е останала
надвнесена сума в размер на 17 664.04лв.
От приложените на стр.50 – 53 по гр.д.№ 50/2021г. СлОС се установява,
че длъжникът Е. И. е уведомен за наличната в Банката надвнесена сума
(макар и тя да се различава от изчислената от в.л. по настоящото
производство) и е поканен да посочи банкова сметка, по която да бъде
преведена недължимо платената към онзи момент сума и да получи
новоизготвените погасителни планове.
Безспорно е, че И. не е посочил сметка, не е подписал нов погасителен
план (подобни твърдения не са и изложени от негова страна) и с остатъчната
сума Банката е започнала регулярно погасяване на дължимите ежемесечни
плащания, понеже през процесния период нови плащания не са били
извършвани.
Така, към 20.03.2020 г. – датата, на която Банката е уведомила
длъжниците за допуснатото от тях просрочие и ги е поканила да се издължат
изцяло в 14-дневен срок от получаване на поканата, надвнесената сума от 17
664.04лв. е послужила за погасяване на дължимите анюитетни вноски по
кредита до размер от 17 648.30лв. и към 20.03.2020г. е налице неизпълнение
на поетото задължение за заплащане на дължимите месечни вноски по
кредита, следователно длъжниците са изпаднали в забава, след тази дата.
При изложеното и на основание извършените многобройни заключения
на СИЕ по делото, БАС приема, че изводът на СлОС за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита към 14.05.2020г., при зачитане на релевантните
разпоредби на ЗМДВИП е правилен и законосъобразен и го споделя по реда
на чл. 272 ГПК.
Относно размера на дължимото, настоящият съд приема следното: видно
от заключението на в.л. и при изложените по-горе мотиви, се налага извод, че
към 14.05.2020г. непогасеният остатък от главницата възлиза на 43 298.22лв.
Относно дължимата възнаградителна лихва: с въззивната жалба, а и пред
окръжния съд въззивниците са въвеждали и поддържали оплаквания относно
размера на договорната лихва. Твърдели са, че макар и първоначално да е бил
договорен размер от 13.68% годишно, при намаляване на индекса SOFIBOR, е
6
следвало да бъде намаляван и размерът на дължимата лихва.
Това би било възможно, в случай, че ОУ към договора включваха
подобна клауза за автоматична промяна на ГЛП в посока към намаляване.
Съгласно чл. 9.4. от ОУ, възможно е било само автоматично увеличаване на
ГЛП, но не и намаляване и като не е бил подписан нов погасителен план, в
съответствие с поканата на Банката – стр.50 и сл. по делото, е бил запазен
първоначално договореният ГЛП от 13.68% по договора. Запазени са
задълженията на ответниците за заплащане на анюитетни вноски по
изготвения към момента на сключване на договора първоначален погасителен
план.
На основание изложеното, съдът споделя по реда на чл.272 ГПК изводът
на СлОС относно размера на дължимата към 20.03.2020г. възнаградителна
лихва върху падежиралите главници, като се отбележи, че едва след
обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем се прилага правилото на
ТР № 3 от 27.03.2019г. по т.д.№ 3/2017г. ОСГТК и върху неиздължената
главница се начислява само лихвата за забава. При така обоснованото следва
заключение, че оплакването за нищожност на разпоредбите на чл.9.1.,
чл.9.2.1. и чл.9.4 от ОУ към договора за кредит е неоснователно и не води до
промяна на вече формираните правни изводи.
Ето защо и като съобрази изготвените от в.л. експертни заключения,
съдът споделя по реда на чл.272 ГПК изводите на СлОС относно лихвата за
забава върху вече падежиралите към обявяване на предсрочната изискуемост
части от главници за периода 20.02.2020г. – 14.05.2020г. и за периода
14.05.2020г. – 13.10.2020г., както и сумата на заплатените от Банката
разноски за връчване на нотариална покана в размер на 32.40лв., съобразно
приложените писмени доказателства в тази връзка.
С оглед изложеното, следва решение в горния смисъл.
По отношение на разноските: Въззивната жалба не е уважена, затова на
въззивниците не се следват разноски.
В депозираната молба вх.№ 2229/07.03.2022г. на БАС от „Уникредит
Булбанк“ АД с изложено становище по исковете страната изрично заявява, че
разноски за тази инстанция не претндира, затова такива няма да бъдат
присъждани.
7
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 122/25.11.2021 г. по гр. д. № 50/2021 г. по
описа на СлОС в обжалваните части.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8