Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 38, 26 юли 2019 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, наказателен състав, на
двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно
заседание, в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
секретар
Нелли Митева, като разгледа докладваното от съдията
Йовка Бъчварова АНД № 17 по описа на РС Котел за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по жалба на дружество „ЕМ СИ ВИ-96“ ООД против наказателно постановление (НП) № 72 / 24.01.2019 г. на Директора на РИОСВ град Стара Загора, с което е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лева за извършено административно нарушение по чл.9б от Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) вр. чл.14а, ал.3 от Наредба № 16 от 1999г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензин бензини, и
здадена от министъра
на околната среда и водите, министъра на промишлеността,
министъра на транспорта, министъра
на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването,
обн., ДВ, бр.75 от
24.08.1999 г., в сила от
25.05.2000 г. (Наредба № 16).
Твърдят се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и се оспорва
осъществяване на състава на административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателят : актът за установяване на административно
нарушение (АУАН) и НП били издадени от некомпетентни органи; в
обстоятелствената част на АУАН и на НП били описани фактическите обстоятелства
на няколко отделни административни нарушения, а било наложено само едно
административно наказание; не била посочена дата на извършване на
административното нарушение, тъй като за такава не следвало да се приеме датата
на извършване на проверката, щом се твърди, че е налице неизпълнение на
определено задължение, изпълнимо в даден срок; НП било издадено при неизяснена
фактическа обстановка и в отклонение от констатациите в протокола за проверка;
случаят следвало да се приеме за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН; нямало
доказателства, установяващи виновно поведение на наказаното дружество.
Претендира се присъждане на направените по разноски.
В съдебно заседание „ЕМ СИ ВИ-96“ ООД се представлява от
представителя по закон Т.Г. и по пълномощие от адв. П.Ш.
***, които поддържат жалбата. В допълнително представена писмена защита се
твърди, че актосъставителят и административнонаказващият
орган не са разполагали с правомощия да съставят процесните
АУАН и НП.
Въззиваемата
страна РИОСВ Стара Загора се представлява от главен юрисконсулт И.С., която
оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена в
срок и от лице, което има право да обжалва НП, поради което е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Дружество „ЕМ СИ ВИ-96“ ООД е собственик на бензиностанция,
намираща се на административен адрес град Котел, ул. Васил Левски 2. Управител
на дружеството е Т.Г..
С писмо от 21.11.2016г. директорът на РИОСВ Бургас изпратил
до „ЕМ СИ ВИ-96“ ООД заверен дневник за състоянието на системата, съотвестваща на Етап ІІ на улавянето на бензинови пари на
бензиностанцията.
На 08.10.2018г. св. Д.Т. – главен експерт към направление
Опазване чистотата на атмосферния въздух и вредни физични фактори при РИОСВ
Стара Загора, заедно с още двама експерти, извършили планова проверка в
бензиностанцията, резултатите от която обективирали в
констативен протокол фабр. № 005609. Проверката била
извършена в присъствието на управителя на дружеството. В протокола е уточнено,
че проверката е извършена във връзка с утвърден годишен план за оценка на
съответствието с изискванията на Наредба № 16. Констатирали, че бензиностанцията
не е оборудвана със система, съотвестваща
на Етап ІІ за улавяне на
бензиновите пари, което се установявало
от липсата на стикер, отговарящ
на изискванията на приложение № 6 и посочващ годината, когато бензиностанцията е била приведена в съответствие с изискванията на чл.14а, ал.3 от Наредба № 16. В заверения
в РИОСВ Бургас дневник не била вписана
датата на пускане в експлоатация на системата, което
също доказвало, че бензиностанцията не отговаря на
изискванията на чл.14, ал.3
от Наредба № 16. Протоколът е подписан от проверяващите и от управителя Г.,
който е получил препис от него.
На 23.10.2018г. „ЕМ СИ ВИ-96“ ООД подало заявление по чл.14д от Наредба № 16 до „Ви Ар
Ес Контрол“ ЕООД за извършване на
периодична проверка на ефективността на улавяне на
бензиновите пари при експлоатация на системите, съответстващи
на Етап ІІ, на един брой
пистолет за зареждане на бензин,
с посочване на производителя и серийния номер.
Заявената проверка била
извършена, за което бил съставен протокол № VRS03 от 24.10.2018г, с посочване на
резултатите.
На 07.12.2018 г. инж. М.Б.
съставила на жалбоподателя АУАН, затова че на 08.10.2018г. било констатирано
неизпълнение на изискванията бензиностанцията да бъде оборудвана със система, съответстваща
на Етап ІІ на улавяне на бензиновите пари, съобразно изискванията в глава V от
Наредба № 16. Актосъставителят е посочил, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.9б от ЗЧАВ вр.
чл.14а, ал.3 от Наредба № 16. При съставянето на АУАН са присъствали като
свидетели Т.И. и А. К., първата разпитана като свидетел по делото. Актът е
съставен в присъствието на управителя Г., който го е подписал, получил е препис
и дал следните обяснения : че бензиностанцията е оборудвана с вакуумна помпа,
която не била минала преглед, но към месец октомври 2018г. вече били изпълнени
всички изисквания и имало стикер.
На 24.01.2019 г. Директорът на
РИОСВ Стара Загора съставил обжалваното наказателно постановление, като изцяло
е преповторена описаната в АУАН фактическа обстановка. Като нарушена е посочена
същата правна норма. Прието е, че не са налице основанията за прилагане на
чл.28 и чл.29 от ЗАНН. На жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 5 000.00 лева на основание чл.34ж, ал.1, т.2 от ЗЧАВ.
НП
е връчено на 29.01.2019 г., а жалбата е подадена на 01.02.2019 г. в преклузивния седемдневен срок.
Горната фактическа обстановка
съдът установи след анализ на цялата доказателствена
съвкупност, формирана от гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира
в цялост.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна съдът стигна до извода, че наказателното постановление
следва да бъде отменено.
Съдът, при извършване на задължителната служебна проверка
относно съблюдаване на процесуалните правила, установи, че са били допуснати
нарушения в тази насока, водещи до нарушения на правото на защита на наказаното
лице. Същевременно съдът дължи произнасяне по релевираните от жалбоподателя отменителни
основания, част от които споделя.
Неоснователно се явява
твърдението в жалбата за липса на компетентност :
С приложение към чл.1,
ал.2 към Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по
околната среда и водите, обн, ДВ, бр. 49 от 2018г.,
Община Котел е включена в сферата на дейност на РИОСВ Стара Загора.
Със заповед №
РД-568/28.09.2018г. министърът на ОСВ оправомощил актосъставителя М.Б. да съставя АУАН по ЗЧАВ.
Със заповед №
РД-567/28.09.2018г. министърът на ОСВ оправомощил
директора на РИОСВ Стара Загора да издава НП по ЗЧАВ.
Съдът не споделя
твърдението в жалбата, че в НП били описани състави на няколко отделни
административни нарушения, за които следвало да наложат отделни административни
наказания. Както в АУАН, така и в НП е дадено описание само на едно нарушение –
че бензиностанцията не е била оборудвана със система, съответстваща на Етап ІІ,
съобразно изискванията на глава V от Наредба № 13. Направени са ненужни
повторения, които обаче не въвеждат признаци на други административни
нарушения. Липсата на маркиране със стикер е посочено като доказателствен
факт, а не като отделно нарушение.
Съдът
се солидаризира и възприема изцяло твърдението в жалбата, че и в АУАН, и в НП
не е посочено време на извършване на административното нарушение, съобразно
изискванията на чл.42, т.2 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. И в двата процесуални
документа е казано, че нарушението било констатирано на 08.10.2018г. по време
на извършване на проверката. Прочитът на
разпоредбата на чл.14а, ал.3 от Наредба № 16 налага извод, че всички съществуващи бензиностанции е
следвало да бъдат оборудвани със система,
съответстваща на Етап II, в срок до 31.12.2016г., следователно
при неизпълнение на вмененото задължение в срок, административното нарушение се
счита за довършено след изтичане на срока, т.е. на 01.01.2017г.
Съдът не споделя наложилите се в практиката виждания, че щом деянието е
извършено под форма на бездействие, спадало към категорията на т.нар. „продължени“ нарушения, съставът
на които се осъществявал непрекъснато във времето и продължавал, докато бъде
изпълнено дължимото действие или бъдело установено нарушението. Такова
тълкуване не намира опора в закона, а освен това се прави недопустима аналогия
с продължените престъпления, които се отличават с непрекъснато осъществяване на
състава на определено престъпление. Не може да се приеме, че съставът на
административното нарушение се осъществява непрекъснато във времето след
изтичане на определения срок за извършване на дължимото действие, тъй като
действието е следвало да се извърши до определения срок, а не след изтичането
му.
Извършването
на едно административно нарушение е факт от обективната действителност, който
стои извън субективната преценка било на актосъставителя,
било на административнонаказващия орган, който е
длъжен вярно да отрази този факт. Ако се приеме,
че датата на извършване на нарушението е и дата на извършване на
административното нарушение, то би се отворил път за опасен произвол административнонаказващият
орган неограничено във времето да констатира такива нарушения и по свое
усмотрение, когато прецени, да предприеме действия за установяване на едно
такова административно нарушение и безусловно за датата на извършване на
нарушението да се приема датата на неговото установяване. В тази връзка съдът
подчертава, че законодателят е предвидил разумни срокове, в който може да бъде
реализирана административнонаказателната отговорност,
след изтичане на които същата се погасява, като началото на тези срокове не се
поставя в зависимост от субективните възприятия на административния орган.
Само
за пълнота и във връзка с давностните срокове за
реализиране на административноказателната отговорност
съдът указва следното : В отклонение от общото правило,
че не се
образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт
за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението,
за екологични нарушения този срок е две години - чл.34, ал.1 от ЗАНН. В случая се
касае за извършено екологично
нарушение, който извод следва от целта
на ЗЧАВ, очертана в чл.1 - да се защити здравето на хората
и на тяхното потомство, животните и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните ценности от вредни
въздействия, както и да предотврати настъпването на опасности и щети за обществото при
изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности.
Следователно към датата на съставяне на АУАН – 07.12.2018г., двугодишният срок
не е бил изтекъл, тъй като се брои от датата на извършването – 01.01.2017г. Пак във връзка с изложеното в предходния абзац,
ако се приеме, че т.нар. „продължено“ административно нарушение се осъществява
дотогава, докогато бъде преустановено или бъде констатирано, то би се стигнало
до абсурдната ситуация, нарушението да продължава безкрайно във времето, ако не
бъде преустановено или не бъде констатирано (ако не се постави такава система и
този пропуск не бъде констатиран, в настоящия случай), което пък води до извод,
че давността за това нарушение никога не би започнала да тече.
Изложеното
мотивира съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
С
жалбата е направено искане за присъждане в полза на жалбоподателя направените
от него разноски за адвокатско възнаграждение. Искането е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение. Тъй като в ЗАНН липсва
изрична разпоредба в този смисъл, то по силата на чл.84 от ЗАНН се прилагат
общите правила, установени в НПК, където в чл.190, ал.1 е посочено, че когато
подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на държавата,
но в негова полза не се присъждат тези разноски, които той е направил в
наказателното производство. Жалбоподателят може да претендира направените от
него разноски за адвокатски хонорар по реда на ЗОДОВ.
Ръководен от изложените
съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 72 / 24.01.2019 г. на Директора на РИОСВ
Стара Загора като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя „ЕМ
СИ ВИ-96“ ООД за присъждане на направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред АС Сливен в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните, че
е изготвено.
С
Ъ Д И Я :