Р
Е Ш Е
Н И Е №260061
гр.Кюстендил, 20.05.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на двадесети и втори април
през две хиляди и двадесета и първа година, в
състав
Председател:ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Мл.съдия:КАЛИН ВАСИЛЕВ
при секретаря
Вергиния Бараклийска
с участието на прокурора от КнОП Костадин Босачки
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНАХД
№ 133
по описа за 2021 г. на КнОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство” вр. чл.378, ал.5 НПК.
Адв.М.Ч.- служебен защитник на обв.Л.В.Т. ***, Кюстендилска област
обжалва с въззивна жалба решение №
260019 на Дупнишкия районен съд от 20.01.2020 г. по НАХД № 1030/2020г. по описа
на същия съд. С посоченото решение Т. е призната за невинна в това, че на 02.09.2019 г. в гр. Дупница, ул.
„Христо Ботев“ е намерила чужда движима вещ, а именно 1 бр. мобилен телефон с
марка „Айфон 6С“ с ИМЕІ № *********ведно със сим - карта в него, на обща
стойност 170,90 лв, собственост на М.Д. от гр. Дупница и в продължение на една
седмица не е съобщила за тях на собственика, на властта или на този, който ги е
загубил. На осн. чл.304 НПК ДнРС е оправдал подсъдимата Т. по повдигнатото й
обвинение по чл. 207, ал. 1 от НК; на осн. чл.305, ал.6 НПК я е признал за виновна за
същото деяние, като е приел, че са налице предпоставките на чл.218б НК и при условията на чл. 207, ал. 1
във вр. с чл. 218б от НК й е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева. С решението на Т.
са възложени и разноските по делото в размер на 113 лева.
В
жалбата са релевирани възражения за
неправилност на постановеното решение и допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на материалния закон- чл.9, ал.2 НК, респ. че
деянието е малозначително, поради което Т. следва да бъде оправдана изцяло.
Изтъкват се доводи, че е недопустимо в мотивите на акта да фигурира едновременно
и оправдателен и осъдителен диспозитив за едно и също деяние, което
представлява съществено нарушение на процесуалните правила; както и че подс. Т.
е следвало да бъде оправдана изцяло, без да се прилага разп. на чл.218 б от НК
и да й се налага административно наказание по този ред.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба.
Служебният защитник на подс.Т.- адв.Ч. поддържа въззивната си жалба пред
окръжния съд. Алтернативно моли за отмяна на осъдителния диспозитив на
решението.
Въззивницата Т. не се явява пред окръжния съд и не взема становище по
жалбата.
Кюстендилският окръжен съд, след проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в
съвкупност, и при пределите, установени
в чл. 334 НПК и след като провери на осн.чл. 313 и чл.314 НПК изцяло
правилността на решението, както и като съобрази доказателствата за
имущественото състояние на жалбоподателката, счита, че въззивната жалба е
допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в
срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество,
жалбата неоснователна поради следните съображения:
Фактическата обстановка е
изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред
необходимия обем доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на
доказване, като е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност. Фактите
по делото са правилно установени. От доказателствения материал по делото се
установява следната фактическа обстановка:
На 02.09.2019г., около
08.00 часа сутринта св.М.Д., излязла да
си изхвърли боклука в контейнер, намиращ се на мост между ул.”Кокиче” и
ул.”Христо Ботев”в гр.Дупница. Приближавайки го, забелязала,че в него има
изхвърлени олекотени нови завивки. В този момент от към улица „Патриарх
Евтимий” забелязала, че се движи подс. Т. заедно момче на около 15 години. Св.Д. ги извикала
да вземат завивките. В себе си св. Д. носела мобилният си телефон марка „Айфон
6С”, с ИМЕЙ:**********йто оставила на оградата на съседа си И.А. преди
изхвърлянето на боклука. Св.Т. отказала да вземе завивките, но преровила
контейнера за желязо, след което Д. извхврлила бокулка и и си тръгнала, забравяйки да си вземе телефона. Обв.Т. го
видяла, взела го и вечерта го продала на
св.Верчева за сумата от 100 лева. Няколко дни след това заминала за
РГърция.
Св.Д. у дома си установила
липсата на телефона, както и че същият е изключен, след което подала сигнал до
РУ Дупница. Междувременно телефона бил включен от св. В.. Последната на на
04.09.2019 г. се свързала с дъщерята на Д., обяснила за обстоятелствата, при
които е закупила телефона и на
09.09.2019г. в РУ Дупница същият бил върнат.
Предвид гореизложеното, КнОС намира, че
подс. Т. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на посоченото престъпление. Сторените в същата насока
изводи на ДнРС са съобразени с
доказателствения материал, доколкото този съд се е позовал на последователните
и идентични показания на св. Д., В., И., Т.. Впрочев, въпроса за авторството на
деняието е безспорен и е несъмнено, че
на 02.09.2019 г. подс. Т. *** чужда движима вещ и не е съобщила на собственика
или властта, а напротив- същият ден се е разпоредила с нея. Изтъкнатите в тази насока доводи на
ДнРс, макар и пестеливи, са съобразени с
материалния закон и се споделят от настоящата инстанция изцяло, без да е
необходимо да бъдат преповтаряни.
Въззивната
инстанция не споделя изложения във въззивната жалба правен довод, че се касае
за приложение на чл.9, ал.2 НК, респ. че
деянието на Т. е с ниска степен на обществена опасност, която в конкретния
казус не обуславя признаците на извършеното престъпление по чл. 207, ал.1 НК,
респ. че деянието не е обществено опасно или че неговата обществена опасност е
явно незначителна. Това е така, защото характеристиката на конкретното
деяние с ниска степен на обществена опасност не означава, че липсва
обективирано съставомерно поведение и на субективно отношение към него, а
обуславя единствено смекчаване на наказателната отговорност за съставомерно
деяние по чл. 207, ал.1 НК.
На следващо място, за да бъде едно деяние обявено от закона за престъпление,
разп. на чл. 9, ал. 1 от НК
не изисква единствено висока степен на обществена опасност, а типичната такава
за конкретно престъпно посегателство, закрепено в норма от особената част на
НК. На последно място, непроявлението на признак от обективната и/или
субективната страна на деянието представлява несъставомерност на същото. А
както бе отбелязано по-горе деянието е съставомерно, респ. е общестевно опасно
по см. на чл.9, ал.2, пр.1 НК.
Настоящата съдебна
инстанция приема още, че конкретното деяние не е съгласно чл. 9, ал. 2, пр.
2 от НК с явно незначителна обществена опасност. Обв. Т. е била
наясно, че телефона е на св. Д., осъзнала е, че същият не е с ниска стойност,
взела е мерки незабавно след намирането му да се освободи от него и да придобие
имотна облага, както и да се укрие, напускайки страната. Тези
обстоятелства в никакъв случай не сочат
към наличие на явно незначителна обществена опасност на деянието, респ. на
приложение на чл.9, ал.2 НК. Ето защо
изтъкнатите в тази насока доводи на защитата са неоснователни.
По въпроса за наложеното
наказание. В
конкретния случай е налице рядката хипотеза на конкуренция между нормите на чл. 78а, ал. 1 от НК и чл. 218б, ал. 1 от НК. И двете норми предвиждат налагането на административно наказание
на подс. Т.. Според въззивната инстанция в случая по-благоприятният закон,
който следва да бъде приложен, е да нея да
й се наложи наказание по административен ред по реда на чл. 218б, ал. 1 от НК. Нормата на чл. 78а от НК
е приложима за всички престъпления от Особената част на НК, за които са налице
предпоставките по ал. 1 и липсват пречките по ал. 7 от същия член. Последиците
от приложението на тази норма са чистото съдебно минало на дееца (същата е
реабилитирана по чл.86 от НК), но и
невъзможност да бъде отново освободен от наказателна отговорност по този ред,
съгласно чл. 78а, ал. 1, б.
"б" от НК.
Нормата на чл. 218б, ал. 1 от НК се явява специална по отношение на тази на чл. 78а, ал. 1 от НК. Последиците от прилагането й също са чисто съдебно минало за
наказаното лице, но и възможност за последващо освобождаване от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, както и по-нисък размер на глобата – от 100 до 300 лева. Тя се
прилага за изчерпателно изброените в тази норма престъпления – чл. 194, ал. 3,
чл. 195, ал. 4,
чл. 204, б.
"а", чл. 206, ал. 1
и ал. 5 и
чл. 207 от НК.
Тук е налице и допълнителен критерий – стойността на предмета на престъплението
да е до размера на две минимални работни заплати за страната и същият да е
възстановен или заместен. В случая и тези изисквания са изпълнени, тъй като
стойността на инкриминирания мобилен телефон е 170,90 лв, а МРЗ за страната към
датата на деянието – 02.09.2019 г. е 560 лв.
Ето защо въззивната инстанция намира, че в случая правилно е била
приложена разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК като по-благоприятна за подс. Т..
В
този аспект довода на ДнРС, че подс. Т. следва да се оправдае по повдигнатото й
обвинение и да й бъде наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева за същото деяние, на основание чл.
301, ал. 4 вр. чл. 305, ал. 6 от НПК е законосъобразен. Безспорно за деянието по чл. 218б от НК
се прилага ЗАНН съгласно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НК, тъй като същото съставлява административно нарушение. Когато
нарушението е констатирано от органите на МВР, компетентен да наложи
административното наказание съгласно чл. 424, ал. 5 от НК е министърът на МВР или упълномощено от него длъжностно лице – в
случая началникът на РУ на МВР –
Дупница, където е било проведено ДП. Съгласно чл. 305, ал. 6
вр. чл.
301, ал. 4 от НПК, с измененията в НК – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в
случаите, в които деянието се наказва по административен ред, съдът признава
подсъдимия за невинен и му налага административно наказание. Именно такъв е и
настоящият казус, поради което първата инстанция с решението си правилно е
оправдала подс. Т. за това, че на 02.09.2019 г е извършила престъпление по чл.207, ал.1 НК и й е наложила
административно наказание по реда на
чл.218б, ал.1 НК. Това е напълно законосъобразно и допустимо, доколкото
то се включва в правомощията на съда с
цитираните по горе изменения на чл.305, ал.6 и чл.301, ал.4 НПК.
В случая КнОС се съгласява с довода на защитата, че ДнРс е допуснал
непрецизност с втория си осъдителен диспозитив, с който на практика след като
оправдава Т. за деянието, а я признава за виновна отново в същото деяние. ДнРС, след като я е
оправдал, е следвало единствено да посочи, че цитираното деяние представлява
административно нарушение по чл.218б, ал.1 НК и че за него се налага на осн. чл.
301, ал. 4 вр. чл. 305, ал. 6 от НПК административно наказание глоба размер на 100 лева, без да
постановява втория осъдителен диспозитив
Посочената непрецизност обаче е несъществена; от диспозитива на
решението се видно, че ДнРС е оправдал подс.Т. в извършване на престъпление по
чл.207, ал.1 НК, но че е квалифицирал същото деяние като административно
нарушение и съответно- че е наложено съответното административно наказание,
поради което не се налага изменение на решението в претендираната наказателна
част.
По тези съображения атакуваното решение, в това число и в частта за
разноските, следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното
и на осн.чл. 378, ал.5. вр.чл. 334 т.3 и т.6
и чл.337, ал.1, т.1 и т.2 НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260019 на Дупнишкия районен съд от
20.01.2020 г. по НАХД № 1030/2020г. по описа на същия съд.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.