Решение по дело №1760/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, подадена чрез синдика Й.К.К., срещу Решение № 155 от 31.07.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата, подадена от синдика срещу Разпореждане за присъединяване № С230003-105-0266486/14.07.2023 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, с което по изпълнително дело № *********/2016 г. са присъединени публични вземания на НАП от оспорващото дружество в размер на 589,72 лв., от които 562,51 лв. – главница и 27,21 лв. – лихва.

С жалбата се настоява, че оспореното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Според оспорващия изпълнителното производство по изпълнителното дело срещу оспорващото дружество е спряно по силата на закона на основание чл. 222, ал. 1, т. 6 ДОПК, във вр. с чл. 638, ал. 1 от Търговския закон ТЗ), във вр. с чл. 193, ал. 4 ДОПК, т.к. е изтекъл 6-месечният срок от откриване на производството по несъстоятелност на дружеството (който е изтекъл на 11.11.2021 г.), поради което присъединяването на публични вземания към вече спряно изпълнително производство е недопустимо. Изтъква се, че изключението, предвидено в чл. 193, ал. 1 ДОПК, се отнася само за имущество, върху което преди откриване на производството по несъстоятелност, вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания. Сочи се обаче, че след изтичане на предвидения в чл. 193, ал. 4 ДОПК краен срок, в който публичният изпълнител разполага с правомощия да осребрява имуществото на длъжника, имуществото на длъжника се връща в масата на несъстоятелността и публичният изпълнител няма правомощие да извършва изпълнителни действия срещу това имущество, което може да бъде реализирано единствено от синдика на дружеството.

В условията на евентуалност се поддържа, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 ДОПК, във вр. с чл. 638, ал. 4 ТЗ, доколкото спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ, а вземанията на НАП по изпълнително дело № *********/2016 г. са предявени и приети от синдика, поради което присъединяването на публични вземания по вече прекратено изпълнително дело е недопустимо. Като съществено процесуално нарушение оспорващият определя липсата на мотиви по отношение изложените идентични доводи в жалбата до Директора на ТД на НАП Варна.

На следващо място, позовавайки се на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, оспорващият твърди, че е неправилен доводът на ответника, че присъединяването на взискател към образувано изпълнително производство не представлява извършване на конкретно същинско действие по изпълнение.

Искането е да се отмени обжалваното решение.

Ответникът – Директорът на ТД на НАП Варна с писмени бележки, чрез юриск. И.Г. отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна, доколкото оспореният акт, според ответника, е правилен и законосъобразен, като се иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изтъква се, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при наличие на законовите предпоставки за това, като действието на публичния изпълнител е законосъобразно и обосновано. Сочи се, че неоснователно оспорващият възразява, че с изтичането на 6-месечния срок по чл. 193, ал. 4 ДОПК се спира изпълнителното производство по ДОПК и е недопустимо извършването на действия по принудително изпълнение, включително такива по присъединяване на взискател. Настоява се, че присъединяването на взискател не представлява същинско действие по принудително изпълнение, а единствено администриране на искане за събиране на определено вземане. Твърди се, че нормата на чл. 193, ал. 4 ДОПК не предвижда автоматично спиране на изпълнителното производство, а единствено урежда правните последици от нереализирането на обезпеченото преди откриване на производството по несъстоятелност имущество в предвидения в чл. 193, ал. 4 ДОПК срок. Ответникът препраща към изложеното в обжалваното решение.

Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 268, ал. 1 от ДОПК 7-дневен срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима. Оспореният акт е съобщен на жалбоподателя на 01.08.2023 г. – предвид удостоверението за извършено връчване по електронен път, а жалбата е постъпила по електронен път на 03.08.2023 г. Оспорването е насочено срещу годен за оспорване акт по аргумент от чл. 268, ал. 1, във вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, фактите, които се установяват от доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 268, ал. 1 ДОПК и петитума на жалбата предмет на настоящото производство е преценката за законосъобразността на Решение № 155 от 31.07.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата, подадена от синдика на „ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД срещу Разпореждане за присъединяване № С230003-105-0266486/14.07.2023 г., издадено на основание чл. 217, ал. 2 ДОПК от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.

С разпореждането е допуснато присъединяване на публичен взискател – НАП, за публични вземания в размер на главница – 562,51 лв., и лихва – 27,21 лв., общо 589,72 лв. по Декларация образец 6 за ДОО, Здравно осигуряване и Универсален пенсионен фонд, в изпълнителното производство – изп. дело № *********/2016 г. по описа на ТД на НАП Варна. Изпълнителното дело е образувано срещу „ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, чийто общ размер на публичните задължения по изпълнителното дело, в т.ч. и присъединените с процесното разпореждане е: главница 1 026 051,06 лв. и лихва към 14.07.2023 г. – 677 693,89 лв.

По валидността на оспорения акт:

Действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил (чл. 266, ал. 1 ДОПК), като директорът на ТД на НАП Варна се явява именно компетентният решаващ орган в случая - обжалваните действия/разпореждане са на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна. Оспореното пред съда решение на Директора на ТД на НАП Варна е постановено в рамките на законоустановената компетентност на органа по място и по материя - чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК, респ. не е нищожно.

По формата на оспорения акт:

Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма, като от посочените в него фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, обосноваващи упражненото от органа публично субективно право. Доколкото решаващият орган приема, че разглежданият казус попада в изключението по чл. 193, ал. 1 ДОПК и изпълнителното производство не се спира, то твърденията на оспорващия за липса на мотиви по отношение непроизнасянето на органа по възражението, направено с жалбата, че спряното изпълнително производство се прекратява по силата на закона – чл. 638, ал. 4 ТЗ, се явява неоснователно. Така приетото от Директора на ТД на НАП Варна очевидно сочи, че органът приема, че липсва предпоставката - спряно изпълнителното производство, за прекратяване на „спряно производство“.

Жалбата се явява основателна, предвид наличието на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК за отмяната на оспорения акт.

По процесуалната законосъобразност на акта.

При извършената служебна проверка съдът установява допуснати в хода на производство съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на оспорения акт, респ. същият е издаден при неспазване на административнопроизводствените правила. Без да изясни релевантните факти и обстоятелства, както изисква разпоредбата на чл. 35 АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, органът е постановил процесното решение. Възраженията на дружеството съдържат данни за открито производство по несъстоятелност на дружеството – Решение № 114 от 05.05.2021 г. по търг. д. № 1093/2020 г. Решаващият орган обаче не е изяснил дали имуществото, върху което преди откриване на производството по несъстоятелност са били наложени мерки за обезпечаване на публичните вземания или срещу което е започнало принудителното изпълнение за събиране на публичните вземания, е реализирано или не е реализирано в срок от 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност. Допуснатото от решаващия орган нарушение се явява съществено. Ако беше изяснил всички факти и обстоятелства, от значение за случая може би органът би стигнал до извод, различен от направения.

По материалната законосъобразност на акта

Присъединяването на публични вземания по реда на чл. 217, ал. 1 ДОПК е действие на публичния изпълнител, като за валидността и законосъобразността на същото е от значение да има висящо изпълнително производство и подлежащо на изпълнение публично вземане, с което съответен взискател да бъде присъединен към това производство. Присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнителен до разпределението на събраните суми – чл. 217, ал. 2 ДОПК.

За да отхвърли жалбата на дружеството, решаващият орган приема, че оспореното с нея разпореждане за присъединяване е издадено в хода на висящо изпълнително производство – изп. дело № *********/2016 г. по описа на ТП на НАП Варна и за задължения за ДОО, Здравно осигуряване и Универсален пенсионен фонд по подадена от дружеството Декларация образец 6, която декларация представлява годно изпълнително основание.

Директорът на ТД на НАП Варна приема за неоснователно възражението, релевирано с жалбата, че присъединяването на взискател по образуваното изпълнително дело представлява действие, което не може да бъде осъществено след предявяване на вземането в откритото срещу длъжника производство по несъстоятелност. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 7 от 2021 г. на ВАС по тълк. дело № 8/2019 г., решаващият орган сочи, че присъединяването на взискател към образуваното изпълнително производство не представлява извършване на конкретно същинско действие по изпълнението, а това действие има за цел единствено да подготви бъдещото осъществяване на принудителното изпълнение, поради което няма пречка да се извърши, макар да е открито производство по несъстоятелност на длъжника. С решението е прието, че доколкото преди откриване на производството по несъстоятелност срещу оспорващото дружество с решението на Окръжен съд – Варна от 05.05.2021 г. е образувано изпълнително дело № *********/2016 г., по което върху конкретно имущество на длъжника са наложени обезпечителни мерки, то в съответствие с чл. 193, ал. 1 ДОПК и с преследваната от законодателя цел – да се даде предимство на изпълнителното производство по ДОПК, в случая изпълнителното производство не е спряно. Като лишено от основание е определено възражението в жалбата, че с изтичане на 6-месечния срок по чл. 193, ал. 4 ДОПК се спира изпълнителното производство по ДОПК и след този срок е недопустимо извършването на действия по принудителното изпълнение, включително такива по присъединяване на взискател, доколкото присъединяването на взискател по изпълнителното дело не представлява същинско действие по принудителното изпълнение, а единствено администриране на искане за събиране на определено вземане. Изтъкнато е, че нормативното разрешение по чл. 193, ал. 4 ДОПК не предвижда спиране на изпълнителното производство, а единствено урежда правните последици от нереализирането на обезпеченото предвид откриване на производството по несъстоятелност имущество в предвидения в 6-месечен срок от откриване на производството по несъстоятелност. Посочено е, че въпросните правни последици са свързани с предаване от публичния изпълнител на синдика на съответното имущество, чието реализиране следва да се извърши в универсалното производство по несъстоятелност.

Така направеният извод от Директора на ТД на НАП Варна за законосъобразност на оспореното разпореждане, не съответства на материалноправните норми и събраните в хода на съдебното производство доказателства.

Съгласно чл. 163, ал. 1 ДОПК публичните вземания се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго. Публичните изпълнители при НАП са компетентни органи по събиране на публичните вземания освен ако в закон е предвидено друго – чл. 163, ал. 3 ДОПК. Предявяването и събирането на публични вземания по друг ред и от друг орган има своето нормативно основание в разпоредбата на чл. 164 ДОПК, с която са разписани особени случаи при несъстоятелност, а именно: публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника. Именно такъв е и настоящият случай.

Съгласно чл. 638, ал. 1 ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 ДОПК. С разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и ал. 4 ДОПК е уредено едно изключение от разпоредбите на ТЗ относно универсалното принудително изпълнение при несъстоятелност, като на публичния изпълнител е предоставена възможност да предприеме действия по реда на специалния закон по отношение на имуществото на длъжника, върху което са наложени обезпечителни мерки преди откриване на производството по несъстоятелност. Тази възможност за провеждане на индивидуално изпълнително производство е ограничена със сравнително кратък срок - 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелността, в който срок следва да се реализира имуществото, върху което са наложени обезпечения. В случай, че това не бъде извършено, съгласно чл. 193, ал. 4 ДОПК публичният изпълнител следва да предаде служещото за обезпечение имущество на синдика за реализирането му в производството по несъстоятелност.

Нормата на чл. 638 ТЗ очертава общо принципно правило, което е съобразено от ДОПК - арг. от чл. 222, ал. 1, т. 6. Анализът на разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ обуславя извод, че по принцип в момента, в който се открие производството по несъстоятелност (с решение на съда по чл. 630 ТЗ) всички изпълнителни производство (учредени и по ГПК, и по ДОПК) се спират, ако са насочени срещу имущество, което е включено в масата на несъстоятелността. Последното следва и с оглед характера на производството по несъстоятелност, което е универсално. Тази норма съдържа едно изключение. Изпълнителното производство, образувано от публичния изпълнител по реда на ДОПК не се спира - следователно е допустимо и да се приложи института на присъединяване на публични взискатели по чл. 217 от ДОПК, ако е насочено срещу имущество на длъжника, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания, алтернативно, срещу което са предприети от публичния изпълнител конкретни изпълнителни действия за събиране на публичното вземане – чл. 193, ал. 1 ДОПК. Целта на разпоредбата е да се даде предимство на изпълнителното производство по ДОПК, но в много тесни хипотези - единствено при наличие на вече наложени обезпечителни мерки или при вече предприети действия по принудително изпълнение върху конкретни имуществени права на длъжника, като в единия случай обезпечителното производство е висящо към момента на решението за обявяване в несъстоятелност, а в другия случай изпълнителното производство, учредено от публичния изпълнител, е висящо към момента на решението на съда за обявяването на несъстоятелността. Всъщност тези имуществени права на длъжника (обезпечени преди откриване на производството по несъстоятелност) първоначално са изключени от масата на несъстоятелността, като едва при сбъдването на условието по чл. 193, ал. 4 ДОПК, те попълват тази маса (предават се на синдика) и реализацията им не може да стане в индивидуалното производството по ДОПК, а само в универсалното производство по несъстоятелност по ТЗ от синдика.

В конкретния случай се касае за едно особено производство, при което на публичния изпълнител е даден един кратък срок, в който или да предприеме действия по събиране на публичните вземания или с нарочен акт, да предаде имуществото, по отношение, на което са наложени обезпечителни мерки, за да бъде включено същото в масата на несъстоятелността. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ДОПК е категорична, че "имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс". Съобразно нормата на чл. 193, ал. 4 от ДОПК срокът, в който следва да бъдат извършвани действия по събиране на публичното вземане, за което са наложени обезпечителни мерки, е 6-месечен срок от откриване на производството по несъстоятелността.

Безспорно се установява, че оспорващото дружество е длъжник по изпълнително дело № *********/2016 г. на ТД на НАП – Варна, както и че е обявено в несъстоятелност с Решение № 114 от 05.05.2021 г. на Окръжен съд- Варна по търг. д. № 1093/220 г. и следователно нормативно установеният 6-месечен срок отдавна е изтекъл. След като това е така, съобразно нормата на чл. 193, ал. 4 ДОПК, непосредствено след изтичане на процесния 6-месечния срок публичният изпълнител е следвало да изпълни задълженията си, регламентирани в посочената правна норма, а именно - да предаде имуществото, което не е реализирал и по отношение, на което са наложени обезпечителни мерки на синдика, за реализирането му в производството по несъстоятелност. С изтичане на срока по чл. 193, ал. 4 ДОПК, своеобразната преференция на публичния изпълнител по отношение на имуществото, предмет на обезпечение за събиране на публично вземане, отпада и имуществото на длъжника, което до този момент е представлявало обезпечение на изискуемо публично вземане, става част от масата на несъстоятелността и се предприемат действия от синдика по неговото осребряване.

След изтичане на срока, посочен в чл. 193, ал. 4 ДОПК би следвало публичният изпълнител или да предприеме действия по спиране на образуваното изпълнително дело или съобразно чл. 638, ал. 4 ТЗ да прекрати спряното изпълнително производство, ако е изпълнено условието вземането - установеното публично вземане, да е предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ.

Публичният изпълнител е следвало да извърши справка в публичния регистър и да установи дали въпросните публични вземания, във връзка с които е образувано изпълнително дело № *********/2016 г. са приети по реда на чл. 693 ТЗ и дали са включени в списъка на приетите по чл. 692 ТЗ от синдика вземания на кредиторите на оспорващото дружество /в несъстоятелност/. Изясняване на тези релевантни факти не е предприето от публичния изпълнител в случая, а при установяване, че вземанията са приети, образуваното изпълнително производство подлежи и на прекратяване на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 ДОПК, във вр. с чл. 638, ал. 4 ТЗ.

В случая съдът констатира, че неудовлетворените вземания на НАП, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № *********/2016 г. (което изпълнително дело е прието като доказателство от съда), са приети и включени в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на оспорващото дружество (публикуван в ТР и представен по делото, заедно с данни за допълването му). Няма данни по делото за предаване от публичния изпълнител на синдика на имуществото на дружеството, върху което са наложени обезпечения по изпълнителното дело на публичния изпълнител.

Постановяването на разпореждане за присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство по събиране на публични вземания, при така установяващата се фактическа обстановка по делото, е незаконосъобразно. Този извод не е в противоречие с посоченото в мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по тълк. д. № 8/2019 г., че по своята същност и характер действията на публичния изпълнител могат да са и само подготвителни и да представляват администриране на постъпили искания за събиране на вземания до публичния изпълнител, т.е. не същински действия по принудително изпълнение. Предвид наличието на производство по несъстоятелност на оспорващото дружество в случая, се обезсмисля приложимостта на регламентацията, че присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател, както и че извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател - чл. 217, ал. 3 и ал. 4 ДОПК.

Несъобразяването от публичния изпълнител и от Директора на ТД на НАП Варна на гореизложената нормативна регламентация на процесните правоотношения сочи на нарушаване на административнопроизводствените правила, несъответствие на постановените актове с материалноправните норми и несъответствие с целта на закона.

Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени.

Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да се уважава, предвид изхода на делото. Оспорващият не претендира разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне в този аспект.

На основание чл. 268 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 155 от 31.07.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата, подадена от синдика на „ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, срещу Разпореждане за присъединяване № С230003-105-0266486/14.07.2023 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, с което по изпълнително дело № *********/2016 г. са присъединени публични вземания на НАП от „ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, в размер на 589,72 лв., от които 562,51 лв. – главница и 27,21 лв. – лихва.

ОТМЕНЯ Разпореждане за присъединяване № С230003-105-0266486/14.07.2023 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, с което по изпълнително дело № *********/2016 г. са присъединени публични вземания на НАП от „ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, в размер на 589,72 лв., от които 562,51 лв. – главница и 27,21 лв. – лихва.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: