Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 29 16.02.2023 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно заседание на осми
февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията
Марин Маринов административно дело № 303 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на З. Д. М. с ЕГН ******** от с. Ж., обл. Р., чрез адв. Н. М. от АК – Разград, срещу Решение № 1012-16-281/2 от
29.11.2022 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него е потвърдено
Разпореждане № 2140-16-484 от 03.11.2022 год. на ръководителя на „ПО” при ТП на
НОИ – Разград, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 23.09.2022
год.
В жалбата се твърди, че административният орган
неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж периодите от 24.07.1973
год. до 13.06.1974 год. и от 25.06.1974 год. до 24.07.1974 год., през които тя
е родила и отглеждала първото си дете, родено на *** год., като неработеща
майка. Позовавайки се на действащите през тези периоди нормативни актове в
областта на осигуряването оспорващата твърди, че за нея е възникнало правото на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като
времето, през което е родила и отглеждала детето си като неработеща майка,
следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. От съда се иска да
отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне, като даде
задължителни указания по приложението на закона, и да й присъди направените по
делото разноски.
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Производството по издаване на оспорения акт е започнало със заявление на
оспорващата, подадено по електронен път на 23.09.2022 год., с вх. № 2113-16-920 от 28.09.2022 год. до директора на ТП на
НОИ – Разград за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Към заявлението, освен съответните документи,
доказващи наличието на трудов и осигурителен стаж, е било приложено и
Удостоверение за родените от майката деца с изх. № 1102 от 16.09.2022 год. на
Община Самуил /л. 23/, от което е видно, че заявителката е майка на три деца –
И. И. Е. с ЕГН **********, И. И. Е. с ЕГН **********, Н. И. Г. с ЕГН **********. Съгласно описа на осигурителния стаж /л. 25-26/ на оспорващата е
зачетен осигурителен стаж от III-та категория в размер на 15 години 03 месеца и 11
дни, в т.ч. 11 месеца и 18 дни майчинство за времето от 24.07.1973 год. до
13.06.1974 год. (10 месеца и 19 дни) и от 25.06.1974 год. до 24.07.1974 год.
(29 дни) за раждане и отглеждане на първо дете, родено на *** год.
С Разпореждане № 2140-16-484 от 03.11.2022 год. /л. 20-21/ ръководителят
на „ПО” при ТП на НОИ – Разград е отказал да отпусне лична пенсия
за ОСВ на оспорващата, считано от 23.09.2022 год. Административният орган
приел, че лицето има навършена изискуемата по чл. 68, ал. 3 от КСО възраст, но
няма 15 години действителен осигурителен стаж. Зачел е осигурителния стаж по
категория и размер, съобразно посочения в описа на осигурителния стаж, но не е
зачел за действителен осигурителен стаж времето от 24.07.1973 год. до
13.06.1974 год. и от 25.06.1974 год. до 24.07.1974 год. (общо 11 месеца и 18
дни), през което тя е била неработеща майка, която е родила и отглеждала
първото си дете, позовавайки се на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като по този
начин е приел, че действителният осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО на
оспорващата е 14 години 03 месеца и 23 дни. На това основание е счел, че не е
налице изисквания от закона 15 години действителен осигурителен стаж.
Разпореждането е връчено на оспорващата на 10.11.2022 год. и е обжалвано пред
Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба от 18.11.2022 год.
С Решение № 1012-16-281/2 от 29.11.2022 год. ръководителят на ТП на НОИ
– Разград е отхвърлил жалбата. За да постанови решението си административният
орган се е позовал на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като е
приел че времето, през което З. Д. М. е родила и отглеждала първото си дете като
неработеща майка, не отговаря на определението за „действителен стаж”, дадено в
тази разпоредба, тъй като не е действително положен. Решението е връчено на
оспорващата на 01.12.2022 год., съгласно известие за доставяне /л. 12/, а
жалбата срещу него е подадена на 07.12.2022 год., видно от пощенското клеймо
/л.10/.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване, и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО,
е процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и място орган, в
изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически основания. При неговото
постановяване административният орган не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а и оспорващият не твърди наличието на
такива.
По отношение съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът
намира следното: Между страните няма спор по фактите. Не е спорно, че през
времето от 24.07.1973 год. до 13.06.1974 год. и от 25.06.1974 год. до 24.07.1974
год. оспорващата е родила и отглеждала първото си дете като неработеща майка.
Спорният въпрос е дали това време следва да бъде зачетено за действителен
осигурителен стаж или не следва да бъде зачетено за действителен, а само за общ
такъв. Съдът не споделя извода на административният орган, че не следва да се
зачита.
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия
по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г., те придобиват право на пенсия при
навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете, и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 67-годишна възраст. За 2022 год. изискуемата възраст по тази
разпоредба за жените е 66 години и 10 месеца, която оспорващата е имала
навършена към датата на подаване на заявлението – 23.09.2022 год.
Към момента на издаване на оспорените актове понятието
„действителен стаж“ е било определено в допълнителната разпоредба на § 1, ал.
1, т. 12 от ДР на КСО като действително изслуженото време по трудово или
служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт
/ДВ, бр. 107 от 2014 год. в сила от 01.01.2015 год./. Като материално правна
норма нейното действие е за напред.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
периода 1973 – 1974 год., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно
действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби.
Според действащата тогава норма на чл. 80 от Правилника за прилагане на
Закона за пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 год., обн. в ДВ, изв. бр.
5 от 17.01.1958 год., в сила до 1.01.2000 год.) за трудов стаж по смисъла на
Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения
платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към този
период са действали и Постановление на Министерския съвет № 61 от 28.12.1967
год. за насърчаване на раждаемостта (отм.), Инструкция № 0-4 за уреждане на
трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи,
при бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн. в ДВ. бр. 15/1970 год.),
издадена по приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от Постановлението (отм.) и
Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от
29.12.1967 год. (отм.). Съгласно чл. 9, ал. 4 от ПМС № 61/1967 г. на
жените-майки, членове на ТКЗС или неработещи, при бременност и раждане и за
отглеждане на деца се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на
размерите на предвидения в това постановление платен и неплатен отпуск, с който
се ползват майките – работнички и служителки. Според т. 4 от Инструкция № 0-4
при раждане/осиновяване на живо дете, което не е починало преди изтичане на
сроковете на платения и неплатения отпуск по чл. 60 и 61 от Кодекса на труда,
на майката/осиновителка се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца при първо
дете, 14 месеца при второ дете, 18 месеца при трето дете и 12 месеца за
четвърто и всяко следващо дете.
Аналогична е и сега действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 9, ал.
2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни
вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на
дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за
отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.
А съгласно чл. 9, ал. 7, пр. 2 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се
зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст.
За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд
"Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна
заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за
бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите,
определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на
работното време, е осигурителен стаж и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).
Анализът на цитираните норми от различните нормативни актове, действали
през различни периоди, сочи, че законодателят е бил непротиворечив и
последователен във волята си да се признава този период за действителен
осигурителен стаж, без значение дали са неработещи или работещи майките, които
отглеждат своите деца. Противното тълкуване на относимите норми би довело до
противоречие с разпоредбите на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията на РБ,
регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и
осигурителни права. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика,
изразена в Решение № 1023 от 1.02.2016
г. на ВАС по адм. дело № 488/2015 г., VI о., Решение № 6744 от 22.05.2018 г. на
ВАС по адм. дело № 2009/2018 г., VI о., Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС
по адм. дело № 5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 6669/2020 г., VI о., Решение № 3450 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. №
13464/2020 г., VI о., Решение № 1624 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. №
11773/2021 г., VI о., Решение № 5377 от 3.06.2022 г. на ВАС по адм. д. №
139/2022 г., VI о. и др.
С оглед на това спорните периоди от 24.07.1973 год. до 13.06.1974 год. и
от 25.06.1974 год. до 24.07.1974 год., през които З. Д. М. е родила и отглеждала първото си дете, следва да
се признаят за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО. Като не е сторил това, административният орган е нарушил
материалния закон.
Предвид изложеното, оспореният административен акт се явява постановен в
нарушение на материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК
административната преписка следва да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с
настоящото решение.
С оглед изхода на делото искането на оспорващата за присъждане на
сторените по делото разноски, като своевременно направено, е основателно.
Същото е заявено за 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения списък на разноските, но по делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 18.11.2022 год., в който като договорено и изплатено в
брой адвокатско възнаграждение е посочена сумата от 350 лв. Ето защо съдът
намира, че искането е доказано само до този размер и на оспорващата следва да
се присъдят разноски в размер на 350 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-281/2 от 29.11.2022 год. на
Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-484 от 03.11.2022 год. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Разград.
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград да заплати на З. Д. М. с ЕГН ********** от с.
Ж., обл. Р., разноски по
делото в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/