№ 11
гр. , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Антония Хр. Тенева
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно
дело № 20215630200169 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП .
Подадена е жалба от Н. Т. П., ЕГН: ********** от с.Българин, общ.Харманли
против Наказателно постановление №21-0271-000364 от 16.03.2021 година на
Началник група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли. Жалбоподателят твърди, че
са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че НП било неправилно и
постановено в противоречие със закона. Твърди се също, че между констатациите в
акта и описаното в НП било налице противоречие. В акта не била конкретизирана
фактическата обстановка, съответно дата и час на извършване на нарушенията.
Описаното в НП нарушение, че бил говорил по мобилен телефон, не съответствало на
действителното фактическо положение. Предвид изложеното моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, като заявява,
че поддържа жалбата. Признава, че е бил без обезопасителен колан по време на
управление на МПС.
Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВР-
гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
1
делото доказателства, установи следното от фактическа страна :
На 22.02.2021г. в 09.57 часа, в гр.Харманли, по ул. „Македония” до Снек бар
„Турист“, в посока гр.Любимец, жалбоподателят Н.П., като водач на товарен
автомобил, управлявал МПС – марка „Пежо Боксер”, с рег. №***, собственост на „М
И Т“ ООД, като по време на движение не ползвал обезопасителния колан, с който бил
оборудван автомобила, и използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо
използването на телефон без участие на ръцете. Жалбоподателят не носил СУМПС и
контролен талон към него.
С оглед на така установеното е съставен АУАН № 364 от 22.02.2021г. от З.М. –
мл.инспектор при РУ-Харманли за нарушения по чл.104а от ЗДвП, чл.137а ал.1 от
ЗДвП, чл.100 ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя
на същата дата, като актът е подписан от него с възражения.
Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник група към
ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №21-0271-000364 от
16.03.2021 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и
констатираните с него нарушения. В НП по аналогичен начин са описани самите
нарушения и обстоятелствата, при които са извършени. С така осъщественото АНО е
приел за нарушени също чл.104а от ЗДвП, чл.137а ал.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1, т.1 от
ЗДвП. Предвид това и на основание чл.183 ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 50 лв., на основание чл.183 ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба от 50
лв., на основание чл.183 ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв.
и на основание чл.183 ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв. На
основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети общо 12 точки.
Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН № 364
от 22.02.2021г., както и от показанията на изслушания в съдебно заседание свидетел
Ж.Ж., присъствал при проверката – служител на РУ-Харманли. Тези свидетелски
показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни, неопровергани
от други доказателства в обратна насока. Същите са в съответствие и със събраните по
делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
2
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и
ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид
приложените Заповед №8121з-825/19.07.2019г. и Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи.
АУАН съдържа всички необходими реквизити на чл.42 от ЗАНН. При издаването
на атакуваното наказателно постановление (НП) съдът също не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи административно-наказателното
производство и обуславящи отмяната му. НП отговаря и съдържа всички
задължителни реквизити, посочени в чл.57 от ЗАНН. Не се констатира несъответствие
между датата на нарушението, посочена в АУАН, и тази в НП, каквито доводи бяха
наведени от страна на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
По първото нарушение по чл.104а от ЗДвП съдът намира същото за доказано по
несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св.Ж.Ж.,
който е непосредствен свидетел на нарушението и който потвърди, че жалбоподателят,
докато е управлявал МПС на процесната дата и място, е говорел по мобилен телефон
без устройство, позволяващо използването на телефон без участие на ръцете.
Доказателства в обратна насока не бяха събрани по делото, опровергаващи
достоверността на показанията на незаинтересования от изхода на делото свидетел Ж.,
поради което и кредитирани от съда с доверие. Нарушението е надлежно описано и
правилно квалифицирано като такова по чл.104а от ЗДвП. Адекватно приложена е и
съответната му санкционна разпоредба на чл.183 ал.4, т.6 от ЗДвП, предвиждаща глоба
в твърд размер от 50 лв., поради което и размерът на санкцията е законосъобразно
определен и не подлежи на корекция.
Второто нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП съдът също намира за доказано по
несъмнен начин, което нарушение освен това не се и оспорва от страна на
жалбоподателя, който в съдебно заседание потвърди, че е управлявал процесното МПС
без обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Нарушението е точно и
ясно описано, правилно е квалифицирано като такова по чл.137а ал.1 от ЗДвП и
законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.183 ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП с предвидената в този текст глоба в твърд размер от 50 лв.
По третото и четвъртото нарушения: Установено по делото е съгл.
неопроверганите показания на свидетеля Ж.Ж.– служител в РУ-Харманли, че на
посочената дата жалбоподателят П. е управлявал МПС-то, т.е. имал е качеството на
„водач” на МПС по смисъла на парагр.6, т.25 от ДР на ЗДвП /"Водач" е лице, което
управлява пътно превозно средство или …..”/, което е относимо и за гореописаните
нарушения и което именно обуславя задължението му за носене на СУМПС и
контролния талон към него. Като не е представил същите на служителите на реда, е
3
осъществил състава на нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което правилно е
ангажирана отговорността му, като законосъобразно е посочена и санкционната норма
на чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, предвиждаща глоба в твърд размер от по 10 лв.
за всяко едно от тези нарушения. Словесното описание на нарушенията е адекватно на
посочената правна норма, същите са описани ясно, точно и в пълнота, като всяко едно
от въведените в чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП задължения за водачите на МПС за носене на
съответния документ съставлява отделно и самостоятелно админ. нарушение,
обосноваващо и налагането на отделна санкция за всяко от тях. В съответствие с
разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП наказващият орган е наложил
наказания - две „глоби” от по 10 лева за всяко едно от нарушенията, т.е. в рамките на
предвидения по закон размер.
От субективна страна адм.нарушия по чл.104А от ЗДвП, по чл.137А ал.1 от ЗДвП
и по чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП са извършени от страна на жалбоподателя виновно
/умишлено/ - нарушителят е съзнавал характера на извършеното, предвиждал е
неговите последици и е искал настъпването им, съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.11, ал.2
от НК, което се потвърди от всички събрани доказателства по делото.
Деянията не съставляват маловажен случай и не са налице предпоставките за
приложение на член 28 от ЗАНН. Нарушените разпоредби са императивни и въвеждат
задължително поведение за водачите на МПС, като не би могло да се приеме, че с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представляват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, още повече че се
касае за няколко нарушения, извършени от жалбоподателя.
В съответствие с изискванията на чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от Наредба № Із -
2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и
реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, е било
постановено от административно - наказващият орган в наказателното постановление
отнемането на общо 12 контролни точки за нарушенията по чл.104А от ЗДвПи чл.137А
ал.1 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради
което обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като
законосъобразно и правилно.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0271-000364 от 16.03.2021
година на Началник група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на Н. Т. П.,
ЕГН: ********** от с.Българин, общ.Харманли за нарушение на чл.104А от ЗДвП, на
основание чл.183 ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв., за нарушение
на чл.137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба
в размер на 50 лв., за нарушение на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1,
т.1, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 10 лв. и за нарушение на чл.100 ал.1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на
10 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5