РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, в публично заседание на 8 юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
|
При секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и
с участието на прокурора МИРОСЛАВ
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 196 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И.Л.(I. L.), гражданин на Република Румъния, депозирана чрез
адвокат-пълномощник М.П. ***, против Решение № 172 от 10.02.2020г., постановено
по АНД №2012/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 38-0001272 от 27.09.2019 г. на Началник
Областен отдел ”Автомобилна администрация”-Русе, с което са наложени следните
наказания: по т. 1 за нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2 от Приложение „Контролен
уред“ AETR, ДВ, бр. 28 от 1995г., във връзка с чл. 78, ал. 1, т.
1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент
№561 и на основание чл. 93б, ал. 7, т. 2 от ЗАвПр е наложено административно
наказание „глоба“в размер на 500 (петстотин) лева и по т. 2 за нарушение
на чл. 8, § 2, изр. 2 от Приложение „Контролен уред“ AETR, ДВ, бр. 28 от
1995г., във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент №561 и на основание чл.
93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“в размер
на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
В касационната жалба се излагат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането и
оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. Поддържа
изложените във въззивната жалба доводи, че в досъдебната фаза на производството
са допуснати съществени нарушения на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в липсата в акта за установено административно нарушение
(АУАН) и наказателното постановление (НП) на точно описание на нарушението,
като се посочат всичките елементи на състава, както и обстоятелствата, при
които е било извършено.
Претендира се да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отмени НП.
Ответникът по касационната
жалба – РД АА - Русе не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна,
в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото производство
решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и АУАН не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.
Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило вменените му нарушения по
ЗАвПр, както от обективна, така и от субективна страна.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата обстановка, нарушенията по ЗАвПр и авторството на деянията
са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно
производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна
инстанция. Всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянията факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушенията няма
допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал посочените от страните доказателства, които е
обсъдил подробно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях
правилно е установил фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал
установените факти и приложимите правни норми и е приел, че нарушенията са
правилно установени и безспорно доказани, като предвидените за тях наказания са
определени от закона в абсолютен размер. Обсъдил е подробно и възраженията на
жалбоподателя, които е приел за неоснователни, по-конкретно относно неяснота при
описание на нарушенията и несъответствието на същите със сочената като нарушена
законова разпоредба и приложената санкционна норма. Аргументирал се е и относно
неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Мотивиран така, РС - Русе е потвърдил изцяло
наказателното постановление.
В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното
решение, като се излагат същите доводи, наведени във въззивната жалба, на които
районният съд е дал мотивиран отговор в решението си. Настоящата
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на Районен съд - Русе,
изложени в оспореното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК, приложим съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, следва да се
препрати към мотивите на решението на РС - Русе, което е предмет на
касационната проверка.
Обосновано въззивната инстанция е приела, че в
производството пред административнонаказващия орган не са допуснати визираните
в жалбата процесуални нарушения. Касае се за административно нарушение,
извършено чрез бездействие – чрез неползването на законово регламентираните
почивки от водача. По тази причина и съобразно константната практика на ВКС,
според която административните нарушения, осъществени чрез бездействие, се
считат извършени там, където е било дължимо съответното правнорелевантно
действие, правилно в АУАН и НП мястото на извършване на нарушението е описано
чрез посочване на маршрута, по който е бил извършван международния обществен
превоз на товари, в чиито рамки е следвало да бъде ползвана и почивката – от
Република Турция до Република Румъния.
Правилно въззивната инстанция е приела, че липсват
допуснати нарушения във връзка с описанието на нарушенията. В АУАН и НП и двете
са описани с период на предвидената според наказващия орган намалена дневна
почивка за съответните дати от поне 9 часа, съгласно дефиницията по чл.1,
б.“о“, пр.второ от Европейската спогодба (AETR), като констатираното намаление
на времето за всяко едно от двете нарушения съставлява именно почивката,
неползвана в нарушение на закона. Посочените обстоятелства се установяват и от
изготвената разпечатка от картата на водача. Възражението на жалбоподателя, че
в НП при описание на нарушенията не било посочено кога е приключила предходната
дневна или седмична почивка на водача, за да е задължен да ползва нова дневна
почивка, е неоснователно. В АУАН и НП при описание и на двете нарушения изрично
са посочени началния и крайния момент на всеки от двата периода, в които е
управлявал водача, като началото на всеки от тези периоди е и края на предходната
почивка. Действително тези обстоятелства се установяват от разпечатката,
направена от картата на водача, но тази информация е свалена с лицензиран
софтуер и по делото не са налице данни за нейната необективност.
При извършената
служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК,
касационният състав намира, че същото е постановено в съответствие с материалния
закон, не страда и от пороци, водещи до нищожност или
недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 172 от 10.02.2020г., постановено по АНД №2012/2019 г. по описа
на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
38-0001272 от 27.09.2019 г. на Началник Областен отдел ”Автомобилна
администрация”-Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.