Определение по дело №78/2018 на Окръжен съд - Перник

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Перник, 31.05.2019 г.

 

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на 31 май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                Председател: Милена Даскалова 

 

като разгледа докладваното от съдията, т. дело № 78 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е установителен иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.

С.С.Г. моли да се признае за установено по отношение на ответника  „Фьоле груп” ООД, че й дължи сумата от 120 000 лв., представляващи вземане по запис на заповед от 04.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2018г. Поискала е и присъждане на направените в заповедното производство разноски по делото.

Твърди, че записът на заповед е валиден менителничен ефект, съдържащ всички законови реквизити, че падежът на поетото задължение е 04.02.2017г. и вземането е изискуемо.

Ответната страна оспорва иска.Твърди, че ищцата е била едноличен собственик на капитала на ответното дружество, след което е прехвърлила дяловете си на Е.И.П., А.Н.С. и Д.Д.Р., които са назначени за управители на дружеството, като са представлявали същото заедно и поотделно. Тези обстоятелства са вписани в ТР на 04.02.2016г. В последствие Д. Р. е прехвърлил своите дялове на останалите двама съдружници и е освободен като съдружник и като управител на дружеството, които обстоятелства са вписани в ТР на 08.11.2017г.

Записът на заповед е издаден на 04.02.2016г. от ответното дружество, представлявано от управителя му Д. Р., който е син на ищцата С.С.Г..

При тези факти ответната страна поддържа че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 289 ТЗ , тъй като издаването на записа на заповед е налице договаряне, основано на чл. 40 ЗЗД / във вреда на представляваното от управителя Р. ответно дружество/. Поддържа, че е налице и недобросъвестност от страна на ищцата, тъй като към датата на издаване на записа на заповед, към датата на падежа и към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК тя е знаела, че няма вземане по отношение на ответника.

Наведени са доводи за нищожност на записа на заповед поради противоречие с добрите нрави и поради липса на основание за издаването му.

Поддържа се, че издаването на ценната книга покрива признаците на деяния, съставляващи престъпления по НК, както и че вземането не съществува.

Оспорена е и претенцията по чл. 86 ЗЗД.

В допълнителната си искова молба ищцата е оспорила твърденията на ответното дружество, като поддържа, че не са налице изложени от ответника фактически твърдения във връзка с доводите му, че е налице злоупотреба с право и за противоречие с добрите нрави. Сочи, че при придобиване на дружествените дялове съдружниците в дружеството са заплатили номиналната им стойност, а активите на дружеството са били на стойност 400 000 лв. Навежда доводи, че е невярно твърдението, че ищцата няма вземане към ответника, тъй като такова съществува и то е инкорпорирано в менителничния ефект.

В допълнителния отговор на исковата молба е посочено, че е налице злоупотреба с право, защото ищцата е упражнила правата си по записа на заповед, въпреки че е знаела че са налице възражения на издателя на ефекта, като длъжник по съпътстващо абстрактната сделка каузално правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, както и е знаела, че не съществува каквото и да било нейно реално вземане към ответника . Твърди, че Д.Р. е извършил действия, поставящи в неизгодна позиция ответното дружество, като след тях попада и издаването на процесния запис на заповед. За последния не са били уведомени останалите съдружници.

Съдът намира , че размяната на книжа е извършена редовно и следва да се произнесе по реда на чл. 374  ГПК.

Предявеният иск е допустим.

Неоснователни са доводите за недопустимост на претенцията за разноски. Видно от исковата молба искането е за присъждане на направените разноски в заповедното и исковото производство, по което искане компетентен да се произнесе е съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, като в този смисъл е и изрично приетото в т. 12 от ТР 4/2013г.  на ОСГТК на ВКС.

Искът е с правно основание чл. 422 ГПК.

При така предявения иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.  

Доколкото в допълнителната искова молба са изложени доводи, че действителната стойност на дружествените дялове, притежавани от ищцата е по- висока от тази, на която те са прехвърлени, то съдът приема, че същата въвежда твърдения, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на вземането й, предвид на което и в нейна тежест е да установи наличието на вземане по конкретното правоотношение, описано от нея, което вземане да е обезпечено със записа на заповед.

Ответникът следва да установи осъществяването на фактите, описани по- горе, на които основава възраженията си.

По делото няма обстоятелства, за които страните да не са ангажирали доказателства, съобразно разпределената им доказателствена тежест.

Съдът намира, че не е спорно и не подлежи на доказване обстоятелството, че Д.Д.Р. е син на ищцата по делото.

Представените от страните писмени доказателства следва да се приемат.

На основание чл. 193 ГПК следва да се открие производство по оспорване истинността на процесния запис на заповед, като се укаже на ответната страна, че тежестта на доказване е върху нея, като в тази връзка се допусне поисканата съдебно- графологическа експертиза.

По направеното от ответника искане за допускане на свидетели, съдът намира, че не следва да се произнася до посочване от ответника на конкретните обстоятелства, за установяване на които е направено това искане, както и до посочване имената на свидетелите.

Останалите доказателствени искания на страните са направени в срок, като касаят установяване на релевантни за спора обстоятелства, поради което и следва да бъдат уважени.

Предвид горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ПРИКАНВА страните към спогодба.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад, така, както е посочено в мотивите на определението.

Открива производство по оспорване истинността на запис на заповед от 04.02.2016г., като указва на ответната страна, че тежестта на доказване е възложена върху нея.

Допуска изслушването на графологическа експертиза със задача, формулирана в  допълнителния отговор на исковата молба. Назначава за вещо лице по делото Е.И. К., при депозит от 200 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението.

Приема и прилага представените от страните документи като доказателства по делото.

Допуска изслушването на съдебно икономическа експертиза със задача, формулирана в отговора на исковата молба и в допълнителната искова молба, при депозит от 300 лв., от които 150 лв. вносими от ищеца и 150 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението. Назначава за вещо лице И. В. М.

Да се издадат поисканите съдебни удостоверение след внасяне на държавна такса от 10 лв.

На основание чл. 176 ГПК задължава ищцата да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпроса, формулиран в допълнителния отговор на исковата молба.

Дава възможност на ответника в едноседмичен рок от съобщението да посочи да установяване на какви обстоятелства иска да бъдат допуснати свидетели, както и имената на последните.

ДАВА възможност на страните в едноседмичен срок от съобщението да изразят становище по проекта за доклад.

НАСРОЧВА делото за 21.06.2019.- 11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните и вещите лица.

ПРЕПИС от допълнителния отговор на исковата молба да се връчи на ищеца.

ПРЕПИС от настоящето определение  да се връчи на страните.

 

 

 

Съдия :