Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 28.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломски районен съд, в
публичното съдебно заседание на втори декември, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1769 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове е с правно
основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 240 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са
обективно съединени искове от ******, ЕИК ******, гр. София, чрез пълномощник,
ю.к. срещу В.А.Б., ЕГН **********,***, за установяване на задължение по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ посочва, че при сключването на кредит за покупка на
стоки, на ответната страна е бил отпуснат и револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта с максимален
лимит 2000 лв.
На 22.06.2016 год. била издадена и предоставена кредитна
карта CARD-********, като усвоените суми е следвало да се погасяват чрез
месечни вноски.
Длъжникът е преустановила плащанията по договора за кредит
на 01.07.2018 год. (падеж на първата пропусната месечна вноска), към който
момент балансът по кредитната карта е бил отрицателен, -2448,53 лв. Сумата
включва пропуснатите месечни вноски и договорната лихва върху тях от датата на
просрочие. На 06.12.2018 год. ищецът е изпратил на ответника покана за
доброволно изпълнение. След тази дата започнал да начислява законната лихва
За дължимата сума ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК.
Издадената заповед е връчена на ответника при условията на
чл. 47 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяването на
настоящия установителен иск.
Иска се: да бъде признато от съда за установено,
че е налице вземане от страна на ищеца от ответника, в размер на 2487,35 лв.,
представляващи: главница – 2077,29 лв., договорна лихва в размер на 371,24 лв.,
за периода 01.07.-06.12.2018 год. и 38,82 лв. – обезщетение за забава за
периода от 06.12.2018 год. до 11.02.2019 год., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението (20.02.2019 год.) до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се и направените съдебни разноски по заповедното
и исковото производство.
В условията на евентуалност – в случай, че установителните
искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена пресрочна изискуемост преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се иска
осъждане на ответника да заплати горните суми, ведно с разноските.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от
ответника.
Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни и
ги оспорва по основание и размер.
Въвежда и възражение за наличие на неравноправни клаузи в
договора, сключен между страните.
Оспорва бланкетно и докателствата, представени с исковата
молба, като същевременно заявява, че ще се ползва от тях.
Предвид процесуалното поведение на ответника съдът с доклада
си по делото е приел и странита са се съгласили, че между страните няма признати
фактически твърдения.
Към делото е прието и приобщено като доказателство ч.гр.д. №
300/2019 год. на ЛРС.
В
откритото съдебно заседание
ищецът, редовно призован не изпраща процесуален представител. С писмена молаба
процесуалният му представител поддържа иска. Списък по чл. 80 ГПК е представен
с исковата молба.
Ответникът В.А.Б. се представлява от особения си
представител, адв. Ф.Г., МАК, който счита исковете за допустими, но недоказани,
поради което моли за тяхното отхвърляне. Подробни съображения излага в писмено
становище.
Предявените искове са допустими.
По ч.гр.д. № 300/2019 год. на ЛРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.02.2019 год., в полза на ищеца,
срещу ответника, за сумата от 2487,35
лв., от които 2077,29 лв. – главница
по Договор за револвиращ потребителски под формата на кредитна карта, сключен
във връзка с Договор кредит за покупка на стоки или услуги на изплащане № PLUS-11206459/22.06.2016 год., 371.24 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.07.2018 – 06.12.2018 год. и 38.82
лв. мораторна лихва за
периода 06.12.2018-11.02.2019
год., ведно със законната лихва върху
главницата от 20.02.2019 год. до окончателното изплащане, както и 99.75 лв. – разноски по заповедното
производство.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК
и съдът е указал на заявителя да предяви установителен иска за вземането си.
Съобщението е получено от ищеца на 02.09.2019
год., а настоящият иск е предявен на 04.10.2019
год.
Същият е предявен от и против надлежна страна по спора, в
законоустановеният едномесечен срок.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните е сключен Договор потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS-11206459/19.03.2015 год., по силата на който
ответникът е получил потребителски кредит в размер на 2200 лв. Сключена е и
застраховка на стойност 198,00 лв., като страните са договорили кредитът да
бъде погасен на 15 месечни вноски от по 197,26 лв., в срок до 20.06.2016 год.
В чл. 12 от договора е предвидена възможност за предоставяне
и на кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв.
Представено е Приложение към Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-11206459
CARD-********от дата 19.03.2015
год., по силата на който кредитдателят се е задължил да предостави кредитна
карта Мастъркард с лимит от 2000 лв. при ЛП 35% и ГПР 44,90%, а
кредитополучателят – да прави месечни погасителни вноски с минимален размер 120
лв. в срок до 1-во число на месеца и да заплаща предвидените в договора такси.
Договорът за потребителски кредит носи подписите на двете
страни и не е оспорен от ответника. Приложението е подписано само от ищеца.
Писмо с изх. № РМ001729077 е получено лично от ответника В.Б.
на 21.03.2016 год. Не е ясно съдържанието на писмото.
От представеното от ищеца месечно извлечение от 15.11.2018
год., за отчетен период 16.10. – 15.11.2018 год. е видно, че разполагаемата
сума по кредитната карта е -448,53 лв., използваният кредитен лимит – 2448,53
лв., а минималната сума за плащане – 1020 лв.
В месечното извлечение кредитната карта не е
индивидуализирана по несъмнен начин, доколкото са посочени само част от
цифрите: 536543*******002
С "Последна покана", датирана 13.12.2018 год.,
ищецът е уведомил ответната страна, че е преустановила плащанията по кредитна
карта MasterCard - CARD-********на 01.07.2018 год., като към 13.12.2018
год. дължи общо 2452,59 лв., от които главница 2077,29 лв., договорна лихва 371,24
лв., обезщетение за забава 4,06 лв.
Предоставен е 7-мо дневен срок от получаването за погасяване
на задължението, като е пояснено, че в противен случай кредиторът ще прибегне
до съдебно уреждане на спора. Липсват данни писмото да е получено.
При така установеното се
налагат следните правни изводи:
В
производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва
при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с
кредитополучателя, размера на вземането си и настъпване на предпоставките за
предсрочната изискуемост на кредита.
Ответникът
следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
Ищецът
претендира заплащането на процесните суми по твърдения за сключен договор за
предоставяне на кредит, който бил отпуснат и ползван чрез кредитна карта.
Представен
е договор № PLUS-11206459/19.03.2015 год., с който на ответника е
предоставен кредит от 2200 лв.
Този
договор съдържа уговорки, че е налице възможност
в срок не по-късно от заплащането на първата погасителна вноска по него
кредиторът да издаде кредитна карта на кредитополучателя.
Договорът
е подписан от ответника, но не съдържа данни при сключването му да е налице
обвързаност между страните, свързана с кредитно правоотношение по сочената в
исковата молба кредитна карта, нито за размера на кредитния лимит и
други съществени условия на договорните отношения от такъв вид.
Представеното
Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта не съдържа подпис на ответника, поради и което не може да му се
противопостави, като същото може да бъде ценено като частен документ, който
удостоверява само изгодни за ищеца обстоятелства, поради което не се ползва с
доказателствена сила.
Ищецът
не е ангажирал годни доказателства за твърдяното от него кредитно
правоотношение, изпълнението на което се търси – договор, съдържащ съгласието
на кредитора и кредитополучателя за предоставения кредит и условията по него.
С
оглед на чл.
10, ал. 1 ЗПК условието за действителност на договора за потребителския
кредит е наличието на писмена форма, за която доказателства да е спазена не са
представени. Всичко изложено обосновава извод, че ищецът не е доказал сключен
валиден договор за издаване и ползване на кредитна
карта с ответника, който да установява договорната обвързаност и задълженост на
последния.
Не
се установява и реално изпълнение – чраз предаване на кредитната карта от ищеца
именно на ответника и съответно – използването й от същата, което би имало
характер на конклудентни действия.
По
изложените съображения предявените установителни искове са неоснователни и
следва да се отхвърлят в цялост.
По
същите съображения следва да се отхвърли и предявеният в условията на евентуалност
осъдителен иск.
При
този изход на делото сторените от ищеца разноски ще останат в негова тежест.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж, рег. № *********, чрез ******, ЕИК ******, гр. София
искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и за лихви по чл. 86 от ЗЗД, срещу В.А.Б., ЕГН **********,*** за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи заплащането на сумата от 2487,35
лв. (две хиляди четиристотин осемдесет и седем лева, 35 ст.), от които
2077,29 лв. – главница по Договор за револвиращ потребителски
под формата на кредитна карта CARD-********, сключен във връзка с Договор
кредит за покупка на стоки или услуги на изплащане № PLUS-11206459/19.03.2015 год.,
371.24 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.07.2018 – 06.12.2018 год. и
38.82 лв. мораторна лихва за периода 06.12.2018-11.02.2019 год.,
ведно със законната
лихва върху главницата от 20.02.2019 год. – датата на подаване на заявлението,
по което е образувано ч.гр.д. № 300/2019 год. на РС Лом, до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.02.2019 год. като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж, рег. № *********, чрез ******, ЕИК ******, гр. София срещу В.А.Б., ЕГН **********,*** искове с правно основание чл.
240, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 2487,35 лв. (две хиляди четиристотин
осемдесет и седем лева, 35 ст.), от които
2077,29 лв. – главница по Договор за револвиращ потребителски
под формата на кредитна карта CARD-********, сключен във връзка с Договор
кредит за покупка на стоки или услуги на изплащане № PLUS-11206459/19.03.2015 год.,
371.24 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.07.2018 – 06.12.2018 год. и
38.82 лв. мораторна лихва за периода 06.12.2018-11.02.2019 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от 04.10.2019
год. – датата на предявяването на иска до окончателното изплащане като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: