№ 1472
гр. София, 05.11.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20221800100198 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба от ищцата К. З. чрез адв. Е. Т. за изменение на решение № 432 от
15.08.2025 год. на СОС в частта, с която е осъдена да заплати на ответника сумата 13 923
лева разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете, тъй
като размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение от „Бороспорт“ АД – 30 000 лева е
прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на
защитавания материален интерес, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответникът оспорва молбата като неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите в
молбата, съдът намира следното:
С решение № 432/15.08.2025 год. СОС е осъдил „Бороспорт“ АД да заплати на К. З.,
гражданка на Малта, сумата 60000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили при инцидент на 29.03.2017 год. на ски писка „Маркуджик 3“ в к.к. Боровец,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2019 год. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 60 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, ведно със законните
последици; осъдил е ответника да заплати на ищцата сумата 25 111,55 евро – обезщетение за
имуществени вреди - пропуснати ползи в резултат на получените травматични увреждания
при инцидента, като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за
разликата над този размер до сумата 44 311,55 евро; осъдил е ответника да заплати на
ищцата сумата 7156 евро – обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение и
рехабилитация в резултат на получените травматични увреждания при инцидента, като е
отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 18108,23
евро. При този изход на спора, с оглед отхвърлената част от исковете, ищцата е осъдена да
1
заплати на ответника сумата 13 923 лева разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Видно
от представения по делото договор за правна защита от 10.03.2025 год. и списък по чл. 80 от
ГПК, уговореното адвокатско възнаграждение на адв. Б. възлиза на 30000 лева с включен
ДДС, като същото е заплатено изцяло по банков път, съгласно приложено по делото
платежно нареждане.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Молбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Размерът на минималното възнаграждение за процесуално представителство по
делото от страна на адв. Б. възлиза общо на 19 737 лева /8650 лева по иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди; 3 489 лева – по иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение и 7 598 лева – по иска за заплащане на обезщетение
за пропуснати ползи/, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа. С оглед това и уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 25 000 лева /30 000 лева с включен ДДС/ не е прекомерно.
Независимо, че прилагането на наредбата не е задължително след постановяване на
решението на СЕС по дело С-438/22, то съдебната практика приема, че същата служи за
ориентир относно дължимото адвокатско възнаграждение за съответния случай. Съдът
намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от
пълномощника на страната процесуални действия и оказаната правна защита,
неоснователно се явява искането на ищцата за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение като прекомерен. Следва да се отчете и сравнително дългата
продължителност на исковото производство от момента на подаване на исковата молба до
приключването му с обжалваното решение, поради необходимостта от провеждане на редица
съдопроизводствени дейстивя, в т.ч. разпит на свидетели с видеоконферентна връзка със
съдействието на чуждестранен съд, и събирането на множество съдебно-технически и
съдебно-медицински експертизи, като през целия този период адв. Б. е бил ангажирана по
делото като пълномощник на ответното дружество и активно е участвал в проведените
открити съдебни заседания. Освен това сам по себе си материалният интерес по делото не
може да е единствен критерий при определяне възнаграждението на адвоката и да обуслови
присъждане на адвокатски хонорар в минималния размер по наредбата, тъй като следва да
бъде съобразен и положения от адвоката високо квалифициран труд и отговорността му
пред страната, с която е сключил договор. С оглед това молбата на ищцата за изменение на
постановеното решение в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10139/19.09.2025 год., подадена от
ищцата К. З. чрез адв. Е. Т. за изменение на решение № 432 от 15.08.2025 год. на СОС в
частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред САС.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
3