Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 08.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря ВЕРОНИКА ВЕСКОВА,
като разгледа гр. д. № 1942/2017 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба предявена
от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир
Вангелов Спасов против В.П.С., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че ответникът
има качеството клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в
топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен адрес: гр. Перник,
кв. Твърди ливади, бл. 43, ап. 1. Сочи,
че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД на потребители в гр.
Перник, страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и
ответниците в качеството на клиенти на топлинна енергия, са в облигационни
отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя
топлинна енергия в жилището собствено/ползвано от ответника, а ответниците – да
заплащат стойността на доставената им топлинна енергия, ежемесечно, в 30-дневен
срок от изтичане на периода, за който е извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал
точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през
периода 01.12.2013 г. – 30.04.2016 г. помесечно е доставял в
собствения/ползвания от ответницие недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че
стойността на така доставената топлинна енергия е 832.15 лв. и ответникът не е
изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за
забава върху всяка просрочена месечна главница, за периода 09.02.2014 г. –
21.12.2016 г. в общ размер от 159.32 лв.
Твърди, че за посочените
вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било
образувано ЧГД № 746/2017 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи,
че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответниците са депозирали възражение срещу
нея.
Искането му към съда е да
признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 832.15 лв., представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с
административен адрес: гр. Перник, кв. Твърди ливади, бл. 43, ап. 1 през
периода 01.12.2013 г. – 30.04.2016 г., ведно с обезщетение за забава върху
главницата в размер на 159.32 лв., считано за периода 09.02.2014 г. –
21.12.2016 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2017
г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
746/2017 г. по описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на направените в
хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В
него исковете са оспорени по основание и размер.
Ответникът оспорва качеството
си клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е нито собственик, нито титуляр на вещно право
на ползване по отношение на процесния недвижими имот. Сочи, че не е титуляр на
партида, открита в ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия по
отношение на същия имот.
Твърди, че между него и ищеца
не съществува облигационно отношение, тъй като не е сключван договор.
Партидата, открита при ищеца за процесния имот не е на негово име.
Оспорва обстоятелството, че
през процесния период в жилището с административен адрес: гр. Перник, кв.
Твърди ливади, бл. 43, ап. 1 е доставяна топлинна енергия на стойността,
претендирана от ищеца. Твърди, че сумите са начислявани произволно от ищеца и
не съответстват на реално доставената в жилището топлинна енергия. Сочи, че
измерването количествата на последната е ставало с негодни за това измервателни
уреди, непреминали задължителните проверки за метрологичен контрол. Твърди, че
в сградата не е въведено дялово разпределение и етажната собственост не
сключвала договор с ФДР за извършване на такава услуга.
Заявява възражение по чл. 111,
б. В от ЗЗД за изтекла погасителна давност за исковите суми и възражение за прихващане
с правна квалификация чл. 103 от ЗЗД за сумата от 155.03 лв. – недължимо
платена за главница и сумата от 8.40 лв. – недължимо платена лихва.
Искането към съда е да отхвърли
иска като неоснователен, евентуално като погасен поради прихващане или погасяване
по давност.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова поддържа иска. Моли
съда да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния си представител адв. В. признава, че в топлоснабдения имот,
през процесния период е доставена топлинна енергия, на претендираната от ищеца
стойност, както и че размерът на обезщетението за забава върху нея за посочения
в исковата молба период е идентичен с претендираната от ищеца сума. Оспорва
качеството си клиент на топлинна енергия. Искането му към съда е предявеният
иск да бъде отхвърлен. Заявена е претенция за присъждане на направените по
делото разноски.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално
допустим. Правният интерес на ищеца, се обосновава от приложеното ЧГД № 746/2017
г. по описа на ПРС. От него е видно, че е издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането
е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е частично
основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения
иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие,
качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера
на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство,
пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на
качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника
следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД и доказателства за публикуването им в бр. 82 от 29.04.2008 г. на в.
Съперник и в бр. 101/30.04.2008 г. на в. Новинар. Затова съдът приема, че е
изпълнена разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ и представените Общи условия имат
обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с
производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по
делото.
Съгласно чл. 1 от Общите
условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” –
“Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за
битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
От представените по делото
удостоверение изх. № 17/МСИ – 1173-1/04.10.2017 г., данъчна декларация по чл.
14 от ЗМДТ, с вх. № 6373/28.10.2016 г., нотариален акт за дарение № ІІ, рег. №
7922, дело № 374/2016 г. и нотариален акт за покупко – продажба № 156, том VІ,
рег. № 4087, дело № 1034/2006 г. се установява, че по силата на договор за
покупко – продажба, сключен на 21.12.2006 г. ЕТ “В.С. - РЮ”, със собственик и
представител ответницата по делото, е придобил в собственост процесния имот. С
договор за дарение от 30.08.2016 г. същият е прехвърлен в собственост на Юлиана
С. Цветанова – трето за делото лице. Предвид така установеното съдът намира, че
през спорният период 01.12.2013 г. – 30.04.2016 г. купувач/ клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ и чл. 1 от Общите условия е ЕТ “В.С. РЮ”.
Собственик на едноличния търговец е ответницата по делото – В.П.С.. Съгласно
чл. 56 от ТЗ всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната може
да се регистрира като едноличен търговец. От цитираната разпоредба следва, че регистрацията
на едно физическо лице като едноличен търговец не води до възникване на нов,
различен правен субект, нито до разделност на имуществото на това лице.
Независимо в кое от двете си качества субектът е носител на задължения, той
отговаря за тях с цялото си имущество. Следователно ответницата е материално
пасивно легитимира да отговаря за задълженията на регистрирания едноличен
търговец към ищцовото дружество за стойността на доставената от същото топлинна
енергия в процесния топлофициран имот през спорния период.
След изслушване на страните, с
определение от 08.09.2017 г. съдът е приел за безспорно между тях и не нуждаещо
се от доказване обстоятелството, че през периода 01.12.2013 г. – 30.04.2016 г.
в собственото на ответника топлоснабдено жилище е доставена топлинна енергия на
стойност 832.15 лв., обезщетението за забава върху която сума, за периода
09.02.2014 г. – 21.12.2016 г. е в размер на 159.32 лв.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат задължение
да я заплащат на цена, при условията и
по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също
в такъв тридесет-дневен срок. Предвид
това, съдът намира, че предявеният иск срещу ответника за заплащане на цента на
доставената топлинната енергия е основателен.
Съгласно чл. 34 от Общите условия
падежът на всяко задължение на ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от
изтичането на периода, за който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената по-горе сума се дължи обезщетение за забава, така както е
поискано от ответника за периода 09.02.2014 г. – 21.12.2016 г. и е в общ размер
от 159.32 лв., изчислен от назначеното вещо лице.
Ответникът е заявил възражение за
погасяване по давност на исковата претенция. Вземанията, предмет на делото са
периодични, тъй като са за заплащане на парични суми, с единен правопораждащ
факт – доставка на топлинна енергия, чиито падежи настъпват през предварително
определени интервали от време, а размерът им е определяем. Затова за
погасяването им по давност е относим тригодишния срок по чл. 111, б. В от ЗЗД.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачите заплащат топлинната енергия
в 30 –дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Следователно
изискуемостта на вземането за заплащане на топлинна енергия настъпва в края на
месеца, следващ, месеца за който се отнася. Затова и като взе предвид, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 13.02.2017 г.,
съдът прие, че погасено по давност е вземането на ищеца срещу ответника за месец
декември 2013 г. в размер на 51.06 лв. Предвид изложеното съдът счита, че като
основателен следва да се уважи иска за сумата от 781.09 лв., дължима за периода
01.01.2014 г. – 30.04.2016г. и следва да се отхвърли като погасен по давност за
сумата от 51.06 лв.
Основателен е иска за
обезщетение за забава върху уважената част от главницата. Съгласно чл. 34, ал.
1 от Общите условия всяко от вземанията на ищеца е изискуемо в края на месеца,
следващ месеца, за който е доставяна топлинната енергия. Следователно началния
момент, от който е дължимо обезщетението за забава е 09.03.2013 г. и е в размер
на 145.00 лв. До този размер иска е
основателен и следва да се уважи. За разликата от 14.32 лв. претендирана върху
погасената по давност главница следва да се отхвърли като погасен по давност.
Неоснователно е възражението по
чл. 103 от ЗЗД за прихващане на посочените от ответника суми. Основание за
прихващане е наличието на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания. В
настоящия случай, при доказателствена тежест на ответника, той не е установил
да има срещу ищеца ликвидно и иизскуемо вземане. Затова възражението му за
прихващане с исковата сума е неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и заповедното
производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете, съответно –
218.55 лв. и 69.75 лв. – в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, съответно 28 лв. – за исковото
производство и 28 лв. – за заповедното производство.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ по отношение на В.П.С., ЕГН ********** ***, че
дължи на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от Любомир
Вангелов Спасов сумата от 781.09 лв. /седемстотин осемдесет и един лева и девет
стотинки/, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
01.01.2014 г. – 30.04.2016 г. в топлоснабдено жилище, с административен адрес:
гр. Перник, кв. Твърди ливади, бл. 43, ап. 1, ведно с обезщетение за забава в
размер на 145.00 лв. /сто четиридесет и пет лева/, считано за периода 09.03.2014
г. – 21.12.2016 г., както и законната лихва върху главницата от 781.09 лв.,
считано от 13.02.2017 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ЧГД № 746/2017 г.
по описа на ПРС като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 51.06 лв., претендирана
като главница за месец декември 2013 г. и за сумата от 14.32 лв., претендирана
като обезщетение за забава върху нея за
периода 09.02.2014 г. – 21.12.2016 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК В.П.С., ЕГН ********** *** да заплати на “Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
“Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов направените разноски
съразмерно с уважената част от исковете, а именно сумата от общо 218.55
лв./двеста и осемнадесет лева и петдесет и пет стотинки/ - разноски в исковото
производство и общо сумата от 69.75 лв./шестдесет и девет лева и седемдесет и
пет стотинки/ - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК“Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от Любомир
Вангелов Спасов да заплати на В.П.С., ЕГН ********** *** направените разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 28.00 лв./двадесет
и осем лева/ - разноски в исковото производство и сумата от 28.00 лв. /двадесет
и осем лева/- разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане в сила на
решението заверен препис от него, ведно с ЧГД № 746/2017 г. да се изпрати на
VІІ гр. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: