№ 177
гр. Благоевград, 10.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500525 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК.
Против решение №900316 от 04.02.2021г. по гр.д.№ 649/20 по описа на
РС Сандански жалби са подадени и от двете страни по спора.
Б. ИВ. Н. обжалва решението в частта ,с която родителските права върху
двете ненавършили пълнолетие деца са предоставени за упражняване от
майката,местоживеенето на децата е определено при майката,както и
ползването на семейното жилище.Дадено е разрешение на съда да бъдат
издадени международни паспорти на децата ,както и е дадено разрешение от
съда те да напускат пределите на страната за пътуване в страните от ЕС и
Северна Македония,придружени от своята майка или друго упълномощено от
нея лице,определената дължима издръжка и пресъдената издръжка за минало
време.Счита,че съдът неправилно е приел,че родителските права следва да се
предоставят на майката.Твърди,че е по-добрия родител.Майката е настроила
против него детето Б. и въпреки постановените мерки,не съдейства да се
осъществява режима на свиждане.Намира,че неправилно е определена частта
от издръжката на децата,която той следва да заплаща.Намира за
необосновано и незаконосъобразно решението в частта,с която е осъден да
1
заплаща издръжка за минал период.Поддържа,че от събраните по делото
доказателства е давал такава за децата си.Неправилно съдът е разрешил на
децата да бъдат издадени международни паспорти,след като имат издадени
вече такива.Моли да се отмени решението в обжалваната част,като се
постанови друго,с което на него бъдат предоставени родителските права,а
евентуално,ако решението се потвърди в тази част ,да бъде намалена
издръжката,определена да плаща за децата си ,както и се отмени решението,в
частта,с която е осъден да заплати издръжка за минало време или се намали
до размерите,за които е доказано,че е давал такава.
М. СТ. Н. обжалва решението в частта,с която съдът е приел,че вина за
разтрогването на брака имат и двамата съпрузи,определяне местоживеенето
на детето И. при баща й,определения режим на лични отношения,определяне
на дължимата от бащата месечна издръжка,размера на издръжката определен
за минало време,възлагането на съдебните разноски.
В жалбата се поддържа,че изводите на първоинстанционния съд относно
вината за разтрогване на брака не са направени след обсъждане на всички
доказателства по делото и са необосновани.По отношение на детето Б. иска да
бъде възприет режима,определен с привременните мерки.Намира,че
определената издръжка не съответства на установените доходи на родителите.
Моли да се отмени решението в обжалваните части и се уважи подадената
въззивна жалба.
Всяка страна е подала писмен отговор,с който се оспорва жалбата на другата
страна.
Подадените въззивни жалби са допустими,като постъпили в срок,от страни
по делото ,които имат право и интерес да обжалват постановения съдебен акт.
Въззивният съд,съгласно правомощията си по чл.269 намира обжалваното
решение за валидно и допустимо,а по правилността му,съобразявайки
направените оплаквания от страните и наведените доводи,прие следното:
И двете страни са предявили иск за прекратяване на брачната връзка по
вина на другия съпруг.
В исковата молба ищцата много подробно е изложила обстоятелства,че по
време на брака им Н. е имал конфликтно поведение както към нея,така и към
2
нейните близки.Вдигал е скандали,сърдел й се е необосновано ,като тя пък от
своя страна не го е предизвиквала в нищо.През месец май на 2018г. е научила
от брат си за извънбрачна връзка на съпруга си и е станал голям скандал
между двамата,който е бил пред децата.При този скандал ответникът е
употребил физическо насилие върху нея.Изчакала да свърши учебната година
и отишла с децата при родителите си.През м.септември на 2018г. се е върнала
в жилището на ответника.Сочи в исковата молба,че от месец януари на 2019г.
до м.май на същата година са живеели във фактическа раздяла,макар и в едно
жилище.Н. не се е интересувал от децата,не е купувал храна,нито е давал
средства за ежедневните им нужди.На 01.06.2019г. се е изнесла от жилището
с децата и са отишли на квартира.Не получавала средства за издръжка.
В насрещния иск ответникът е оспорил изложеното в исковата молба,като
твърди ,че фактите са силно преувеличени,изопачени и неверни.Твърди,че
като всяко семейство са имали несъгласия по дадени въпроси,но те са били
редки и епизодични.Намира,че брака им е бил добър,с изключение на
последните месеци.Твърди,че за неуспешното развитие основна причина е
семейството на М.Н. ,негативното влияние на майка й и брат й и
непрекъсната намеса в семейните отношения,като желанието им е било да ги
разрушат.Отрича да е осъществявал физическо насилие.Няма извънбрачни
връзки.Давал е средства за издръжка.
Поддържал е,че в момента брака му е дълбоко и непоправимо разстроен , но
по вина на съпругата му.Счита,че чрез медиация или друг способ не са
изчерпани възможностите за решаване на спорните въпроси.Като вина за
разстройството на брачната връзка сочи,че е допускала непрекъснато
вмешателство на майка й и брат й в семейните отношения.Твърди,че всички
спорове са провокирани от М.Н..
Свидетелите разпитани по делото дават следните факти:
Св.К.,който е брат на ищцата дава многословни показания,като освен
релевантните за спора обстоятелства ,разпита му е свързан и с други
несъществени.От тях може да се установи,че още при връщане на съпрузите
от Америка,ищцата се е прибрала при родителите си,защото по нейни данни
още там Н. е осъществявал физическо насилие върху нея.След това Н. е
дошъл с кума си да я моли да се върне при него и тя се е съгласила да се
върне.Според този свидетел ищеца винаги е бил нервен,сърдел се е незнайно
3
за какво,обиждал ищцата,като й казвал „тъпа овца“.Свидетелят е виждал
следи от душене по шията на сестра си,тормозел я е морално,като е искал да
му плати паркета,който бил сложил по нейно желание.Според свидетеля, Н. е
поддържал извънбрачна връзка , за която си е съставил мнение по думи на
приятели и като му показали снимка на две коли една до друга пред някакво
бунгало в с. Камена.
Св.Г. дава показания,че ищцата му е споделяла,че Н. не се грижи за
семейството,тормози я,държи се като тиран и й забранява всичко.Отново
свидетелят говори за паркета,тъй като е възмутен,че Н. искал пари от жена си
за него.По негови лични впечатления,тя ищцата винаги била
неспокойна.Доколкото знае са се разделили при някакъв побой,след това
твърди,че раздялата е станала заради извънбрачната връзка на Н..Релевантни
за предмета на спора обстоятелства съобщава единствено от чутото от
приятеля му К. и М.Н..
Впечатленията на св.З. са,че Н. е добър съпруг и баща.Грижи се за децата си
и те го обичат.Според свидетеля проблема бил,че Н. не е искал да защити
брата на сестра си,който бил обвиняем по дело и майката и брат й се
настроили против него и се влошили отношенията.Миналото
лято/следователно 2019г./ братът бил хванат в извършване на
престъпление.Преди началото на учебната година Н. е споделил със
свидетеля,че е дал на дъщеря си 2000 лв.,за да се подготви за училище,да си
купят дрехи децата.Ищцата не е присъствала на погребението на свекървата
си.
Същият свидетел е разпитан и пред въззивната инстанция и дава
показания,че след определяне на привременните мерки,Н. се е опитал да се
срещне с детето ,но не му е било отворено.
Разпитана е и личната лекарка на семейството и децата д-р М..Тя също
потвържадава,че впечетленията й за Н. са,че е прекрасен съпруг и баща-добър
човек,възпитан ,любезен.Има добри впечатления и от ищцата М.Н..
Разпитаната пред въззивната инстанция свидетелка В.Х. заявява,че познава
семейството,приятелка е на ищцата.Тя споделя за странен инцидент с
М.,станал след раздялата на съпрузите,който ищцата й споделила,а именно,че
някой е снимал на работа,след това изпратил снимката на детето И. и се
подразбирало,че това е станало при подбудителство на Н..Разказаното от
4
свидетелката,което много я е впечатлило ,не дава основание на съда да прави
каквито й да е изводи.Същата отново сочи,че се е чуло в гр.Петрич за
извънбрачна връзка на Н.,без никакви конкретни доказателства,освен слухове.
Останалите подробности от свидетелските показания,съдът намира за
ирелевантни по делото.
Пред първоинстанционния съд е изслушано детето И..Тя е пояснила какви
разходи има,за учебници,общежитие,за козметик и фризьор ,евентуално за
курсове във връзка с обучението й.Сочи ,че за учебната година бащата е дал
2000 лв. за разходи за учебната година и миналата учебна година месец
ноември е дал още 1000 лв. за нея и брат й.
Пред ОС Благоевград е изслушано и детето Б..От изслушването му съдът
доби впечатления,че той е много обиден на баща си за нанесения побой над
майка му,който е станал пред очите му.Сцената е била изключително
неприятна,той съобщава,че със сестра му са плачели и са го молили да
спре.На въпроса има ли все пак хубави спомени от баща си твърди,че няма
какво хубаво да каже,но същевременно има спомени и от по-спокойния
семеен живот,когато са ходили на разходки и сладкарници с двамата си
родители.Отрича да е почерпил какъвто и да е опит и знания от баща си.
Във връзка с отношенията между Н. и детето му Б. е назначена
психологическа експертиза.В обобщение след анализ на данните,експерта е
на мнение,че има родителско отчуждение между тях.Счита,че побоя е
нанесъл психологическа травма върху детето и то по този начин реагира
срещу поведението на баща си,макар,че периода на стрес трябва да е
отшумял.Препоръчва да се предприемат мерки за възобновяване на
контактите между тях,като фактор за по-нормалното им протичане е
присъствието на майката при срещите.
Относно доходите са събрани писмени доказателства.Ищцата работи в РС
Петрич и получава около 1500 лв. брутно възнаграждение.
За актуалното си трудово възнаграждение Н. е представил удостоверение от
ОП Благоевград за нетно трудово възнаграждение за работата му като
следовател в ОСС Бл-д ,в което е посочено ,че то след приспадане на
удръжките за данък и осигурителен доход? ,за ползвани кредити-удръжки и
за присъдени суми за издръжка е 5 292.25 лв.Освен това Н. получава и от
31.12.2020г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 1306
5
лв.
Към настоящ момент по признание на ищеца,същият не живее вече в
Благоевград,работи в този град,но живее в с.Коларово общ.Петрич.
По данни от актуалния социален доклад в жилищата и на двете страни има
добри материални условия.Известно е на социалните работници,че детето Б.
отказва да общува с баща си.Детето И. няма проблем да контактува с баща си
и роднините от неговия кръг,като предпочитала майка си,тъй като повече
можела да споделя с нея.
След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, като прецени всички относими доказателства и обсъди
въведените от страните доводи и възражения, настоящата съдебна инстанция
в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания и при съобразяване
на императивните норми, прие следното:
По отношение на вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК с решението за
допускане на развод съдът се произнася и относно вината за разстройството
на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В случая такова искане е
направено и от двете страни.
Районният съд след преценка на ангажираните по делото доказателства е
приел, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.Приел е,че
влошените взаимоотношения между тях датират преди да бъде родено
първото им дете и в продължение на години и двамата са допускали брачни
нарушения.
Въззивният съд не споделя този извод.В исковата молба ищцата е изложила
редица брачни нарушения на ответника между които грубо
отношение,физическо малтретиране,съпружеска изневяра,конфликти в
семейството,поради личността и характера на съпруга й.Като брачно
провинение ищецът Н. сочи,че ищцата се е влияела изключително много от
майка си и брат си ,не решавала проблемите с него,както и че тя започвала
конфликтите.
Твърдените от ищцата част от брачни нарушения са установени по делото
,с оглед гласните и писмени доказателства.За нанесения й побой през м.май
на 2018 г.,макар за него да свидетелства само св.К.,а св.Г. да е чул
оплаквания,от цялостния материал по делото може да се направи извод за
6
такова физическо посегателство,което е тежко брачно
провинение.Твърденията на Н. за това,че ищцата е провокирала скандали и
че отношенията са се влошили от нежеланието му да помогне на брат й не се
установиха.Данни за влошени отношения между съпрузите има от 2018г.,а
съгласно показанията на св.Златев през 2019г. е станал проблем с брата на
жена му и е подведен под наказателна отговорност. От събраните
доказателства се установява, че причината за разстройството на брака на
съпрузите се дължи изключително на противобрачното поведение на
ответника, изразяващо се в обиди, отправени към съпругата му и физическо
малтретиране,то брака следва да се прекрати по изключителна вина на Б.Н.
по смисъла на чл. 49, ал. 3 от СК . С оглед оплакванията в жалбата следва да
се отбележи, че липсват доказателства за наличието на каквото и да
противобрачно поведение на съпругата,съобразно гласните
доказателства,ангажирани от ответника във връзка с противобрачно
поведение на ищцата. Затова неоснователен се явява и извода на РС
Сандански, че съпругата също следва да носи вина за разстройството на брака
,тъй като и тя имала брачни нарушения,без да конкретизира какви. Тъй като
по делото липсват данни за проявено от ответницата по насрещния иск
поведение, което също да е причинило или да допринесло за разстройството
на брака,при изтъкнатите от ищеца брачни нарушения, същата не може да
носи вина за това, че не е искала да запази брачната си връзка, която е
установено, че е дълбоко и непоправимо разстроена и не може да бъде
заздравена. Досежно изложените в насрещния иск твърдения на въззивника,
че считал, че отношенията му със съпругата му за нормални, без сътресения и
без външни признаци за раздори помежду им, това сочи,че съпругата към
този момент не е имала брачни нарушения,които да са рефлектирали върху
него,съответно да са причина за разтрогване на брачната връзка.
От гореизложеното следва, че вина за разстройството на брака има само
съпругът.
Относно упражняването на родителските права:
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 СК критериите, спрямо които съдът
преценява на кого да възложи упражняването на родителските права са
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност
7
на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможност за помощ
от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности, като
посоченото изброяване е примерно. Не на последното място, при решаването
на въпроса, с оглед интереса на децата, следва да се отчита реалното
фактическо положение, което се е създало, като под това следва да се има
предвид реално при кого и в каква среда детето вече живее и как и дали то се
е адаптирало, с оглед преценката как би се отразила една промяна на създало
се вече фактическо положение върху психиката на детето. При всички случаи
се касае за комплексна оценка, която почива на задълбочен анализ на всички
относими фактори и обстоятелства, като водещото в преценката на съда на
кого да бъдат предоставени родителските права е защита интереса на детето,
като същото се предостави за отглеждане на онзи от двамата родители, който
в най-голяма степен, с оглед конкретните нужди, емоционално състояние и
степен на развитие на детето, ще може да му осигури стабилна среда и
адекватни грижи, така че то да расте и да се развива нормално, да преодолее
максимално по-лесно раздялата на своите родители и да се адаптира, да се
чувства обгрижено, обичано и да може да се развива като пълноценна
личност. Интересът на детето се свежда до това, то да се отглежда и
възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено,
интелектуално, нравствено и социално развитие.
При решаване на спора следва да се има предвид и желанието на
децата.Действително то не е задължително за съда, което е прието например
в решение № 331/1.11.2013 г. по гр.д.№ 2181/2013 г., ІV Г.О., ,но при
деца,които са личности вече,с оглед възрастта им -И. на 17 години,а Б. на
11години, съдът следва да формира мнението си при решаване на спора и с
това обстоятелство, при съвкупната преценка на доказателствата.
В настоящия случай и двамата родите разполагат с битови и материални
възможности за отглеждане на децата. И двамата родители демонстрират
родителска обич, всеотдайност и готовност да се грижат за тях.И двамата
родители имат равностоен родителски капацитет, доколкото всеки от тях е
способен да се грижи за децата и да обезпечи базовите им нужди. Принципно
и двамата родители имат задоволителни личностни и интелектуални качества
за отглеждане и възпитаване на дете.
На следващо място при преценката на кого от двамата родители да бъде
8
предоставено упражняването на родителските права съдът отчита интереса на
децата, който е винаги конкретен и който изисква да се съобрази създаденото
фактическо положение и ефектът, който ще има върху психиката им
евентуалната промяна, както и съществуващите отношения и емоционално
създадена връзка между детето и всеки един от родителите му.Детето И. е
привързано към баща си,отчита неговия личен авторитет,но с оглед може би
пола е изразила пред социалния работник,че желае да контактува повече с
майка си.За детето Б. ,съдът кредитира заключението на вещото лице
психолог,което твърди,че е налице отчуждение между детето и бащата.Това
съвпада и с данните от изслушването на детето.В този случай,предоставяне
упражняване на родителските права на бащата е изключително неподходящо
и въобще не е в интерес на детето,тъй като емоционалната връзка с бащата е
нарушена и е необходимо време и промяна в обстоятелствата,както и промяна
в наранената психика и емоция на детето ,за да се възстанови връзката баща-
дете.
При равни възможности на родителите,но при наличие на някои от
посочените по-горе обстоятелства,съдът приема,че майката М.Н. е по
подходящия родител.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се потвърди в
тази част. Тъй като се установи,че бащата вече не живее вече в Благоевград,а
само работи в този град,решението следва да се отмени в частта,с което
местоживеенето на И. през времето на учебни занятия да е по адреса на
бащата в Благоевград.
При решаване въпросът с родителските права, щом като децата са
предоставени за отглеждане на единия родител, то следва да бъде определен
режим на лични отношения с другия родител, както и да бъде определена
съответна издръжка.
Определения режим от първоинстанционния съд по отношение на детето И.
е подходящ.Същата ще навърши скоро пълнолетие и такъв широк режим е
добър за детето ,тъй като не трябва да губи връзката с другия родител.
Що се касае до детето Б. е необходимо да бъде определен режим на лични
отношения с бащата, който да е подходящ с оглед интересите на детето. В
настоящия случай от приоритетно значение при определяне на режима на
лични отношения е прекъсната връзка между бащата и детето, емоционалното
9
и психическо състояния му състояние, сочещи, че то е силно травмирано и
емоционално и психически обременено от крайно острата конфликтната
ситуация, в която е било поставено. Същевременно от изключително
значение и основен приоритет с оглед физическото и психическо здраве на
децата и тяхното нормално израстване като пълноценни и емоционално
стабилни личности е да се възстанови връзката с бащата.Съдът не може да
пренебрегне препоръката на специалиста,контактите да се осъществяват
първоначално в присъствието на майката.За продължителността на периода,в
който контактите да се осъществяват по този начин,съдът съобрази и
мнението на психолога Д.А. ,че според нея,стреса от конфликта между
родителите на Б. трябва вече да е отшумял,но при Б. това не се наблюдава.От
друга страна принудителна среща с родителя може да рецидивира в негативна
посока.Ето защо съдът намира,че контакта на бащата с детето в присъствието
на майката следва да продължи 4 месеца от 13ч. до 15 ч. всяка първа събота
,а след този срок от 10ч. до 17ч. всяка първа събота и неделя без преспиване и
без присъствие на майката по местоживеенето на детето.Съдът към този
момент не определя по-широки контакти,тъй като не е ясно как ще бъде
повлияно детето от общуването с баща си,като няма пречка след това режима
да се промени при благоприятно стечение на нещата.
По местоживеенето:
В тази част решението се обжалва от М.Н. по отношение определеното от
съда детето И. Б.ова Н.,през времето,в което е на училище, местоживеенето да
е при баща й на адрес гр.Благоевград ул.“Мара Бунева“ №8.
Тъй като няма спор към сегашен момент,че бащата не живее в
Благоевград,в тази част решението следва да се отмени,като остане
определеното местоживеене на детето И. при майка й.
По издръжката : Съгласно чл.142 СК нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот
за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата,
които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация, които са винаги обективни и конкретни.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
10
и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.В случая майката
получава възнаграждение от около 1500 лв.,който е доход около средния за
страната и региона.От друга страна бащата има значителен доход от около
6500 лв.,който дори не е брутен,а както е посочено по-горе ,удостоверено е
нетното му възнаграждение.Съдът отчита,че същият няма задължения към
други низходящи или възходящи.По отношение на И.,която е ученичка в
горен клас на гимназия съдът намира,че разходите й за обучение ,за
повишаване на знанията ,за усъвършенстване на способностите й и
подобряване на качествата й е необходима една издръжка от около 900 лв.,от
които бащата следва да заплаща 650 лв.,а останалата част да бъде поета от
майката,ведно с грижите по отглеждането и възпитанието й.За детето Б.,който
също посещава учебни занятия съдът определя издръжка от 650 лв.,от които
бащата следва да заплаща 450 лв. ,считано от подаване на исковата молба.
Съгласно чл.59 ал.5 СК размерът на издръжката трябва да осигури
условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би
създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
Според настоящия състав така определената издръжка,отговоря на
изискванията на този текст от закона,тъй като размера й предполага да се
осигурят добри условия за живот на децата/съобразно материалните
възможности на родителите/,а от друга страна,доходите на Н. сочат,че не би
трябвало определената издръжка да създаде затруднения да поддържа
неговия стандарт.
По отношение издръжката за минало време:
Такава се претендира за периода 01.06.2019г. до 30.11.2019г.Въззивният съд
намира,че тя правилно е определена за този период като размер,тъй като в по-
голямата си част обхваща летния сезон,когато по принцип разходите са по-
малко,а и разходите за обучение на децата и поддържане на курсове и
занимания не е толкова интензивно.РС Сандански я е присъдил по месеци,но
общия размер при изчисление е 5100 лв.Св.З. твърди,че Н. му е споменал,че е
купил скъп мобилен телефон на дъщеря си,както и че е давал суми за
издръжката на децата си. Детето И. потвърждава това и макар нейното
изслушване пред съда да е само по реда на чл.15 ал.1 ЗЗДетето,но с оглед
установяване на всички обстоятелства,показанията на св.Златев следва да се
11
свържат и с обясненото от детето И.,че баща й е дал средства за издръжка
.Тя обяснява,че преди 15.09. тази година/изслушана е 2020г./,бащата е дал
средства да се издържа в размер на 2000лв.Миналата учебна година ноември
месец/това означава 2019г./г. бащата е дал 1000 лв. за нея и брат
й.Последната сума съвпада с периода,в който се дължи издръжка за минало
време.Следователно тази сума следва да бъде приспадната.Сумата от 2000 лв.
влиза в периода,в който дължимостта на издръжката е определена със
съдебното решение /от м.декември 2019 г. е дължима/и тя би следвало да се
внесе по съответния ред,за да бъде зачетена.Съдът не е орган по
изпълнението,за да установи плащане,което по начало е предмет на
принудителното изпълнение. Няма данни друга издръжка да е давана от
бащата в претентдирания период,за който е установена фактическа раздяла
между съпрузите.Закупуването на определена вещ не е част от дължимата
издръжка.Ето защо,съобразно конструкцията на решението на РС Сандански
за издръжката за минало време/по принцип се присъжда обща сума,а не по
месеци/,издръжката следва да се определи,като се приспаднат,платените от
Б.Н. 1000 лв.,при което дължимата издръжка е 250 лв. за детето Б. за м.юни
2019г.,а за детето И. 350 лв. за същия месец,а за останалите месеци по 300лв.
за детето Б. и 400 лв. за детето И..
Оплакванията за постановеното в обжалваното решение разрешение за
издаване на международни паспорти на децата по искане само на майката и
разрешение да пътуват извън страната,придружаване само от майката,без да
се изисква съгласието на бащата съдът намира за неоснователни.Децата
разполагат вероятно с такива паспорти,но не е установено тяхната валидност
и дали не се налага да бъдат подновени в скоро време.Освен това ,след като
ищеца по насрещния иск твърди,че М.Н. и децата не са имали проблеми от
подобен характер и той е разрешавал такива пътувания/самата ищца в
исковата молба е посочила,че е пътувала с децата в чужбина/,интересите му
не са засегнати,нито е изтъкнал обстоятелства,поради какви причини се
опасява и е вероятно,че с дадените разрешения може да се накърнят
интересите на децата.
Съгласно чл.329 ал.1 ГПК ,съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг.
По отношение адвокатското възнаграждение,заплатено от ищцата,ответната
12
страна е направила възражение за прекомерност.Съдът не намира основание
да се намали възнаграждението на адв.Дойчинова нито в първата
инстанция,нито пред въззивния съд.Съгласно Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при иск за
развод,минималното такова е 600 лв.Настоящият бракоразводен процес е
усложнен както от повдигнати многобройни спорове между страните,така и
от множество процесуални действия ,извършени и пред двете инстанции.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №900316 от 04.02.2021г. по гр.д.№ 649/20 по
описа на РС Сандански в частта,в която е обявил за виновни за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака и двамата съпрузи и в частта,с
която е определено местоживеенето на детето И. Б.ова Н.,през времето,в
което е на училище местоживеенето да е при баща й на адрес гр.Благоевград
ул.“Мара Бунева“ №8,вместо което ПОСТАНОВЯВА.
ОБЯВЯВА Б. ИВ. Н. за виновен за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене за детето И. Б.ова Н. при майката М. СТ.
Н.,независимо от времето,в което е на училище.
ОТМЕНЯВА решение №900316 от 04.02.2021г. по гр.д.№ 649/20 по
описа на РС Сандански в частта,с която е определен режим на лични
отношения на детето Б. Б.ов Н. с баща му Б.Н.,вместо което ПОСТАНОВЯВА
: Б. ИВ. Н. има право да вижда и взема детето Б. Б.ов Н. в продължение на 4
/четири/месеца от 13ч. до 15 ч. всяка първа събота ,като срещите се
провеждат в присъствието на майката,а след този срок от 10ч. до 17ч. всяка
първа събота и неделя без преспиване и без присъствие на майката по
местоживеенето на детето.
ОТМЕНЯВА решение №900316 от 04.02.2021г. по гр.д.№ 649/20 по
описа на РС Сандански в частта,с която е отхвърлен иска за издръжка над
13
размера от 350 лв. месечно до размера от 450 лв.месечно за детето Б.Н. и над
размера от 500 лв. до размера на 650 лв.лв.месечно,която Б. ИВ. Н. е осъден
да заплаща за своите деца,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Б. ИВ. Н. да заплаща месечна издръжка за малолетното си дете
Б. Б.ов Н. още 100 лв./общо 450 лв./ и за непълнолетната И. Б.ова Н. още 150
лв./общо 650 лв./,считано от 23.12.2019г. до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОТМЕНЯВА решение №900316 от 04.02.2021г. по гр.д.№ 649/20 по описа
на РС Сандански,в частта,с която Б. ИВ. Н. е осъден да заплати издръжка за
периода преди предявяване на иска –от 01.06.2019г. до 30.11.2019г. в размер
на по 350 лв. месечно за детето Б.Н. и 500 лв. за детето И. Н.,вместо което
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Б. ИВ. Н. да заплати издръжка на детето Б. Б.ов Н. и И. Б.ова
Н. , за периода от 01.06.2019г. до 30.11.2019г. ,както следва: 250 лв. за детето
Б. за м.юни 2019г.,а за детето И. 350 лв. за същия месец,а за останалите
месеци по 300лв. за детето Б.Н. и 400 лв. за детето И. Н.,ведно със законната
лихва върху тези суми,считано от 23.12.2019г. до окончателното им
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска над този размер.
ОТМЕНЯВА решение №900316 от 04.02.2021г. по гр.д.№ 649/20 по описа
на РС Сандански,в частта на решението ,с което Б. ИВ. Н. е осъден да заплати
д.т. по смета на РС Сандански по иска за издръжка над размера от 1180 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Б. ИВ. Н. да заплати на М. СТ. Н.,направените разноски в
бракоразводния процес от 2200 лв.за адвокатско възнаграждение и пред двете
инстанции,както и съдебно и деловодни разноски от 45 лв.,а по сметка на ОС
Благоевград да заплати д.т. върху увеличената част от присъдената издръжка
в размер на 360 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в частта, с която съдът се е
произнесъл по исковете с правно основание чл.59 ал.2 СК, с касационна
жалба,подадена в едномесечен срок от връчването му на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15