Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 05 март 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 19 февруари 2019 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 590…… по описа
за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Делото е
образувано по повод постъпило в съда оспорване от П.Й. К., директор на ТП ДГС(Държавно горско стопанство)
„Разград“ при СЦДП (Северноцентрално държавно предприятие) Габрово
на Решение
№428/31.10.2018г. по преписка №26/2018г. на Комисията за защита от
дискриминация. С решението Комисията е установила, че директорът на ТП ДГС „Разград“,
в качеството му на работодател, при прилагане
на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 от КТ за извършване на подбор и
съкращаване на щатна бройка, е уволнил К.И.Г., като е осъществил пряка дискриминация по
смисъла на чл.4, ал.2, вр. с чл.4, ал.1 от Закон за защита от дискриминация по
признак пол. Това нарушавало разпоредбата на чл.21 от същия закон.
На основание чл.80, ал.1 от ЗЗДискр., наложила на директора административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. На основание чл.47,
т.6 от ЗЗД му е направена препоръка- да
не допуска дискриминационни практики в бъдеще.
Недоволен от приетото
от КЗД, че е осъществил пряка дискриминация при прилагане на разпоредбата на
чл.328, ал.1, т.2 от КТ за извършване на подбор и съкращаване на щатна бройка, недоволен
и по отношение на наложената му финансова санкция, както и досежно препоръката
по реда на чл.47, т.6 от ЗЗД- да не допуска дискриминационни практики в бъдеще,
директорът на ТП ДГС Разград я оспорва пред съда.
В жалбата се
позовава на незаконосъобразност на решението в оспорената му част, като
постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила и в противоречие с материалния закон. Излага подробни аргументи в
подкрепа на становището си. По отношение на наказанието „глоба“, излага доводи,
че за налагането на наказание, макар и по реда на ЗЗДискр. важат правилата на
ЗАНН, като според него субект на нарушението по чл.80, ал.1 от ЗЗД е
работодателят, който не е физическо
лице. Всичко това се поддържа и в съдебна зала от А. Тонева, юрисконсулт при ТП
ДГС Разград.
Иска се от съда
да отмени оспореното Решение №428/31.10.2018г. по преписка №26/2018г. на
Комисията за защита от дискриминация, и със своя съдебен акт да отхвърли
жалбата на заинтересованото лице К. Г. с претенция за допусната дискриминация.
Не се претендират разноски.
Ответникът по спора-КЗДискр, действаща чрез юрисконсулт В. Г., с писмено
становище по делото, счита жалбата за неоснователна. Твърди, че са спазени всички
законови изисквания при издаването на решението на комисията, поради което
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Заинтересованата страна, К.И. Г., чрез адв. Е. П., АК Варна, също счита
жалбата за неоснователна, а решението на КЗД за правилно и законосъобразно. В
съдебно заседание явилата се лично страна поддържа становището на своя адвокат.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото доказателства и направената проверка за законосъобразност,
съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима,
подадена в законоустановения 14-дневен срок. Решението е връчено на 08.11.2018г.,
видно от съобщение за доставяне (л.129 от адм. преписка), а жалбата е получена
при АО на 22.11.2018г. Депозирана е от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Фактите:
Преписка № 26/2018 г. на КЗД е образувана с разпореждане № 63/ 29.01.2018
г.(л.16 от адм. преписка) по жалба/сигнал вх. № 42-00-188/23.01.2018г.(л.1-3 от
адм. преписка), подадена от К.И.Г., срещу инж. П.К., директор на ТП ДГС-гр.
Разград.
С оглед на оплакванията за дискриминация по признак „пол“, заявени от К. Гройчева,
преписката била разпределена за разглеждане II-ри постоянен заседателен състав на КЗД.
В жалбата на К. Г., с който сезира КЗД се претендира евентуална пряка и
непряка дискриминация по признак „пол“. Излага подробни доводи в подкрепа на
твърдяното. Сочи, че от предложените за съкращаване 4-ма нейни колеги, само тя
е жена, всички били с еднакво образование, и от направения подбор точно тя,
защото е жена, била съкратена. Твърди
и непряка дискриминация, но съдът не
следва да обсъжда тази част от нейните твърдения. С решението си, КЗД е отхвърлила/оставила
без уважение останалите й оплаквания, с изключение на установената пряка
дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2, вр. с чл.4, ал.1 от Закон за защита от
дискриминация по признак пол, досежно прилагане на разпоредбата на чл.328,
ал.1, т.2 от КТ за извършване на подбор и съкращаване на щатна бройка, при
което е уволнена К.И.Г.. При липсата на жалба от страна на К. Г. срещу
отхвърлителната част в диспозитива на решението на КЗД, и предвид неоспорваното
му и от лицето, сезирало АС Русе-директорът на ДГС Разград/където пък жалбата му
би била недопустима/, съдът няма как да обсъжда и се произнася по твърденията
за непряка дискриминация, защото Решение №428/31.10.2018г. по преписка
№26/2018г. на Комисията за защита от дискриминация в тази му част е влязло в
сила.
В започналото производство КЗД е осигурила възможности на страните да
изложат становищата си и да ангажират доказателства.
Други факти, установени от КЗД и от събраните писмени доказателства и
обяснения на страните:
Не се спори, а и от доказателствата е видно, че заинтересованата страна е
работила по трудово правоотношение от 10.09.2012г. до 22.01.2018г. в ТП ДГС
Разград, на длъжността „лесничей“, на постоянен трудов договор. Тя е с средно
лесовъдно образование „техник по горското стопанство“, семестриално завършила Лесотехнически
университет гр. София. Предстояло й явяването само на един изпит и след това -
на Държавен изпит за дипломиране като инженер - бакалавър по горско стопанство.
На 19.01.2018 г. на К. Гройчева са връчени предизвестие №ЧР-12-01/19.01.2018г.(л.4
от адм. преписка) и Заповед №РД – 11-01/19.01.2018г.(л.4
гръб) на Директора на ТП ДГС - Разград, с която й е прекратено трудовото
правоотношение. Правното основание, посочено и в предизвестието, и в заповедта
е чл.328, ал.1, т.2 пр. второ от КТ /съкращаване на щата/. В заповедта като
мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено решение №8, взето
от УС на СЦДП ДП, с протокол №СЦДП-УС-20 от проведено заседание на 14.12.2017г.,
Заповед №ЛС-211/20.12.2017г. на директора на СЦДП, Заповед №
РД-05-017/09.01.2018г., Процедура за подбор поради съкращаване на щата в ТП ДГС
Разград №1/09.01.2018г., утвърдена от директора на ТП, Протокол за извършен подбор
по реда на чл.329 от КТ №1/19.01.2018г. на комисия, назначена със Заповед на директора
на ТП, Съгласие от синдикалното ръководство на ТП на ДГС Разград, предизвестие.
Всички тези документи са предоставени на КЗД по образуваната преписка, част от
тях се намират и по адм. дело №590/2018г. на АС Русе, предоставени от директора
на ТП ДГС Разград. От тези документи се установява, че по повод взето решение на
УС на СЦДПДП за съкращаване на щата, било утвърдено длъжностно разписание на
длъжностите в ТП ДГС Разград и било наредено да се пристъпи към процедура за
извършване на подбор на служителите в ТП ДГС Разград, с цел премахване на една
щатна бройка „лесничей“, като броят им от 4 се намалявал на 3(виж З-д №РД-10-17/09.01.2018г.-л.31
гръб). В тази заповед била определена комисията, която следва да извърши
подбора, както и показатели, критерии и начин за подбор. В доказателствата, представени
по адм. дело е видно, че комисията е съставила протокол за извършен подбор, към
който са приложени формуляри за оценка на служителите, подложени на подбор и оценъчни
листи(л.27-40). От последните става ясно, че най-ниска оценка за нивото на изпълнение
на възложената работа на служителите, попаднали в процедурата по подбор е
именно на К. Г.. Най-ниската крайна оценка отново е нейна. Това е и причината в
съставения протокол за извършен подбор по реда на чл.329 от КТ и класиране на
участниците, К. Г. да е посочена като служителя под №1, който комисията
предлага за съкращение.
В крайна сметка, след проведени две заседание на Комисията по защита от
дискриминация и събиране на съответните доказателства, Комисията е решила, в
своето решение под №428/31.10.2018г., че „инж. П. Й.К. - директор на ТП „Държавно
горско стопанство" - Разград при Северноцентрално държавно
предприятие" ДП Габрово, с адрес: гр. Разград, ул. „Черна" № 34, е осъществил пряка дискриминация по
смисъла на чл.4, ал.2 във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по признак „пол“ по
отношение на К.И.Г., чрез уволнението й, извършено със Заповед №РД –
11-01/19.01.2018г., извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ-съкращаване
на щата, вследствие упражняването му правото на подбор“. Това КЗД приема за
забранена от закона пряка дискриминация на основата на признак „пол“, защото за
него липсвало обективно и разумно обяснение/оправдание и е нарушение на чл.21
от ЗЗД.
На следващо място, с решението си Комисията е наложила на директора на ДГС
Разград на основание чл.80, ал.1 от ЗЗДискр. административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лева, за осъществен акт на дискриминация.
Дадена му е препоръка на основание чл.47, т.6 от ЗЗД - да не допуска
дискриминационни практики и нарушения на
действащото антидискриминационно законодателство в бъдеще.
В останала част решението завършва с диспозитив, че инж. П.Й.К. не е нарушил
чл.13 и чл.24 от ЗЗД. Така комисията оставя без уважение жалбата на К. Гройчева
досежно всички останали оплаквания.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи:
Оспореният
административен акт – Решение №428/31.10.2018г. по преписка №26/2018г. на
Комисията за защита от дискриминация, е издадено от компетентен орган, съгласно
чл. 65, т.1, във вр. с чл. 48, ал. 2, т. 2 от ЗЗДискр, доколкото в случаите на
дискриминация на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, компетентен да
се произнесе е специализиран по материя състав от трима членове.
Спазена е предвидената
в закона форма и съдържание на акта, съгласно чл. 66 от ЗЗДискр. Решението
формално съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни
основания за издаването му. Производството пред КЗД е развито законосъобразно
съгласно нормите на ЗЗДискр.
Не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при провеждане
на процедурата пред КЗД. Проведена е в съответствие с разпоредбите на глава
Четвърта, раздел Първи от ЗЗДискр. Съгласно чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр.,
производството пред КЗД започва по жалба на засегнати лица, от което право се е
възползвала и К. Г.. Същата е депозирала жалба вх. № 42-00-188/23.01.2018г. срещу
директора на ТП Държавно горско стопанство Разград, неин работодател, за
установяване на дискриминация по признак "пол", тъй като й е било
прекратено трудовото й правоотношение в управляваното от него предприятие.
При постановяването
на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на
защита на жалбоподателя. В съответствие с изискването на чл. 62, ал.1 от
ЗЗДискр., на страните в първото заседание е дадена възможност да се помирят, но
до такова не се е стигнало. Страните са били запознати с доклада – заключение
на докладчика по преписката и са изразили становище по него. Видно от
проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно всестранно
изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в
чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в
производството за защита от дискриминация.
На основание чл.
64, ал. 1 от закона резултатите от производството са обективирани в Решение
№428/31.10.2018г. на Тричленен постоянен заседателен състав. Видно от датата на
приключване на производството – 05.06.2018г., и датата на произнасяне на
решението – 31.10.2018г., се установи, че 14-дневният срок по чл. 63, ал. 3 от
ЗЗДискр не е спазен. Сроковете по глава Четвърта, раздел Първи от ЗЗДискр.
"Производство пред Комисията за защита от дискриминация" имат
инструктивен характер, поради което непроизнасянето в срока по чл. 63, ал. 3 от
ЗЗДискр не съставлява основание за отмяна на акта.
В този смисъл не
се констатираха съществени процесуални нарушения, които да са ограничили
правото на защита на страните в производството.
Съгласно съдебната
практика "отговорни за осигуряване на равенство в третирането и адресати
на забраната за дискриминация са държавни и обществени органи (чл. 6, ал. 2 и
чл. 10 от ЗЗДискр.), органи на местно самоуправление (чл. 10 и чл. 11, ал. 2 от
ЗЗДискр.), работодателят (чл. 12 и следващите от ЗЗДискр.) и физически лица
(чл. 8 от ЗЗДискр).
Задължение на
КЗД е въз основа на изложените по чл. 51 от ЗЗДискр. в жалбата обстоятелства да
определи предмета на проучването, страните в административното производство, на
които по реда на чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр. да даде възможност за запознаване
със събраните по преписката материали. Впоследствие страните имат право да
участват в административното производство по чл. 60 от ЗЗДискр. пред КЗД
(Решение № 91/05.01.2015г. по дело № 3287/2014г., ВАС, Седмо отделение).
КЗД е
прецизирала срещу кого се развива производството по установяване на
дискриминация с разпореждането за образуване на производството, а именно - срещу
директора на ДГС Разград, в качеството си на работодател на подалия сигнала
служител К. Г..
За да постанови
КЗД, че е налице дискриминация по чл. 4, ал.2, вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., по
отношение на инж. П.Й.К., в качеството му на работодател и да наложи санкцията по
чл.80, ал.1 от същия закон, АО е приел, че нарушаването от работодател на
законно предвидена процедура по прекратяване на един трудов договор нарушава
принципа на равенството пред закона по отношение на работника по признак „пол“,
поставя го в по неблагоприятно положение от останалите правни субекти, което от
своя страна води до накърняване на неговите права и законни интереси. Казано е
още, че за този подбор нямало разумно и обективно обяснение.
Съдът не е съгласен
с тази констатация и извод на КЗД. Налице е незаконосъобразност
на решението по смисъла на чл. 146, т. 4 и т.5 от АПК – противоречие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което доводите на жалбоподателя в тази
насока се явяват основателни.
Съдът намира за
основателно възражението, че работодателят инж. П. К. не е допуснал вменените
му действия по осъществяването на пряка дискриминация на служителката К. Г..
Това е така, тъй като видно от събраните по делото доказателства е изпълнена
цялата процедура по чл.329 от КТ за извършване на подбор и съкращаване на 1 бр.
от 4-те такива длъжности „лесничей“ в ДГС Разград и защото:
Съгласно чл. 4,
ал. 1 от ЗЗДискр. "Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България
е страна". Съгласно § 1, т. 7 от закона "Неблагоприятно
третиране" е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко
благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по
чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4,
ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. За да се
констатира наличието на дискриминация, е необходимо
коректно да бъде посочено лице за сравнение, поставено в по-благоприятни
условия от К. Гройчева на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона или
"чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика".
Сравнението в
този смисъл, се приема като основен и задължителен елемент от фактически състав
на всеки един от двата вида дискриминация и наличието му е основание да се
приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя/в качеството
му на такъв пред КЗД/ спрямо "друго лице при сравними сходни
обстоятелства" или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно
оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими". За да бъде посочено адекватно едно лице като
сравнител, същото следва да бъде поставено при сравними сходни обстоятелства. В
случая в мотивите на КЗД, не е посочено лице, работещо при
същия работодател - инж. П.Й.К., поставено в по-благоприятни условия в сходно
сравнима ситуация.
Съдът намира, че
за да е налице осъществяване или проява на дискриминация по смисъла на закона,
всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма следва да са
се осъществили /както от обективна, така и от субективна страна/. Подходът към
отделни лица - неправомерен и дискриминационен /чрез извършване на определен
тип диференциация/ трябва да е свързан или обоснован с някой от признаците по
чл. 4 от ЗЗДискр. Не е достатъчно в конкретен случай да се установи различно
третиране на определени лица, а също така и че това третиране е извършено
съзнателно по някой от посочените в закона признаци. Необходимо е
съществуването и на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното
отношение и причината за него (в този смисъл Решение № 4806/22.04.2008 г. по
дело № 8031/2007 г. на ВАС).
С оглед на
изложеното, за да се приеме, че с действията си жалбоподателят/работодател е
третирал по-неблагоприятно заинтересованата страна при упражняване на неговите
служебни задължения/при извършването на подбора по чл.329 от КТ/ и същите имат
дискриминационен характер, то те следва да се основават само и единствено на
признак "пол". Вярно е, че от 4-та служители, сред които се прави подбора,
само К. Гройчева е от женски пол, но самият подбор е обвързан с оценка на много
показатели, по които тя има най-ниска оценка и затова именно е предложена на
първо място в класацията за съкращаване и то от комисия, извършила оценката и
подбора. Друг е въпросът, дали подборът е направен по всички правила и е
обективен, но той не може да бъде предмет на настоящото дело, а на трудово-правен
спор.
КЗД е смесила
обекта на защита от различни нормативни актове, тъй ако има установено нарушение
при уволнението, то не може да бъде разглеждано като предпоставка за наличие на
дискриминация по смисъла на ЗЗДискр.
Неточното, необективното,
неправилното изпълнение на предвидено в закона задължение на работодателя по
чл.329 от КТ/ако има такова-нещо, което би се установило в производство пред
гражданския съд/, не може да се квалифицира като нарушение по чл. 4, ал.1 от
ЗЗДискр. във връзка с §1, т.7 с ДР от ЗЗДискр.
При така
установените факти, съдът прави извод, че очертания с депозирането на жалбата
пред КЗД спор е трудовоправен, а не
от полето на дискриминационното третиране. Той е и извън компетентността на
КЗД, която не се занимава с разрешаване на трудови спорове. Преценката
извършена ли е регламентираната в закона процедура по подбор по чл.329 от КТ е
относима на плоскостта на трудовото законодателство и не може да бъде третирана
като дискриминация.
В хипотезата на
липса на сравнение и на установено неравенство в третирането, каквато е
настоящата, то не е налице дискриминация. За да се приеме, че е налице пряка
дискриминация е необходимо да съществуват доказателства, които създават
обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране поради
защитен признак, т.е. необходимо е да съществуват доказателства, които са
достатъчна индиция, че съпоставимите лица, които не са носители на защитения
признак, са третирани по-благоприятно, за да може да се презумира, че именно
защитения признак е причината за неравното третиране.
Като е приел
обратното, административният орган е постановил един незаконосъобразен
административен акт, който поради изложените по-горе мотиви подлежи на отмяна в
оспорената му част, както досежно приетото от КЗД, че инж. П.Й.К. е осъществил
пряка дискриминация при прилагане на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 от КТ за
извършване на подбор и съкращаване на щатна бройка, така и по отношение на
наложената му финансова санкция „глоба“ в размер на 1000 лева, и относно
препоръката по реда на чл.47, т.6 от ЗЗД- да не допуска дискриминационни
практики в бъдеще.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №428/31.10.2018г.
по преписка №26/2018г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта с което Комисията е
установила, че 1. Директорът на ТП ДГС „Разград“, в качеството му на
работодател, при прилагане на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 от КТ за извършване
на подбор и съкращаване на щатна бройка, е уволнил К.И.Г., като е осъществил
пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2, вр. с чл.4, ал.1 от Закон за
защита от дискриминация по признак пол; 2. На основание чл.80, ал.1 от
ЗЗДискр., КЗД е наложила на директора административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева и 3. Досежно препоръката по реда на чл.47, т.6 от ЗЗД - да
не допуска дискриминационни практики в бъдеще.
В останала му
част решението на КЗД като неоспорено е
влязло в сила.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: