ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 12.04.2022
г.
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ-ти административен
състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело
№ 88 по описа на АдмСЛ за 2022 година и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№1065/09.03.2022
г. подадена от Е.А.В. с ЕГН **********, лишен от свобода, ***, против Мълчалив отказ на Главен директор на ГДИН, с
който е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за преместване от
Затвора Ловеч в Затвора Варна за доизтърпяване на наложеното наказание,
подадена основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
По делото е представена административната преписка.
Съдът установи, че в случая жалбоподателят не е
осъдено лице, а подсъдим с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“
по НЧД № 427/2017 г. по описа на Районен съд Левски.
Относно подсъдимите лица се прилагат специалните
разпоредби на чл. 240 и сл. от ЗИНЗС.
Жалбоподателят е подал молба до Главен директор на
ГДИН гр.София с искане за преместване на основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Но спрямо него, с оглед правния му статут, не са приложими разпоредбите
на чл. 58 и следващи от ЗИНЗС, а са приложими разпоредбите на чл. 240 и
следващи от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 250,
ал. 1 от ЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат премествани от
един затвор в друг и от един арест в друг само по разпореждане на наблюдаващия
прокурор или по разпореждане на съответния съд, само за извършването на
действия по разследване и други процесуални действия.
Направеното от жалбоподателя искане е
без правно основание, тъй като същият няма качеството на осъдено лице,
изтърпяващо наказание лишаване от свобода и е отправено до материално
некомпетентен орган. ГДИН има правомощия по отношение на настаняването на
подсъдими лица само в строго определени изключения, а настоящия случай не е от
тях – няма възникнала непосредствена опасност за живота и здравето на
жалбоподателя, която да налага незабавно настаняването му в лечебно заведение.
С Писмо изх. №2942/14.03.2022 г. срещу
подпис, положен на същата дата, жалбоподателят е уведомен за неприложимостта на
посочените в молбата му правни основания и процедура спрямо него в качеството
му на подсъдим, а не на осъдено лице.
В случая не е налице годен за оспорване
административен акт, нито мълчалив отказ, тъй като жалбоподателят не е имал
качеството „осъдено лице изтърпяващо наказание в място за лишаване от свобода“,
и поради това за органа, до който е адресирано искането за преместване, не е
възникнало задължение да се произнася по него.
С процесното писмо е уведомен изрично жалбоподателят,
че той не попада в хипотезата на чл. 58 и сл. от ЗИНЗС поради това, че е
подсъдим, а не осъдено лице. Писмото няма характер и съдържание на
административен акт.
Съдът счита, че не е налице подлежащ на обжалване
административен акт, нито мълчалив отказ за издаването на такъв.
Следва да бъде
оставена без разглеждане жалбата като недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК.
Воден от горното, Ловешки административен съд, шести
административен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба с
вх.№1065/09.03.2022 г. подадена от Е.А.В. с ЕГН **********, лишен от свобода, ***, против Мълчалив отказ на Главен директор на ГДИН, с
който е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за преместване от
Затвора Ловеч в Затвора Варна, подадена основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС,
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
съобщението с частна жалба пред тричленен състав на АдмС – Ловеч.
Препис от определението да се връчи на страните.
Административен съдия: